Определение № 378 от 17.08.2022, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 378 гр. Враца, 05.08.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на пети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Мирослав Д. Досов

Росица Ив. Маркова като разгледа докладваното от Мирослав Д. Досов Въззивно частно гражданско дело № 20221400500187 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.121 във вр. с чл.274,ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на А. Б. П. от гр.Козлодуй, подадена чрез пълномощника й адв.Б.Р. от САК срещу определение №210/24.03.2022 год., постановено по гр.дело №20211440101254 / гр.дело №1254/2021 год./ по описа на РСКозлодуй, с което предявеният от жалбоподателката инцидентен установителен иск с правно основание чл.26,ал.2,пр.5 от ЗЗД е разделен от основния иск, производството по него е прекратено пред РС-Козлодуй и е разпоредено изпращането му като отделно дело на родово компетентния Окръжен съд-Враца.

Жалбоподателката поддържа, че обжалваното определение е неправилно и необоснователно. Сочи, че то накърнява пряко интересите й, защото тя има правен интерес инцидентния установителен иск да бъде разгледан съвместно с иска за делба, тъй като е пряко свързан с предмета на делото и установява нищожност на правното основание, с което ищецът по иска за делба се легитимира като собственик на 2/6 идеални части от имотите, предмет на делбата. Твърди, че предявеният от нея инцидентен установителен иск е допустим за разглеждане в производството по делба, предявен е своевременно заедно с отговора на исковата молба, като е внесена и изискуемата се държавна такса за неговото разглеждане. Позовава се на чл.109 от ГПК и твърди, че инцидентния установителен иск следва да бъде разгледан от местно компетентния съд по местонахождението на недвижимите имоти, като тази подсъдност е задължителна за съда и той е длъжен да следи за нея служебно. Счита, че РСКозлодуй неправилно е тълкувал и приложил чл.104,ал.1,т.4 от ГПК, без да отчете, че предявеният от нея насрещен установителен иск не е облигационен, а с вещноправни 1 последици. Счита, че данъчната оценка не може да бъде водещ критерий, защото при този подход и искът за делба на имоти с обща данъчна оценка от 39 881.60 лв. не би бил подсъден на РС-Козлодуй. Счита, че подсъдността по чл.109 от ГПК се явява специална подсъдност и дерогира общото правило на чл.104, т.3 и т.4 от ГПК за разпределение на исковете по родова подсъдност според цената им. Счита още, че предявеният от нея инцидентен установителен иск не е облигационен, а е иск с вещноправни последици и следва да намери приложение чл.104,т.3 от ГПК, а не чл.104,т.4 от ГПК. Отново твърди, че правният й интерес от разглеждане и на двата иска от един съд е "очеваден", тъй като резултатът от инцидентния установителен иск предопределя и изхода от иска за делба на ищеца Н.В.. Позовава се и на чл.210,ал.2,изр.2 от ГПК, която норма не допуска разделяне на искове, които се намират във връзка с предмета на делото.

Иска обжалваното определение да бъде отменено, а делото върнато на РСКозлодуй за разглеждане от друг състав.

Не сочи и не представя нови доказателства. Претендира разноски.

В срока по чл.276,ал.1от ГПК не е постъпил отговор от Н. В. М. - ищец по гр.дело №20211440101254 / гр.дело №1254/2021 год./ по описа на РС-Козлодуй.

След като прецени данните по гр.дело №1254/2021 год. по описа на РС-Козлодуй, във връзка с доводите, съображенията и възраженията на жалбоподателката, съставът на ОС-Враца приема за установено от фактическа страна следното:

Гражданско дело №1254/2021 год. по описа на РС - Козлодуй е образувано по искова молба на Н. В. М. от гр.Козлодуй, с която ищецът е предявил против А. Б. П. от гр.Козлодуй и И. Б. Т. от гр.Козлодуй иск с правно основание чл.34 от ЗС за съдебна делба при права 2/6 идеални части за ищеца, 3/6 идеални части за А.П. и 1/6 идеална част за И.Т. на два недвижими имота в гр.Козлодуй, а именно:

1. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** /тридесет и седем хиляди седемстотин деветдесет и осем точка петстотин и дванадесет точка двеста петдесет и две точка едно точка седем/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Козлодуй, общ.Козлодуй, обл.Враца, одобрени със Заповед № РД-18-89 от 11.12.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект е от 07.11.2013г., с адрес: гр.***, който самостоятелен обект се намира на *** в сграда с идентификатор *** /тридесет и седем хиляди седемстотин деветдесет и осем точка петстотин и дванадесет точка двеста петдесет и две точка едно/ с предназначение - Жилищна сграда - многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор № *** /тридесет и седем хиляди седемстотин деветдесет и осем точка петстотин и дванадесет точка двеста петдесет и две/, с предназначение на самостоятелния обект - Жилище, апартамент, ниво 1 /едно/, с площ от 76.85кв.м. /седемдесет и шест цяло и осемдесет и пет квадратни метра/, при 2 съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***, под обекта: *** и над обекта: ***, заедно с прилежащите части: избено помещение и съответните идеални части от общите части и от правото на строеж;

2. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** /тридесет и седем хиляди седемстотин деветдесет и осем точка петстотин и дванадесет точка двеста петдесет и две точка едно точка двадесет и едно/ по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Козлодуй, общ.Козлодуй, обл.Враца, одобрени със Заповед № РД-18-89 от 11.12.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект е от 26.05.2016г., с адрес: гр.***, представляващ ***, който самостоятелен обект се намира на етаж 0 /нула/ в сграда с идентификатор *** /тридесет и седем хиляди седемстотин деветдесет и осем точка петстотин и дванадесет точка двеста петдесет и две точка едно/ с предназначение - Жилищна сграда - многофамилна, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор № *** /тридесет и седем хиляди седемстотин деветдесет и осем точка петстотин и дванадесет точка двеста петдесет и две/, с предназначение на самостоятелния обект - Гараж в сграда, ниво 1 /едно/, с площ от 24.20 кв.м. /двадесет и четири цяло и двадесет квадратни метра/, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:

***, под обекта: няма и над обекта: ***, заедно с прилежащите части: съответните идеални части от общите части и от правото на строеж.

Според изложеното в исковата молба, *** и *** са били собственост в режим на СИО на Б. И. П. и Б. П. П. - родители на ответниците. СИО е прекратена със смъртта на Б. П. през 2002 год. Наследници по закон на Б. П. са преживялата съпруга Б. П. П. и двете му дъщери А. Б. П. и И. Б. Т., съответно преживялата съпруга е придобила собствеността върху 4/6 идеални части от делбените имоти, а двете дъщери са придобили по 1/6 идеална част.

На 13.12.2004 год. с договор за покупко-продажба, обективиран в нот.акт. №109, том VI, нот.дело №776/13.12.2004 год. на нотариус №*** с район на действие този на РС-Козлодуй, Б. П. П. е продала собствените си 4/6 идеални части от двата имота на А.

Б. П.. Имотите са придобити от А.П. в режим на СИО по време на брака й с ищеца Н.М. и по този начин всеки от тях е получил по 2/6 идеални части от имотите след прекратяване на брака им през 2013 год.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата А.П. е оспорила иска за делба с довод, че ищецът не е собственик на никаква част от делбените имоти.

Заявила е,че при сключване на прехвърлителната сделка през 2004 год. тя не е заплащала никаква суми за придобитите 4/6 идеални части, като е направила възражение за нищожност на сделката като привидна, тъй като с нея се прикрива 3 дарение, каквато е била действителната воля на страните по сделката. Позовала се е изрично на чл.26,ал.2,пр.5 от ЗЗД, като е посочила, че сделката по нот.акт 109 е привидна и прикрива дарение от страна на майката Б. П. П. на дъщерята А. Б. П..

Освен възражението за нищожност, ответницата А. Б. П. е предявила против ищеца Н. В. М. и инцидентен установителен иск, като е поискала по този иск съдът да прогласи на основание чл.26,ал.2,,пр.5 от ЗЗД нищожността на обективираната в нот.акт. №109, том VI, нот.дело №776/13.12.2004 год. сделка като привидна, прикриваща дарение, като признае за установена относителната недействителност симулация на нотариалния акт /очевидно се има предвид сделката/.

Инцидентният иск е предявен в писмена форма /л.42 - 45 от делото/ с препис за ответника по него и ищец по делото, като е внесена и държавна такса от 1038.91 лв.

Представени са и данъчни оценки на двата имота, от които е видно, че те са с данъчна оценка от общо 38 958.90 лв. 4/6 идеални части са с данъчна оценка от 25 972.60 лева и именно върху тази сума е внесена държавна от 4%, възлизаща на 1038.91. лв.

С разпореждане №412/15.12.2021 год. РС-Козлодуй е указал на А.П. чрез пълномощника й адв.Р. да уточни как предявява претенцията си за установяване на относителна недействителност - симулация - като възражение, като насрещен иск по чл.211 от ГПК или като инцидентен установителен иск по чл.212 от ГПК.

С допълнителна молба /л.61-л.63/ адв.Р. е заявил, че е упражнил и двете форми на процесуална защита - чрез възражение с отговора на исковата молба като пасивна форма на защита и чрез "насрещния установителен иск" като активно процесуално действие. Предявяването на отделен иск е продиктувано от желанието на неговата доверителка да получи изрично произнасяне, формиращо сила на пресъдено нещо. Все пак е уточнил, че е предявил инцидентен установителен иск по чл.212 от ГПК, отговарящ на изискванията на чл.127,ал.1 и чл.128 от ГПК за редовност, като е посочил,че държавната такса е изчислена като 4% от данъчната оценка на 4/6 идеални части от имотите, които идеални части са предмет на нотариалния акт.

С разпореждане №82/09.02.2022 год. РС-Козлодуй е приел за разглеждане инцидентния установителен иск, като е разпоредил и по него да се изпълни процедурата по чл.131 от ГПК. Книжата са връчени на ответника по този иск Н.М., но отговор не е постъпил.

На 24.03.2022 год. РС-Козлодуй е постановил обжалваното определение №210, с което е приел, че предявеният инцидентен установителен иск е с правно основание чл.26,ал.2,пр.5 от ЗЗД за прогласяване на нищожност - установяване на относителна недействителност на договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на урегулиран поземлен имот №109, том VI, рег. №10906, дело №776 от 13.12.2004 год. на Нотариус В. М., с рег.№*** и с район на действие РСКозлодуй, и касае 4/6 идеални части от правото на собственост върху имотите, предмет на договора.

4

Приел е, че цената на иска се определя по правилото на чл.69,ал.1,т.4 вр. т.2 от ГПК и възлиза на 26 587.73 лева, при което и на основание чл.104,т.4 от ГПК този иск е родово подсъден като първа инстанция на Окръжен съд-Враца. За родовата подсъдност съдът следи служебно, при което и на основание чл.210,ал.2 от ГПК материалите по делото по предявения инцидентен установителен иск следва да се отделят в отделно производство и да се изпратят на Окръжен съд - Враца по компетентност.

При тези си мотиви съдът е отменил своето разпореждане №82/09.02.2022 год., разделил е предявения от А.П. инцидентен установителен иск с правно основание чл.26,ал.2,пр.5 от ЗЗД от основния иск, прекратил е производството по този иск пред РС-Козлодуй и е разпоредил изпращането му като отделно дело на Окръжен съдВраца.

Така изложената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

По допустимостта на частната жалба :

На ОС-Враца е известно възприетото в т.7а от ТР №1/09.12.2013 год. по тълкувателно дело №1/2013 год. на ОСГТК на ВКС, че отказът на първоинстанционния съд да приеме за съвместно разглеждане инцидентен установителен иск не подлежи на обжалване.

В конкретния случай обаче жалбата намира своето правно основание в чл.121 от ГПК, тъй като с нея не се обжалва отказ на РС-Козлодуй да приеме инцидентния установителен иск за съвместно разглеждане с иска за делба, а се оспорва извода на РС-Козлодуй, че този инцидентен установителен иск му е родово неподсъден.