Решение № 2685 от 25.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2685 гр. София, 25.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петя Попова при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20221100510510 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 4238/04.05.2022 г. по гр. д. № 36957/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца – „Д.“ ЕООД, е признато за установено по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. 153 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86 от ЗЗД, че К.

Н. Ц. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 2770,12 лева, представляваща цена на топлинна енергия по отношение на топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. София, ул. „****“ апартамент на втори надпартерен етаж, с аб. № 31101, за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г., сумата от 36,72 лева, представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.11.2017 г-30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 22.12.2020 г. до окончателното плащане, както и сумата от 345,97 лева, представляваща лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2018-11.12.2020 г., за които суми по ч.гр.д. № 64713/2020 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по 1 чл. 410 ГПК от 11.01.2021 г., като е отхвърлен иска за цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер от 2770,12 лева до пълния предявен размер от 2860,90 лева, или за размера от 90,78 лева и за периода от 01.05.2017-31.10.2017 г., иска за лихва за забава върху задължението за цена на топлинна енергия за разликата над уважения размер от 345,97 лева до пълния предявен размер от 461,29 лева или за размера от 115,32 лева, както и иска за лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово разпределение в размер на 8,64 лева за периода от 31.12.2017 г. -11.12.2020 г.

Против решението, в частта, с която предявените искове са уважени, е подадена въззивна жалба вх. № 120300/13.06.2022 г. (пощенско клеймо от 10.06.2022 г.), в която са изложени съображения за неправилност на първоинстанционното решение. Въззивникът поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че е налице облигационно правоотношение между страните, тъй като приложимата редакция на чл. 153 от ЗЕ не създават такова. Освен това, не било установено от събраните по делото доказателства, че общите условия са публикувани.

Първоинстанционният съд неправилно приел, че това е общоизвестен факт, като е направил това с решението си по делото. Освен това, липсвал писмен договор, по силата на който да е възникнало облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия. По делото не били представени протоколи за присъединяване на сградата към топлопреностната мрежа, за което ищецът бил задължен от съда, но въпреки направеното искане не била приложена разпоредбата на чл. 161 от ГПК. Не били представени и поисканите от ответника документи, удостоверяващи демонтаж на радиатори през 1994 г.

Неправилно била възприета и фактическата обстановка, тъй като бил посочен адресът на друг имот, а така също част от представените по делото справки били за потребител Ц.С.К.. От събраните по делото доказателства не се установявало извършването на дялово разпределение да е възложено на „Д.“ ЕООД подизпълнител на „Техем Сървисис“ ЕООД. Липсвал договор с „Техем Сървисис“ ЕООД, а така също отчетите изхождали от третото лице помагач, без да са представени доказателства за възлагане от страна на етажната собственост за извършване на услугата дялово разпределение. В първоинстанционното производство липсвало и произнасяне по направените възражения за нищожност на посочените документи (договор, протокол и списък). Оспорен бил и списъкът на етажните собственици. Нямало и 2 доказателства, че този списък се отнася към Протокол от 25.07.2022 г.

Заявява, че договор № 179/13.08.2002 г. е нищожен, тъй като той не материализира валидно взети решения от общото събрание на етажните собственици. Посочва, че не е установено и реално ползване на топлинна енергия, като неправилно първоинстанционният съд е възприел заключението на съдебно-техническата експертиза. Неправилно отдадената в банята топлинна енергия е начислявана, тъй като не е реално ползвана, а т.нар щранг лира всъщност били тръби, представляващи част от сградната инсталация. Не били обсъдени и свидетелските показания на свидетеля Давидков, според които в имота живеело друго лице по силата на договор за заем за послужване, а не наем. Оспорва, че представените фактури имат обвързваща доказателствена сила.

Оспорва и представените отчети, но първоинстанционният съд не се бил произнесъл по направеното оспорване по реда на чл. 193 от ГПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира направените по делото разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемия „Топлофикация София“ ЕАД вх. № 158615/29.07.2022 г., с който е заявено, че се оспорва въззивната жалба и моли решението да бъде потвърдено.

С Решение № 7442/01.07.2022 г. по гр.д. № 36957/2021 г. по описа на СРС, 79 състав е оставено без уважение направено с молба вх. № 120310/13.06.2022 г. на ответника К. Н. Ц., чрез адв. М. Ц.-А., искане за допълване на решението № 4238/04.05.2022 г.

Против решението е постъпила въззивна жалба вх. № 149074/18.07.2022 г., подадена от К. Ц. Н., с която е направено искане да бъде отменено решението и да бъде допълнено Решение № 4238/04.05.2022 г. по гр. д. № 36957/2021 г. по описа на СРС, 79 състав. Въззивникът поддържа, че като не се е произнесъл по откритото производство по оспорване по реда на чл. 193 от ГПК, съдът е отказал правосъдие. Посочва, че ако съдът беше се произнесъл по искането и беше изключил оспорените документи от доказателствата по делото, то той би достигнал до различни фактически и правни изводи.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на 3 чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 36957/2021 г. по описа на СРС, 79 състав е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД против К. Н. Ц., с която са предявени искове с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, във връзка с чл. 149 от Закона за енергетиката и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите за установяване съществуването на парично задължение на ответника, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 64713/2020 г. по описа на СРС, 79 състав.

В исковата молба се твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката като собственик на топлоснабден имот в гр. София, ул. ****, апартамент на втори надпартерен етаж, аб. № 31101. Поддържа, че съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия за битови нужди на топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни общи условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които са одобрени от ДКЕР към Министерски съвет. С общите условия се регулирали търговските взаимоотношения с потребителите на топлинна енергия, правата и задълженията на страните, редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията. Твърди, че ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал.

3 от Закона за енергетиката, поради което и общите условия са влезли в сила спрямо него. Твърди, че с влизане в сила на Общи условия било установено, че абонатите са длъжни да заплащат месечните суми в 45-дневен срок след публикуване на фактурите. Твърди, че сградата, в която се намира топлоснабдения имот има сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Техем Сървисис“ ЕООД суми за доставена топлинна енергия. В исковата молба се сочи също, че за периода от м. 05.2017 г. - м. 04.2019 г., ищцовото дружество е доставило топлинна енергия на насрещната страна, но ответника не е заплатил дължимата за това цена в общ размер на 2860,90 лева - главница за топлинна енергия, както и сумата от 36,72 лева – сума за дялово разпределение, за което били издадени и фактури. Поддържа, че за периода от 15.09.2018-11.12.2020 г. ответникът 4 изпаднал в забава за плащане на сумите за топлинна енергия, поради което дължал обезщетение в размер на 461,29 лева и 8,64 лева, обезщетение за забава върху дължимата сума за дялово разпределение за периода от 31.12.2017-11.12.2020 г. Твърди, че по гр. д. № 64713/2020 г. по описа на СРС, 79 състав е издадена заповед за изпълнение. Моли да бъде признато за установено съществуването на задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Претендира направените в заповедното и в исковото производство разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника , с който оспорва исковата молба. Поддържа, че не е клиент на топлинна енергия за битови нужди. В исковия период не бил живял в процесния апартамент и не е ползвал лично доставена топлинна енергия. Посочва, че не е заявявал включване към Топлофикация София, а радиаторите в жилището били свалени през 1994 г. След това, лица, които са живели в имота са заявили поставяне на радиатори и топломери, поради което поддържа, че претенцията е следвало да бъде насочена към тези лица. Освен това, между страните нямало подписан писмен договор за доставка на топлинна енергия. Посочва, че освен задължителна писмена форма договорът е следвало да съдържа посочените в чл. 149б от ЗЕ реквизити. Представеният по делото договор между етажната собственост и „Техем Сървисис“ ЕООД договор не бил валиден към момента и не обвързвал ответника, тъй като неговият срок бил изтекъл. Не бил и подписан от него, а от лица, които уж представлявали етажната собственост. Не били представени и доказателства, че договорът бил сключен от 2/3 от етажните собственици. От протокола от общо събрание на етажните собственици и приложения към него списък не можело да се направи извод, че решението за сключване на договора е взето с изискуемото мнозинство. Не се съдържало и решение за това да се сключи договор с Топлофикация или Техем Сървисис ЕООД. Оспорва и че приложения към исковата молба списък е част от протокол от 25.07.2002 г. Договорът от 13.08.2002 г. бил нищожен поради липса на съгласие от етажната собственост .Не били налице и доказателства, че общите условия, приложими към исковия период са публикувани. Не било ясно и как са формирани претендираните суми. Твърди, че индивидуалните топломери в сградата били различни, поради което и не можело ФДР да направи правилни изчисления.

5

Не било установено също така кога партидата е прехвърлена на ответника. Не били представени и фактури, от които да се установи, че претендираните количества са фактурирани. Оспорва представените писмени доказателства.

При условията на евентуалност прави възражение за изтекла погасителна давност. Поддържа, че искът не е доказан и по размер .Оспорва представените общи фактури. Поддържа, че не се дължат и суми за дялово разпределение, тъй като нямало валидно сключен договор с Техем Сървисис. Оспорва и предявените акцесорни искове. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира направените разноски.

В първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства, както и заключение на съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза. Приложено е и гр.д. № 64713/2020 г. по описа на СРС, 79 състав. По заявление от 22.12.2020 г., подадено от “Топлофикация София” АД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, с която е разпоредено на К. Н. Ц. да заплати на заявителя сумата от 2860,90 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. – 30.04.2019 г. , ведно със законната лихва от 22.12.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 461,29 лева за периода от 15.09.2018 до 11.12.2020 г., сумата от 36,72 лева, представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.11.2017-30.04.2019г., ведно със законната лихва от 22.12.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 8,64 лева за периода от 31.12.2017-11.12.2020 г. и разноски в заповедното производство.

Разпечатката съдържа 29 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/31445db6-7b8c-44b8-bcf2-d67c269e224c