Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3595 от 19.04.2022, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 729/2022
Вид
Решение № 3595
Подписан
19.04.2022
В сила
19.04.2022
Състав
СТЕФАН ИСАКОВ ШЕКЕРДЖИЙСКИ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 3595 гр. София, 19.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ като разгледа докладваното от СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ Гражданско дело № 20221110100729 по описа за 2022 година искове с пр. основание чл. 124, ал. 1 (съществуване на право), във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД:

Ищецът - ФИРМА, моли да се признае за установено, по отношение на ответника, че дължи:

- 3 936,74 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2018г. до м.04.2020г.;

- 572,57 лева – мораторна лихва за периода 16.07.2019г. до 14.10.2021г., ведно със законната лихва от 05.11.2021г. - датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите.

Претендира съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Третото лице-помагач на ищеца - ФИРМА, не се ангажира със становище.

Ответникът - СВ. Г. АНД., оспорва иска:

- искът бил нередовен;

- прави възражение за давност;

- навежда и други правни доводи.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното: от фактическа страна:

1

Съобразно ОУ на ищеца, потребителят заплаща цената на потребената енергия на 11 месечни вноски в 45 дневен срок след изтичане на периода (чл. 30 и чл. 33, ал. 3 от ОУ) Решение № 142 от 30.09.2010г. по т.д. № 117/2009г., т.к., ІІ т.о. на ВКС: според чл. 143, ал. 3 ЗЕ консумираната топлинна енергия се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. потребителите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след отчитане на периода, за който се отнася. Става въпрос за срок по смисъла на чл. 84, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД. Някаква допълнителна особена покана не е нужна. Общоизвестно е че сумите за консумативите (ток, парно, вода и т.н.) се заплащат ежемесечно, като размерът на дълга се проверява или в интернет или в най-близкия пункт за заплащане на подобни задължения.

Ищецът има задължение да издава фактури, но, евентуалната им липса, не предполага невъзникване на забава.

Жилището е закупено през 88г. от С. и Г. Г. (НА). Ответникът е техен син. Той следваше да установи нещо различно, но въпреки изричноте указания в тази насока в доклада, не го стори.

Депозирана е комплексна СЕ, неоспорена от страните и приета от съда, като компетентно изготвена. От нея, както и от разпита на в.л. в ос.з., се установява, че:

- главницата, при съобразена давност, възлиза на 3 454,20 лева; а - лихвата на 605,75 лева.

Предмет на експертизата е реалното подадената ТЕ за съответния период към апартамента. По тази причина оспорванията относно счетоводството на ищеца е ирелевантно. от правна страна:

Искът е напълно редовен – например: съставът на Върховния касационен съд намира за правилно становището, според което за конкретизация на претенцията в посочената хипотеза, е достатъчно посочване на общия период, часовете извънреден труд по месеци, цената на иска и начина на формирането й. Такива са изискванията и на чл. 211, ал. 5 ЗМВР, както и аналогичния текст на чл. 146 КТ. В хода на процеса, след проверка на счетоводството, както и с помощта на съдебна експертиза и на базата на събраните доказателства, ще се установи конкретно има ли дни от месеца, в които служителят да е полагал извънреден труд, съответно колко часа и за това получил ли е дължимото възнаграждение от работодателя - Определение № 650 от 14.11.2011г. по ч.гр.д. № 433/2011г., г.к., ІV г.о. на ВКС.

Продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между … производител и различни субект, включително и пряко присъденили се към топлоснабдителната мрежа, но не и отделни членове на ЕС (чл.

149 от ЗЕ). Потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, могат да купуват топлинна енергия от доставчик, избран с решение на общото събрание на етажната 2 собственост. За избора се съставя протокол съгласно Правилника за упражняването, реда и надзора в етажната собственост (чл. 149а от ЗЕ). Това в случая е сторено. Задължително е да има такова дружество, съответно да е проведено ОС на ЕС, в което да е взето решение. Това е начин да се съгласуват волите на отделните етажни собственици.

Правна същност на сделката (двустранен облигационен договор) е характеризирана от КС в решение № 5 от 22.04.2010г. Тя е особена и има социален характер и произтича от договор (при изясняването на отношенията между обществения снабдител -енергийно предприятие и потребителя следва да се има предвид, че договорна е отговорността за неизпълнение на задължение по съществуващо облигационно отношение между страните, докато при деликта облигационната връзка между страните възниква едва с причиняването на вредата. В разглеждания случай, между енергийното предприятие и потребителя е налице облигационно отношение, чието основно съдържание включва задължение на предприятието да доставя електрическа енергия срещу задължението на потребителя да я заплаща. Това отношение е породено от сключен между страните договор. Без значение е как е сключен договорът - чрез изрични насрещни волеизявления в писмена форма или по друг начин. Обстоятелството, че отношенията между страните се уреждат от общи условия на доставчика, не влияе на естеството на източника на задължението - договор. Без значение е и обстоятелството, че общите условия подлежат на одобрение от административен орган.

Това отношение е породено от сключен между страните договор. Без значение е как е сключен договорът – чрез изрични насрещни волеизявления в писмена форма или по друг начин). Собственик на отоплен имот (или ползвател на когото е прехвърлена партидата) е страна в правоотношението. Следователно страните са обвързани от валиден договор за продажба на топлинна енергия – чл. 153, във вр. с чл. 149 от ЗЕ - ТР 4 от 29.01.2013г. по тълк. д. № 4/2012г., ОСГТК на ВКС; ТР на ВКС ОСГК № 2/2016 от 25 май 2017г.

(Отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата ... Непоискана е тази доставка, при която доставчикът предоставя характеризиращата договора престация на потребител, без той да е изразил съгласи е за това. Именно поради това законът постановява, че непоръчаната от потребителя доставка на централно отопление не поражда за потребителя задължение за плащане).

Аналогично е разбирането, залегнало в Решение на Съдът на ЕС (четвърти състав) от 5 декември 2019г. по съединени дела С 708/17 и С 725/17.

В обобщение – договорът се сключва конклудентно – с придобиването на жилище в отопляема сграда.

Публикуването на ОУ, като начин на регулиране на договорните правоотношение само по себе си не е недопустимо (или страдащо от по-тежък порок). То е предвидено с оглед улеснение на монополни дружества и огромен брой потребители. Ако в такива случай се спазва общия режим, това би довело до затруднения на търговеца, но и до такива на потребителите, които би следвало често да отделят време, за да посещават клоновете на 3 дружеството; или просто в неподходящ момент да се окажат без топлинно захранване, поради пропуск да подпишат поредната промяна.

Дяловото разпределение се извършва въз основа на документация, предоставена от страна на ЕС – като ответникът е част от нея. Т.е., той следваше да установи някакво несъобразяване от страна на монополиста.

Давността е 3-години назад, считано от 05.11.2018г., като предвид падежа, не е обхванат от давност и периодът от 01.09.2018г. (45 дена, но за цял месец).

Искът е основателен за главницата, посочена от в.л. и претендираната лихва. по разноските:

1. Настоящата инстанция дължи произнасяне и по разноските, сторени в заповедното производство – 125,17 лева (съобразно уважената част от исковете).

2. Разноски, сторени пред настоящата инстанция от ищеца са в размер на 1 431,57 лева (чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК), съобразно уважената част от исковете.

На третото лице помагач не се присъждат разноски, но то дължи разноските, които е причинило със своите процесуални действия (чл. 78, ал. 10 от ГПК).

Воден от гореизложеното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 (съществуване на право), във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, по исковете предявени от ФИРМА, ЕИК ..., представлявано от С. П. Ц., със седалище и адрес на управление гр. С..., email: ..., срещу СВ. Г. АНД., ЕГН **********, чрез адв. Д. Д.., САК, съд.адр.: гр. С., особен представител, тел.: .., e-mail: ..., че ответникът дължи:

- сумата от 3 454,20 (три хиляди четиристотин петдесет и четири лева и двадесет стотинки) лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 05.11.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва, считано от 05.11.2021г. до окончателното ù изплащане (ОБЩИНСКА БАНКА АД ФЦ „КРАСНО СЕЛО" IBAN: ... BIC:...), като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния предявен размер от 3 936,74 (три хиляди деветстотин тридесет и шест лева и седемдесет и четири стотинки) лева, както и за периода от м.05.2018г. до 04.11.2018г., като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ; и - сумата от 572,57 (петстотин седемдесет и два лева и петдесет и седем стотинки) лева – мораторна лихва за периода 16.07.2019г. до 14.10.2021г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, ал. 8 от ГПК, СВ. Г. АНД., ЕГН **********, чрез адв.

4

Д. ДЮЛГ., САК, съд.адр.: гр. С., особен представител, тел.:..., e-mail: ..., да заплати на ФИРМА, ЕИК..., представлявано от С. П.Ц., със седалище и адрес на управление гр. С.., email: ., сумата от 125,17 (сто двадесет и пет лева и седемнадесет стотинки) лева – сторени деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, съобразно уважената част от иска.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, ал. 8 от ГПК, СВ. Г. АНД., ЕГН **********, чрез адв.

Д. ДЮЛГ., САК, съд.адр.: гр. С., особен представител, тел.: ..., e-mail:..., да заплати на ФИРМА, ЕИК ..., представлявано от С. П. Ц., със седалище и адрес на управление гр. С., email: ..., сумата от 1 431,57 (хиляда четиристотин тридесет и едни лева и петдесет и седем стотинки) лева – сторени деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение в исковия процес, съобразно уважената част от иска.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на ищеца - ФИРМА, ЕИК..., със седалище и адрес на управление гр. С., електронна поща: ....

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5