Решение № 9321 от 02.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9321 гр. С, 02.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: С И при участието на секретаря П А като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20221110165043 по описа за 2022 година

Предявени са искове от “Т – С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.Я № 23Б, представлявано от А А, с които е поискало да бъде установено по отношение на ответника Ф. К. Н., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.Ф Ж бл...., че дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 18309/2022 г. по описа на СРС, 128 състав, а именно 7011.38 лв., представляваща стойност на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30. 04.2021 г. за имот, отчитан с абонатен № ..., ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 05.04.2022 г. до окончателното плащане на дължимото, и мораторна лихва за периода от 16.07.2019 г. до 29.03.2022 г. в размер на 1343.94 лв.

Претендира се установяване дължимостта и на суми за дялово разпределение, а именно главница от 85.40 лв. за периода от 01.03.2019 г. до 30.04.2021 г. и мораторна лихва за периода от 01.05.2019 г. до 29.03.2022 г. в размер на 16.12 лв.

В исковата молба се твърди, че ответникът е потребител на топлинна енегрия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като съсобственик на процесния имот.

Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се регулира от общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Сочи се, че чл.32, ал.1 от Общите условия, въвежда задължение за потребителите на топлинна енергия да заплащат месечните суми за потребена такава енергия в 30-дневен срок от периода, за който се отнасят. С това, ищцовото дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.

В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се 1 извършва дялово разпределение от „Т С“ ЕООД, като начисляваните месечни суми са прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на база реален отчет на ИРУ.

В срока за отговора, такъв е постъпил от ответника, с който се изразява становище по допустимостта и основателността на предявените искове.

Ответникът твърди, че не е в облигационни отношения с ищцовото дружество като не е собственик нито вещен ползвател на процесния имот. Излагат се доводи, че задължено лица за доставената топлинна енергия е вещния ползвател на имота, а не неговия собственик.

С отговора се поддържа становище, че липсват докозателства ответникът да е поставен в забава, с оглед претенцията за лихви. Оспорва се и дължимостта на претендираните суми за дялово разпределение.

На самостоятелно основание исковете се оспорват и като погасени по давност.

По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявените искове като присъди на пълномощника на ответника възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

В съдебно заседание ищецът се представлява от упълномощен представител, който поддържа предявените искове. Ответникът и третото лице помагач не се явяват и не изпращат представител.

По делото са ангажирани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебносчетоводна и съдебно-техническа експертизи.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 18309/2022 г. по описа на СРС е видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец срещу ответника е била издадена заповед за изпълнение за сумата от 7 011.38 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 05.04.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 1 343.94 лева, представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2019 г. до 29.03.2022 г., сумата 85.40 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.03.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 05.04.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 16.12 лева, представляваща мораторна лихва за период от 01.05.2019 г. до 29.03.2022 г.

С възражение от 03.11.2022г. длъжникът е оспорил вземанията с мотив, че няма валидно възникнало облигационно отношение, както и поради погасяване по давност.

Видно от Заповед № ../30.11.1989 г. на председателя на ИК на СНС, като обезщетение за отчужден имот, на Р П К е определен ап.13, находящ се в гр.С, кв.Ф Ж кв.....

Така описания в документа за собственост имот е идентичен с поцесния, съобразно 2 отразеното в удостоверение изх.№ .../23.11.2021 г.

От удостоверение за наследници на Р П К се установява, че същата е починала на 03.04.2018 г. и оставила за свой единствен наследник ответницата Ф. К. Н..

От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т С“ АД на клиенти в гр.С се установява съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и потребителя (собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.

През 2000 г. е проведено ОС на ЕС на сградата, в която се намира процесния имот, на което е взето решение дяловото разпределение да се осъществява от ФДР „Т С” ЕООД.

Договор с последното е сключен на 01.11.2000 г. По делото са представени доказателства и за наличие на договорни отношения между ищеца и ФДР - договор № Д-О-67/03.06.2020 г.

От представените от ТЛП писмени доказателства се установява, че през отоплителни сезони 201/2019 г. и 2019/2020 г. не е извършен реален отчет на уредите за дялово разпределение поради липсата на предоставен достъп до имота. Реален отчет е извършен през отоплителен сезон 2020/2021 г.

По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза от заключението по която се установява размера на начислените за процесния период суми за топлинна енергия общо и по отделни компоненти. Вещото лице е посочило, че през исковия период няма данни за извършени плащания. Костатирано е намаляване размера на задълженият чрез извършено прихващане.

Експертът е определил и размера на претендираното от ищеца обезщетение за забава.

Вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза е констатирало, че дяловото разпределение в сградата, където се намира процесния имот е извършвано от „Т С” ЕООД, което е направило реален отчет на уредите за дялово разпределение само за отоплителен сезон 2020/2021 г., а за останалите не е осигурен достъп.

Посочено е, че в имота има монтирани 6 отоплителни тела с монтиран индивидуален разпределител. Запериодите на неосигурен достъп, топлинната енергия е определена по изчислителен път, чрез екстраполация по максимален специфичен разход на сградата съгласно Приложението към чл.61, ал.1 т.6.9 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. и разпоредбата на т.6.5 в съответствие с определените от ФДР топлинна мощност. За отчетен период 2020/2021 г., разходът за топлинна енергия е определен въз основа на отчетените дялови единици.

По отношение компонента от топлоенергията за БГВ е посочено, че през исковия период процесният имот е свързан със сградната инсталация за БГВ, като такъв разход е начисляван за отоплителни сезони 2018/2019 г. и 2019/2020 г. по норматив поради неосигурен достъп, съобразена разпоредбата на чл.69, ал.2 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г., а именно разпределяни са по 140 л. вода на денонощие при един ползвател. За отчетен период 2020/2021 г. е отчетен и начислен разход общо 63 куб.м. /54 куб.м. от водомера към 3 банята и 9 куб.м. от водомера към кухнята/.

Констатирано е изчислена правилно, съобразно заложената в Наредба № 16334/06.04.2007 г. методика, топлоенергия, отдадена от сградната инсталация, а именно по реда на чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. Отбелязано е, че общият топломер в абонатната станция на сградата, в която се намира имота, е преминал метрологичен контрол, за което са издадени свидетелства за метрологична проверка.

Експертът е определил дължимите суми за топлоенергия за процесния имот в размер на 7011.38 лв. /отговора по занача № 4 след приспадане на вноските за дялово разпределение/, като изрично е посочил, че правилно са изчислени технологичните разходи и цените, по които е пресметната стойността на потребената топлоенергия са определените от ДКЕВР за съответния период.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявените искове са с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и имат за предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесните вземания и исковете са предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същите се явяват процесуално допустими.

По основателността на исковете, съдът намира следното:

За да бъде уважен главният иск следва да се установи наличието на валидно правоотношение между страните, както и доставка на топлоенергия в количество и по цени, формиращи цената на иска.

На първо място, видно от приетата като писмено даказателство Заповед № ../30.11.1989 г. на председателя на ИК на СНС, като обезщетение за отчужден имот, на Р П К е определен ап.13, находящ се в гр.С, кв.Ф Ж кв..... Така описания в документа за собственост имот е идентичен с поцесния, съобразно отразеното в удостоверение изх.№ .../23.11.2021 г.

Собственикът Р П К е починала на 03.04.2018 г., като е оставила за свой единствен наследник ответницата Ф. К. Н.. С оглед на това съдът намира, че Ф. Н. притежава пасивна материална легитимация по иска по смисъла на чл.153 от ЗЕ – като собственик на топлоснабден имот, с което възниква облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия по силата на закона. В случая за пълнота на изложението следва да се отбележи, че не е налице изключението, възприето в ТР № 2/2017 г. на ОСГКВКС, а именно, че с приоритетно значение е наличието на сключен договор за продажба, с оглед установяване качеството потребител на топлинна енергия, пред възникването на това правоотношение по силата на закона. В случая не се представиха доказателства /подадена молба-декларация до ищеца, писмен договор или др./, които да установяват наличието на облигационно правоотношение възникнало между топлопреносното предприятие и 4 потребител, различен от ответника.

Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР.

Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск ищецът следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника.

В тази насока съдът, анализирайки заключението на вещото лице по съдебнотехническата експертиза, намира че по делото се установи, че за периода м.05.2018 г. – м.04.2021 г. за имота на ответника е доставена топлинна енергия на стойност 7011.38 лв.

Установеното от експерта, че общият топломер в абонатната станция в сградата, където се намира имота на ответника, е преминал метрологичен контрол дава основание да се приемат за достоверни снетите от него данни за потреблението на топлоенергия. В същото време ответникът не ангажира доказателства, че е възразил срещу разпределената му топлоенергия или срещу изготвените изравнителни сметки, нито пък, че ФДР е подала грешни данни.

Такива не са установени и от вещото лице.

Съдът кредитира изцяло заключението както по съдебно-техническата, така и по съдебно-счетоводната експертиза като изготвени от лица със специални знания в изследваната област, обосновани, пълни и съответстващи на останалия доказателствен материал, поради което и гради правните си изводи по основателността на иска въз основа на тях.