Определение № 1004 от 08.04.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1004 гр. Пловдив, 08.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: С. Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

С. Анг. Станева като разгледа докладваното от С. Ив. Изева Въззивно частно гражданско дело № 20255300500647 по описа за 2025 година

Производството е по реда на 274, ал.1, т.2, вр. чл.413, ал.2 от ГПК Постъпила е частна жалба от „Профи кредит България“ЕООД,ЕИК-175074752 против разпореждане,инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1019/06.02.25г.,постановено по ч.гр.д.№ 1782/25г.на ПдРС, 13-ти гр.с.,с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя против С. Г. С. по отношение на следните вземания: 1823,57лв.- договорно възнаграждение за периода 20.10.23г.-05.11.24г.; 1649,95лв. неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга "Фаст"; 2062,5в. – неплатено възнаграждение за закупена услуга "Флекси"; 500лв. - такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договор за кредит,начислени на 19.01.24г.; 30лв.начислени на 04.09.23г.неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането и законна лихва върху тези суми от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.

Жалбоподателят поддържа оплаквания,че в заповедното производство съдът не разполага с правомощие да се произнася по валидността на сделката, от която произтичат претендираните от заявителя вземания. При постановяване на обжалваното разпореждане не била отчетена разпоредбата на чл.145 ал.2 от ЗЗП, предвиждаща,че преценката относно наличието на неравноправна клауза в договора не включва определянето на основния му предмет,както и съответствието между цената и възнаграждението,от една страна,и стоката и услугата,която ще бъде доставена или извършена в замяна,от друга страна,при условие че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми.По отношение на възнаградителната лихва и ГПР се сочи, че същите отговарят на законовите ограничения и не противоречат на добрите нрави.

Пловдивският окръжен съд,след преценка на доказателствата по делото и доводите на жалбоподателя,намира за установено следното:

Производството ч.гр.д.№ 1782/25г..на ПдРС,13-ти гр.с. е образувано по заявление по чл.410 от ГПК от „Профи кредит България“ЕООД, с което е поискано издаването на заповед за изпълнение на парично задължение против длъжника С. Г. С. за произтичащи от договор за потребителски кредит от 31.05.23г.суми както следва: сумата от 4223,69лв.- неплатена главница, както и за горепосочените суми,представляващи възнаградителни лихви,лихви за 1 забавено плащане,възнаграждения за допълнителни услуги и такси.

Към заявлението е приложено заверено копие от горепосочения договор за потребителски кредит,видно от който,дължимата сума по кредита е посочена в размер от 7757,71лв.,включваща размера на отпуснатия кредит- 4500лв.и възнаградителните лихви.Параметрите на договора включват изплащане на 36 мес.вноски при ГПР-49,03% и ГЛП-41,00%,закупени допълнителните услуги „Фаст“-1800лв.и „Флекси“-2250лв.,като общото задължение по кредита със закупените допълнителни услуги е в размер на 11 807,71лв.

Допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ са описани в т.15 от Общите условия към договора,като същите предвиждат възможност за приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит в рамките на един час,както и за промяна от страна на кредитополучателя на погасителния план по договора, чрез отлагане или намаляване на погасителни вноски или промяна на падежа им.В т.15.2 е записано, че закупилият допълнителна услуга „Флекси“ клиент може едностранно да променя погасителния си план.В т.15.2.3, вр. т.15.2.1, б.“а“ и б.“б“ и т.15.2.1.1 обаче е предвидено, че за желаната промяна клиентът следва да подаде заявление до кредитодателя,при което промяната може да бъде допусната по негова преценка и съобразно с приложени към заявлението доказателства относно причината за исканата промяна.

Допълнителната услуга „Фаст“ по т.15.1 се изразява в „приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане на потребителски кредит преди кредитоискателите, без закупена допълнителна услуга „Фаст“ и в рамките на един час,считано от постъпване на искането за отпускане на потребителски кредит“.Практическата полза от допълнителния пакет услуги на практика е нищожна,а самите услуги като действия, обслужващи усвояването и управлението на кредита,според настоящият въззивен състав не съставляват допълнителни услуги по смисъла на чл.10а,ал.1 от ЗПК и са договорени в противоречие с разпоредбата на чл.10а,ал.2 ЗПК.При заобикаляне на закона определянето на допълнително възнаграждение за пакет от допълнителни услуги в размер,почти равен на размера на отпуснатия кредит (4050лв.),реално води до увеличаване на годишния процент на разходите и оскъпяване цената на предлаганата/предоставена финансова услуга.Това оскъпяване не е отчетено при определяне на ГПР,който е изчислен единствено на база посочения в договора годишен лихвен процент от 40,90%.Горните обстоятелства дават достатъчно основание да се счита, че посочените в договора размер на възнаградителна лихва и ГПР са некоректни и в противоречие с изискванията на чл.11, ал.1, т.т.7, 9 и 10 от ЗПК.

Съгласно чл.411,ал.2,т.2 от ГПК,заповедният съд може да откаже издаването на заповед за изпълнение,когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави.Противоречието със закона е въведено в самия закон като основание за отхвърляне на заявлението,и следователно съдът е длъжен да извърши преценка относно спазването на всички относими към валидността на сделката императивни разпоредби,от която произтичат претендираните вземания.

В случая е налице достатъчно основание да се счита,че договорът за потребителски кредит,въз основа на който се претендират процесните вземания, не отговаря на изискванията на закона и е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, при което дължима се явява единствено чистата стойност на кредита.

С оглед на изложеното обжалваното разпореждане следва да се потвърди изцяло.

Мотивиран от горното,съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане,инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично 2 задължение по чл.410 от ГПК № 1019/06.02.25г.,постановено по ч.гр.д.№ 1782/25г.на ПдРС, 13-ти гр.с.,с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя против С. Г. С. по отношение на следните вземания: 1823,57лв.- договорно възнаграждение за периода 20.10.23г.05.11.24г.; 1649,95лв. неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга "Фаст";

2062,5в. – неплатено възнаграждение за закупена услуга "Флекси"; 500лв. - такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договор за кредит,начислени на 19.01.24г.; 30лв.начислени на 04.09.23г.неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането и законна лихва върху тези суми от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3