Определение № 13 от 08.01.2024, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13 гр. Варна, 08.01.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20243000500010 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал.1 ГПК и е образувано по частна жалба на К. Т. Т., подадена чрез адв. К. Д., против определение № 4764/19.12.2023 г. по гр.д. № 2349/2023 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата му по чл. 83, ал.2 ГПК за освобождаване от дължимата държавна такса и разноски по гр. дело № 2349/2023г.

Жалбоподателят е настоявал, че обжалваното определение е неправилно – незаконосъобразно, като е молил за отмяната му и за уважаване на искането му за освобождаване на такса и разноски по делото. Изложил е, че неправилно окръжният съд приел за доказан по делото факта, че ищецът притежава идеални части от недвижими имоти и от там - че има материалната възможност да заплати таксата и разноските по делото. Заявил е и искане за отстраняване на всички съдии от Варненски апелативен съд от разглеждането на делото, предвид наличие на друго висящо дело в СГС срещу същия съд, съставляващо според жалбоподателя основание за отвод по чл.22, ал.1 т.6 от ГПК.

Наличието на заведено от настоящия жалбоподател дело в друг съд с ответник Варненски апелативен съд не съставлява основание за отвод на никоя от посочените хипотези, включително по цитираната такава по чл. 22, ал.1, т.6 ГПК, поради което и искането му следва да бъде оставено без уважение от настоящия състав на съда.

Частната жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалване на определението на първата инстанция като неизгодно за него и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

1

Производството пред окръжния съд е образувано по искова молба на К.

Т. Т., подадена чрез адв. К. Д., с която срещу Прокуратурата на Република България са предявени искове за присъждане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди от 200 000 лв. и имуществени вреди от 791,67 лв. на осн. чл. 2, ал. 1, т.3 ЗОДОВ.

В случая, ищецът – настоящ жалбоподател е млад човек (на 22 г.) и според декларираните пред окръжния съд данни той е здрав, няма задължения за издръжка към други лица, не реализира доходи и не притежава никакво недвижимо и движимо имущество, което да е потенциален източник на доход.

Според чл. 83, ал.2 от ГПК, такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид: доходите на лицето и на неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други констатирани обстоятелства. Идеята на законодателя да даде възможност за освобождаване от заплащане на такси и разноски по производството е мотивирана от социални съображения и е установена в полза на хора с ниски материални възможности, а настоящият казус не е такъв. За делата по ЗОДОВ, законодателят предварително е съобразил тази социална функция и възможността за достъп на тези ищци до съда, като е предвидил в чл.9а от същия закон минимален размер на дължима проста държавна такса, която възлиза на 10 лева и в чл. 9а, ал.2 ЗОДОВ е разпоредил, че разноски по делата, както и разноски по изпълнението не се внасят предварително.

В случая, държавната такса е в незначителен размер от 10 лв. и разноски по делото няма, а и те не се внасят предварително. Предвид младата възраст и трудоспособността на жалбоподателя и липсата на задължения за издръжка към други лица е неоправдано, с оглед социалните функции на правото по чл. 83, ал.2 от ГПК и целта да не бъде отказано правосъдие на социално слаби граждани, освобождаването му от внасянето на държавна такса и разноски в производството. Изложеното по-горе сочи, че не са налице предпоставките на чл. 83, ал.2 от ГПК за уважаване на молбата, поради което тя подлежи на отхвърляне. До този извод е достигнал и окръжния съд в обжалваното определение, поради което то следва да бъде потвърдено.

Предвид изложеното, Варненският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за отвод на настоящия състав на ВАпС.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 4764/19.12.2023 г. по гр.д. № 2349/2023 г. по описа на Варненския окръжен съд

2

В частта на потвърждаването, определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването с частна касационна жалба и при условията на чл. 280 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3