Решение № 175 от 04.11.2022, Районен съд - Поморие

РЕШЕНИЕ

№ 175 гр. Поморие, 04.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, III СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Димитър М. Димитров при участието на секретаря Валентина Ат. Анджерлиева като разгледа докладваното от Димитър М. Димитров Гражданско дело № 20222160100397 по описа за 2022 година взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.7 и сл. от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/ и е образувано по молба от Ж. Т. Т. от гр.Казанлък, действаща лично и в качеството си на законен представител на детето си И. И. К., двете със съдебен адресат адв.Л. А., против И.

А. К. от гр.Казанлък, с която е направено искане за установяване на домашно насилие и налагане на мерки за защита по ЗЗДН спрямо ответника.

В обстоятелствената част на молбата е посочено, че молителката и ответникът са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен с Решение № 260374/03.09.2021 г. по гр.дело № 555/2020 г. по описа на РС – Казанлък. Твърди се, че от брака си страните имат родено едно дете – малолетната И. И. К., ЕГН **********, като с решението за прекратяване на брака упражняването на родителските права по отношение на детето е предоставено на майката и молителка, а на бащата и ответник е определен режим на лични отношения с детето всяка първа и трета събота и неделя на месеца, от 09.30 ч. в събота до 17.00 ч. в неделя. На 02.07.2022 г., около 09.30 ч., в гр.Поморие, ул. ..., детето било предадено на ответника от майката на молителката в изпълнение на решението на съда. На същата дата, около 12.30 ч. ответникът върнал детето при майката, за да му бъдат дадени лекарства. Твърди се, че детето изразило нежелание да се върне при баща, но въпреки това майката го отвела при ответника, пред когото детето плачело, а майката се опитвала да го убеди да тръгне с бащата. Ответникът станал груб и агресивен към молителката, обвинил я, че настройва детето срещу него, отправил обиди към нея, след което блъснал молителката, която държала детето и двете паднали на земята. В резултат от падането на молителката и детето били причинени травми, довели до болки и страдания.

1

Прави се искане за установяване на извършеното домашно насилие и налагане на ответника на мерки за защита по чл.5, ал.1, т.1, т.3 и т.5 ЗЗДН, а именно: задължаване на ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо пострадалите – молителката и детето на страните, забрана на ответника да приближава пострадалите, жилището им, местоработата и местата и за социални контакти и отдих на пострадалите при условия, определени от съда и за срок от 18 месеца, както и задължаване на ответника да посещава специализирани програми. Към молбата са представени писмени доказателства, както и декларация от молителката по чл.9, ал.3 ЗЗДН, за извършеното насилие.

В съдебно заседание молителката се явява лично и с пълномощника си адвокат. Поддържа молбата за защита. Ангажира доказателства.

Ответникът също се явява лично в съдебно заседание и с процесуален представител адвокат.

Изразява становище за неоснователност на молбата за защита и моли същата да бъде оставена без уважение. Също ангажира доказателства.

За да се произнесе по искането съдът се запозна подробно със събраните по делото доказателства и като взе предвид относимите законови разпоредби, прие от фактическа и правна страна следното.

Молбата съдържа законоустановените реквизити по чл. 9 ЗЗДН, подадена е в преклузивния едномесечен срок по чл.10 ал.1 ЗЗДН, пред компетентен съд по чл.7 ЗЗДН, от активно легитимирано лице, заявило твърдение, че спрямо него и представлявано от него малолетно дете е извършено насилие от субект по чл.3, т.1 и т.4 от ЗЗДН – бивш съпруг, съответно възходящ, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Както бе посочено, в производството е представена декларация от молителката по чл.9, ал.3 ЗЗДН, която декларация съгласно чл.13, ал.1 т.3 ЗЗДН, е доказателство по делото. В нея подробно са описани от фактическа страна твърдените прояви на домашно насилие, извършено спрямо пострадалите.

По делото не се спори, а и се установява безспорно от представения заверени преписи от удостоверение за раждане от 20.10.2017 г., издадено от община Стара Загора, Решение от 22.01.2019 г. по гр.дело № 49/2019 г. и Решение № 260374/03.09.2021 г. по гр.дело № 555/2020 г. по описа на РС – Казанлък, че молителката и ответникът са бивши съпрузи, като от брака си имат родено едно ненавършило пълнолетие дете – малолетната И. И. К., ЕГН **********, упражняването на родителските права по отношение на което е предоставено на майката, при която е определено и местоживеенето на детето, а на бащата е определен режим на лични отношения с детето, както следва: всяка първа и трета събота и неделя на месеца, от 09.30 ч. в събота до 17.00 ч. в неделя (с преспиване в дома на бащата), както и 10 дни през лятото, във време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката.

Видно от мотивите на Решение № 260374/03.09.2021 г. по гр.дело № 555/2020 г. по описа на РС – Казанлък, с присъда № 260004/03.02.2021 г. по ВНЧХД № 1008/2021 г. на – Казанлък, молителката е призната за виновна, че на 22.09.2019 г. е причинила на ответника лека телесна повреда по чл.130, ал.2 НК.

2

По делото са представени преписи от материалите по преписка вх. № 3200003867/04.07.2022 г., по описа на РУ – Поморие, образувана по заявление от молителката от 02.07.2022 г., в което същата сочи, че при осъществяване на режима на лични контакти с детето ответникът я блъснал, при което тя паднала с детето на земята. В своите обяснения по преписката ответникът отрича да е нападал молителката или детето, твърди осъществено по отношение на него посегателство от молителката, изразяващо се в издиране с нокти по врата и бузата.

Представени са съдебномедицински удостоверения № 304/04.07.2022 г. и № 320/06.07.2022 г., издадени от съдебен лекар в отделение по съдебна медицина при УМБАЛ АД гр.Бургас, съгласно които при преглед на молителката са установени охлузни рани по дясната ръка и синкаво кръвонасядане по десен крак, а при преглед на детето на страните са установени кръвонасядания по двете колена, белег от рана в областта на дясна буза.

По делото е представено и съдебномедицинско удостоверение № 108/04.07.2022 г., издадено от началник отделение по съдебна медицина при УМБАЛ АД гр.Стара Загора, съгласно което при преглед на ответника са констатирани четири на брой ивицести синкави кръвонасядания и охлузвания в основата на шията, по преднодясна повърхност, отговарящи да са получени по време и начин, посочен от преглеждания – одиране с нокти.

По делото е изготвен социален доклад от ДСП – Поморие, съгласно който през летния сезон молителката и детето са били в гр.Поморие, а след края му са се завърнали в гр.Казанлък. По време на престоя им в гр.Поморие детето е обитавало жилище – студио, разполагащо с необходимото за отглеждане на дете и за детето са полагани необходимите грижи от молителката, с подкрепата на бабата на детето по майчина линия. В доклада се сочи, че по време на проучването детето е споделило със социалния работник, че ответникът е изблъскал детето и майката, детето си ударило крака и плакало. Детето е споделило и че често контактува с баща си по телефона, но не иска да го вижда, тъй като бащата иска детето да спи в неговия дом, а то е свикнало с майката. По отношение на емоционалната връзка на детето с бащата в доклада е отбелязано, че детето е привързано към майката, но не се изразява негативно за бащата.

По делото са изшлушани показанията на св.Е.Б.П. (майка на молителката), В. Хр.М.

(позната на страните), М.Г.Г. (приятелка на ответника) и Р.Н.К. (познат на молителката).

Св.М. сочи, че видяла караница между мъж и жена, като мъжът по скоро се карал на жената, която държала дете. При приближаването си разпознала страните и видяла как ответникът изблъскал рязко молителката и двете паднали на земята. Преди и след падането детето на страните плачело. Свидетелката утвърждава, че не е видяла действия от молителката по отношение на ответника по време на скандала.

Св.П. твърди в показанията си, че на процесната дата 02.07.2022 г., сутринта е предала детето на страните на бащата. Детето не искало да ходи при баща си, но свидетелката му обяснила, че ще отиде при баща си, но няма да спи при него и то се съгласило. Свидетелката се срещнала с бащата, предала му детето, което тръгнало с него и казала на бащата да доведе 3 детето към 12.30 часа, за да му бъде дадено лекарство, което ответникът сторил. Повторното предаване на детето било извършено от майката, която се забавила да се върне, поради което свидетелката слязла пред жилището и видяла как ответникът ударил в гръб молителката и тя паднала с детето на земята, след което падане детето плачело. Във връзка с инцидента на място пристигнали полицейски служители. Свидетелката твърди, че и е известен определения от съда режим на лични отношения на детето с бащата, но в повечето случаи детето не иска да ходи при баща си, иска да бъде с него, но но не иска да бъде с приятелката на баща си.

Св.Г. сочи, че на процесната дата е придружила ответника до гр.Поморие, за да осъществи среща с детето си, като по време на пътуването ответникът се свързал с молителката по телефона, като същата отправила обиди към него. Твърди, че ответникът се срещнал с детето, което било щастлИ. и доволно. Свидетелката сочи, че ответникът върнал детето, което било прието от майката, двете се качили в жилището, за да бъде дадено лекарство на детето, а ответникът изчакал пред сградата. Когато молителката отново слязла с детето, започнала да да ръкомаха и да се държи по-нервно, като детето плачело и състоянието му било съвсем различно от това, в което ответникът го оставил. Свидетелката твърди, че молителката нападнала ответника, като първо се опитвала да му вземе телефона от ръката, след това тръгнала да се връща с детето, последвана от ответника и свидетелката, която видяла че молителката нападнала ответника и го одрала. Молителката се прибрала с детето, а свидетелката и ответника изчакали полиция, на която се обадил ответника.

Св. К. сочи в показанията си, че на процесната дата е бил в гр.Поморие, видял св.Г., в кола до заведение, на което бил свидетеля. Получил обаждане по телефона от майката на молителката, срещнал се с нея и разбрал за инцидента, тръгнал с колата на молителката и я настигнал по пътя. Свидетелят утвърждава, че когато е получил обаждането от майката на молителката, св.Г. е била на соченото от него място.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Съгласно чл.2, ал.1 ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния жИ.т, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.

По силата на чл.2, ал.2 от ЗЗДН, за психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.

Молителката и ответника са бивши съпрузи с изключително влошени взаимоотношения, поради невъзможността им да разрешат съществуващите между тях проблеми по повод упражняването на правото на ответника на лични контакти с детето И. при режим, определен от съда.

Молителката не е положила необходимите усилия да създаде у детето убеждението, че бащата трябва да присъства пълноценно в неговия жИ.т, като минимум при спазване на 4 определения от съда режим на лични отношения, напротив видно от показанията на св.П., налице е съзнание у молителката и разширения и семеен кръг, че отклонения и нарушения на този режим са допустими и възможни.

От друга страна ответникът полага необходимите усилия да съхрани и запази родителската връзка с детето, осъществявайки лични отношения с него, но допуска влошените отношения с молителката да се отразят в отношенията с детето.

Съдът приема за безспорно установено от доказателствената съвкупност, че на процесната дата 02.07.2022 г., във връзка с осъществяване на лични отношения на ответника с детето, между него и молителката е възникнал в конфликт, прераснал във физическото им протИ.поставяне в присъствието на детето.