Решение № 131 от 28.05.2026, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. *, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – * в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Таня Живкова

Албена Миронова при участието на секретаря Соня Д. Георгиева като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело № 20261600500119 по описа за 2026 година

Въззивното производство по чл. 258 и сл. от ГПК е образувано по жалба на Д.Н. от с.

*, обл. *, подадена чрез пълномощник адв. М. М. срещу решение на РС * № 667/09.12.2025г. постановено по гр.дело № 1889/2025г. по описа му В ЧАСТТА , с която съдът е отхвърлил като неоснователен предявения от жалбоподателя иск за обявяване договор за потребителски кредит №* от 06.06.2025г., сключен с „Н.“ ООД за нищожен изцяло.

Поддържа се в жалбата, че в тази част решението е неправилно, като са оспорени изводите на съда, че потребителският договор отговаря на изискванията на чл. 22 ЗПК с подробно изложени съображения за допуснати при сключването му нарушения на чл. 19,ал.4 ЗПК и в тази връзка и на чл. 11,ал.1,т.10 ЗПК относно възнаграждението по договора за гаранция, невключено в посочения в договора ГПР. Позовава се на съдебна практика, включително такава на СЕС. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което процесният договор за кредит се обяви за нищожен.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна Н. ООД, чрез пълномощник мл.юрисконсулт Д.Д. с подаден в срок писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че потребителят не е имал задължение да представи обезпечение , включително и такова под формата на гаранция , като разходът по договора за гаранция не е бил известен на кредитора при сключване договора за кредит, за да бъде включен в ГПР. Посоченият в договора ГПР е съобразен с 1 приложимите по договора разходи и правилно посочен в договора в съответствие с изискванията на приложимия ЗПК. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

При въззивното разглеждане на делото не са искани и допускани доказателства.

Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата, като обсъди събраните в производството доказателства, предвид становищата на страните и въз основа на закона, приема следното:

Въззивната жалба е допустима като подадена в срок от легитимирано лице, имащо правен интерес от отмяна на обжалвания в съответната част съдебен акт.

Обжалваното решение е валидно, а в обжалваната част и допустимо постановено по установителен иск с правно основание чл. 26,ал.1, пр. първо от Закона за задълженията /ЗЗД/ във връзка с чл. 22 от Закона за потребителския кредит / ЗПК/.

С исковата молба ищецът е предявил срещу Н. ООД установителен иск с искане сключеният между страните договор за потребителски кредит /ДПК/ № *от 06.06.2025г. да бъде признат за нищожен на основание чл. 26,ал.1 ЗЗД във връзка с чл. 11,ал.1,т.10, чл.

19,ал.4 и чл. 22 ЗПК , съединен при условията на евентуалност с установителен иск за обявяване на основание чл. 26,ал.1 ЗЗД във връзка с чл. 143,ал.1 и чл. 146 ЗЗП нищожността на клаузата на т. 3.2.1, раздел III от приложимите към ДПК Общи условия /ОУ/ , както и на т. 8, част I към Стандартен европейски формуляр.

От фактическа страна искът за прогласяване нищожността на ДПК е обоснована с твърдения, че според приложимите ОУ при сключване на договора потребителят може да представи обезпечение – гаранция или поръчителство. За обезпечаване задълженията си ищецът е сключил с К.г. БГ ООД договор за гаранция с дължима по този договор такса в размер на 616 лева, платима разсрочено на 8 вноски. Поддържа се, че в сключения между страните ДПК ГПР е посочен като абсолютна стойност без яснота как е формиран , като не е ясно и дали възнаграждението за поръчителство е включено като разход по кредита при посочване ГПР, което обосновава нарушение на изискванията на чл. 11,ал.1,т.10 ЗПК и потребителят е бил в невъзможност да разбере какъв реално е процента на оскъпяване на кредита. Твърди се също така, че сключването на договор за поръчителство е въздигнато като задължително условия за отпускане на кредита, поради което и представлява разход известен на кредитора и следва да се включи в ГПР, като е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19,ал.4 ЗПК. Посочване на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията представлява и заблуждаваща потребителя търговска практика . На основание горепосочените обстоятелства се твърди, че на основание чл. 22 ЗПК процесният ДПК е недействителен.

С постановеното по делото решение съдът е приел, че при сключване процесния ДПК са спазени изискванията на ЗПК, поради което и не са налице предвидените в чл. 22 ЗПК основания за обявяването му за недействителен, поради което и е отхвърлил иска за обявяване ДПК за нищожен. Уважен е предявеният при условията на евентуалност иск за 2 прогласяване за нищожни клаузи от ОПУ и от Стандартен европейски формуляр.

От фактическа страна по делото е установено, че на 06.06.2025г. между страните в производството е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който ищецът получил в заем сумата от 800 лева, която се задължил да върне в срок до 07.02.2026г., разпределена на равни месечни вноски, всяка от които по 120 лева, включваща главница от 800 лева и възнаградителна лихва, представляваща 50.87 % от главницата или сумата 160 лева, като общата дължима по ДПК сума е в размер на 960 лева. ГПР е посочен в размер на 64.58 % . В сключения между страните ДПК липсва предвидено за кредитополучателя задължение за обезпечаване на кредита, като съгласно чл. 1 от договора кредиторът се задължава да предостави кредита в срок от 2 работни дни от сключване на договора без други условия за изпълнение на това задължение. Според приложимите към договора Общи условия , в т.3.2.1. е предвидено, че при сключване на договора за потребителски кредит или преди предоставяне на заемната сума, кредитополучателят може да представи на дружеството обезпечение по кредита, като обезпечението може да се предостави както по желание на кредитополучателя, така и с оглед искане на Дружеството, в случай че последният изиска такова. В т. 3.2.2 до т. 3.2.9 са посочени условията и реда за предоставяне на съответното обезпечение . Установено е също така, че за обезпечаване на потребителския кредит, е сключен Договор за предоставяне на гаранция № 1449365891 от 06.06.2025г. между “К.Г. БГ” ООД и Д.Н., предвиждащ задължение за кредитополучателя да заплати на гаранта възнаграждение за предоставената гаранция в размер на 616 лева, разсрочена на 7 месечни вноски от по 88 лева. Срокът на договора за предоставяне на гаранция е 08.02.2026 г. .Безспорно е установено, че бенефициент по договора за гаранция е Н. ООД. Безспорно е също така между страните, че възнаграждението по договора за гаранция не е включено в посочения в ДПК ГПР. По делото няма доказателства, които да установяват, че Н. е поставил на кредитополучателя като условие за отпускане на искания кредит предоставяне на обезпечение от вида на посочените такива в чл. 3.2.1 от приложимите ОУ, поради което и договорът за предоставяне на гаранция следва да се приеме за сключен по желание на потребителя .

При така установената фактическа обстановка , от правна страна съдът приема следното:

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК в договора за потребителски кредит следва да се посочи ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. В случая договорът за кредит отговаря на това изискване като е налице посочване на ГПР от 64.58 % и общата дължима сума по кредита от 960 лева, включваща главницата от 800 лева и сумата 160 лева възнаградителна лихва, която е посочена като 50.87 %. Съгласно чл. 19,ал.1 ЗПК ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, включително тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Общ разход по кредит съгласно дефиницията, дадена в § 1 ДР на ЗПК 3 са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция би следвало да се включи в общите разходи по кредита при формиране на ГПР само в случай, че кредиторът е поставил като условие на потребителя за отпускане на кредита необходимостта да представи обезпечение от вида на посочените такива в т. 3.2.1. от ОУ. По делото не е установено наличието на обезпечение да е било задължително условие за сключване на договора за потребителски кредит, съответно да е наложено от кредитора с клауза в подписания от него договор, поради което и дължимото по сключения договор за предоставяне на гаранция възнаграждение не е част от общите разходи по кредита, известни на кредитора при сключване на договора и не следва с оглед чл. 19,ал.1 ЗПК да се включва при формиране на ГПР. В т.3.2.1. от ОУ е посочено, че кредитополучателят може да представи обезпечение, ищецът е избрал да обезпечи задълженията си по ДПК чрез сключване на договор за предоставяне на гаранция с дружество , различно от кредитора, това не е било задължително условие за него, видно от клаузите на сключения ДПК, поради което и разходът по договора за гаранция не представлява общ разход по кредита по смисъла на чл.

19,ал.1 във връзка с § 1,т.1 ДР на ЗПК . Посоченият в договора ГПР от 64.58 % не надвишава 5 пъти размера на законната лихва, която към 06.06.2025г. е 12.07 % , включващ основен лихвен процент от 2.07 обявен от БНБ, считано от 01.06.2025г. и 10 пункта надбавка, съответно не е нарушен чл. 19,ал.4 ЗПК.

Предвид гореизложеното не се установява при сключване на процесния ДПК да е допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и потребителят да е въведен в заблуждение относно действително поетата от него финансова тежест по договора.

Сключеният между страните ДПК е съобразен с изискванията на чл.10,ал.1 ЗПК, има предвиденото в чл. 11,ал.1,т.7-12 и т. 20 съдържание , поради което и е действителен.

Предвид гореизложеното жалбата се явява неоснователна, а обжалваното в съответната част решение на РС * правилно, поради което и следва да се потвърди.

При този изход на въззивното производство на въззиваемия се следва заплащане на направените във въззивното производство разноски. В случая Н. ООД е представляван в процеса от юрисконсулт като претендира плащане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78,ал.8 ГПК. Същото следва да се присъди в минимален размер от 100 евро.

Водим от гореизложените мотиви , Окръжен съд *

РЕШИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 667/09.12.2025г. на Районен съд *, постановено по гр. дело № 1889/2025г. В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която е отхвърлен като неоснователен иска на Д.Н. срещу Н. ООД за обявяване изцяло нищожността на договор за потребителски кредит №* от 06.06.2025г., КАТО ПРАВИЛНО.

ОСЪЖДА Д.Н., ЕГН ********** да заплати на Н. ООД , ЕИК *сумата 100 евро разноски за въззивното производство, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5