Решение № 1072 от 24.08.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1072 гр. Пловдив, 24.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Величка Белева

Членове:

Фаня Рабчева Калчишкова

Виделина Куршумова като разгледа докладваното от Величка Белева Въззивно гражданско дело № 20265300501941 по описа за 2026 година

Производство по чл. 436 и след. от ГПК вр. чл. 435 ал. 1 т. 1, предложение второ от ГПК.

Образувано е по жалба на взискателя по изпълнението Р. Г. М., ЕГН - ********** срещу постановения на 26.06.2026 г. Отказ на ДСИ по изп.д. № 5 184/2023 г. по описа на СИС при РС – Пловдив да насрочи и извърши публична продан на собствения на длъжника Д. С. М., ЕГН - ********** жилищен имот в гр. *** – СОС / Апартамент / с идентификатор ****.511.979.5.6 по КККР на гр. *** - поради несеквестируемост на същия на основание чл.

444 т. 7 от ГПК.

Поддържаните оплаквания са за неправилност, искането за отмяна на отказа на съдебния изпълнител и връщане делото на същия с указания да предприеме исканото изпълнително действие. Изложените доводи са, че апартаментът не е несеквестируем, т.к. член на семейството на длъжника е и неговата майка Е. Ф., която притежава друг жилищен имот – апартамент, в гр. ***. Счита, че навършването на пълнолетие от длъжника в хода на изпълинтелното производство е без значение, т.к. той продължава да живее с майка си, а членове на семейството по см. на чл. 444 т. 7 от ГПК е всеки един негов роднина по произход, с който той живее. Също така, макар и **** гражданин, длъжникът и майка му са трайно установени извън страната, обичайното им местопребиваване е в РГ., като бащата на длъжника – починал, е **** гражданин. Нямало данни дали не притежават жилищни имоти в РГ.. Освен това, дори и да се приеме, че длъжникът е едночленно семейство, то жилището надхвърля жилищната му нужда / 25 кв.м. съгласно Наредбата по чл. 444 т. 7 от ГПК, приета с ПМС № 31/2008 г. /, а по делото не е изследван въпроса дали за разликата до 63, 74 кв.м. не е налице основанието да бъде продадена – предложение второ на чл.444 т.7 от ГПК.

Ответникът М. е депозирал отговор за допустимост, но неоснователност на жалбата.

1

Приложени са писмените обяснения на ДСИ по чл. 436 ал. 3 от ГПК. Изпратено е – в препис, изпълнителното дело.

Съдът установи следното:

Жалбата е в срок, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване от тази страна акт на съдебния изпълнител, жалбоподателката е освободена от внасяне на дължимата ДТ, изпълнена е процедурата по чл. 436 от ГПК. Като така е допустима и ще се разгледа по същество.

С влязло в сила съдебно решение е постановено: Възстановява запазената част на Р. Г.

М. от наследството на нейната майка П. К. Ф. / поч. на ****.2020 г. / в размер на 1/3 ид.ч.;

Намалява на основание чл. 30 от ЗН вр. чл. 33 от ЗН със сумата 97 468, 33 лв. завещателното разпореждане по саморъчно завещание от 28.03.2012 г. на П. Ф. / обявено при нотариус рег.

№ 457 и вписано в АВ – СВ – **** /, с което в полза на Д. С. М., ЕГН – ********** е завещан СОС с идентификатор ****.511.979.5.6 по КККР на гр. ***, който самостоятелен обект съставляващ Апартамент № 50 с адм. адрес гр. ****, жилищен блок ****, с площ от 63,74 кв.м. – подробно описан; Постановява на основание чл. 36 ал. 1 от ЗН заветникът Д. С.

М. да задържи процесния апартамент, предмет на саморъчното завещение; Осъжда Д. С. М. да заплати на Р. Г. М. необходимата за възстановяване на запазената й част от наследството сума в размер на 97 468, 33 лева – За събирането на която сума е образувано – на 22.11.2023 г., настоящото изпълнително производство по издадения въз основа на влязлото в сила съдебно решение Изпълнителен лист № 2 362/02.10.2023 г. по гр.д. № 20205330111593 по описа на РС – Пловдив.

Към образуването на изпълнителното дело, към датите на възбраняване на имота / м. януари 2024 г. / и насрочването и извършването на Опис на същия / 13.11.2025 г. и 10.12.2025 г. / длъжникът е бил непълнолетен.

На 22.12.2025 г. е депозирано заключението на вещото лице по назначената от ДСИ СТЕ за пазарната стойност на имота, което е било предявено на страните съответно на 03.01.2026 г и на 08.01.2026 г.. На 02.06.2026 г. е поискано от взискателката изнасянето на имота на публична продан. Междувременно – на **** г., длъжникът е навършил пълнолетие.

Събраните за него данни са, че той е **** гражданин, адресно регисриран е в Б. - на адреса на процесния апартамент, но е трайно установен в Г., където живее с майка си Е. Г. Ф., бащата е починал. Не е женен, няма деца, няма данни – не се и твърди, да живее на съпружески начала с друго лице. Няма друг имот и конкретно жилищен такъв в РБ.. Няма данни – не се и твърди, да притежава жилище и извън страната, като и изрично отрича да притежава имоти в чужбина. Майката на длъжника притежава друг жилищен имот в РБ. – Апартамент № 12 в гр. ***, район **** - съставляващ СОС с идентификатор ****.511.192.1.12 с площ от 74,60 кв.м..

Съгласно разпоредбата на чл. 444 т. 7 от ГПК изпълнението не може да бъде насочено срещу жилището на длъжника – независимо дали живее в него, ако той и никой от членовете на семейството му нямат друго жилище; ако жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му – определени с Наредба на МС, надвишаващата част се продава, ако са налице условията на чл. 39 ал. 2 от ЗС – т.е. ако разликата може да бъде обособена като самостоятелен обект без значителни преустройства и неудобства по големи от обикновените.

Членове на семейството на пълнолетен длъжник по см. на чл. 444 т. 7 от ГПК са неговите съпруг/съпруга / лице, с което е установено трайно фактическо съжителство на съпружески начала / и непълнолетните техни деца / за които законът изисква да живеят с родителите си /, а пълнолетните - ако са недееспособни. Съответно, не са членове на семейството на пълнолетен длъжник неговите родители, братя, сестри и други роднини, независимо от това дали живеят заедно с длъжника в неговото жилище или в друго, 2 притежавано от съответния роднина жилище.

С оглед така установеното от фактическа и правна страна, съдът намира, че длъжникът е едночленно семейство и не притежава друг жилищен имот. Майката на длъжника не е член на неговото семейство по см. на чл. 444 т. 7 от ГПК, поради което притежаваното от нея друго жилище в страната е без правно значение. Без правно значение е и че длъжникът не живее в единственото си жилище и дори е трайно установен извън страната.

Съгласно Наредбата за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство, приета с ПМС № 31/2008 г., жилищната нужда на едночленно семейство е 25 кв.м. жилищна площ / чл. 2 ал. 1 т. 1 от наредбата /, която се определя като сбор от площите на предназначените за обитаване помещения в жилището – дневни, спални, детски стаи и трапезарии / когато има кухня с място за хранене /, измерени по вътрешния контур на вертикалните конструктивни елементи – стени и колони / ал. 1 на § 1 от ДР на наредбата /; в тази площ – съгласно ал. 2 на § 1, не се включват: кухненски боксове, самостоятелните кухни, трапезариите / когато в жилището няма кухня с място за хранене /, вестибюлите без пряко осветление, нишите за спане, както и обслужващите и спомагателни помещения – бани, тоалетни, коридори, килери, избени и тавански помещения и други подобни.

В случая, чрез назначената по делото СТЕ, е установено, че жилището е дясното такова на стълбищната площадка на третия етаж в пететажна едропанелна жилищна сграда, без асансьор в кв. ****, построена към 1983 г.. Има две стаи – дневна и спалня, останалите помещения са кухня, коридор, баня, тоалетна и две тераси, като не е посочена площта на дневната и спалнята, както и дали кухнята е с място за хранене. С оглед обаче установените по делото негови обща площ / 63,74 кв.м. / и брой и вид помещения, е видно - и без необходимост от специални знания, че дори и казаните две стаи да с площ над 25 кв.м. / измерена по вътрешните им стени/, разликата над тази площ не може да бъде обособена в самостоятелен обект по смисъла на 39 ал. 2 от ЗС, същото е неподеляемо.

Предвид изложеното, жалбата е неоснователна и се оставя без уважение.

И съдът

РЕШИ:

Оставя без уважение жалбата на Р. Г. М., ЕГН - ********** срещу постановения на 26.06.2026 г. Отказ на ДСИ по изп.д. № 5 184/2023 г. по описа на СИС при РС – Пловдив да насрочи и извърши публична продан на собствения на длъжника Д. С. М., ЕГН - ********** жилищен имот в гр. *** – СОС / Апартамент / с идентификатор ****.511.979.5.6 по КККР на гр. ***, подробно описан - поради несеквестируемост на същия на основание чл. 444 т. 7 от ГПК.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4