Определение № 571 от 22.11.2024, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 571 гр. Бургас, 22.11.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно частно гражданско дело № 20242000500468 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по частната жалба на И. Н. Г. против определение № 2738 от 25.10.2024г.по гр.дело № 1558/2024 г. по описа на Окръжен съд – Бургас в частта,с която съдът е оставил без уважение молбата на жалбоподателката Г. за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса над размера от 800 лв. и съдебни разноски в производството пред Окръжен съд гр.Бургас.

Жалбата е подадена в законоустановения срок от лице,разполагащо с правен интерес от обжалването и е допустима.

В жалбата са наведени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение на БОС,като е отправено искане за отмяната му и пълно освобождаване на ищцата от внасяне на държавна такса,както и на разноски в производството по делото пред БОС,тъй като са налице законните основания за това.

По основателността на частната жалба въззивната инстанция намери следното:

Гр.д.№1558/2024г.по описа на БОС е образувано по искова молба на И. Н. Г. с правно основание чл.432 ал.1 КЗ срещу ЗД“Бур инс“АД.

В исковата молба е направено особено искане ищцата Г. на основание чл.83 ал.2 от ГПК да бъде освободена от заплащане на държавни такси и разноски,включително и по евентуални експертизи,тъй като не разполага със средства.

Представила е декларация за материално и гражданско състояние,в която е отразила,че притежава ½ ид.част от апартамент в гр. Б., ж. к. “Б. М.“ и в ж 1

.к. “С.“, получава месечни доходи от болнични/обезщетение за временна неработоспособност/, няма задължения за издръжка към деца,няма съпруг,няма лек автомобил и влогове. Посочила е,че не е в добро здравословно състояние след претърпяното

ПТП.Представено е удостоверение от ** “Р.“ кв. К. №** от 08.02.2024г.,за доходите,получени от И.

Н. Г.,на длъжност ********** в ********** за периода от м.февруари 2023г.до м.януари 2024г. От удостоверението е видно,че брутният годишен доход на жалбоподателката преди ПТП е възлизал на сумата 14 926. 21 лв. или средно по 1243.85 лв. месечно. По делото са представени доказателства,че ищцата е претърпяла операция след ПТП ,както и че след ПТП /09.01.2024г./ до м.юли 2024г. е ползвала непрекъснато болнични,а самата тя е декларирала,че продължава да получава месечните си доходи само от болнични.

БОС е приел,че сочените обстоятелства представляват основание само за частично освобождаването на ищцата от внасяне на държавна такса по делото,но не и за пълно освобождаване,както и за освобождаване от разноски.Постановено е ищцата да внесе сумата от 800 лв.-частична държавна такса, при определен пълен размер на дължимата държавна такса от 3 423.20 лв.и е оставено без уважение искането за освобождаване от внасяне на разноски.

Основателни са доводите на жалбоподателката,че съдът при преценката си за възможностите на ищцата да полага труд не е съобразил факта,че макар тя да работи на трудов договор, от 09.01.2024г.,след ПТП не може да полага труд поради увреждането,което е получила след падането от автобуса.Поради счупването на крака си Г. не е в състояние да упражнява професията си и получава обезщетение от НОИ,равно на законоустановения процент от заплатата и.

Съгласно чл.83 ал.2 ГПК,при произнасянето си по молбата за освобождаване от внасяне на такси и разноски съдът взема предвид доходите на лицето и на неговото семейство; имущественото му състояние,установено с декларация;семейното положение;здравословното състояние;трудовата заетост;възрастта и други констатирани обстоятелства.

Ищцата Г. е представила декларация за семейното и имущественото си състояние,представила е и други документи,които подкрепят изложените в декларацията и обстоятелства. Декларираните данни не противоречат и на информацията,налична в събраните служебно от съда справки досежно регистрирани трудови договори, получавани обезщетения,семейно положение,родствени връзки и др.

Преценката на всички заявени и удостоверени с документи факти и обстоятелства досежно семейното и имуществено състояние на ищцата,налагат за съда извод,че заплащането на държавна такса дори в размер от 800 лв.,както и на разноски по делото би представлявало за И. Г. сериозно финансово затруднение,тъй като месечният и доход е в размер близък до минималната работна заплата. До предявяването на иска здравословното и 2 състояние е налагало ползване на непрекъснат отпуск поради временна неработоспособност,а получаваният от нея брутен месечен доход от трудови възнаграждения преди ПТП е в размер,близък до минималната работна заплата. Понастоящем ищцата получава месечен доход от обезщетенията за временна неработоспособност,чийто размер е под 1000 лв. Независимо,че И.

Г. няма задължения за издръжка към деца и не заплаща наем,получаваният от нея месечен доход е в размер,който е достатъчен за покриване на месечните и нужди от средства за собствената и издръжка/храна,консумативи, облекло, лекарства/,като предвид здравословното и състояние следва да се съобрази необходимостта да отделя допълнително средства за възстановяването си от увреждането/лекарства,прегледи, рехабилитация и др./. Ето защо въззивният съд намира,че ищцата не разполага с достатъчно средства и възможности да заплати държавна такса дори в размер от 800 лв.,както и разноски по делото.Размерът от 800 лв. е близък до месечния и доход, а разноските,при така поисканите с исковата молба три експертизи/ако тези доказателствени искания бъдат уважени/,биха дори надхвърлили размера от 800 лв. Ищцата притежава идеални части от два апартамента в гр. Б.,като в единия живее, а по отношение на другия в к-с С. не се установява да реализира доходи от наеми,а и не е негов едноличен собственик.При така установените месечни доходи,здравословно състояние,семейно положение и имущество на ищцата,въззивният съд достигна до извод,че тя не разполага с достатъчно средства да заплати държавна такса и разноски по делото,а заплащането им би представлявало за нея значително финансово затруднение.Следователно, налице са основанията на чл.83 ал.2 от ГПК за освобождаване на ищцата И. Н.

Г. от задължението да внесе държавна такса в размер на 800 лв.,както и от заплащането на разноски в производството по гр.д.№1558/2024г.по описа на БОС и определението на БОС в обжалваната част следва да бъде отменено,като се постанови пълно освобождаване на ищцата от внасянето на държавна такса и разноски по делото до приключването му във всички съдебни инстанции с окончателен съдебен акт.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 2738 от 25.10.2024 г. по гр. дело № 1558/2024 г. по описа на Окръжен съд - Бургас в частта, с която съдът е оставил без уважение молбата на ищцата И. Н. Г. за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса до размера от 800 лв. и съдебни разноски в производството по гр.д. № 1558/2024 г. по описа на Окръжен съд гр. Бургас и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 83, ал. 2 ГПК ищцата по гр.д. № 1558/2024 г. по описа на Бургаски окръжен съд - И. Н. Г. изцяло от задължението за внасяне на държавни такси и от задължението за внасяне на 3 съдебни разноски в производството по гр.д. № 1558/2024 г. по описа на Окръжен съд гр. Бургас до приключването му във всички съдебни инстанции с окончателен съдебен акт.

ВРЪЩА делото на Окръжен съд - гр. Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4