Решение № 2740 от 24.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2740 гр. София, 24.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20231100500693 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от ЗАД „ОЗК Застраховане“АД срещу Решение 13987/06.12.2022г. по гр.д. 9954/2022г. на СРС, 32 с-в, с което са уважени срещу жалбоподателя, предявените от ЗАД„Асет иншурънс“ искове по чл. 411 от КЗ и чл. 86 ЗЗД за сумата от 2177,78 лева – регресно вземане за изплатено обезщетение за имуществени вреди на трето за делото лице по застраховка „Каско“ и сумата от 110,00 лева мораторна лихва и е осъден за разноски.

Изложени са оплаквания за неправилност на решението-неправилно било прието, че водачът на застрахования при жалбоподателя автомобил е виновен за ПТП.

Счита, че другия водач се е движил в нарушение на чл. 19, ал. 2 от ЗДВ по трамвайните ленти и това е основна причина за настъпване на ПТП, защото другият водач нямал право да се движи в пътна лента която била предназначена за движение на релсови ППС. Евентуално смята, че има съпричиняване от другия.

Постъпил е отговор на жалбата, с който тя се оспорва.

СГС след служебна проверка за валидност и допустимост намира, че решението не страда от пороци водещи до нищожност или недопустимост. В случая между същите страни и за същото ПТП е постановено влязло в сила Решение 4155/10.07.2024г. по в.гр.д. 858/2023г. на СГС, IV-Б с-в, с което ищецът по настоящото дело – ЗАД„Асет иншурънс“, който е бил ответник по в.гр.д. 858/2023г. по иск по чл.

411 КЗ предявен от ЗАД„ОЗК Застраховане“АД, е бил осъден да заплати на ЗАД„ОЗК Застраховане“АД по чл. 411 КЗ регресно вземане за вреди от същото ПТП и между същите участници в ПТП. В решението са разгледани възражения на ЗАД„Асет иншурънс“ (ответник по това дело и ищец по настоящото дело) за механизма на ПТП, 1 за вината на двамата водачи и за съпричиняване и са отхвърлени тези възражения, които стоят като фактически твърдения в основата на предявения по настоящото дело иск (също по чл. 411 КЗ за регресни вземания за обезщетени вреди от същото ПТП).

Постановеното решение по гр.д. 9954/2022г. на СРС, 32 с-в, обаче, не е недопустимо, тъй като между обективните предели на формираната СПН нещо по в.гр.д. 858/2023г. и правото, предявено с новия иск между същите страни по настоящото дело, не съществува пълно покриване (не е налице обективен идентитет). Със СПН се установява съществуването или несъществуването на заявеното от ищеца право, предмет на делото и на съдебното решение, с белезите, които го индивидуализират – юридически факт, от който произтича, съдържание, субекти и правно естество (в този смисъл Решение № 189 от 10.07.2025г. на ВКС по т. д. № 2645/2024г., I Т.О., Т.К., Решение № 50125 от 22.12.2022г. на ВКС по т. д. № 994/2021г., I Т.О., Т.К. и др.).

Правопораждащите факти за предвидената в чл. 411 КЗ суброгация са: наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение и за увредения да е възникнало право на деликтно вземане срещу причинителя на вредата на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е., вредите да са причинени от деликвента, с негово виновно и противоправно поведение, респ. договорно вземане срещу неговия застраховател по застраховка ГО.

Следователно, всяко от застрахователните дружества – страни по настоящото дело и по в.гр.д. 858/2023г., встъпва в правата на увреденото лице, след изплащане на застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ - по силата на сключената между тях имуществена застраховка „Каско“. Ето защо, предявените от застрахователите по имущественото застраховане вземания срещу застрахователя по ГО на причинителя на вредата, произтичат от различни фактическите състави – елементи на фактическия състав на разгледания в производството по в.гр.д. 858/2023г. иск по чл. 411 КЗ са: наличието на сключен договор за имуществено застраховане за л.а. Фолксваген Пасат с рег. № ******** при ЗАД„ОЗК Застраховане“АД, изплащане от страна на последния на застрахователно обезщетение на застрахования и ГО на причинителя на вредата да е застрахована при ответника – ЗАД„Асет иншурънс“, а елементите на фактическия състав на суброгационното право по настоящето дело включват валидно сключена имуществена застраховка „Каско“ за л.а. „Ауди Кю 3“, с рег. № ******** при ЗАД„Асет иншурънс“, изплащане от страна на последния на застрахователно обезщетение на застрахования и ГО на причинителя на вредата да е застрахована при ответника – ЗАД„ОЗК Застраховане“АД. Налице са и съвпадащи, общи елементи на фактическите състави, но не е пълно покриване между белезите които индивидуализират правото, предмет на настоящото дело и предмета на формираната СПН по в.гр.д. 858/2023г.

Следователно обжалваното решение е допустимо.

По отношение неговата правилност въззивният съд е ограничен до оплакванията в жалбата и императивните материални норми.

СГС, след преценка на твърденията и възраженията на страните, с оглед на събраните по делото доказателства, намира въззивната жалба за основателна по следните фактически и правни съображения:

В рамките на в.гр.д. 858/2023г. са преценявани общи за правилното решаване на това дело и на настоящото юридически факти и материалноправни възражения включително и тези, които обуславят твърдяното съпричиняване на вредоносния резултат. Съгласно константната практика на ВКС, предмет на СПН не е само субективното материално право, откъснато от конкретния юридически факт, въз основа на който то се претендира. В основанието на иска се включват всички факти, 2 очертани в хипотезата на правната норма, въз основа на която се поражда претендираното материално право с всички негови характеризиращи белези правопораждащ факт, съдържание, носители. В този смисъл, със СПН се ползват съдебно установените общи правопораждащи факти, доколкото индивидуализират спорното право чрез основанието и петитума на иска. Когато между едни и същи страни са възникнали няколко спора, основани на едни и същи правопораждащи факти, и по някои от споровете има вече влязло в сила решение, следва да се приеме, че относно общите правопораждащи факти съдът се е произнесъл окончателно, като забраната за пререшаемост по чл. 299 ГПК е приложима за всяко отделно правоотношение, обхванато от предмета на делото (в този смисъл Решение № 314 от 15.01.2018г. на ВКС по гр. д. № 4301/2014 г., IV Г.О., Г.К, Решение № 73 от 17.06.2024г. на ВКС по т. д. № 377/2023г., I Т.О., ТК, Определение № 4740 от 22.10.2024г. на ВКС по ч. гр. д. № 364/2024г., II Г.О., Г.К.). В случая, предходното производство по в.гр.д.

858/2023г. е водено между същите страни за вреди от същото ПТП и между същите участници в него, поради което установените с влязлото в сила решение общи правопораждащи факти се ползват със СПН и възраженията на ответника относно тези факти следва да се считат за преклудирани. Следователно с решението по в.гр.д.

858/2023г. е формирана СПН върху осъществяването на правопораждащия отговорността за вреди фактически състав по чл. 45 ЗЗД от страна на водача на застрахования при ЗАД„Асет иншурънс“ (ответник по това дело и ищец по настоящото дело) л.а. „Ауди Кю 3“, с рег. № ********. Същото се отнася и до наведените от ЗАД„Асет иншурънс“ възражения, включително възражението за съпричиняване на вредите от страна на водача на застрахования при ЗАД„ОЗК Застраховане“АД л.а. Фолксваген Пасат с рег. № ********, което е обсъдено от съда и е прието, че процент на съпричиняване не следва да се определя, тъй като единствената причина за настъпване на процесното ПТП е поведението на застрахования при ищеца по настоящото дело – ЗАД„Асет иншурънс“ водач на л.а.

„Ауди Кю 3“.

Предвид изложеното, СГС намира, че не са налице предпоставките на чл. 411 КЗ за ангажиране на имуществената отговорност на ответното дружество, поради което предявеният иск се явява неоснователен и следва да се отхвърли. С оглед неоснователността на главния иск, като неоснователен следва да бъде отхвърлен и акцесорният иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава.

Горното налага отмяна на решението с което исковете са уважени и тяхното отхвърляне.

По разноските:

При този изход на делото само въззивникът – ответник има право на разноски за двете инстанции. За въззивното дело жалбоподателят има право на разноски за държавна такса в размер на 57,32 Евро и за юрисконсултско възнаграждение, което СГС при липса на фактическа и правна сложност на делото определя в размер на 51,13 Евро. За първа инстанция има право на разноски в общ размер на 163,62 Евро, от които разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 102,26 Евро; за вещо лице в размер на 51,13 Евро, както и за депозит за свидетел в размер на 10,23 Евро.

По аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК и с оглед на цената на иска по процесното търговско дело, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.

Водим от гореизложеното, Софийски градски съд, II-A въззивен състав РЕШИ:

3

ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Решение 13987/06.12.2022г. по гр.д. 9954/2022г. на СРС, 32 с-в, с което са уважени предявените от ЗАД„Асет иншурънс“ с ЕИК 203066057, срещу ЗАД„ОЗК Застраховане”АД с ЕИК 121265177, искове по чл. 411 от КЗ и чл. 86 ЗЗД за сумата от 2177,78 лева – регресно вземане за изплатено обезщетение за имуществени вреди на трето за делото лице по застраховка „Каско“ от ПТП настъпило на 03.06.2021г. в гр. София, на бул. „Витоша“ между л.а. „Ауди“ с рег. N. ******** и л.а.

„Фолксваген пасат“ с рег. N. ******** Иза сумата от 110,00 лева – мораторна лихва , както и в частта по разноските КАТО ВМЕСТО ТОВА ОТХВЪРЛЯ ТАКА ПРЕДЯВЕНИТЕ ИСКОВЕ.

ОСЪЖДА ЗАД„Асет иншурънс“ с ЕИК 203066057, ДА ЗАПЛАТИ НА

ЗАД„ОЗК Застраховане”АД с ЕИК 121265177, сумата от 108,45 Евро – разноски за въззивното дело, от които 57,32 Евро – държавна такса и 51,13 Евро – юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от 163,62 Евро – разноски за първа инстанция, от които 102,26 Евро – юрисконсултско възнаграждение, 51,13 Евро – депозит за вещо лице и 10,23 Евро – депозит за свидетел.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4