Протокол № 17597 от 16.11.2022, Софийски районен съд

ПРОТОКОЛ

№ 17597 гр. София, 11.11.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА

Сложи за разглеждане докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело № 20211110160075 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 10:03 часа се явиха:

Р.

ИЩЕЦЪТ В. Т. С. – редовно уведомен, явява се лично.

ОТВЕТНИКЪТ ПРБ – редовно уведомен, представлява се от прокурор СТРАНИТЕ /поотделно/ - Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, като взе предвид, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Ищецът С. – Поддържам исковата молба и молбата депозирана на 03.10.2022 г. за нейното уточняване. Оспорвам отговора на исковата молба.

Нямам възражения по доклада.

Прокурор Р – Поддържам отговора на исковата молба. Оспорвам исковата молба. Няма да соча нови доказателства. Нямам възражения по доклада.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА ДЕЛОТО, като докладът има съдържанието на проекта, връчен на страните с Определението от 12.09.2022 г., като допълва същия с изложеното в молбата от 03.10.2022 г., с която се сочи, че имуществените вреди са обшият размер на разноските, които ищецът е сторил по досъдебното производство и по делото водено срещу него, като посочва, че в папките по делата са оригиналите на документите.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЯВЯВА доклада за окончателен.

СЪДЪТ докладва постъпило н.о.х.д. № 23613/2012 г., ведно с приложените към него производства.

Ищецът С. – Моля за възможност да се запозная с постъпилото н.о.х.д.

№ 23613/2012 г. и да посоча конкретните суми, които претендирам, че съставляват частите от претенцията ми в общ размер от 3700 лева имуществени вреди, както и да посоча конкретните доказателства, които се съдържат в наказателните дела, които желая да послужат за доказателства за 1 претенцията ми за имуществени вреди.

Прокурор Р – Запозната съм, възразявам, тъй като делото за втори път се насрочва, а наказателното дело към 04.10.2022 г., тоест първата дата беше налице и ищецът е имал достатъчно технологично време да се запознае с делото, да извади каквото му е необходимо и да го представи, като доказателство.

СЪДЪТ намира следното: Действително първото съдебно заседание е било насрочено за 04.10.2022 г., но същото поради обективни причини, а именно заболяване на докладчика по делото, не е проведено и е било отсрочено за днешната дата, поради това и днешното съдебно заседание се явява първо съдебно заседание по делото, в което делото е докладвано и е разпределена е доказателствената тежест с доклада, поради което и се явяват допустими исканията на ищеца. Отделно от това СЪДЪТ съобразява и че от твърденията на ищеца е видно, че сумата от 3700 лева, претендирана като обезщетение за имуществени вреди, съставлява сбор от различни суми, всяка от които има характер на обезщетение за имуществени вреди, поради което и уточняването на съставните части на самата претенция на ищеца се явява и въпрос по редовност на исковата молба, за която съдът следи служебно.

Предвид посочено

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ

УКАЗВА на ищеца в 14-дневен срок от днес да посочи конкретните суми, които претендира, че са включени в претенцията му за 3700 лева имуществени вреди, а именно конкретно да посочи какви разходи и на коя дата твърди, че са сторени, претендира да бъдат обезщетени с тази обща претенция, която заявява в настоящото производство.

ПРЕДОСТАВЯ на ищеца 14-дневен срок от днес за ангажиране на доказателства за претенцията за имуществени вреди.

Ищецът С. – Нямам други искания, освен разпит на свидетелите.

Прокурор Р – Нямам искания.

В залата се въведоха допуснатите двама свидетели.

СНЕМА самоличността на свидетеля – МЕБ, 41 г., роден в гр. София, български гражданин, неосъждан, без дела и родство със страните.

СЪДЪТ ПРЕДУПРЕДИ свидетеля за наказателната отговорност по чл.

290, ал. 1 НК.

Предупреденият свидетел обеща да каже истината.

Свидетелят Б на въпроси на ищеца С. – Познаваме се от 1994 г. с ищеца.

Познаваме се от съученици от Софийската математическа гимназия, като развихме приятелство на база общите хобита и интереси, които имаме.

Станахме и семейни приятели и сме си гостували.

Свидетелят Б на въпроси на съда – Знам за инцидента. В. сподели с мен, това което му се случи. Той беше нападнат от полицай в нощта на 15.09.2012 г. в зоната на НДК. Не съм присъствал на място, но той сподели с мен. Той се промени цялостно, тъй като бидейки жертва на нападение, изведнъж се превърна в обвиняем. Бил е обвинен, доколкото знам за нападение срещу 2 длъжностно лице полицай. На две инстанции го преследваха. На първа инстанция и продължиха на втора инстанция да го съдят с обвинение, че е нападнал длъжностно лице полицай. Той сподели с мен за това дело, но също така аз разбрах и от неговите близки за детайли. Той се промени изцяло, спря да излиза, затвори се, защото разбра, че го грози опасност, тоест затвор, ефективна присъда, беше го страх да не бъде срещнат от полиция и да му подхвърлят нещо или при някакви такива неизяснени обстоятелства да получи второ обвинение и съответно да бъде осъден ефективно, бидейки невинен. Съответно тази несправедливост му тежеше по страшен начин, тъй като той е честолюбив човек и не очакваше, че на невинен човек може да му се случи такава несправедливост и да се изсипе върху него цялата мощ на държавата и да го преследва, като престъпник. Това напрежение, което се случи върху него го промени изцяло. Примерно започна да получава задъхвания, като паник атаки, когато говореше за тези факти, той се притесняваше до такава степен, че съответно спря да излиза да не бъде обвинен във второ престъпление по някакъв начин и спря да излиза, излизаше само за най-спешни и необходими нужди. Конкретно да не излиза от вкъщи това продължи, докато не беше оправдан през 2015 г. на втора инстанция. Не излизаше от апартамента си в кв. О, семеен апартамент. След това, тъй като за тези години да седи затворен в къщи, му беше тежко, не можеше да работи и се премести на село в семеен имот. Селото е в НИ. Премести се, мисля към 2013 - 2014 г., докато се водеха далата. Аз мога да кажа, че той така беше свикнал да живее изолиран, че когато дойде ковида, изолацията и мерките не му направиха впечатление, защото той вече се беше самоизолирал от страха да не попадне в затвора, бидейки невинен, бидейки даже жертва на престъпление. Той не ходеше на работа. Преди това е работил. В момента на инцидента с полицая мисля, че не е работил, но след това не можеше да си намери работа по тези причини, които изредих. Преди това работеше, като програмист. Трудно ми е да кажа колко време преди инцидента нямаше работа, мисля, че две години може би. Той изучаваше програмирането и се самоусъвършенстваше с онлайн курсове за програмиране. Средства за препитание намираше, доколкото ми е известно от семейството предимно.

След инцидента със сигурност, а преди все пак е и работел. Също така това му повлия и в личните отношения. Не можеше да има и нормална връзка с жена и това утежни положението му. За съжаление не съм ходил в НИ, 3 защото живея в М и тогава ми се родиха деца и не съм могъл да пътувам. В О, като живееше понеже се притеснявах за него ходих да го посещавам, да гостувам при него, да говоря, да вечеряме заедно, за да има някаква компания. Преди инцидента излизахме в центъра, на В, на море заедно, на концерти сме ходили, сноуборд сме карали, а всички тези дейности престанаха, нито на почивка, нито на море, нито в Г, нито на концерт. Канил съм го да излезем на концерт на групата Дубиоза колектив в зала Арена Армеец. Той каза „Знаеш какво ми е положението, не мога да излизам“. Беше е страх, че може при някаква рутинна проверка да го спре полиция и да се случи от там нататък нещо, което никой никога не може да предполага. Извън концерта съм го канил на мой рожден ден и е отказвал да присъства, а преди това е идвал на мои рождени дни, даже и на майка ми на рожден ден е идвал.

В момента води по-нормален начин на живот, излиза, среща се с хора. Също така моят живот се промени с раждането на децата ми и аз нямам толкова време да отделям за себе си реално, но той вече излиза и няма тези страхове, че ще бъде арестуван, че ще бъде затворен. Сега доколкото знам живее в апартамента си в О. Не си спомням кога се върна там, но мисля, че след като беше оправдан. В апартамента живее сам, тъй като майка му почина преди една, две години. Мисля, че почина след като беше оправдан. Тя се разболя, тъй като всичкия този стрес оказа влияние и на нея. Разболя се мисля 2015 г. и имаше пет години борба с онкозаболяване и почина 2021 г. Когато той се премести в НИ тя не се беше разболяла.

Прокурор Р – нямам въпроси.

Свидетелят Б на въпроси на съда – Познавам други хора от неговото обкръжение. Той не поддържаше връзки и с тях. Аз, когато съм ги срещал винаги е ставало въпрос за В., за делата, за тези проблеми, за това което му се е случило, аз само думата несправедливост мога да кажа. Приятелите сме се срещали и всички сме си говорили, че той си стои вкъщи.

Предвид липсата на въпроси към свидетеля, СЪДЪТ НАМИРА, че разпитът му следва да бъде приключен и същия следва да бъде освободен от съдебната зала, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКЛЮЧВА разпита на свидетеля.

ОСВОБОЖДАВА свидетеля от съдебната зала.

СНЕМА самоличността на свидетеля – ЦЕМ, роден на 22.03.1980 г., български гражданин, неосъждан, без дела и родство със страните.

4

СЪДЪТ ПРЕДУПРЕДИ свидетеля за наказателната отговорност по чл.

290, ал. 1 НК.

Предупреденият свидетел обеща да каже истината.

Свидетелят на въпроси на ищеца С. – Познаваме се от гимназията, Софийска математическа гимназия. Пет години седяхме на един чин с В..

След това в Техническия университет - София също учихме заедно. Приятели сме, много добре се познаваме и много му съчувствах във връзка с неговите проблеми и за това съм тук да свидетелствам, че той беше под огромен стрес в следствие на това обвинение срещу него.

Свидетелят М на въпроси на съда – Преди инцидента имаше приятели, излизаше често, работеше в различни фирми, в последствие като фрийлансър, тоест самонает програмист. Техническият университет мисля, че В. завърши 2004 г., а аз една година по-късно. Това бяха периоди, в които всички работехме в някакви фирми. Фрийлансър беше последно доста дълъг период, не мога да кажа кога е започнал, но в последните години с това се занимава.

За инцидента и за всичко около него знам от В., от негови разкази и от срещите с него. Той беше в една много стресираща, много травмираща ситуация, с много напрежение, в която беше извършено насилие срещу него, но го обвиниха, че той е извършителя на насилието. От там нататък му се стовари тази беда върху него, при което беше той сам срещу полиция и прокуратура. Страхотен стрес изпитваше, напрежение, въобще от ситуацията, от това как да се спаси, какво да направи, къде да търси помощ, всички подробности и детайли по делата ги и мислил и премислял ден и нощ, беше много стресиращо за него. За мен също беше стресиращо и крайно неприятна тази история, но аз можех да си позволя да си тръгна и да си живея живота, докато той не можеше да си позволи този лукс. Виждал съм го, на гости съм му ходил в О в апартамента, като не е било много често. Не мога да кажа колко, но рядко се виждаме. По телефона сме си говорили, пак не непрекъснато. Не си говорим често, но достатъчно. По принцип рядко се виждаме, но аз мисля, че преди инцидента сме се виждали по-често. Преди инцидента сме се виждали и у тях и на различни места, в Борисовата градина.

Предимно сме се виждали в техния квартал в О и в Борисовата градина, като сега не си спомням дали сме ходили другаде. След като започнаха проблемите се виждахме, не е имало промяна в мястото на срещите, но не сме се виждали 5 много често. Не съм ходил с него на заседания. Единствено може би и аз имам вина, че не съм бил по-близо до него. Единствено мога да кажа, че съм изпитвал съчувствие и състрадание с неговия случай. Докато бяха делата говорили сме си на най-различни теми, говорили сме си и за делото. Докато беше делото понеже не живея в неговия квартал не мога да кажа колко често е излизал. Не е имало случай на мен да ми откаже да излезе. Сещам се за един конкретен случай, предложих му да дойде с мен на моето село и отказа, защото общо взето не му се идва, не му се излиза. Не ми е обяснявал защо.