Акт от 12.03.2020, Районен съд - Кула

Р Е Ш Е Н И Е

№ , том , стр.

Гр. Кула 12.03.2020г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Районен съд Кула, втори състав в открито заседание на дванадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: Дияна Дамянова -

Цанкова със секретаря Лозана Петкова, като разгледа докладваното от съдия Дияна Дамянова - Цанкова, гражданско дело № 313 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове, с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3,във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, чл. 224 от КТ и чл. 86 от ЗЗД от С.Я.Г., ЕГН********** *** чрез пълномощник адв. Л.В. *** против „ АРУША” ЕООД, ЕИК 105584, със седалище и адрес на управление гр. Кула, ул. „ Възраждане” № 15, бл. 45, вх. В, ет.3, ап.34, представлявано от управителя Ян Ван Спунтерза отмяна на уволнение със Заповед с №24/09.07.2019г., издадена от ответника, да бъде възстановен ищеца на длъжността която е заемал преди уволнението „ Шофьор товарен автомобил международни превози” в ответното дружество, да му заплати сумата от 3619,95 лв, представляваща обезщетение за оставането му без работа след уволнението за шестмесечен период, считано от датата на прекратяване на трудовото правоотношение - 11.07.2019г. до 11.01.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаването на исковата молба в съда до окончателното й изплащане, ответното дружество да заплати на ищеца сума в общ размер на 1150 лв., представляваща неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2019, 2018,2017 и 2016г., обезщетение за забава за периода от 16.07.2019г. до предявяване на исковата молба – 12.08.2019г. в размер на 8 лева и законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане, както следва:250 лева - обезщетението за 13 дни неизползван платен годишен отпуск за 2019г.; 300 лева - обезщетението за 20 дни неизползван платен годишен отпуск за 2018г.; 300 лева - обезщетението за 20 дни неизползван платен годишен отпуск за 2017г.; 300 лева - обезщетението за 20 дни неизползван платен годишен отпуск за 2016г.

С протоколно определение от 12.02.2020г., съдът е прекратил частично производството, поради постигната спогодба, по отношение на претендираните суми за неизплатен годишен отпуск за 2017г. и 2018г., на осн.

232 ГПК, поради оттегляне на исковете за мораторна и законна лихва по чл. 86, ал.1 ЗЗД за незаплатен годишен отпуск за 2017г. и 2018г. , поради отказ от иска, на осн. чл. 233 ГПК по отношение на исковете за незаплатен годишен отпуск за 2016г. в размер на 300 лв. и за 2019г. в размер на 250лв, както и исковете по чл. 86, ал.1 ЗЗД върху посочените суми.

В исковата молба се твърди, че по силата на трудов договор №53/16.06.2014г. ищецът е работил в ответното дружество на длъжност „ шофьор международни превози“ с месечно трудово възнаграждение в размер на 409.00 лева, като с допълнително споразумение от 02.01.2018г. към посочения трудов договор, размерът на основното месечно трудово възнаграждение е увеличен на 524.00 лв. и допълнително трудово възнаграждение за продължителна работа в размер на 0.6%, платими ежемесечно, а от 02.01.2019г. трудовото възнаграждение на ищеца е 572 лева месечно. Твърди се също, че със Заповед № 24/09.07.2019г., на основание чл.188, т.З от КТ във вр. чл.190, ал.1 от КТ на ищеца е наложено най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“, за това, че след писмена покана е изх.№22/27.06.2019г. не се е явил на работа в два последователни дни, а именно на 03.07.2019г. и на 04.07.2019г., като в заповедта е посочено, че е издадена въз основа на докладна записка от Марко Нинов Ценков - управител, след извършена проверка, която заповед е подписана от Марко Нинков Ценков и е връчена на ищеца по куриер на 11.07.2019г. Посочва се също, че със Заповед №25/09.07.2019г., на основание чл.330, ал.2,т.6 от КТ е прекратен трудовия договор с ищеца, като причини за прекратяване на трудовото правоотношение е Заповед №24/09.07.2019г. за дисциплинарно уволнение - системно неявяване на работа, която заповед също е връчена по куриер на 11.07.2019г. Ищецът твърди, че не е извършил сочените в двете заповеди нарушения на трудовата дисциплина - системно нарушение на трудовата дисциплина и неявяване на работа в два последователни дни, а твърди, че за посочените дни, работодателят е уведомил устно С.Я., че планува ремонт на превозни средства и няма да работи, поради което той не е бил на работа през тези два дни. Ищецът твърди също, че посочените заповеди не са мотивирани, като не е посочено - „системно неявяване на работа“, кога е извършено, колко пъти и в кои дни работникът не се е явил на работа, имал ли е причини, уважителни ли са били, и въз основа на кой законов текст се налага дисциплинарно наказание за соченото нарушение. Посочва се също, че при определяне вида на наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“ ответното дружество не е спазил принципа за съответствие на тежестта на наказанието с тежестта на нарушението, заложен в разпоредбата на чл.189,ал.1 от КТ, както и не е спазил разпоредбата на чл.193 КТ, като не е изискал обяснения от работника преди налагане на дисциплинарното наказание и издаване на процесиите две заповеди. Посочва се също, че цитираната в Заповед №24/09.07.2019г. писмена покана с изх.№22/27.06.2019г. не е връчена на ищеца и той не е запознат с нейното съдържание. Твърди се още, че в резултат на извършеното уволнение ищецът е безработен, въпреки активното търсене на работа.

От ответника е депозиран отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, в който отговор оспорва исковете като неоснователни и недоказани, като оспорва повечето твърдения на ищеца. Оспорва твърдението, че трудовото правотношение с ищеца е било прекратено от лице, което не разполагало с работодателска власт, като твърди, че лицето Марко Нинов Ценков е назначено от работодателя и едноличен собственик на капитала Ян Спунтер, с трудов договор № 1/21.03.2007г. на ръководна длъжност „Управител” в ответното дружество, като работодателят с трудовия договор и в длъжностната характеристика за тази длъжност го е определил като лице с ръководни функции освен да ръководи цялостната дейност на предприятието и да назначава, преназначава и освобождава работещите. В тази връзка се твърди също, че ищецът е назначен от същото лице Марко Ценков. Оспорват се също така и твърденията на ищеца, че е бил освободен от работодателя да не идва на работа на 03 и 04.07.2019г. и не е идвал на работа през тези дни по нареждане на работодателя, като се твърди, че до ищеца е изпратено Писмо-искане изх. № 22/27.06.2019г., с което ищецът е бил поканен от работодателя да се яви в предприятието в гр.Кула на работа на 03.07.2019г. за изпълнение на задълженията си и поставяне на задачи по длъжностната характеристика, но не го е направил. Твърди се също, че дните 03 и 04.07.2019г. са били работни дни от седмицата - сряда и четвъртък, като ищецът е следвало да идва на работа през тези дни, както и че ищецът не полага труд на смени, тъй като ищецът е международен шофьор по професия и за времето през което не е в наряд следва да се явява на работа във фирмата на разположение на работодателя.

Оспорва се също и твърдението за липса на мотиви в заповедта за уволнение, като се твърди, че налагането на дисциплинарното наказание „уволнение“ практически е извършено с първата Заповед № 24/09.07.2019г., в която са изложени обстойни мотиви за прекратяване на трудовия договор с ищеца, а именно неявяване на работа в два последователни работни дни - 03. и 04.07.2019г., като е посочено и правното основание за уволнение. Твърди се също, че със Заповед № 25/09.07.2019г. не е било извършено прекратяване на трудовия договор с ищеца, а същата има само констативно значение - констатира по смисъла на чл.330, ал.2, т.6 от КТ прекратяването на трудовото правоотношение, поради дисциплинарното уволнение на ищеца, извършено с предходната Заповед № 24/09.07.2019г. и е издадена с оглед вписване в трудовата книжка на ищеца на основанието на чл.330, ал.2, т.6 от КТ и за да му са начисли обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2019г., което не е било първоначално начислено с предходната уволнителна заповед, поради което същата в графа „Причини за прекратяване на трудовия договор“ препраща изцяло към мотивите на уволнителната Заповед № 24/09.07.2019г. Твърди се също, че писмени обяснения на ищеца не са дадени по негова вина, като се твърди, че работодателят с писмо изх. № 23/04.07.2019г. е изискал писмени обяснения от ищеца за извършените от него нарушения на трудовата дисциплина, а именно за неявяването му на работа в двата последователни работни дни - 03. и 04.07.2019г., но от своя страна ищецът е отказал да получи писмото с пратката.

В съдебно заседание пълномощникът на ищеца поддържа исковата молба. Ангажира доказателства. Моли да бъдат уважени предявените искове.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител оспорва предявените искове и моли същите да бъдат отхвърлени.

Съдът, като анализира събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази разпоредбитена закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните не се спори и това обстоятелство е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване от съда с протоколно определение от 12.02.2020г., което се установява и от приетия по делото Трудов договор № 53 от 16.06.2014г., че между ищецът С.Я.Г. и ответното дружество „ АРУША” ЕООД е имало сключен посоченият трудов договор, съгласно който ищецът встъпил в трудовото правоотношение с дружеството на длъжността „” Шофьор – международни превози” на пълно работно време от 8 часа, като между страните било уговорено основно месечно трудовото възнаграждение в размер на 409 лв. и допълнително възнаграждение за продължителна работа в размер на 0,6 %, платимо от работодателя всеки месец. От 02.01.2019г. основното трудово възнаграждение на ищеца е 572 лева месечно, което се установява от вписването в трудовата книжка на ищеца, препис от която е приет по делото. Като безспорно и ненуждаещо се от доказване е отделено и обстоятелството, че със Заповед №24/09.07.2019г. на ищеца е наложено дисциплинарно наказание “уволнение”, на основание чл.188, т.3 КТ във вр. с чл.190, ал.1, т.2 и чл.187, т.1 КТ, което обстоятелство се установява и от посочената заповед, която е представена от ищеца и приета от съда. Работодателят е прекратил едностранно и без предизвестие трудовото правоотношение с ищеца на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ, считано от датата на връчването й. Фактическото основание, отразено в заповедта, е: неявяването на ищеца на работното място за два последователни дни – на 03.07.2019г. и на 04.07.2019г., след като е бил поканен за това с Писмена покана с изх. № 22/27.06.2019г. Безспорно е и обстоятелството, че заповедта е получена от ищеца на 11.07.2019г. и от същата дата трудовият договор се счита прекратен - чл.335, ал.2, т.3 КТ.

Исковата молба съдържа твърдение за неспазване на процедурата по чл.193 ал.1 КТ и то следва да се разгледа на следващо място, тъй като на осн.чл.193 ал.2 КТ, ако работодателят не е изпълнил задължението си по чл.193 ал.1 КТ, съдът отменя наказанието, без да разглежда спора по същество.

Съгласно чл. 193, ал.1 КТ, работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. Когато на работодателят станат известни обстоятелства за нарушаване на трудовата дисциплина, той е длъжен да изиска обяснения от работника по тези обстоятелства и едва след това да му връчи заповед за налагане на дисциплинарно наказание/ В този смисъл е и

Решение №136/ 25.07.2016 г.на ВКС гр. дело №6323/2015 г.III г.о.

Чрез тази законоустановена процедура се дава възможност на субекта на дисциплинарна власт да прецени по-точно и отношението на служителя към нарушението, от една страна, както и обезпечава възможността на служителя да се защити в рамките на тази опростена дисциплинарна процедура.

С оглед наведените доводи от страна на ищцата за неспазване на процедурата по налагане на дисциплинарно наказание, следва първо да бъде извършена преценка дали работодателят е изслушал работника или служителя или е приел неговите писмени обяснения. Това налага изследване, поискано ли е от работодателя представянето на такива, за какви нарушения и дали те съвпадат с посочените в заповедта. Обясненията на работника/служителя, които работодателят е длъжен да изиска съгласно чл. 193 КТ, трябва да са достигнали до субекта на дисциплинарната власт преди налагане на дисциплинарното наказание. Както се посочи по-горе, разпоредбата на чл. 193, ал. 1 КТ задължава работодателя да поиска писмени или устни обяснения от работника или служителя не по принцип, а във връзка с конкретно установени дисциплинарни нарушения, за които след евентуална преценка може да бъде наложено дисциплинарно наказание. Това е така, защото законоустановените в чл. 193, ал. 1 КТ задължения за работодателя преди да наложи дисциплинарно наказание са да изслуша работника или служителя /или съответно да приеме писмените му обяснения/ и да събере и оцени посочените доказателства. Тъй като целта е да не се допусне работодателят да вземе окончателното си решение във връзка с вината на работника и относно вида на наложеното дисциплинарно наказание, без да бъде съобразена позицията на нарушителя и без да бъдат преценени посочените от него доказателства, определящи следва да се считат: отправянето на покана от страна на работодателя до работника за даване на обяснения, достигането на същата до работника, достигането на обясненията на работника до работодателя и установяването на изтекъл достатъчен, разумен срок между даденото време за обяснения и наложеното наказание /така че да е технически възможно работодателят да вземе предвид обясненията на работника преди да вземе решение за налагане на наказание и за определяне на вида му. В тежест на работодателя е доказването на изпълнение на задължението по чл. 193, ал. 1 КТ преди налагане на дисциплинарното наказание, като същият следва да ангажира доказателства, че е поискал обяснения за конкретните нарушения, визирани в заповедта за уволнение, заради които е наложил дисциплинарно наказание.По делото е представено и прието от съда Писмо изх. № 23/04.07.2019г. от управителя на ответното дружество до ищеца, с което същият го кани да представи писмени обяснения за неявяването си на работа на 03 и 04.07.2019г. По делото обаче няма ангажирани доказателства посочената покана да е връчена на ищеца. По делото е представена с отговора на исковата молба и приета от съда квитанция за получаване на пратка, обратна разписка за приета на 05.07.2019г. пратка с № 5300114054155 на куриерска фирма „ Еконт“, както и част от разписка, на която е отбелязано „ не желае да получи пратката“. От посочените документи не се установява посоченото писмо до ищеца да се е съдържало в някоя от пратките, за които се отнасят посочените документи.