Решение № 527 от 13.07.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 527 гр. Русе, 13.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивайло Ас. Йорданов при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно наказателно дело № 20234520200481 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Оргахим Резинс“ АД, чрез адв. П. И., депозирана против наказателно постановление № 21/13.02.2023г. на Директора на РИОСВ - Русе, с което на дружеството жалбоподател, на основание чл. 164, ал. 1, вр. чл. 123в, т. 2 ЗООС е наложена имуществена санкция в размер на 15 000 лева, за нарушение по чл. 123в, т. 2 ЗООС.

С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление е незаконосъобразно като постановено при нарушение на процесуалните правила, при неточно приложение на материалния закон и явна несправедливост на наложената санкция. Във връзка с тези твърдения се релевират доводи, че наказателното постановление е издадено при липса на конкретни мотиви, свързани с конкретното деяние и обстоятелствата при които е извършено, а мотивите във връзка с приложението на чл. 28 ЗАНН са общи и бланкетни. Във връзка с твърденията за нарушение на процесуалните правила се излагат съображения, че наказателното постановление е издадено при непълнота на доказателствата и в нарушение на чл. 52, ал. 4 ЗАНН.

Относно твърденията за нарушение на материалния закон се застъпва тезата, че е налице несъответствие между фактическите констатации в НП и правната квалификация на нарушението, тъй като условието на комплексното 1 разрешително не забранява съхранение на ОХВС на открити площадки, поради и което описаното деяние не може да се квалифицира като нарушение по чл. 123в ЗООС, а отделно от това съгласно § 1 от ДР на Наредба за реда и начина на съхранение на опасни химични вещества и смеси е предвидена възможност за временно складиране на опасни химични вещества и смеси за период от 24 часа и в случая се касае именно за такова временно съхранение.

На следващо място се твърди, че в мотивите на НП е посочено, че нарушението е извършено чрез бездействие и е трайно фактическо състояние, който извод противоречи на посоченото в началната част на НП, че нарушението е извършено и установено на 30.11.2022г., което от своя страна съставлява и нарушение на административнопроизводствените правила.

Релевират се доводи, касаещи липса на мотиви за начина на определяне на размера на имуществената санкция и че същата е определена в нарушение на чл. 27 ЗАНН. На последно място се излагат съображения, касаещи приложението на чл. 28 ЗАНН.

В съдебно заседание, дружеството жалбоподател, чрез процесуалния си представител поддържа депозираната жалба. В хода и по реда на съдебните прения се правят следните допълнителни съображения: на първо място, че е установено нарушение на процедурните правила, тъй като актосъставителят е посочен като резервен член на екипа и в хода на производството не са събрани данни към момента на извършване на проверката актосъставителя да е бил част от екипа, поради и което не е спазена разпоредбата на чл. 167 ЗООС. На второ място се излагат доводи, че е налице още едно съществено нарушение на процесуалните правила, а именно по чл. 57 ЗАНН – непосочване на времето на извършване на твърдяното нарушение, тъй като в АУАН и в НП не е посочен конкретен период, през който се твърди, че дружеството е извършило процесното нарушение, а датата на която е било установено нарушението за първи път е била посочена от актосъставителя при разпита му в съдебно заседание. На следващо място се развиват се съображения, че нарушението, за което е санкционирано дружеството е посочено в бланкетна норма, а именно тази на чл. 123в ЗООС и същата е препращаща към нарушение на условията на комплексното разрешително и макар и в НП да е цитирано, кое условие е нарушено, според процесуалния представител на дружеството жалбоподател липсва конкретно описание на действието или бездействието, с което дружеството е извършило твърдяното 2 нарушение. Застъпва се тезата, че на дружеството са дадени задължителни предписания, свързани с начина по който следва да се съхраняват посочените опасни химични вещества, които предписания са изпълнени от дружеството, поради и което според процесуалния представител на жалбоподателя за едно и също деяние, административнонаказващия орган е предприел две самостоятелни и различни административнонаказателни процедури, с които е нарушил, както основен принцип в националното право, така и чл. 50 от Хартата на основните права в ЕС за едно нарушение да се налага едно наказание и да се провежда една административнонаказателна и наказателна процедура, като в този смисъл процесуалния представител на дружеството жалбоподател се позовава на Решение на Съда на Европа по дело С-97/2021г., постановено на 04.05.2023г. Поддържат се доводите в жалбата, касаещи приложението на чл. 28 ЗАНН и за липсата на мотиви, касаещи индивидуализацията на наказанието. Претендират се разноски.

Административнонаказващият орган, чрез пълномощника си, заема становище за неоснователност на депозираната жалба и моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Във връзка с доводите на процесуалния представител на дружеството жалбоподателя се застъпва тезата, че актосъставителят безспорно работи на длъжност експерт в РИОСВ – Русе и е посочен в заповедите на директора на РИОСВ като лице, което участва в извършената проверка за срок от един месец. Релевират се доводи, че от събраните в хода на производството доказателства нарушението е безспорно установено и доказано. Претендират се разноски.

Районна прокуратура - Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата изхожда от процесуално легитимирана страна в процеса, по отношение на която е ангажирана административнонаказателна отговорност.

Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната основателност.

Съдът‚ след като обсъди ангажираните от страните фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно 3 изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

В периода от 07.11.2022г. до 30.11.2022г., въз основа на заповеди № 593/20.10.2022 г., № 635/22.11.2022 г. и № 608/01.11.2022 г. на Директора на РИОСВ - Русе, за контрол пo компоненти и фактори на околната среда и направление оценка на въздействието върху околната среда /ОВОС/ била извършена проверка в „Оргахим Резинс“ АД, обективирана в Констативен протокол № НА-27/30.11.2022г., в хода на която е било установено, че дружеството, в качеството му на оператор на „Инсталация за производство на смоли, лакове, безири, пластификатори, електроизолационни лакове и полиестерни смоли“ и ,,Инсталация за производство на акрилатни дисперсии и лепила“, притежаващо Комплексно разрешително /КР/ № 15-Н1/2019г., не е изпълнило условие 8.3.4.1.2 от комплексното разрешително, съгласно което условие „Съхранението на химични вещества и смеси трябва да отговаря на условията за съхранение, посочени в информационните листи за безопасност и Наредбата за реда и начина за съхранение на опасни химични вещества и смеси, съгласно чл. 4б от 3акона за защита от вредното въздействие на химични вещества и смеси“, като е извършвало съхранение на ОХВС, а именно: ксилол в еднокубикови пластмасови съдове (IBC контейнери) до цех „Смоли“ на открита бетонирана площадка, която има връзка с канализационната мрежа, както и бутилгликол и Дианол 330 в IBC контейнери на открита бетонирана площадка пред склад за течни суровини, под въздействието на метеорологичните условия и в близост до канализационната мрежа.

Във връзка с резултатите от извършената проверка на дружеството, на основание чл. 155, ал. 2 ЗООС са дадени задължителни предписания, като конкретно във връзка с посочените констатации, касаещи съхранение на открито на опасни химични вещества и смеси, предписанието е под № 7 от констативния протокол.

Във връзка с констатациите, касаещи неспазване на Условие № 8.3.4.1.2. от комплекното разрешително, срещу дружеството жалбоподател е бил съставен АУАН № 0002014/12.12.2022г. за нарушение на чл. 123в, т. 2 ЗООС.

Срещу така съставения АУАН, в срока и по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН 4 било депозирано възражение срещу същия.

С констативен протокол № ВП-16/19.12.2022г. е констатирано изпълнение на даденото предписание под № 7 от страна на дружеството.

Въз основа на съставения АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление, с което на дружеството жалбоподател на основание чл. 164, ал. 1, вр. чл. 123в, т. 2 ЗООС е наложена имуществена санкция в размер на 15 000 лева, за нарушение по чл. 164, ал. 1, вр. чл. 123в, т.

2 ЗООС. Обсъдени са депозираните възражения срещу АУАН и същите са намерени за неоснователни, а самото наказателно постановление е издадено на основание чл. 53, ал. 2 КТ, като в същото е посочена като дата на нарушението 30.11.2022г.

Посочената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на производството гласни доказателства и писмени доказателства и писмените доказателствени средства събрани в хода на производството.

Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи се в приобщената по делото доказателствена съвкупност, които да налагат излагане на подробни мотиви, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 84 ЗАНН, досежно това кои доказателствени средства съдът кредитира и кои отхвърля, тъй като всички доказателства се намират в корелативно единство и безспорно подкрепят приетите за осъществили се факти от обективната действителност, включени в предмета на доказване по настоящото дело.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че следва да бъдат изведени следните изводи.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.

57 ЗАНН. Нарушението е описано подробно, както в акта, така и в издаденото въз основа на него НП, по начин напълно позволяващ на наказаното лице да разбере, за какво конкретно нарушение е ангажирана неговата отговорност и в АУАН, и НП са намерили отражение всички приети за осъществили се факти, които наказващия орган е приел, че осъществяват обективните 5 признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административнонаказващия орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството нарушител. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на дружеството жалбоподател. Допуснатата в АУАН нередовност по чл. 42, ал. 1, т. 3 ЗАНН, касаеща датата на нарушението, е санирана от страна на наказващия орган по реда на чл. 53, ал.

2 ЗАНН

Неоснователни са инвокираните доводи, касаещи допуснати съществени процесуални нарушения в хода на протеклото административнонаказателно производство, които да имат за своя последица отмяна на оспореното наказателно постановление на процесуално основание.

Съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 84 ЗАНН, нарушението на процесуалните правила е съществено, когато е довело до ограничаване на процесуалните права на страните.

В настоящия случай, в хода на протеклото административнонаказателно производство, не е допуснато нарушение на процесуалните правила, което да е ограничило правата на дружеството жалбоподател да разбере, за какво конкретно нарушение е ангажирана неговата отговорност, за да може пълноценно да реализира на правото си на защита, както по фактите, така и по правото и не са били ограничени по никакъв начин, процесуалните права на санкционираното дружество, за да бъде прието, че наказателното постановление е издадено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.