Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 13 от 03.02.2026, Районен съд - Трявна

Съд
Районен съд - Трявна
Дело
Гражданско дело 331/2025
Вид
Решение № 13
Подписан
03.02.2026
В сила
09.04.2026
Състав
Вяра Петракиева - Велинова

Цитирани разпоредби

  • чл.110 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.433 ал.1 т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.433 ал.1 т.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.439 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.117 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.18 ал.1 · Закон за частните съдебни изпълнители
  • чл.62 ал.4 · Кодекс на труда

РЕШЕНИЕ

№ 13 гр. Трявна, 03.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТРЯВНА в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вяра Петракиева - Велинова при участието на секретаря ДИЛЯНА П. ИВАНОВА като разгледа докладваното от Вяра Петракиева - Велинова Гражданско дело № 20254240100331 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба от А. Д. С. против „ЕОС МАТРИКС“ЕООД.

В исковата молба се твърди следното: На 30.05.2024 г. срещу ищцата е образувано изпълнително дело №20247320400355 въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. №70/2011 г. по описа на Районен съд – Трявна, с взискател – ответникът по делото. Към момента на образуването му е настъпила общата погасителна давност, поради следното: Въз основа на същия изпълнителен лист, на 27.06.2011 г., е образувано изпълнително дело №20117320400176 по описа на ЧСИ В. Ц.. По него са били извършени изпълнителни действия, последното от които на 10.03.2016 г., поради което на 11.03.2018 г. изпълнителното дело е прекратено ex lege, поради настъпила перемпция с правно основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК. От извършване на последното валидно изпълнително действие – 10.03.2016 г. до датата на образуване на изпълнително дело №20247320400355 изминали 8 години, в които не са предприемани валидни изпълнителни действия, поради което давностният срок по чл.110 ГПК е изтекъл на 11.03.2021 г. В този период не са настъпвали основания са прекъсване на давността. Ето защо вземанията по изпълнителния лист са погасени по давност.

Претендира се в исковата молба да се постанови решение, с което да се 1 признае за установено по отношение на ответника, че ищцата не дължи сумите по изпълнителен лист от 28.02.2011 г., издаден по ч.гр.д. №70/2011 г. по описа на Районен съд Трявна, а именно – 9326,93 лв. – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 25.02.2011 г. до изплащане на вземането; 1260,50 лв. – договорна лихва за периода 03.10.2008 г. до 25.01.2011 г.; 100,65 лв. – наказателна лихва от 04.02.2010 г. до 25.01.2011 г.; 770,27 лв. – разноски по делото.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва предявеният иск като неоснователен. Твърди, че: 1.

Давността за длъжника започва да тече от момента, в който е влязла в сила заповедта за изпълнение, а нямало доказателства за влизането й в сила; 2. По време на изпълнително дело №176/2011 г. са предприети множество изпълнителни действия, като най-рано давност е било възможно да започне да тече от 26.06.2015 г., с оглед Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по т.д.

№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. От значение за давността са всички предприети от взискателя действия, а не резултатът от тях, поради което до образуване на изпълнително дело №355/2024 г. давността е била прекъсвана многократно с всяка молба, с която поискано принудително действие. За давността следвало да се има предвид и Закона за мерките и действията по време на извънредно положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и спрените давностни срокове до отмяната му.

Претендира се в писмения отговор отхвърляне на предявения иск и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на упълномощения от ищеца адвокат.

В открито съдебно заседание ищцата, чрез адв. М. Т. като процесуален представител, поддържа депозираната искова молба.

В открито съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, писмени и гласни, съдът намира следното за установено от фактическа страна:

Въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично 2 задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК от 28.02.2011 г. по ч.гр.д.

№70/2011 г. по описа на Районен съд - Трявна, на 28.02.2011 г. е издаден изпълнителен лист срещу длъжника А. Д. С., с който същата е осъдена да заплати на кредитора „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“АД, както следва:

СУМАТА от 9326,93 лв. – главница, ведно със законната лихва от 25.02.2011 г. до изплащане на вземането; СУМАТА от 1260,60 лв. – договорна лихва за периода 03.10.2008 г. – 25.01.2011 г.; СУМАТА от 100,65 лв. – наказателна лихва от 04.02.2010 г. до 25.01.2011 г.; СУМАТА от 770,27 лв. – разноски по делото.

По молба на кредитора и въз основа на издадения изпълнителен лист в производството по ч.гр.д. №70/2011 г. по описа на Районен съд - Трявна на 27.06.2011 г. е образувано изпълнително дело №20117320400176 по описа на ЧСИ В. Ц. с рег. №732 на Камарата на ЧСИ срещу длъжника А. Д. С.. В хода на него по молба на взискателя са извършени конкретни изпълнителни действия.

Въз основа на депозирана молба от ответника „ЕОС МАТРИКС“ЕООД и във връзка с представен договор за цесия между него и „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД за прехвърляне на вземанията по изпълнителното дело, съдебният изпълнител е конституирал на 11.03.2016 г. ответника „ЕОС МАТРИКС“ като взискател по изпълнителното дело.

С молба вх.№2253/25.05.2016 г. взискателят „ЕОС МАТРИКС“ЕООД е поискал извършване на справка в ТД „НАП“ на името на длъжника за съществуването на валидни трудово договори, както и относно декларирано движимо и недвижимо имущество и банкови сметки, като е поискал предприемане на съответните изпълнителни действия, с цел обезпечаване на вземането. По направеното искане, с писмо изх.№3378/21.09.2016 г. на ЧСИ е поискано от НАП – ТД на НАП Габрово, да издаде удостоверение, съдържащо информация за трудови договори по чл.62 ал.4 КТ, както и за декларираното недвижимо и движимо имущество, както и банкови сметки над длъжника.

Изисканите удостоверения и данни са постъпили по изпълнителното дело на 10.10.2016 г.

С молба вх.№7196/29.05.2024 г. взискателят „ЕОС МАТРИКС“ЕООД е поискал прекратяване на изпълнителното дело и връщане на оригинала на издадения изпълнителен лист. С постановление от 29.05.2024 г. на ЧСИ 3 изпълнителното дело е прекратено на основание чл.433 ал.1 т.2 ГПК, а оригиналът на изпълнителния лист, въз основа на който е образувано – върнат на взискателя „ЕОС МАТРИКС“ЕООД.

Въз основа на върнатия оригинал на изпълнителен лист, по молба на взискателя „ЕОС МАТРИКС“ЕООД, на 30.05.2024 г. е образувано ново изпълнително дело №20247320400355/2024 г. по описа на ЧСИ В. Ц. с рег.

№732 на Камарата на ЧСИ срещу длъжника А. Д. С..

Съобразно удостоверение изх.№123/12.01.2026 г. на ЧСИ В. Ц. с рег.

№732 на Камарата на ЧСИ, по изпълнително дело №20117320400176 са постъпили сумите, както следва: на 18.08.2011 г. – 50,00 лв.; на 14.09.2011 г. – 50 лв.; на 22.07.2014 г. – 13,30 лв.; на 19.08.2014 г. – 13,30 лв.; на 16.09.2014 г. – 10,14 лв.; на 15.10.2014 г. – 6,97 лв.; на 18.11.2014 г. – 7,51 лв.; на 16.12.2014 г.

– 9,98 лв.; на 20.01.2015 г. – 13,30 лв.; на 18.02.2015 г. – 10,29 лв.; на 16.03.2015 г. – 12,14 лв.; на 15.04.2015 г. – 14,28 лв.; на 15.05.2015 г. – 14,28 лв.

При гореустановеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 ГПК за сумите, както следва: СУМАТА от 9326,93 лв. – главница, ведно със законната лихва от 25.02.2011 г. до изплащане на вземането; СУМАТА от 1260,60 лв. – договорна лихва за периода 03.10.2008 г. – 25.01.2011 г.;

СУМАТА от 100,65 лв. – наказателна лихва от 04.02.2010 г. до 25.01.2011 г.;

СУМАТА от 770,27 лв. – разноски по делото, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. №70/2011 г. по описа на Районен съд – Трявна.

Чрез иска по чл.439 ГПК длъжникът може да установява само факти, възникнали след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, от които факти длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право (например погА.ване на правото на принудително изпълнение, поради изтекла давност, плащане, прихващане и др.). В случая длъжникът се позовава на изтекла погасителна давност, като твърди, че от последното валидно изпълнително действие по изпълнително дело №20117320400176 по описа на ЧСИ В. Ц. с рег. №732 на Камарата на ЧСИ до датата на прекратяването му са изминали повече от пет години, поради което вземането е погасено по давност.

4

Предявеният иск е процесуално допустим, а наведените в писмения отговор възражения на ответника за недопустимост поради липса на правен интерес, са неоснователни. Относно процесните вземания (включително за разноските в заповедното производство) съществува изпълнителен лист, въз основа на който ответникът е образувал изпълнително дело №20247320400355/2024 г. по описа на ЧСИ В. Ц. с рег. №732 на Камарата на ЧСИ, което не е прекратено. С наличието на съществуващ в полза на кредитора изпълнителен титул правната сфера на длъжника се явява накърнена и за него съществува правен интерес да установи настъпилите след издаването на изпълнителния лист правопогА.ващи факти, които отричат правото на принудително изпълнение. Следва да се има предвид и, че давността, на която се позовава длъжника, не може да бъде зачетена от съдебния изпълнител.

Също неоснователни са и възраженията в писмения отговор на ответника за недопустимост на иска за главница над сумата от 9200,93 лв., обоснован с твърдението, че с договора за цесия е прехвърлена именно тази сума, а не цялата сума за главница по изпълнителния лист. Видно е от данните в изпълнително дело №20247320400355/2024 г., че в искането си за образуването му и като е представил изпълнителния лист, ответникът не е изложил подобни твърдения, поради което принудителното изпълнение е насочено към събиране на всички описани и непогасени вземания по издадения изпълнителен лист, включително за цялата главница, а не за посочената от ответника по-малка сума. Ето защо е налице правен интерес за цялата сума за главница, посочена в изпълнителния лист.

Процесните вземания произтичат от заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, която е връчена в хода на образуваното по нея изпълнително дело №20117320400176 по описа на ЧСИ В. Ц. с рег. №732 на Камарата на ЧСИ (образувано на 27.06.2011 г.), а именно: връчена е на 27.08.2011 г., след изтичане на срока от залепване на уведомление по чл.47 ГПК, изпратено до длъжника. В приложимата към съответния момент редакция на чл.415 ГПК (ДВ, бр. 42 от 2009 г.) не се предвижда даване на указания за предявяване на установителен иск за вземането, когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 ГПК. По делото нито се твърди, нито се установява да е постъпило в срок 5 надлежно възражение по чл.414 ГПК.

С влизането в сила на заповедта за изпълнение е започнал да тече давностен срок, който е пет годишен, съгласно чл.117 ал.2 ЗЗД. Според чл.117 ал.2 ЗЗД, петгодишна е давността за всички вземания, установени с влязло в сила решение, като разпоредбата се прилага и към правото на принудително изпълнение спрямо вземания, предмет на влязла в сила заповед за изпълнение, издадена по чл.417 ГПК. Към момента на стабилизиране на заповедта за изпълнение обаче са действали тълкувателните разрешения на ППВС №3/1980 г. Въз основа на тълкуванията, дадени в постановлението, както и в Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по т.д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, прието на 26.06.2015 г. и тези на Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по т.д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС на РБ, за времето от влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК и до 26.05.2015 г. погасителна давност не е текла. Такава е започнала да тече на 26.05.2015 г. След тази дата и съгласно указанията по Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по т.д.

№2/2013 г. на ОСГТК на ВКС на РБ давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18 ал.1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.