Решение № 369 от 10.11.2024, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 369 гр. гр. ***, 10.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ***, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Велислава Ст. Енчева при участието на секретаря Пламенка Н. Петрова като разгледа докладваното от Велислава Ст. Енчева Гражданско дело № 20234440100944 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба на Д. В. Д., ЕГН **********, oт гр.***, ул. „*** , *** чрез адв. С. против Прокуратурата на Р.

България с искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 000 лева, представляващи неимуществени вреди и 1 000 лева имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.02.2023 г. до дата на окончателното изплащане на обезщетението, претърпени в резултат от направено искане за възобновяване по ВНОХД №428/2022 г. по описа на Окръжен съд – Плевен за повдигнато срещу него обвинение в извършването на престъпление от общ характер.

В исковата молба се твърди, че Главният прокурор на Р. България е направил искане за възобновяване по ВНОХД №428/2022 г. на Окръжен съдПлевен по постановената оправдателна присъда за ищеца с Решение №190/17.10.2022 г. на Окръжен съд-Плевен. Излагат се доводи, че след като ищецът е узнал за направеното искане по чл. 422 НПК, в периода 05.02.2023 г.

– 05.07.2023 г. е изпитал емоционален стрес, здравословни проблеми, а отношенията в семейството му се влошили. Поддържа се, че ищецът е ангажирал адвокат, който да го представлява в производството по искането за 1 възобновяване пред Апелативен съд-Велико Търново, за което заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 /хиляда/ лева.

По изложените съображения Д. В. Д. предявява исковите си претенции, като счита, че ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата от 10 000 /десет хиляди лева/ лева, представляващи неимуществени вреди и 1 000 /хиляда/ лева имуществени вреди със законна лихва считано от 05.07.2023 г. до окончателното изплащане на сумите.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК, ответникът Прокуратура на Република България, е подал писмен отговор, в който изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск по основание и размер. Твърди, че ищецът не е представил доказателства за претърпените от него вреди, както и доказателства за сторени разноски в производството за възобновяване. По изложените в отговора съображения, моли да бъдат отхвърлени предявените искове.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235 ГПК приема за установено следното от фактическа страна:

С присъда № 31/30.09.2019 г. по НОХД № 413/2018 г. Районен съд - *** е признал подсъдимия Д. В. Д. за виновен за престъпление по чл. 343в, ал.2 НК вр. чл.55, ал.1, т.1 НК и го е осъдил на три месеца „лишаване от свобода“ и „глоба“ в размер на 300 /триста/ лева като на основание чл.66 НК изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ е отложено за срок от три години. Със същата присъда за престъпление по чл. 343в, ал.З НК вр. чл.55, ал.1, т.1 НК ищецът е осъден на три месеца „лишаване от свобода“ и „глоба“ в размер на 300 /триста/ лева, като на основание чл.66 НК изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ е отложено за срок от три години. На основание чл. 345, ал.2 НК вр. чл.55, ал.1, т.1 НК Д. е бил осъден на три месеца „лишаване от свобода“, като на основание чл.66 НК изпълнението на наказанието е било отложено за срок от три години. С решение № 39/02.03.2020 г. по ВНОХД № 828/2019 г. Окръжен съд - Плевен, след въззивна проверка, инициирана по жалба на защитника на подсъдимия, е изменил 2 първоинстанционния акт, в частта за определеното общо наказание, като е намалил наказанието „лишаване от свобода“ от шест месеца на три месеца „лишаване от свобода“, чието изпълнение е отложено. С решение № 100154/03.12.2020 г. по КНД № 291/2020 г. Апелативен съд - Велико Търново, по подадено искане за възобновяване от Д. В. Д., на основание чл. 422, ал.1, т.5, вр. чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 НПК, възобновил въззивното производство, отменил постановеното въззивно решение и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

С решение № 260038/16.04.2021 г. по ВНОХД № 930/2020 г.

Окръжен съд - Плевен е отменил присъда № 31/30.09.2019 г. по НОХД № 413/2018 г. на Районен съд - *** и върнал делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд.

С присъда №1/25.01.2022 г. по НОХД № 139/2021 г. Районен съд *** признал подсъдимия Д. В. Д. за невиновен и на основание чл.304 НПК го оправдал по всяко едно от трите му повдигнати обвинения - по чл. 343в, ал.2 НК, по чл. 343в, ал.З НК и по чл. 345, ал.2 НК.

С решение № 190/17.10.2022 г. по ВНОХД № 428/2022 г. Окръжен съд - Плевен, след въззивна проверка, инициирана по протест на прокурора, потвърдил първоинстанционната оправдателна присъда. На основание чл.

345, ал.2 НК вр. чл.55, ал.1, т.1 НК Д. В. Д. е осъден на три месеца „лишаване от свобода“. На основание чл.66 НК изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ е отложено за срок от три години. На основание чл.23, ал.1 НК на подсъдимия е определено едно общо наказание в размер на шест месеца „лишаване от свобода“ и „глоба“ в размер на 300 /триста/ лева. На основание чл.66 НК изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ е отложено с изпитателен срок от три години.

С Решение № 60/05.05.2023 г. по н.д.в. №70/2023 г. на Апелативен съд-Велико Търново е оставено без уважение искането на Главния прокурор на Р. България за възобновяване на ВНОХД №428/2022 г. на Окръжен съдПлевен.

3

От изисканото от съда, ВНОХД №70/2023 г. на Апелативен съдВелико Търново, се установява, че в съдебното производство по посоченото дело ищецът е бил представляван от процесуален представител по силата на договор за правна защита и съдействие от 21.04.2023 г. с уговорено възнаграждение за адвокат в размер на 1 000 /хиляда/ лева, платими в брой. От приложена справка от деловодна система на Окръжен съд-Плевен съдът конститра, че с Решение №299/14.07.2023 г. по гр. дело №907/2022 г. на Окръжен съд-Плевен, е ангажирана отговорността на прокуратурата на Р.

България на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и същата е осъдена да заплати обезщетение в размер на 10 000 лева за претърпени неимуществени вреди в резултат на повдигнати обвинения за престъпления по чл. 343в, ал.2 НК вр. чл.343в, ал.3 НК и чл. 345, ал.2 НК, за който Д. В. Д. е оправдан с влязла в сила присъда №1/25.01.2022 г. по НОХД №139/2021 г. по описа на Районен съд-***, потвърдена с Решение №190/17.10.2022 г. по НОХД №482/2022 г. на Окръжен съд-Плевен ведно със законна лихва считано от 21.12.2022 г. до окончателното заплащане на сумата. В останалата част относно обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 10 000 лева до 30 000 лева, Окръжен съд-Плевен е отхвърлил иска като неоснователен и недоказан. Осъдил е прокуратурата на Р. България да заплати сумата от 6 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от ищеца и е осъдил ответника за сторените по делото разноски съобразно уважената част от иска.

В мотивите на Решение №299/14.07.2023 г. по гр. дело №907/2022 г. на Окръжен съд-Плевен, съдът е посочил изрично, че при опрделяне на размерите на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди не е взел предвид воденото наказателно дело №70/2023 г. на Апелативен съд-Велико Търново по повод на упражнено по надлежен ред от Прокуратурата право да внесе искане за възобновяване.

По делото е приета справка за съдимост на ищеца и справка с вх.

№3982/19.08.2024 г. за водени и приключили съдебни производство в периода 01.2023 г. – 08.2023 г., по които страна е бил Д. В. Д..

В хода на съдебното производство е изслушан свидетелят Г. Хр.

*** от чиито показанията се установява, че след узнаването от ищеца за процесното искане за възобновяване по наказателното дело, същият станал 4 агресивен и нервен, спрял да общува със свидетеля, а отношенията в семейството му се влошили. Пред съда свидетелят заявява, че описаното оказало негативно влияние и върху здравословното състояние на ищеца.

Съдът кредитира показанията като логични и неоспорени от страните в производството.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

При определяне правната квалификация на предявените за разглеждане искове, съдът съобрази наведените с исковата молба фактически твърдения и правни доводи, като съобрази логическото единство между обстоятелствена част и петитум, във връзка с наведеното от ищеца и неговия пълномощник правно основание на исковата претенция. Фактическите състави, при наличието на които държавата отговаря за вреди, са ограничени до изчерпателно посочените в чл.2 ЗОДОВ. /В този смисъл Решение № 11 от 2.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6244/2007 г., III г. о., ГК/ . Изложените твърдения и правни доводи от ищеца чрез пълномощника му по делото, сочат на предявен осъдителен иск с правно основание по чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД вр. чл. 52 ЗЗД за претърпени неимуществени вреди въпреки посоченото в исковата молба специално правно основание по чл. 2 ЗОДОВ и претърпени имуществени вреди по реда на чл. 2 ЗОДОВ вр. чл.4 ЗОДОВ.

Съгласно разпоредбата на чл.49 ЗЗД, този който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Съобразно разпоредбата на чл. 7 от Конституцията на Р. България, Държавата отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. Съгласно разпоредбата на чл. 132, ал.1 от Конституцията съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен в хипотезите на умишлено извършено престъпление. Съдебната практика приема, че наличието на функционален имунитет е абсолютна процесуална пречка за допустимост на иск за вреди, насочен срещу магистрат в това му качество, както и че за вреди от действията на магистрати като лица, ползващи се с 5 функционален имунитет отговорност носи Държавата съгласно чл.7 от Конституцията на Р. България, в лицето на държавния орган, към който се числи съответното длъжностно лице, като по този начин увредените гражданско - правни субекти не са лишени от правна възможност да търсят обезщетение за вреди. Такава възможност им е предоставена, но не пряко от конкретните длъжностни /физически/ лица, а от съответния държавен орган, като при наличие на конкретните предпоставки отговорността се реализира по реда на чл.2 ЗОДОВ или субсидиарно по общия ред на ЗЗД. /В този смисъл Определение № 569/27.10.2011 г. по гр. д. № 516/2011 г., III г. о. на ВКС, Решение по гр. д. № 377/2009 г., IV г. о. на ВКС, Определение № 99 от 23.02.2018 г. по ч. гр. д. № 512/2018 г., IV г. о. на ВКС /.

С оглед на гореизложеното, съдът приема, че е сезиран с надлежно предявен иск с правно основание чл.49 вр. чл.45 и чл. 52 ЗЗД за претърпени неимуществени вреди и иск по чл. 2 ЗОДОВ вр. чл.4 ЗОДОВ за претърпени имуществени вреди против Прокуратурата на Р . България, в чиято структура престира труд главния прокурор, в изпълнение на служебните си задължения п о направено искане за възобновяване на наказателното производство по НОХД №428/2022 г. на Окръжен съд-Плевен. /О пределение № 450/115.07.2014 г. по ч. гр. д. № 4040/2014 г., І гр. о. ВКС, Определение № 60553 от 25.06.2021 г. по гр. д. № 1358/2021 г., III г. о. ВКС, Решение № 16/18.01.2019 г. по гр. д. № 90/2018 г. на Окръжен съд - Кюстендил, Решение № 147/24.07.2019 г. по гр. д.

№ 90/2018 г. на Окръжен съд- Кюстендил, Определение № 60487 от 14.06.2021 г. по гр. д. № 4788/2018 г., IV г. о. ВКС/. Следователно Прокуратурата на Р. България е пасивно легитимирана по искове предявени от граждани за претърпени вреди от незаконни действия и бездействия на длъжности лица от деликтите по чл.2 ЗОДВПГ. /Тълкувателно решение №3/22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. дело №3/2004 г., ОСГК/.

В тежест на ищеца е да докаже, че е претърпял описаните в исковата молба неимуществени вреди – болки и страдания от непозволено увреждане, настъпили в резултат на противоправно поведение на магистрат главният прокурор във връзка с подаденото искане за възобновяване, както и наличието на пряка причинна връзка между противоправните деяния и претърпените неимуществени вреди.

Разпечатката съдържа 34 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3148d2a7-0b42-4555-86d0-43baeee564c1