Решение № 5724 от 18.09.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5724 гр. София, 18.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова като разгледа докладваното от Емилия Александрова Въззивно гражданско дело № 20251100510167 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 437 ГПК, вр. чл. 435, ал. 2, т. 6 и т. 7 ГПК.

Образувано е по жалба, вх. № 85443/18.08.2025 г., ведно с допълнение, вх.

№ 87380/22.08.2025 г., и двете по описа на ЧСИ М.П., преписката по които е с вх. № 105626/12.09.2025 г. по описа на Софийски градски съд, депозирани от длъжника „Пионер Софткомерс“ ЕООД, ЕИК 131144843, срещу отказ, обективиран в съобщение, изх. № 43624/28.07.2025 г. по изпълнително дело № 20258510401815 по описа на ЧСИ М.П., с който е отказано спиране на изпълнителното производство и намаляване/отмяна на приетите за събиране разноски, включително таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.

В жалбата се поддържа, че към датата на АУЗД в титула е посочен починал управител и че връчването е извършено на неупълномощено лице, позовава се на изтекла погасителна давност по отношение на установените публични задължения, поради което производството следвало да бъде прекратено от ЧСИ. Позовава се и на подадени жалби до директора на Дирекция „Общински приходи“ при Столична община.

Също така се поддържа, че таксите, вкл. пропорционалната такса по т. 26 ТТРЧСИ, са начислени „предварително“ и без извършени действия/без събрани суми. Отделно от това сочи, че поддържа изцяло и жалбата си с вх.

№ 74291/23.07.2025 г. (приложена към преписката, изпратена до СГС, имаща характер на молба по чл. 248 срещу постановлението за разноските, по която е 1 налице произнасяне от ЧСИ в обжалвания отказ) и мотивите изложени в нея, които са в смисъл, че таксите са начислени неправомерно, тъй като не е налице годен изпълнителен титул за принудително изпълнение.

Моли се да се постанови съдебен акт, с който да се отмени като незаконосъобразен отказът на ЧСИ да спре производството с оглед наличие на други две преюдициални производства и да заличи начислените такси по т. 26 от ТТРЗЧСИ с постановлението за разноски по изпълнително дело № 20258510401815 по описа на ЧСИ М.П.. Моли се, при преценка за наличие на спиране на производството по обжалване до приключване на някое и/или и двете административни производства по оспорване на АУЗД и възражение за давност, да се спре изпълнителното производство до решаване на административните спорове с влязло в сила решение. Към жалбата се прилагат преписи от жалби от 14.07.2025 г. и от 16.07.2025 г. до Столична община, както и платежно нареждане за платена държавна такса по сметка на СГС в размер на 25 лв.

Към допълнение, вх. № 87380/22.08.2025 г. по описа на ЧСИ се прилагат копия от: справка от 09.07.2025 г. за образувани изпълнителни дела, акт за установяване на задължения от 07.07.2020 г., известие за доставяне, препис извлечение от акт за смърт на А.Б.Я., удостоверение за декларирани данни от 23.10.2024 г., справка от НАП за актуално състояние на трудови договори, разписка от 09.07.2025 г. за връчване.

Взискателят Столична община – Дирекция „Общински приходи“, отдел „Ревизии и събиране на вземания“, не е депозирал писмени възражения.

ЧСИ М.П. е представил мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК.

Софийският градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и обясненията на ЧСИ, и прецени приложените по изпълнителното дело материали, приема за установено следното:

Изпълнително дело № 20258510401815 по описа на ЧСИ М.П. е образувано въз основа на Акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 ДОПК № 622702-1/06.07.2020 г., издаден от Столична община, с който на „ПИОНЕР СОФТКОМЕРС“ ЕООД са определени задължения за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за 2015–2019 г., ведно с начислена лихва. С удостоверение вх. № 60209/18.06.2025 г. държавата е присъединена като взискател по чл. 458 ГПК.

На 24.06.2025 г. е изготвена Покана за доброволно изпълнение (изх. № 34132/24.06.2025 г.). Същата е връчена на 30.06.2025 г. на служител на длъжника;

Поради забавяне в отчитането и ползван болничен е извършено повторно връчване на управителя на 09.07.2025 г. с ПДИ изх. № 39679/09.07.2025 г., ведно с Постановление за разноски изх. № 39680/09.07.2025 г. Наложена е възбрана върху недвижим имот на длъжника (фирмен магазин, гр. София, ж.к. „********, партер). На 14.07.2025 г. длъжникът е депозирал молба за спиране (вх. № 70271/14.07.2025 г.), 2 позовавайки се на нередовно връчване на АУЗД, висяща административна жалба и изтекла погасителна давност. На 23.07.2025 г. е подадена жалба срещу разноските (вх. № 74291/23.07.2025 г.). ЧСИ отказва спиране и изменение/отмяна на разноските, като отказът е обективиран в съобщение изх. № 43624/28.07.2025 г. по описа на ЧСИ П.. Съобщението е връчено на управителя на длъжника на 05.08.2025 г. На 18.08.2025 г. длъжникът е подал процесната жалба (вх. № 85443/18.08.2025 г.), а на 22.08.2025 г. – Допълнение (вх. № 87380/22.08.2025 г.). На 04.09.2025 г. взискателят е депозирал молба за спиране (вх. № 92114/04.09.2025 г.), въз основа на която ЧСИ постановява спиране по чл. 432, ал. 1, т. 2 ГПК с разпореждане изх. № 51528/04.09.2025 г.

По делото няма постъпили плащания.

Жалбата съдържа твърдения, че към датата на АУЗД в титула е посочен починал управител и че връчването е извършено на неупълномощено лице; подадени са: жалба срещу АУЗД до директора на Дирекция „Общински приходи“ (вх. № ДКС25-ТД26-97/14.07.2025 г.) и искане за отписване по давност (вх. № ДКС25-ТД26-98/16.07.2025 г.).

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена в двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, считано от 05.08.2025 г. Подадена е от легитимирана страна (длъжник) срещу подлежащи на обжалване откази по чл. 435, ал. 2, т. 6 и т. 7 ГПК, поради което е допустима.

Искането съдът да спре изпълнителното производство по чл. 438 ГПК е процесуално допустимо, но междувременно производството е спряно с разпореждане на ЧСИ от 04.09.2025 г. по молба на взискателя, поради това правният интерес от съдебно спиране е отпаднал. Съдът все пак дължи произнасяне по законосъобразността на отказа за спиране, обективиран в съобщението от 28.07.2025 г., към момента на постановяването му.

По основателността на жалбата:

1) За отказа да се спре изпълнителното производство

Наведените от жалбоподателя основания – висящо оспорване на АУЗД, твърдения за нередовно връчване (вкл. посочване на починало лице като управител) и изтекла погасителна давност – не попадат сред лимитативно изброените хипотези на чл. 432, ал. 1 ГПК, при които съдебният изпълнител спира производството.

Разпоредбата на чл. 432, т. 7 ГПК („в други предвидени в закона случаи“) не въвежда общо основание за спиране при висящо административно оспорване или при възражение за давност. Съгласно чл. 209, ал. 2, т. 3 ДОПК, принудително изпълнение се предприема въз основа на актовете по чл. 106 и 107 ДОПК, независимо дали са обжалвани.

Следователно висящата жалба срещу АУЗД не препятства започване/продължаване на изпълнението.

Отделно, съдебният изпълнител няма компетентност да преценява 3 материалната законосъобразност на изпълнителното основание или редовността на връчването по същество – проверката му се свежда до външната редовност на титула. Въпросите относно валидността, правилността и редовността на АУЗД, както и относно погасяване по давност, са предмет на съответните административни и/или съдебни производства извън рамките на изпълнителния процес.

Ето защо, съдът намира, че към датата на постановяване на отказа, обективиран в съобщение с изх. № 43624/28.07.2025 г., ЧСИ е действал законосъобразно. Към момента на постановяване на отказа (28.07.2025 г.) е липсвало законово основание по чл. 432 ГПК, което да задължава ЧСИ да спре делото. Последвалото спиране на 04.09.2025 г. по молба на взискателя (чл.

432, ал. 1, т. 2 ГПК) не дерогира законосъобразността на първоначалния отказ, то само води до отпадане на интереса от отделно съдебно спиране занапред.

Следователно оплакванията срещу отказа за спиране са неоснователни.

2) За отказа да се намалят/отменят разноските (вкл. т. 26 ТТР към ЗЧСИ).

Жалбоподателят поддържа, че таксите, вкл. пропорционалната такса по т. 26 ТТРЧСИ, са начислени „предварително“ и без извършени действия/без събрани суми. Отделно от това сочи, че поддържа изцяло и жалбата си с вх.

№ 74291/23.07.2025 г. (имаща характер на молба по чл. 248 ГПК срещу постановлението за разноските, по която е налице произнасяне от ЧСИ в обжалвания отказ) и мотивите изложени в нея, които са в смисъл, че таксите са начислени неправомерно, тъй като не е налице годен изпълнителен титул за принудително изпълнение.

Съдът намира оплакванията досежно разноските за неоснователни, поради следните съображения: В случая видно от постановлението за разноски, както и от съобщението, в което е обективиран обжалваният отказ, в рамките на изпълнителното производство са приети за събиране следните разноски в съответствие с ТТРЗЧСИ: Съгласно т. 1 – за образуване на изпълнително дело – сума: 24,00 лв. с ДДС. Съгласно т. 2 – за извършване на цялостно проучване на имущественото състояние на длъжника, набавяне на данни, документи, книжа и други, както и за определяне начина на изпълнение от ЧСИ – сума: 60,00 лв. с ДДС. Съгласно т. 5 – за изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или от негов служител на покана за доброволно изпълнение – сума: 24,00 лв. с ДДС.Съгласно т. 10 – за искане до съдията по вписванията за вписване на възбрана – сума: 18,00 лв. с ДДС.Съгласно т. 11 – за присъединяване на взискател, а именно Национална агенция за приходите – сума: 60,00 лв. с ДДС.Съгласно т. 26 – пропорционална такса за изпълнение на парично вземане – сума: 1936,83 лв. с ДДС. Съгласно т. 26 – пропорционална такса за изпълнение на парично вземане – сума: 2928,23 лв. с ДДС.Съгласно т. 31 – за допълнителни разноски – банкови такси и комисиони, заплащане на пощенски и/или куриерски услуги – сума: 24,00 лв. с ДДС.

В случая постановлението за разноски обхваща дължимите такси по 4

Тарифата за извършените и предстоящи действия по изпълнението, обвързани с материалния интерес. Частният съдебен изпълнител не е компетентен да се произнася по въпроса за материалната законосъобразност на изпълнителното основание. Той извършва проверка единствено от външна страна, каквато е осъществена в изпълнително дело № 20258510401815. Приетите за събиране такси са законосъобразно начислени и съответстват на реално извършените от съдебния изпълнител действия. Относно т. 26 от Тарифата следва да се посочи, че същата е пропорционална такса „за изпълнение на парично вземане“, която се събира съразмерно на реално събраните суми. Посочването й предварително (ex ante) в пълен размер в постановлението, не представлява незаконосъобразно „предварително събиране“, а определя базата за начисляване при бъдещо постъпване на плащания; при частични плащания се дължи съответната част. В случая са извършени реални действия в изпълнителното производство (връчване на ПДИ, налагане на възбрана), които пораждат съответни такси по Тарифата. Липсата на постъпили плащания означава, че към момента несъбраната част от т. 26 е фактически нула – което не прави постановлението незаконосъобразно.

В заключение се налага изводът, че не се установява ЧСИ да е начислил такси за несвършени действия или извън предвидените в Тарифата.

С оглед горното отказът да се изменят/намалят разноските (вкл. т. 26) е законосъобразен, като оплакванията са неоснователни.

По искането настоящият съд да спре изпълнителното производство (чл. 438 ГПК):

Искането е процесуално допустимо, но безпредметно, тъй като изпълнителното дело е спряно с разпореждане на ЧСИ М.П. от 04.09.2025 г. по молба на взискателя. Следователно отпада правният интерес от съдебно спиране. За пълнота на изложението следва да се посочи, че и от наведените по-горе съображения относно чл. 432 ГПК и ограничените правомощия на ЧСИ, предпоставки за съдебно спиране не са налице.

Страните не претендират разноски в настоящото производство, поради което съдът не дължи присъждане.

Разпечатката съдържа 47 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/314490fb-684d-45bc-be5a-54ce7c738cae