Решение № 1 от 02.01.2026, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№1 гр. Враца, 02.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мирослав Д. Досов

Членове:

Христо Н. Христов

К. Н. Гердова при участието на секретаря Цветелина Сл. Григорова като разгледа докладваното от Мирослав Д. Досов Въззивно гражданско дело № 20221400500052 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 9034/23.11.2021 г. на Т. П. И., ЕГН ********** и П. И. П., ЕГН **********, подадена чрез адв.В. Д. от АК Враца против решение № 224/ 28.10.2021 г. по гр. дело № 2288/2021 г. по описа на РС-Враца, с което състав на съда е отхвърлил предявеният от Т. П. И. и П. И. П. против Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/ - гр.София, Булстат 129010997 отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 във вр. с чл.124, ал.1 ГПК, за установяване недължимост на сумата 3 600 лева, представляваща разноски пред първа инстанция, и сумата 18 838.79 лева юрисконсултско възнаграждение пред първа и въззивна инстанции по изпълнителен лист от 08.12.2011 г., издаден въз основа на решение по гр.дело № 1073/2007 год. на Окръжен съд Враца (съответно гр.дело № 576/2010 год. на САС и гр.дело № 869/2011 год. на ВКС), предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № 20211420400315 по описа на ДСИ при Районен съд - Враца, като неоснователен.

Жалбоподателите твърдят, че решението е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалноправните и процесуални разпоредби на закона и в противоречие със задължителна практика на ВКС, по съображения, изложени в жалбата.

Не сочат нови доказателства.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата КПКОНПИ - гр.София, Булстат 1

129010997 е депозирала отговор, в който мотивира становище за неоснователност на въззивната жалба.

Моли жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно потвърдено.

В съдебно заседание въззивниците П. П. и Т. И. се представляват от адв. В. Д..

Въззиваемата страна Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество се представлява от пълномощника инсп. И.Ц..

В съдебно заседание по искане на инсп. И.Ц. е допусната промяна в наименованието на въззиваемата страна /във връзка с извършени законодателни промени /, като се счита, че въззиваема страна е Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество/КОНПИ/, а не Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/.

Страните поддържат подадените жалба и отговор, не сочат нови доказателства, не правят доказателствени искания, претендират разноски.

При извършената проверка на редовността и допустимостта на въззивната жалба настоящият съдебен състав констатира, че същата е процесуално допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и отговаря на изискванията за съдържание по чл.260 и чл.261 ГПК.

При констатираната допустимост на жалбата, съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта - в обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Окръжен съд - Враца намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК.

Ищците Т. П. И. и П. И. П. твърдят, че са длъжници по изп. дело № 20211420400315 по описа на ДСИ при Районен съд Враца, което е образувано от КПКОНПИ по изпълнителен лист от 08.12.2011 г., издаден по гр.дело № 1073/2007 год. на Окръжен съд Враца (съответно гр.дело № 576/2010 год. на САС и гр.дело № 869/2011 год. на ВКС), по който са осъдени И. П. И. и Т. П. И. да заплатят на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност сумата 3600 лева, представляваща разноски пред първата инстанция и сумата 18 838.79 лева юрисконсултско възнаграждение пред първа и въззивна инстанции. Поддържат, че по 2 същия изпълнителен лист е било образувано предходно изп. дело № 4/2012 год., което е било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК на 28.01.2015 год. и че последното изпълнително действие по това изпълнително дело е извършено на 12.06.2012 год. Считат, че от датата на извършване на последното изпълнително действие по изп. дело № 4/2012 год., а именно 12.06.2012 год., за вземанията по изпълнителния лист от 08.12.2011 год. по гр.д. № 1073/2007 год. на Окръжен съд Враца (съответно гр.дело № 576/ 2010 год. на САС и гр.дело № 869/2011 год. на ВКС) е започнала да тече нова петгодишна погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД, която е изтекла на 13.06.2017 год., поради което вземанията по въпросния изпълнителен лист, събирани принудително в производството по висящото изп. дело № 20211420400315 по описа на ДСИ при Районен съд Враца, вече са били погасени по давност още преди датата на неговото образуване. Съобразно това, за погасени по давност следва да се приемат и всички произтичащи от главното вземане допълнителни вземания, по аргумент от разпоредбата на чл.119 от ЗЗД.

Молят съда да се произнесе с решение, с което да признае за установено, че вземанията по изпълнителен лист от 08.12.2011 год. по гр.дело № 1073/2007 год. на Окръжен съд Враца (съответно гр.дело № 576/2010 год. на САС и гр.дело № 869/2011 год. на ВКС), както и всички произтичащи от тях допълнителни вземания, са погасени по давност към 13.06.2021 год., преди образуването на изп. дело № 20211420400315 по описа на ДСИ при Районен съд Враца, както и да им присъди направените по делото съдебни и деловодни разноски (вкл. изплатеното адвокатско възнаграждение за един адвокат).

Ответникът Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/, сега КОНПИ, в писмен отговор по делото в срока по чл.131 от ГПК оспорва предявения иск като неоснователен и моли съда да го отхвърли, като претендира и разноски.

Твърди, че с влезли в сила Решение от 19.04.2010 г., Решение № 295/06.07.2010г. за поправка на очевидна фактическа грешка, допълнително решение № 296/06.07.2010 г., постановени по гр.дело № 1073/2007 г. на Врачански окръжен съд по иск на Комисията по чл.28, ал.1 от ЗОПДИППД /отм./ против И. П. И. и Т. П. И. от гр. Враца, е отнето имущество на обща стойност 994 148,25 лв., като искът на Комисията е уважен изцяло. С Решение № 421/09.03.2011 г. по гр.дело № 576/2010 г. на САС е потвърдено решението на ВрОС. С Определение № 1280/25.11.2011 г. на ВКС, III-то ГО, по гр.дело № 869/2011 г. не е допуснато касационно обжалване по жалба на И. П.

И.. Решението е влязло в сила на 25.11.2011 г.

Поддържа, че по делото са издадени два изпълнителни листа - първият за отнетото в полза на държавата имущество, който е изпратен на НАП за изпълнение, и втория в полза на Комисията за направените по делото разноски в размер 3600 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер 18 838,79 лв. , или общо в размер 22 438,79 лв. Посочва, че по издаденият в полза на Комисията изпълнителен лист на 10.01.2012 г. е образувано изп. дело № 4/2012 г. по описа на СИС при Врачански районен съд с длъжници И. П. И. и Т. П. И. от гр.Враца. Изтъква, че след образуване на 3 изпълнителното дело като изпълнителен способ е посочен запор върху трудовото възнаграждение на Т. И., но непосредствено след депозиране на молбата за налагане на запора е получен отговор от ДСИ, че лицето е напуснало работа. Междувременно е установено, че срещу длъжника е образувано и изп.дело № 476/2006 г. с взискател НАП, гр.София, за вземания на ДФ „Земеделие”. С молба до ДСИ изп.дело № 4/2012 г. е присъединено към изпълнителното дело на НАП.

Твърди, че на 03.02.2015 г. е получено съобщение от ДСИ, че с постановление са прекратени и двете изпълнителни дела на основание чл. 433, ал. 1, т.8 от ГПК.

Посочва, че е образувало ново изпълнително дело с № 385/2015 г. по описа на ДСИ при РС Враца, по което на основание чл.458 от ГПК е встъпила НАП, като задълженията на двамата длъжници са били в размер 65 126,17 лв. и втора сума в размер 50 645,18 лв. /това са задължения на лицата заедно с тези по изпълнителния лист за отнетото в полза на държавата/. Поддържа, че на 24.06.2015 г. е получено съобщение от ДСИ, че И. П. е починал при ПТП.

След получаване на съобщението от ДСИ за прекратяване и на изп. дело № 385/2015 г. органите на Комисията са предприели нови действия, като е изискан оригиналният изпълнителен лист и е образувало трето по ред изпълнително дело № 315/2021 г. по описа на ДСИ при Районен съд гр. Враца.

С оглед на изложеното счита, че от последното изпълнително действие по изп. дело № 4/2012 г., а именно 12.06.2012 г., за вземанията по изпълнителния лист от 08.12.2011 г. не е започнала да тече нова погасителна давност по чл.110 от ЗЗД, която да е изтекла на 13.06.2017 г., поради което вземанията по изп. дело № 315/2021 г. не са били погасени по давност преди датата на неговото образуване. Твърди, че в изпълнителното производство взискателят е инициирал валидни изпълнителни действия, с които давността е прекъсвана - извършване на справки, конституиране на страни и др. Позовава се на практиката на Върховния касационен съд - Решение № 37/24.02.2021г. по гр.дело № 1747/2020г. IV ГО на ВКС и ТР № 2/2013, ВКС, ОСГТК.

При тези твърдения в исковата молба и в отговора, с обжалваното решение РСВраца е отхвърлил предявеният иск.

Приел е, че погасителната давност не е текла до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.

Приел е също, че новата погасителна давност за принудителното удовлетворяване на изпълняемото право в случая е започнала да тече от датата на прекратяване на изпълнително дело № 385/2015 г. по описа на ДСИ при РС - Враца, а именно: от 12.06.2017 г.

За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав обсъди събраните в първоинстанционното производство доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с наведените от страните твърдения и доводи, при което приема следното:

Съгласно чл.439, ал.1 ГПК длъжникът може да оспорва изпълнението чрез иск, който съобразно ал.2 може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Предмет на отрицателния установителен иск е недължимостта на изпълняемото материално право, основана на факти, настъпили след приключване на 4 съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, т. е. недължимост на вземането, предмет на издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело. Съответно на предмета на отрицателния установителен иск, надлежно процесуално легитимирани страни в исковото производство са носителите на оспорваното материално право - длъжникът като ищец и взискателят като ответник.

В случая с предявяването на иска за установяване недължимост на парична сума ищците отричат претендираното от ответника материално право, позовавайки се на твърдения, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, вземанията на ответника са погасени по давност.

За основателността на предявения иск следва да се установи, че от настъпването на изискуемостта на вземането е изтекъл предвиденият в закона период на погасителна давност, който период не е бил спиран или прекъсван.