Решение № 2926 от 02.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2926 гр. София, 02.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Анелия Ст. Янева

Яна Борисова при участието на секретаря Снежана П. Тодорова като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20201100509793 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 13.04.2020 г., постановено по гр.д.№ 33806/ 2018 г. на Софийски районен съд, ГО, 28 състав, по предявени от „Топлофикация София“ ЕАД- гр. София установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД е признато за установено, че П. С. К. /ЕГН **********/ дължи на "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД /ЕИК ****/ сумата 3 733.31 лв.- за доставена в имот на адрес: гр. София, жк ****, аб.№ 224741, през периода от 21.12.2014 г. до 30.04.2017 г. топлинна енергия, ведно със законната лихва от 20.12.2017 г. до окончателното й изплащане, и сумата 317.82 лв.- лихва за забава за периода от 16.09.2015 г. до 8.12.2017 г., за които е издадена заповед за изпълнение по гр.д.№ 88491/ 2017 г. на СРС, ГО, 28 състав, като исковете са отхвърлени: относно главницата /стойност на топлинна енергия/- за разликата до пълния предявен размер от 3 790.53 лв. и за периода от 1.05.2014 г. до 20.12.2014 г., като погасен по давност, и относно лихвите за забава- за разликата до пълния предявен размер от 392.66 лв., като погасен по давност. Със същото решение са отхвърлени като неоснователни и предявените от "Топлофикация София" ЕАД срещу П. С. К. /ЕГН **********/ установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване дължимостта на сумата 77.68 лв.- цена на услуга дялово разпределение за периода от 1.05.2014 г. до 30.04.2017 г., и на сумата 13.80 лв.- обезщетение за забава при плащане на задължението за дялово разпределение за периода от 16.09.2015 г. до 1

8.12.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по гр.д.№ 88491/ 2017 г. на СРС, ГО, 28 състав. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът П. К. е осъден да заплати на ищеца "Топлофикация София" ЕАД сумата 128.40 лв.- разноски за заповедното производство- гр.д. № 88491/ 2017 г. на СРС, ГО, 28 състав / 81.02 лв.- за държ. такса, и 47.38 лв.- за проц. представителство/, и сумата 1 199.18 лв.- разноски за исковото производство.

Постъпила е въззивна жалба от П. С. К. /ответник по делото/- чрез особен представител по чл.47 ГПК, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение в частта му, в която са уважени исковете, и в частта за разноските, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на исковете, с присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД- гр. София /ищец по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение като правилно в обжалваната част да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство.

Третото лице- помагач на ищеца- „Техем Сървисис“ ЕООД- гр. София не изразява становище по повод подадената от ответника въззивна жалба.

Предявени са установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното обжалваната част. първоинстанционно решение е валидно и допустимо-в

По същество решението на СРС е частично неправилно и следва да бъде отменено в частта относно признатите за дължими лихви за забава /изцяло/ и за съразмерно присъдените на ищеца разноски. В останалата обжалвана от ответника част решението е правилно и следва да бъде потвърдено.

Предявеният от „Топлофикация София” ЕАД срещу П. К. установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за признаване дължимостта на сумата 3 733.31 лв.главница, представляваща стойност на доставена в процесния имот през периода м.11.2014 г.- м.04.2017 г. топлинна енергия, е основателен.

2

Основателността на предявените по делото установителни искове е предпоставена от установяване пасивната материално- правна легитимация на ответника да отговаря по същите. Според приложимата през процесния период норма на чл.153, ал.1 ЗЕ потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот. Цитираната разпоредба императивно установява кой е страна по облигационното правоотношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота- собственост или вещно право на ползване. Като потребител на топлинна енергия по силата на закона следователно е легитимиран собственикът на топлоснабдения имот, освен ако същият е обременен с вещно право на ползване, в който случай потребител се явява третото лице- ползвател, което разрешение съответства и на общата уредба на задълженията на носителя на ограниченото вещно право по чл.57 ЗС, възлагаща в негова тежест разноските, свързани с ползването на вещта. Горните хипотези са приложими, доколкото относно доставката на топлинна енергия до определен топлоснабден имот няма сключен писмен договор, явяващ се по правило основен източник на облигационните право-отношения.

В случая според доводите във въззивната жалба на ответника П. К. по делото не е безспорно установено, че през посочения в исковата молба период той и ищцовото дружество са били обвързани от валидно договорно правоотношение.

Съобразно изложеното по- горе, по силата на закона- чл.153, ал.1 ЗЕ, страна по облигационното правоотношение с топлопреносното предприятие е собственикът или вещният ползвател на имота. В случая въз основа на събраните в процеса писмени доказателства се установява, че ответникът П. К. е собственик на процесния апартамент № 63 на VІ етаж в бл.26, вх.В в жк „Разсадника“- гр. София /с аб.№ 224741/, придобил го по силата на оставено в негова полза саморъчно завещание, за което е представен легитимационен документ- Нотариален акт „за собственост върху недвижим имот на основание вписано саморъчно завещание“ № 085/ 17.04.2006 г. на софийски нотариус, поради което и през процесния период същият е имал качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ и е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по предявените от топлопреносното предприятие искове. Няма твърдения, нито данни и доказателства по делото, притежаваното от ответника вещно право върху процесния имот да е било отчуждено от него преди или по време на исковия период, като ирелевантно е обстоятелството кой е бил негов фактически ползвател през исковия период.

Установено е следователно наличието на облигационно договорно правоотношение между ищеца и ответника П. К. за процесния имот през исковия период, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, което е достатъчно основание за доказване на иска по 3 основание. Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и конкретно- в жилището на ответника, е от значение единствено за доказване размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му- съгласно чл.162 ГПК.

Конкретни доводи относно обема на доставената в процесния топло-снабден имот топлинна енергия и относно съответствието му с претендираната от ищеца цена, за което са представени съответни доказателства- извлечения за начислените за имота суми, индивидуални справки /дялови разпределения/, съставени от фирмата за топлинно счетоводство, и е прието експертно заключение на изслушана в първоинстанционното производство съдебно- техническа експертиза, неоспорено от страните, във въззивната жалба на ответника не са релевирани, поради което и въззивният съд не дължи излагането на самостоятелни мотиви в тази насока.

Наведените в жалбата на ответника доводи за неправилност на обжалваното решение в частта относно уважения иск по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД са неоснователни и не могат да доведат като краен резултат както до отхвърляне на иска за процесните главнични вземания, така и до намаляване на техния размер.

Неправилно, обаче, е прието от първоинстанционния съд, че следва да бъде призната дължимостта на вземания на ищеца за лихви за забава за периода 16.09.2015 г.- 8.12.2017 г., тъй като не се установява от доказателствата по делото, поради непровеждане на дължимото от ищеца пълно главно доказване на производящите това спорно материално право факти и обстоятелства, същият да притежава такива ликвидни и изискуеми вземания срещу ответника.

Съгласно чл.84, ал.1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Задълженията на ответника за заплащане стойността на доставената в процесния имот топлинна енергия са възникнали като срочни- съобразно приложимите в отношенията между страните общи условия на договора за доставка на топлинна енергия. В забава за изпълнение, обаче, длъжникът може да изпадне в случай, че вземането е ликвидно, т.е. установено по основание и по размер. В случая ликвидността на произтичащите от реалното потребление /повече от прогнозното/ вземания е установена с изравнителните сметки, за чието стабилизиране и въвеждане в системата на ищеца /чл.33 ОУ- 2014 г./ доказателства по делото, при принадлежаща нему доказателствена тежест, не са представени.

Съгласно чл.33, ал.1 от действащите при ищеца от м.03.2014 г. Общи условия, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32, ал.1 в 30- дневен срок от датата на публикуването им на интернет- страницата на продавача, като според ал.4 на чл.33 ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по фактурите за потребление след 4 изравняване за целия отчетен период, ако не са заплатени в срока по ал.2.

Следователно при действието на цитираните Общи условия лихва за забава се дължи само върху сумата по общата фактура, издадена след изравняването, и за периода след нейното публикуване. В случая ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е представил доказателства за публикуване на общите фактури, следващи изравняването, на интернет- страницата му, съответно- за датите, на които е станало това, поради което и поради непроведено пълно доказване на наличието на забава и периода на тази забава искът /исковете/ му по чл.422 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за претендираната за посочената част от процесния период сума подлежи на отхвърляне като недоказан и неоснователен.

Относно изискуемостта и забавата на дължимите за консумирана през част от процесния период топлинна енергия суми, за които са издадени общи фактури на 31.07.2016 г. и 31.07.2017 г., приложение намират Общите условия на „Топлофикация София“ ЕАД от 2016 г., одобрени е Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. В ал.3 на чл.32 ОУ- 2016 г. е предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл.33, ал.2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал.4 на чл.33 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.32, ал.2 и ал.3, ако не са заплатени в срока по ал.2. Тъй като според събраните доказателства отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителните сметки и издаването на общите фактури за процесния период е настъпило след предвидения в ОУ- 2016 г. 45- дневен срок за плащане /общите фактури за отчетния период са издадени на 31.07.2016 г. и 31.07.2017 г., а 45дневният срок е изтекъл на 14.06. на съответната година- 2016 г., 2017 г., считано от 30.04./, цитираните клаузи на Общите условия са неприложими, като съобразно разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД ответникът изпада в забава след покана, каквато не се твърди, нито доказва, да е отправена от ищеца до него. Искът /исковете/ по чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД за признаване дължимостта на сумата 317.82 лв.- обезщетение за забава върху главницата за потребена топлинна енергия, дължимо за периода 16.09.2015 г.8.12.2017 г., следователно подлежи на отхвърляне като неоснователен.