Решение № 1775 от 10.10.2019, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№…………

Гр. София, 10.10.2019 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI – 2 състав, в публично заседание състояло се на пети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:

СЪДИЯ : АТАНАС МАДЖЕВ

При секретаря Стефка Александрова, като разгледа докладваното от съдия

Маджев т. д. № 1343/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба с вх. №

89758/28.06.2018 г., подадена от „Е.Ф.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, срещу „К.0.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, и „К.0.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, офис 502.

Предявени за разглеждане при условията на обективно и пасивно субективно съединяване са следните установителни искове :

1./ Иск с правно основание по чл.

422 ГПК във връзка с 240, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД за установяване, че ответните страни дължат при условията на солидарна отговорност в полза на ищеца, сумата в размер от 161 200 евро, ведно със законната лихва за забава, считано от 18.04.2018 г. /моментът на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ до окончателното плащане – съставляваща предоставен и невърнат паричен заем, въз основа на договор за предоставяне на паричен заем, обезпечен с ипотека № 016-СФ-002/26.02.2016 г.;

2./ Иск с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 240, ал. 2 ЗЗД за установяване, че ответните страни дължат при условията на солидарна отговорност в полза на ищеца, сумата в размер от 40 165,59 евро – начислена договорна лихва за периода от 20.04.2016 г. до 20.02.2018 г.;

3./ Иск с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 92 ЗЗД за установяване, че ответните страни дължат при условията на солидарна отговорност в полза на ищеца сумата в размер от 39 257,59 евро – неустойка за забава съгласно чл. 13 от договора за заем, начислена за периода от 20.04.2016 г. до 20.03.2018 г.

В исковата молба се твърди, че дружеството-ищец е финансова институция, която е надлежно вписана под № BGR00111 във водения при БНБ нарочен Регистър на финансовите институции. Извършвайки именно така регулираната дейност дружеството сключило договор за предоставяне на паричен заем, обезпечен с ипотека №016-СФ-002 от 26.02.2016 г. Посредством него ищеца поел задължение да предостави в полза на двете ответни дружества паричен заем възлизащ на сумата от 161 200 евро, при договорена годишна възнаградителна лихва за ползване на този ресурс в размер на 13 %, чиито падеж е уговорено да бъде не по-късно от 20-то число на всеки текущ календарен месец. Предвидено е, че издължаването на отпускания заем е с краен срок – 20.02.2018 г. и ще се извърши според утвърден погасителен план /23 равни месечни вноски в размер на сумата от 1 746,33 евро, и една последна погасителна вноска по издължаване на главницата и лихвата в размер 162 946,33 евро/. Ищецът посочва, че според условията по заемната сделка ответника е приел, че в хипотеза на забавено пълно или частично плащане на дадена вноска, и/или месечна лихва, за заемателите се поражда допълнително задължение за заплащане на лихва за просрочие в размер на 2 % месечно върху цялата непогасена част от предоставения в заем паричен ресурс. Изтъкнато е, че изпълнението на ангажимента по предоставяне на отпускания заем е станало според заложеното с договора, а именно на 4 вноски : 31 200 евро – на 29.02.2016 г.; 34 500 евро – на 29.02.2016 г.; 35 000 лв. – на 12.03.2016 г., и 151 781,76 лв. – на 17.03.2016 г. Излага се, че за даден период от времетраене на заемното правоотношение ответните страни надлежно погасявали уговорените вноски, но впоследствие изпаднали в забава и не успели да обслужат паричните си задължения във възприетия срок – 20.02.2018 г. Така към датата – 20.03.2018 г. изискуемите задължения на „К.0.“ ЕООД и „К.0.“ ЕООД, ЕИК ******* с титуляр – ищеца възлизали на сумата от общо 240 623,18 евро, разпределени по следния начин :

161 200 евро – непогасена главница; 40 165,59 евро просрочени месечни редовни договорни лихви с настъпил падеж в периода от 20.04.2016 г. до 20.03.2018 г. и 39 257,59 евро – неустойка за забава съгласно чл. 13 от договора за заем, начислена за периода от 20.04.2016 г. до 20.03.2018 г. Ищецът допълва твърденията си, че изпълнението на изброените парични задължения било обезпечено с учредена от страна на ответните страни в негова полза договорна ипотека във формата на нотариален акт № 31/26.02.2016 г. Целейки да установи съществуването на тези си парични вземания ищецът подчертава, че е инициирал заповедно производство пред РС-Бяла Слатина, където е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по реда на чл. 417 ГПК, каквато му е била издадена в рамките на образуваното ч. гр.д. № 482/2018 г., като е било допуснато незабавно изпълнение и е бил снабден с изпълнителен лист. Срещу заповедта обаче било подадено възражение от субектите посочени за длъжници в срока по чл. 414 ГПК и това довело до пристъпване към настоящата искова защита по реда на чл. 422 ГПК.

На 28.09.2018 г. ответното дружество - „К.0.“ ЕООД, чрез пълномощника му – адвокат Ч. в срока по чл. 367 ГПК е депозиран писмен отговор, посредством който е оспорил предявените искове по тяхното основание.

Заявено е, че за първи път цитираното дружество е узнало за сключения договор за заем очертан в исковата молба едва в момента, когато му е била връчена ПДИ от ЧСИ, във връзка с издадения изпълнителен лист по ч.гр.д. № 482/2018 г. провеждано пред РС- Бяла Слатина. Отрича се и това изпълнението на задължението по коментирания заемен договор да е било обезпечавано по волята на законния представител на дружеството, чрез учредяване на договорна ипотека. Оспорва се това, някога М.С.в качеството му на управител на „К.0.“ ЕООД да е подписвал договор за заем, по силата на които ищеца да предоставя в полза на този ответник цитираната в ИМ заемна сума, като изказва позиция, че положения под договора подпис, за който е даден вид да изхожда от управителя, всъщност не е изпълнен от него, което означава, че дружеството не може да се счита обвързано с последиците на този договор, вкл. и със задължението да се връща отпуснатия заем. Опонира се и по това, че от законния представител на „К.0.“ ЕООД отсъства съгласие и по отношение учредяването на визираната в ИМ договорна ипотека, за която се поддържа, че обезпечава изпълнението на задълженията по сключения договор за заем, като негова страна никога не е било извършвано упълномощаване в полза на други лица да сключват подобна нотариална сделка. Извън това се акцентира и върху обстоятелството, че считано от 25.09.2017 г. визираната договорна ипотека е била заличена по искане на ипотекарния кредитор, което е погасило ипотечното право, с което ищеца се легитимира, като носител на обезпечение върху вземането си за връщане на дадена сума в заем.

Въведени са и разсъждения базирани на това, че фактът на заличаването на ипотеката е предизвикал и погасяване на вземането, чието изпълнение тази ипотека е обезпечавала, или най-малкото за заявителя не е съществувала възможност да упражни защита на материалното си право на вземане за даден заем, като се позовава на ипотечния акт за учредяване на договорна ипотека, доколкото вследствие заличаването на ипотеката, вземането което се обезпечавало с нея не е било изискуемо. Липсата на настъпила изискуемост на вземането, съставлявала пречка пред кредитора да иска от своя длъжник доброволно изпълнение на същото, а още по-малко принудително такова. В отговора следва подробно изложение за това, че лицето представляващо ответника – „К.0.“ ЕООД не е упълномощавало никого с права да сключва сделки свързани с учредяване на ипотеки върху притежавано от дружеството недвижимо имущество с цел обезпечаване изпълнението на парични вземания, вкл. и такива по предоставен заем. В този смисъл се поддържа, че ипотечния акт е опорочен, защото лицето, от чието име е учредена договорната ипотека, никога не е давало съгласие за извършването на подобно действие. В този смисъл дружеството упражняващо процесуалното си право на отговор изрично заявява, че оспорва всички действия, с които от негово име е поето задължение към ищеца, вкл. да отговаря по договора за заем цитиран в ИМ.

Другият ответник по предявените искове – „К.0.“ ЕООД въпреки предоставената му възможност за депозиране на писмен отговор по ИМ, в пределите на срока по чл. 367 ГПК не се е възползвал от тази си процесуална възможност по делото.

На 29.10.2018 г. ищецът – „Е.Ф.“ АД подава допълнителна искова молба по делото, с която заявява, че желае да се ползва от всички приложени към първоначалната искова молба писмени доказателства.

Формулира искане за привличане в качеството на трето лице – помагач на нотариуса, пред когото са проведени нотариалните производства по удостоверяване на упълномощителните сделки, които са послужили за учредяването на договорната ипотека, обезпечаваща изпълнението на съдебно предявените вземания. Изложени са и фактически твърдения за това, че законния представител на дружеството - „К.0.“ ЕООД, М.С.живее на съпружески начала с лицето – Т.П., като двамата имат общи деца.

Последвало е депозиране на допълнителен отговор от „К.0.“ ЕООД, където страната не е възразила по процесуалните и доказателствени искания на ищеца формулирани в допълнителната ИМ. Потвърждава се наличието на фактическо съжителство между С. и П., но същото е било преустановено, считано от момента, когато представляващия – „К.0.“ ЕООД е започнал да получава заповеди за изпълнение от различни съдилища, които имали за основание договори за заем, обезпечени с ипотеки върху имущество на цитираното дружество. Допълва се, че въпроса за фактическото съжителство между тези две лица не е от кръга на релевантните досежно поставения за разрешаване правен спор, и в този смисъл не е необходимо съдът да го анализира.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното:

Представен от ищеца и приет като писмено доказателство по делото e Договор от 26.02.2016 г. за предоставяне на паричен заем, обезпечен с ипотека № 016 – СФ – 002, сключен между „Е.Ф.“ АД, от една страна, в качеството му на заемодател, и „К.0.“ ЕООД и „К.0.“ ЕООД, в качеството им на заематели, по силата на който заемателят се е съгласил да отпусне на заемателите паричен заем в размер на сумата от 161 200 евро, която заемателите са се съгласили да върнат в срок до 20.02.2018 г. За дружествата-заематели е даден вид, че подписи върху договора са положили техните управители, съответно М.А.С. за „К.0.“ ЕООД и Т.Г.П. за „К.0.“ ЕООД.

Съгласно чл. 1 от договора заемателят предоставя на заемателите заем в размер на сумата от 161 200 евро, който се отпуска целево за цялостно погасяване на задълженията на заемателите и трети лица към „А.Б.Б.“ АД и „В.К.“ ООД, както и за заплащане на таксите за управление на заема.

Съгласно чл. 11 от договора върху непогасената част от предоставената в заем сума се начислява годишна възнаградителна лихва в размер на 13 %, платима ежемесечно до 20-то число на текущия месец. В чл. 13 е уговорена възможност за възникване в полза на заемодателя на вземане за наказателна лихва (неустойка) при допусната от страна на заемателите забава в изпълнението на което и да е задължение за заплащане на вноска по главницата или за възнаградителна лихва, която неустойка се определя в размер на 2% месечно върху пълния размер на непогасената главница, считано от датата на забавата до окончателното погасяване на изискуемите задължения за главница, възнаградителна лихва или неустойка.

По делото е представен Предварителен погасителен план от 26.02.2016 г. към Договор от 26.02.2016 г. за предоставяне на паричен заем, обезпечен с ипотека № 016 – СФ – 002, представляващ неразделна част от него, съгласно който крайният срок за издължаване на заема е фиксиран на дата – 20.02.2018 г., като страните са се съгласили погасяването на задълженията по договора да се извършва ежемесечно. Уговорено е, че възнаградителната лихва по заема се изплаща на 24 равни вноски, всяка от които в размер на сумата от 1 746,33 евро, платими ежемесечно в периода от 20.03.2016 г. до 20.02.2018 г. на 20-то число от съответния месец, като пълният размер на главницата е платим еднократно – на 20.02.2018 г. Подписи върху погасителния план за дружествата-заематели е даден вид да са положили от техните управители, съответно М.А.С. за „К.0.“ ЕООД и Т.Г.П. за „К.0.“ ЕООД.