Решение № 172 от 27.07.2026, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 172 гр. Разлог, 27.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Антонина Д. Якимова при участието на секретаря М. П. П., разгледа докладваното от Антонина Якимова, Адм. нак. дело №

20261240200239 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба на „В.Т.“ЕООД, с ЕИК*, с адрес *, с управител В.Л.В., против ЕФ №*, за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от ЕССПТ по чл.10, ал.1 от ЗП, издаден от А„ПИ“, с който на основание чл.187а, ал.2, т.3, във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция от на 2`500,00 лева (1`278,23 €) за нарушение по чл.102, ал.2 от същия закон.

С жалбата се иска ЕФ да бъде отменен като неправилен и незаконосъобразен. Твърди се, че процесното нарушение е констатирано в момента на заснемането, поради което ЕФ е съставен извън сроковете по чл.34 от ЗАНН, които са алтернативни. Сочи се, че в ЕФ не е вписана датата на неговото издаване. Поддържа се, че не е осъществено вмененото нарушение, тъй като не са налице неплатени такси. Релевира се, че в противоречие с чл.57 от ЗАНН, не са описани точно и в пълнота обстоятелствата, на които се основава обвинението – техническите хар-ристики на пътя, изминатото разстояние, категорията и видът на ППС. Твърди се и че не е налице обществено нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП.

Иска се отмяна на процесния ЕФ.

В СЗ жалбоподателят - редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.

АНО – А„ПИ“-С. - редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител.

По делото е представил писмено становище с приложени писмени док-ства (писмо вх.

№9727/01.07.2026 г.), удостоверяващи местоположението на контролното у-во, и не взема становище по основателността на жалбата в ОЗ.

За участника РП-Б., ТО-Р. - редовно призован, представител не се явява и становище по жалбата не се взема.

Съдът след като обсъди събраните по делото док-ства, прие за установена следната фактическа обстановка:

На 10.11.2023 г., в 19:42 часа, у-во №*, представляващо елемент от ЕССПТ по чл.10, ал.1 от ЗП, намиращо се на път ІІ-19, км 30+320, е заснело ППС влекач марка „М.“, модел „*“, с рег.

№*, с техн. допустима максимална маса 20500, брой оси 2, в състав с ремарке с общ брой оси 4 и обща техн. допустима максимална маса на състава 40000, движещо се в о.Р., по път ІІ-19, км 30+320, с посока намаляващ км., включен в обхвата на платената пътна мрежа, като 1 за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, тъй като не е установена валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването му, съобразно категорията на ППС. При това бил издаден ЕФ №*, за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от горепосочената ЕССПТ по чл.10, ал.1 от ЗП, издаден от А„ПИ“, с който на основание чл.187а, ал.2, т.3, във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция от на 2`500,00 лева за нарушение по чл.102, ал.2 от същия закон. С фиша е указано, че независимо от санкцията дружеството дължи и пътна такса по чл.10б, ал.5 от ЗП, от на 227,00 лева (116,06 €), както и че може да се освободи от адм. нак. отговорност, ако в 14-дневен срок от получаването заплати компенсаторна такса по чл.10, ал.2 от ЗП, от на 589,00 лева (301,15 €).

Местоположението и законността на изградената стационарна контролна точка се установяват от приложените по делото Разрешение за строеж №*/31.07.2019 г., Протокол за установяване годността за приемане на изграждането, доставката и монтажа на стационарна контролна точка №* от 09.08.2019 г. и извлечение от ЕС относно местонахождението на СКТ.

ЕФ е връчен на жалбоподателя на 15.04.2026 г., като при предявяването получаването му е отказано в присъствието на свидетел, което съгласно закона има хар-р на редовно връчване.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от приложените по делото снимков материал и писмени док-ства, които са безпротиворечиви, взаимнодопълващи се и кореспондират помежду си.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл.189ж, ал.5 от ЗДвП, и от лице, което има право и интерес да обжалва. Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните съображения:

Съгласно чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена с-ма за таксуване на различните категории ППС и такси на база време и на база изминато разстояние, като таксата за изминато разстояние – тол такса – се заплаща за ППС по чл.10б, ал.3 от закона с обща техн. допустима максимална маса над 3,5 тона. Именно такова е процесното ППС – влекач в състав с ремарке с обща техн. допустима максимална маса на състава 40000. Съгласно чл.102, ал.2 от ЗДвП, собственикът е длъжен да не допуска движението на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за него не са изпълнени задълженията вр. с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП, според категорията на ППС.

Съдът прие за установено извършването на описаното в оспорения ЕФ деяние. Съгласно чл.179, ал.3б от ЗДвП, собственик на ППС от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, се наказва с глоба от 2`500.00 лв., като ако собственикът е ЮЛ, се налага имуществена санкция от 2`500.00 лв. – съответно чл.187а, ал.2, т.3 от ЗДвП. Именно такъв е конкретният случай, при който е предвиден фиксиран размер на санкцията без възможност за индивидуализация.

Наказанието е правилно определено като квалификация и размер.

Независимо от това обаче, съдът намира че ЕФ е незаконосъобразен. Това е така, защото санкционната разпоредба на чл.179, ал.3б от ЗДвП, противоречи на правото на Общността, предвиждайки фиксиран размер на имуществената санкция, без да държи сметка за принципа на съразмерността. В този смисъл чл.179, ал.3б от ЗДвП, е в противоречие с чл.9а от Директива 1999/62/ЕО от 17.06.1999 г., където е прогласен принципът на съразмерността.

С Решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело C-61/2023 г. (образувано по отправено от АС-Х. преюдициално запитване) е разгледан въпросът за съответствие на националната ни правна уредба и в частност на установените наказания за нарушения на националните разпоредби на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура с принципа за съразмерност на наказанията, регламентиран с чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на ЕП и на С. от 17.06.1999 г.

2 относно таксуването на ПС за използване на пътни инфраструктури. Съгласно изречение последно от цитираната норма установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. В мотивите на решението си съдът е извел, че строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения, включително и като гарантират реално възпиращ ефект, като същевременно съблюдават общия принцип на пропорционалност. Следователно, посоченият принцип изисква не само наложеното наказание да съответства на тежестта на нарушението, но и при определянето на наказанието и на размера на глобата или имуществената санкция да се отчитат конкретните обстоятелства по случая. Съдът изрично е посочил, че в случая чл.179, ал.3-3б от ЗДвП, предвижда в случай на нарушение на различни материални разпоредби от този закон глоби и имуществени санкции с фиксиран размер, възлизащ съответно на 300.00 лв., 1`800.00 лв. или 2`500.00 лв., като освен това ЗДвП, не дава право на сезирания съд да изменя налаганите глоби или имуществени санкции и по-конкретно да намалява фиксирания размер в зависимост от хар-ра или тежестта на извършеното нарушение. Т.е. националната ни с-ма от наказания не позволява да се вземе предвид степента на умисъл или непредпазливост на извършеното нарушение, и, както следва от член 189з от ЗДвП, изключва по-конкретно прилагането на смекчаващите обстоятелства, които по принцип са предвидени в ЗАНН. При това нормативно положение съдът е заключил, че тази с-ма от наказания не предвижда никаква възможност за индивидуално определяне на наказанието от националните съдилища, а при тези условия налагането на глоба или на имуществена санкция с фиксиран размер за всяко нарушение на някои предвидени в закона задължения, без да се предвижда различен размер на тази глоба или имуществена санкция в зависимост от тежестта на нарушението, изглежда непропорционално с оглед на целите, посочени в правната уредба на Съюза (в този смисъл решение от 22.03.2017 г., E.-T. и S.-G., C-497/15 и C-498/15, EU:C:2017:229).

По аргумент на тези съображения съдът е приел, че на преюдициалния въпрос следва да се отговори, че чл.9а от Директива 1999/62 трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска с-ма от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от хар-ра и тежестта им, включително когато тази с-ма предвижда възможността за освобождаване от адм. нак. отговорност ч/з заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.

Тук е мястото да се посочи, че макар и държавите членки да са компетентни да изберат средствата, в това число санкциите, с които ще контролират спазването на установените правила и ще стимулират своевременното им изпълнение от страна на водачите, то всяка 1 държава членка е длъжна да упражнява своята компетентност при съблюдаване на правото на Съюза, както и на неговите общи принципи. В случай на несъвместимост, дори и косвена такава, м/у национална правна норма и основните принципи на ПЕС, вътрешната правна норма следва да остане неприложена поради действието на принципа на примат. В този смисъл националната юрисдикция е длъжна да приложи правото на Съюза в неговата цялост и да защити правата, които то дава на частноправните субекти, като при необходимост остави без приложение всяка разпоредба, която, ако бъде приложена, предвид обстоятелствата по случая, би довела до несъответстващ на правото на Съюза резултат.

Принципът на пропорционалност е част от общите принципи на съюзното право на ЕС, които държавите членки трябва да спазват. По аргумент на същия 1 мярка не може да надхвърля границите на подходящото и необходимото за постигане на легитимно преследваните цели, а в случаите, когато съществува избор м/у няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничение, като породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели (в този смисъл Решение от 17.04.2018 г., С-414/16, т.68, и С-537/16, т.56). Строгостта на санкцията следва да бъде 3 съответна на тежестта на нарушението. За да се прецени дали определена санкция е в съответствие с принципа на пропорционалност, следва в частност да се вземат предвид видът и тежестта на нарушението, което се наказва с тази санкция, както и начинът за определяне на нейния размер, и това е задължение на националния съдия.

По силата на чл.144 от АПК, решението на СЕС по преюдициално запитване е задължително за всички съдилища и учреждения в Р.Б.. При съобразяване на задължителното тълкуване на Общностното законодателство (Решение от 21.11.2024 г. по дело C-61/2023 г. на СЕС) се налага изводът, че процесното адм. нак. производство, и в частност наложената имуществена санкция, определена съгласно действащото българско законодателство, противоречи на основните принципи на Общностното право, което обуславя незаконосъобразност на процесния ЕФ на самостоятелно основание. Иначе казано, размерът на наложената имуществена санкция е в противоречие с чл.9а от Директивата поради липса на съразмерност спрямо преследваната от законодателя цел, изразяваща се в липсата на възможност за индивидуализиране на санкцията за всеки конкретен случай при съобразяване на неговите особености.