Решение № 158 от 24.04.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 158 гр. Пловдив, 24.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Т. Кюртова при участието на секретаря Милена Анг. Левашка Августинова като разгледа докладваното от Росица Т. Кюртова Търговско дело № 20225300900161 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с кумулативно съединени искове с правно основание чл.307 ТЗ, чл.61 ЗЗД, чл.266, ал.1 ЗЗД и чл.79, ал.1 във връзка с чл.82 ЗЗД.

Ищецът “КЛИНЪР”ООД, ЕИК 108530553, седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.“Освобождение“ №32, ет.3, ап.1, представлявано от Х.В.Х., чрез пълномощник адв.И. М., твърди, че на 26.03.2009 г. е сключен договор за обществена поръчка с предмет сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, поддържане на зелени площи и озеленяване на територията на общ.Мадан; зимно поддържане и снегопочистване на общинската пътна мрежа в общ.Мадан и уличната мрежа в гр.Мадан, по който договор ищецът е изпълнител, ответникът – възложител. Договорът е със срок 15 години. След изпълнение на по-голямата част от договора – в средата на 2017 г. между страните са възникнали разногласия във връзка с ценообразуването, уговорено в чл.9, ал.1 от договора, прераснали в съдебен спор. По повод този спор е постановено решение на АС Пловдив по в.т.д.№558/2018 г., с което ищецът е осъден да върне на ответника част от възнаграждението, заплатено за периода от 28.03.2012 г. до 19.12.2017 г. Това решение е влязло в сила на 15.11.2019 г., като съдът е приел, че работата е следвало да бъде остойностявана съобразно минималната работна заплата от 2009 г. в размер 240 лв. (а не въз основа МРЗ за всяка от следващите години, както е процедирано до този момент). Предвид така направеното тълкуване от съда на клаузата за ценообразуването, ищецът поддържа, че договорът е станал стопански непоносим за него – разходите по изпълнението на услугата в пъти надвишават сумата по договора и това е разоряващо за ищеца обстоятелство. В тази връзка се изтъква, че за един от месечните 1 периоди през 2018 г. дължимото на изпълнителя според тълкуването на ПАС по посоченото дело възнаграждение е 14 377,14 лв. За същия месец ищецът заплаща трудови възнаграждение на наетите от него работници в общ размер 12 340,64 лв., а общо с разходите за горива и други разходите му по изпълнението на процесния договор са в месечен размер 23 339,78 лв. В края на 2018 г. разходите на ищеца по изпълнението на договора възлизат на 391 460,07 лв., а дължимото според решението на ПАС възнаграждение за същия период е 154 666,66 лв. Продължаването на действието на договора след 05.03.2018 г. (която дата ищецът свързва и с факта на неизпълнение от страна на ответника да заплаща дължимото по договора възнаграждение – това е денят, от който е настъпила забавата за плащане на първото неплатено възнаграждение по същия договор) е практически невъзможно при уговорените условия. Ето защо след двукратно уточняване на исковата молба в тази насока, ищецът е формулирал петитум на иск за прекратяване на процесния договор, считано от 05.03.2018 г., поради стопанска непоносимост, като с определение по ч.т.д.№498/2022 г. на АС Пловдив е указано, че този иск е допустим. С определение от открито съдебно заседание на 21.02.2023 г. е допуснато изменение на този иск, като се твърди стопанската непоносимост да е настъпила по-рано – на 01.01.2018 г., и се иска прекратяване на договора поради стопанска непоносимост, считано от 01.01.2018 г.

В случай, че горният иск бъде уважен и договорът – прекратен, считано от 01.01.2018 г., ищецът твърди, че след прекратяването на договора от посочения момент до края на 2018 г. е продължил да извършва услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, поддържане на зелени площи и озеленяване на територията на общ.Мадан; зимно поддържане и снегопочистване на общинската пътна мрежа в общ.Мадан и уличната мрежа в гр.Мадан. За същия период не е получил заплащане от страна на ответната община, като поради отсъствие на облигационна връзка между страните поддържа, че има вземане за неоснователно обогатяване, произтичащо от предприетата чужда работа, която твърди, че е предприел и в свой интерес.

Размерът на обогатяването ищецът обвързва със средните пазарни цени на извършените от него услуги и, базирайки се на подобни договори, сключени от близки по територия до ответната общини (Община Марица и Община Карлово), поддържа, че средната пазарна цена на извършената от него в продължение на една година услуга се равнява на сумата 344 687,98 лв. Въз основа на изложеното е формулирано искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 344 687,98 лв., с която се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца в периода от м.януари до м.ноември 2018 г., включително, ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане. С определение от открито съдебно заседание на 21.02.2023 г. е допуснато изменение на този иск чрез увеличаването му по размер, като измененото искане е ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 705 271,90 лв., с която се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца в периода от м.януари до м.ноември 2018 г., включително, ведно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане.

В случай, че искът за прекратяване на договора бъде отхвърлен – е формулиран 2 евентуален иск за присъждане на възнаграждение по действащ договор, като неплатеното възнаграждение за периода от м.януари до м.ноември 2018 г., определено на база МРЗ за 2009 г., както е указал ПАС, се равнява на сумата 154 666,14 лв., от която по месеци са дължими, както следва: за м.януари – 14 377,14 лв.; за м.февруари – 13 603,42 лв.; за м.март – 14 234,53 лв.; за м.април – 14 609,03 лв.; за м.май – 12 954,85 лв.; за м.юни – 13 703,66 лв.; за м.юли – 13 828,51 лв.; за м.август – 15 053,55 лв.; за м.септември – 13 971,71 лв.; за м.октомври – 14 497,43 лв. и за м.ноември – 13 832,31 лв. Формулирано е искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 154 666,14 лв., представляваща неплатено възнаграждение по договора за обществена поръчка за периода от м.януари до м.ноември 2018 г., включително.

На следващо място, преюдициално ищецът поддържа, че договорът е прекратен, считано от 05.03.2018 г. (датата след падежа на задължението за плащане на първото неплатено възнаграждение за 2018 г.) поради виновно неизпълнение от страна на ответника да изпълни задължението си по договора да заплаща възнаграждение за извършената работа в 30-дневен срок от извършване на работата. През цялата 2018 г. ищецът е бил изправна страна по договора, като е изпълнявал своите задължения, а ответникът е преустановил плащането на уговореното възнаграждение. В резултат от прекратяването на договора поради виновно неизпълнение на ответника, ищецът е пропуснал да реализира печалба в размер 10 % годишно от стойността на договора. Заради прекратяването на договора дружеството е лишено от печалбата, която е считало, че ще осъществи, основавайки се на добросъвестните преговори и търговските отношения между страните за периода 2009-2017 г. Пропусната е печалба за периода от м.февруари 2018 г. до изтичане срока на договора на 01.04.2024 г. Годишната стойност на договора е 434 589,51 лв. Годишната печалба от 10 % се равнява на сумата 43 458,95 лв., а за шест години и три месеца ищецът е пропуснал да реализира печалба в общ размер 271 618,44 лв. Въз основа на изложените твърдения в исковата молба е формулиран петитум ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 271 618,44 лв., представляваща пропусната полза вследствие на нереализирана печалба поради прекратяване на договора по вина на ответника за периода от 01.01.2018 г. до 01.04.2024 г. С определение от открито съдебно заседание на 21.02.2023 г. е допуснато изменение на този иск чрез намаляването му по размер, като измененото искане е ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 1 000 лв., представляваща пропусната полза вследствие на нереализирана печалба поради прекратяване на договора по вина на ответника за периода от 01.01.2018 г. до 01.04.2024 г. Претендират се деловодни разноски.

Ответникът Община Мадан, седалище и адрес гр.Мадан, обл.Смолян, ул.“Обединение“ №14, БУЛСТАТ 000614984, представлявана от кмета Ф.М., чрез пълномощник адв.Д. К., съдебен адрес **, оспорва исковете. По иска с правно основание чл.307 ТЗ възразява, че посочената норма е неприложима по отношение договорите за обществена поръчка по аргумент от чл.116 ЗОП, която е специална и изключва приложението на ТЗ, и тъй като институтът на стопанска непоносимост е несъвместим с 3 естеството на регулираните от ЗОП отношения. На следващо място възразява, че договорната връзка не съществува, поради което не може да бъде прекратявана. В тази връзка твърди, че Община Мадан е развалила процесния договор поради виновно неизпълнение от страна на ищеца, като фактът на развалянето е настъпил на 10.01.2019 г., респективно една от предпоставките на иска по чл.307 ТЗ е договорът да е действащ.

Развалянето е настъпило, тъй като от 14.12.2018 г. ищецът е преустановил изцяло изпълнението на дейностите, предмет на договора, съответно на 02.01.2019 г. на същия е връчено с нотариална покана изявлението на ответника, че при липса на изпълнение в 7дневен срок ще счита договора за развален. Възразява и, че искането за прекратяване на договора, считано от минал момент, е несъстоятелно, тъй като правната промЯ. може да бъде постановена от съда само занапред. Възразява още, че ищецът е изпаднал в забава да престира, поради което не може да иска прекратяване на основание чл.307 ТЗ. По повод твърдЯ.та забава посочва, че ищецът е преустановил изпълнението на задълженията си по почистване на 14.12.2018 г., а още от 01.01.2018 г. е в забава да изпълни друго свое задължение – да съставя протоколи за действително извършените през съответния месец работи по видове и количества и да ги предава на възложителя за одобрение, както и да остойностява извършените услуги, издавайки месечна фактура, като в тази връзка твърди, че ищецът е представил за одобряване на общината месечните протоколи за периода януариноември 2018 г. едва в края на годината – на 10.12.2018 г. Възразява се още, че съдебното решение по в.т.д.№558/2018 г. на ПАС не съставлява непредвидено и непредвидимо обстоятелство по смисъла на чл.307 ТЗ, както и, че липсва прекомерна обременителност за длъжника.

По иска за неоснователно обогатяване ответникът възразява, че договорът е съществувал до 10.01.2019 г., поради което за времето от м.януари до м.ноември 2018 г. на ищеца се дължи възнаграждение по договор, а не обезщетение за неоснователно обогатяване. Признава се, че в посочения период ищецът е извършвал работите, предмет на договора за обществена поръчка. Твърди, че от своя страна не е заплащал за извършената работа, тъй като ищецът умишлено не е съставял протоколи и не е предавал същите за одобряване на общината. Възразява се и по размера на този иск.

По иска с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД прави възражение за забава на кредитора, като изтъква, че причината за незаплащане от негова страна на възнаграждението се корени в поведението на ищеца, който не е съставял и представял за одобрение ежемесечни протоколи за извършената работа и не е издавал фактури според уговореното в чл.10, ал.1 и чл.18, т.6 от договора. Протоколите са съставени и представени едва на 10.12.2018 г., а фактури така и не са издадени, въпреки неколкократните покани от страна на ответника в тази насока.

Оспорва се и последният съединен иск за обезщетение за пропуснати ползи с възражение, че ищецът е неизправна страна по договора, която не може да претендира такова обезщетение. Възразява се по периода, за който се претендира обезщетението, както и по наличието на предпоставки за претендиране на пропуснати ползи, в т.ч. да е налице 4 реална вреда и доказана възможност за сигурно увеличаване имуществото на кредитора.

Възразява се още, че при хипотеза на виновно неизпълнение на договор преустановяването на правната връзка може да настъпи чрез развалянето му с едностранно писмено изявление на изправния кредитор, а ищецът не само не е изправен, но и не е отправял такова изявление до ответника, като фактът на неизпълнение сам по себе си не е достатъчен, за да настъпят последиците на прекратяване на договора, както поддържа ищецът.