Определение № 225 от 26.02.2025, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 520/2025
- Вид
- Определение № 225
- Подписан
- 26.02.2025
- В сила
- 26.02.2025
- Състав
- Силвия Александрова Цанкова, Теофана Божидарова Спасова, Екатерина Стефанова Роглекова
Цитирани разпоредби
- чл. 308, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 243, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243 ал.7 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 74, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 84, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 225 гр. Пловдив, 26.02.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Силвия Ал. Цанкова
Членове:
Екатерина Ст. Роглекова
Теофана Б. Спасова като разгледа докладваното от Теофана Б. Спасова Въззивно частно наказателно дело № 20255300600520 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.243 ал.7 от НПК.
Образувано е по частна жалба на „Т. Г. В.“ О. против Определение № 50/20.01.2025г., постановено по ЧНД № 141/2025г. по описа на РС-Пловдив.
С атакувания съдебен акт първоинстанционният съд е оставил без разглеждане като недопустима жалбата на посоченото дружество против Постановление за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 537/2023г. по описа на Отдел „ИП“ ОДМВР-Пловдив, образувано за престъпление по чл. 308, ал.1 от НК.
Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност и необоснованост на съдебния акт. Настоява се за неговата отмяна и разглеждане на жалбата от първоинстанционния съд по същество.
Съдът, като прецени материалите по делото и наведените доводи, при преценка на атакувания съдебен акт, намира за установен от фактическа и правна страна следното:
Подадената от „Т. Г. В.“ О. жалба е депозирана в срока на чл.243 ал.7 от НПК, а разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови обжалваното Определение ПРС е приел за установено следното:
Жалбоподателят „Т. Г. В.“ О. не е от кръга на лицата, които съгласно разпоредбата на чл. 243, ал. 4 НПК имат право да атакуват цитираното постановление на РП - Пловдив за прекратяване на наказателното производство. Според посочената разпоредба това право е предоставено на обвиняемия и пострадалия или неговите наследници. „Т. Г. В.“ О. няма нито едно от тези качества и конкретно качество на пострадал/ощетено юридическо лице от престъпление по чл. 308, ал.1 НК по смисъла на чл. 84, ал. 1 НПК.
1
Кръгът от лица, които имат качеството на пострадал в наказателното производство се определя от обществените отношения, които са обект на защита от съответния вид престъпление. Обект на защита при документните престъпления не е правото на собственост, а установеният ред на документооборота в страната. Съставът на престъплението по Глава девета от Особената част на Наказателния кодекс, каквото е това по чл. 308, ал. 1 НК, защитават обществените отношения, свързани със съставянето, ползването и съхраняването на документите, като те накърняват реда и правната сигурност на документирането и затрудняват дейността на държавните и обществени органи, както и отношенията между тях и гражданите.
Поради това и е прието от районния съд, че дружеството жалбоподател не би могъл в едно евентуално бъдещо наказателно производство да се конституира като граждански ищец, именно защото в случая не притежава качеството на пострадал по смисъла на НПК. Затова и подадената от него жалба е процесуално недопустима, поради което не подлежи на разглеждане по същество.
При самостоятелен анализ на събраните в хода на досъдебното производство гласни и писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, Пловдивски окръжен съд намира извода на първоинстанционния съд за недопустимост на депозираната жалба от „Т. Г. В.“ О. против постановлението за прекратяване на наказателното производство за обоснован, законосъобразен и постановен при изпълнение изискванията на НПК. В този смисъл жалбоподателят няма качеството на пострадал по смисъла на чл. 243, ал. 4 вр. чл. 74, ал. 1 от НПК. Същият не разполага с процесуална легитимация, за да обжалва атакувания прокурорски акт.
Престъплението по чл. 308, ал. 1 от НК е поместено в глава девета – "Документни престъпления". Обект на защита при тези престъпления са обществените отношения, свързани със съставянето, ползването и съхраняването на документите /официални и частни такива/, поради което и в правната теория, и в константната съдебна практика се приема, че с тях се накърнява правната сигурност на документооборота. Правилно ПРС е приел, че обектът на защита при тези обществени отношения изключва фигурата на пострадало лице. Ето защо съдът намира, че при престъплението по чл. 308, ал. 1 от НК няма пострадал, който да има процесуална легитимация да обжалва постановлението за прекратяване на наказателното производство.
Поради това и правилно първоинстанционният съд е оставил без разглеждане като недопустима жалбата на горецитираното дружество.
Неоснователни са възраженията на въззивния жалбоподател за незаконосъобразност на атакуваното първоинстанционно определение доколкото в конкретния случай се касае за съставяне на неистински официални, а не частни документи и в този смисъл досъдебното производство правилно е водено за престъпление по чл.308 ал.1 от НК. Последното се отнася именно до протоколи от общи събрания с невярно съдържание, което е обект на защита точно от горепосочената глава девета от Наказателния кодекс.
2
Освен това не отговаря на обективната истина твърдението, че жалбата е депозирана от физическото лице Веселин Милев, тъй като последният действа единствено като процесуален представител на дружеството „Т. Г. В.“ О.. Още повече, че жалба, депозираната лично от това лице отново би била напълно недопустима, не само предвид липсата на пострадал при документните престъпления, а и защото за самото физическо лице не са възникнали никакви негативни правни последици, породени от инкриминираните протоколи от общи събрания. Този извод се базира на факта, че посочените документи касаят правно регламентираната дейност на самостоятелен правен субект, а именно дружеството с ограничена отговорност и не засягат личния патримониум на което и да било физическо лице.
Поради изложеното и съдът намира, че следва атакуваният съдебен акт, с който е оставена без разглеждане като недопустима жалбата на „Т. Г. В.“ О. против Постановление за прекратяване на наказателното производство, като обоснован и законосъобразен да бъде потвърден.
Воден от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 50/20.01.2025г., постановено по ЧНД № 141/2025г. по описа на РС-Пловдив, с което е оставена без разглеждане като недопустима жалбата на „Т. Г. В.“ О. против Постановление за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 537/2023г. по описа на Отдел „ИП“ ОДМВР-Пловдив, образувано за престъпление по чл.
308, ал.1 от НК.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3