Определение № 2021 от 23.06.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2021 гр. Пловдив, 23.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев като разгледа докладваното от Радослав Хр. Георгиев Въззивно частно гражданско дело № 20255300501367 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 407, ал.1, вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

С Определение №15751/17.12.2024г., постановено по ч.гр.д.

№16211/2024г. по описа на Районен съд- Пловдив, III гр.състав, съдът е: 1) обезсилил изцяло издадената по ч.гр.д. № 16211/2024 г. по описа на Районен съд-Пловдив заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК; 2) С. А. Ч. ЕГН ********** е осъден да заплати на „Йонитрейд“ ЕООД сумата от 400 лева, сторени в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение; 3) оставено е без уважение искането на С. А. Ч. да се издаде изпълнителен лист, въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 16211/2024 г. по описа на Районен съд- Пловдив в полза на заявителя по отношение на разноските: 400 лева – адвокатско възнаграждение и 25 лева – за държавна такса.

1.

Постъпила е частна жалба с вх.№6639/20.01.2025г. от С. А.

Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. ....................................., чрез адв. С. М. против частта на Определението, с която е оставена без уважение молбата за издаване на изпълнителен лист за сторените в производството съдебни разноски, по повод на която жалба е образувано ч.в.гр.д.№343/2025г. по описа на Окръжен съд- Пловдив, IX в.гр.състав.

Жалбата е постъпила в законовия срок; подадена е от легитимирана страна с правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт. Приложен е документ за внесена държавна такса. Предвид изложеното, жалбата е редовна и допустима.

Жалбоподателят сочи, че по делото не било подадено възражение по реда на чл. 414а ГПК, във вр. с което вече да се разгледа въпросът за даването на повод за завеждане на делото с оглед отговорността на длъжника за 1 разноски. Този въпрос бил поставен за първи път с депозирано от насрещната страна становище, което обаче било просрочено, не бил спазен едномесечния преклузивен срок по чл. 414а ГПК, а също не било изготвено съобразно утвърден образец на възражението по чл. 414а ГПК. На следващо място се сочи, че работодателят бил дал повод за завеждане на делото, доколкото към момента на депозиране заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 19.09.2024г., същият бил в забава, тъй като правоотношението било прекратено едностранно с предизвестие от страна на работника, считано от 10.08.2024г.

Поради това и на основание чл. 228, ал. 3 КТ обезщетението следвало да бъде заплатено в срок до 10.09.2024г., което било изрично предвидено в закона.

Искането е за отмяна на атакуваното определение в неговата част, с която е оставено без уважение молбата на жалбоподателя за издаване на изпълнителен лист за сторените по делото разноски. Претендират се разноски за настоящото производство.

Със свое определение № 628/07.03.2025г., постановено по в. ч. гр. д. № 343/2025г., настоящият състав е констатирал, че така докладваната частна жалба с вх. № 6639/20.01.2025г., инициирала образуването на въззивното производство, не е била изпратена за отговор и становище до противната страна – „Йонитрейд“ ЕООД.

В същото време срещу обжалвания съдебен акт - Определение № 15751/17.12.2024г., постановено по ч. гр. д. №16211/2024г. по описа на Районен съд- Пловдив, III гр.състав, освен така докладваната частна жалба, депозирана пред ОС- Пловдив, е постъпила и молба от С. А. Ч. с вх. № 6631/20.01.2025г. по реда на чл. 248 ГПК, предявена в заповедното производство пред заповедния съд, с която е направено искане за изменение на съдебния акт в частта за разноските, по която молба е постъпило и становище на насрещната страна.

С оглед това, настоящият съд е прекратил производството по в. ч. гр. д.

№343/2025г. по описа на ОС- Пловдив, IX в. гр. състав, върнал е делото на Районен съд - Пловдив за администриране на частна жалба с вх.

№6639/20.01.2025г., чрез изпращането и на насрещната страна „Йонитрейд“ ЕООД за вземане на становище, както и за произнасяне по молба с вх.

№6631/20.01.2025г. с правно основание чл. 248 ГПК.

Така е образувано настоящото в. ч. гр. д.№1367/2025г. по описа на Окръжен съд- Пловдив, като в законоустановения срок е постъпил и отговор на частната жалба с вх. №6639/20.01.2025г., който отговор е депозиран от „Йонитрейд“ ООД, ЕИК 160089410, чрез адв. Р. П.. Излага се становище за допустимост, но неоснователност на жалбата по подробно изложени съображения. Прави се искане за потвърждаване на атакувания съдебен акт.

Претендират се сторените в настоящото производство разноски.

2.

Постъпила е и втора частна жалба с вх. №47686/28.04.2025г. от С.

А. Ч., чрез процесуалния си представител адв. С. М. против Определение № 5130/15.04.2025г., постановено по ч. гр. д. № 16211/2024г. по описа на Районен 2 съд - Пловдив, III гр. състав, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение на Определение №15751/17.12.2024г., постановено по ч. гр. д. №16211/2024г. по описа на Районен съд – Пловдив, в частта, с която С. Ч. е осъден да заплати на „Йонитрейд“ ЕООД сумата от 400 лв., представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение за заповедното производство.

Жалбата е постъпила в законовия срок; подадена е от легитимирана страна с правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт. Приложен е документ за внесена държавна такса. Предвид изложеното, жалбата е редовна и допустима.

Сочи се, че решаващите мотиви на съда, за да отхвърли молбата за изменение определението в частта на разноските били, че жалбоподателят не бил възразил своевременно в свое депозирано становище, по повод становище на длъжника, на претендираните от насрещната страна съдебни разноски, каквато размяна на книжа обаче не била уредена в ГПК. С оглед характера на заповедното производство се прави извод, че жалбоподателят имал право да поиска изменение на определението в частта за разноските, което искане било и основателно. Като справедлив размер на адвокатското възнаграждение сочи сумата от 50 лв., доколкото възнаграждение от 400 лв. за подаване на възражение по чл. 414 ГПК било прекомерно. Прави се искане за отмяна на атакувания съдебен акт, респ. да бъде изменено постановеното Определение №ф15751/17.12.2024г., постановено по ч. гр. д. №16211/2024г. по описа на Районен съд - Пловдив, III гр.състав, в частта за разноските, чрез намаляване адвокатското възнаграждение до сумата от 50 лв.

Постъпил е и отговор от „Йонитрейд“ ЕООД, чрез адв. Р. П. П., с който се изразява становище за неоснователност на частната жалба по подробно изложени съображения. Искането е за оставяне без уважение жалбата, съответно за потвърждаване на атакувания съдебен акт. Претендират се разноски, сторени по повод защитата по настоящата частна жалба с вх.

№47686/28.04.2025г.

Съдът, след като съобрази становищата на страните, намира следното:

Заповедното производство е образувано по повод депозирано заявление от 19.09.2024г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от С. А.

Ч. против „Йонитрейд“ ЕООД, като предмет на заявлението е парична сума в размер на 291.62 лв., представляваща неплатено обезщетение за неползван платен годишен отпуск за четири дни по прекратен на 11.08.2024г. трудов договор № 002/23.01.2020г. и допълнително споразумение към него от 23.01.2020г., вследствие предявено едномесечно предизвестие от работника.

Посочено е, че на 11.07.2024г. работникът – заявител бил подал едномесечно предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, поради което същото било прекратено с изтичането на срока – 11.08.2024г. Била издадена Заповед № 4 от работодателя от 10.08.2024г., съгласно която на заявителя се дължало обезщетение за неползван платен годишен отпуск за четири дни в 3 претендирания размер. Поискано е и присъждането на разноски за заповедното производство в размер на 400 лв. за адвокатско възнаграждение.

По повод заявлението е издадена Заповед №8001 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 24.09.2024г., с която е разпоредено длъжникът „Йонитрейд“ ЕООД да заплати на С. А. Ч. сумата от 291 лв. – обезщетение за неползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане, както и сумата от 400 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

В срок е постъпило възражение от 15.10.2024г. по чл. 414 ГПК от „Йонитрейд“ ЕООД, с което длъжникът е заявил, че не дължи изпълнение.

В предоставения на заявителя срок за депозиране на искова молба, на 01.11.2024г., е постъпило становище от същия, с което е признал, че на 25.09.2024г. заявеното вземане било заплатено. Сторените от него разноски в заповедното производство обаче в размер на 400 лв. не били заплатени.

Погасяването на основното задължение било извършено след издаването на заповедта за изпълнение, поради което длъжникът бил дал повод за образуване на делото. Поради горното е поискано от заявителя заповедният съд да издаде изпълнителен лист за сторените разноски в заповедното производство.

Становището на заявителя е било връчено на насрещната страна, в отговор на което „Йонитрейд“ ЕООД е депозирало свое становище от 11.11.2024г., с което е оспорило искането на кредитора за издаването на изпълнителен лист за разноски, като се е позовало на разпоредбата на чл. 228, ал. 3 КТ, а именно, че в конкретния случай трудовото правоотношение на кредитора било прекратено на 11.08.2024г., поради което падежът на задължението за заплащане на обезщетението настъпвал чак на 30.09.2024г.

Сочи, че длъжникът бил платил задължението си на 25.09.2024г., тоест в законоустановения срок по чл. 228, ал. 3 КТ. Кредиторът депозирал предсрочно заявлението си, преди настъпването на падежа, на дата 19.09.2024г. Съдът издал Заповед за изпълнение на 24.09.2024г., която била връчена на длъжника, след като той извършил плащане в законния срок. С молбата си от 11.11.2024г. длъжникът е поискал и присъждането на разноски в размер на 400 лв.

Постъпило е и ново становище от заявителя от 06.12.2024г., с което изразява становище, че разноски били дължими, доколкото длъжникът не бил подал възражение по чл. 414а ГПК в съответния срок.

С атакуваното съдебно определение № 15751/17.12.2024г., заповедният съд е приел, че вземането, предмет на Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, било изплатено от длъжника след образуването на заповедното производство. Претендираното вземане обаче било за обезщетение за неползван платен годишен отпуск, като трудовото правоотношение между страните било прекратено на 11.08.2024г. В случая била приложима разпоредбата на чл. 228, ал. 3 КТ, съгласно която обезщетенията по раздел III 4 от КТ, каквото било настоящото, се изплащали не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено. Така съдът стигнал до извода, че изплащането на претендираното обезщетение следвало да бъде извършено до 30.09.2024г. С оглед на последното, въпреки че длъжникът заплатил претендираното вземане на 25.09.2024г., след депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК на 19.09.2024г., то същият не бил дал повод за образуване на заповедното производство, тъй като към 19.09.2024г. вземането не било изискуемо. Поради тази причина не следвало да се издава изпълнителен лист в полза на заявителя С. А. Ч. за сторените от него разноски.

Против определение № 15751/17.12.2024г., заявителят пред заповедния съд и молба по чл. 248 ГПК в частта за разноските, като е поискал редуциране на присъдения в полза на длъжника адвокатски хонорар от 400 лв. на 50 лв.

С второто атакуваното пред настоящата инстанция Определение № 5130/15.04.2025г., съдът е приел, че искането за присъждане на разноски в полза на длъжника е направено от последния с депозирано становище от 11.11.2024г. Същото становище било изпратено на заявителя за отговор и вземане на становище, включително и по въпроса за разноските, като с депозирана молба от 06.12.2024г., заявителят не взел становище по искане за присъждане на разноски на насрещната страна, не бил направил и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Такова се направило едва след постановяване на определението, с което се присъждат разноски в полза на длъжника. Така възражението било несвоевременно извършено, след отговора на съдопроизводственото действие, с което е било направено искането за разноски.