Определение № 260126 от 10.06.2021, Районен съд - Провадия

О П Р Е Д Е

Л Е Н И Е

№ гр. Провадия, 10.06.2021 г.

ПРОВАДИЙСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, ІІІ гр. състав, в закрито съдебно заседание на 10.06.2021 г., в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН като разгледа докладваното от съдията г. д. № 1482/2019 г. по описа на РС - Провадия, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140, ал. 3, във вр. чл. 146 ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Ю.Б.Ю., ЕГН ********** против Х.Д., ЕГН **********.

В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника. На основание чл.140 от ГПК съдът следва да насрочи делото; да се произнесе по доказателствените искания, като допусне доказателствата, които са относими, допустими и необходими; да определи размер и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства, както и да изготви проект за доклад по делото.

Съдът на основание чл.140, ал.3 от ГПК изготви следния

ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:

Обстоятелства, от които произтичат твърденията на ищеца:

В исковата молба се посочва, че страните са бивши съпрузи, бракът между които е прекратен с решение по г. д. № 114/2019 г. на РС – Провадия. Твърди се, че в дома на ответника страните са ползвали отделен етаж от жилището на родителите му, който не е бил обзаведен. Твърди се, че при пристигането в дома на ответника, ищецът е обзавела дома и със свои лични движими вещи. Заедно с движимите вещи същата разполагала и с лични парични средства в размер на 3500 евро, сума която също отнесла в дома на ответника. С оглед настъпилите влошени отношения между страните, същите постигнали съгласие да прекратят брака си без съдът да се произнася относно вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения. Тъй като вещите и паричните средства били лични на ищеца, ответникът не възразил тя да си ги вземе и че те не са предмет на делото за развод. Уговорката между страните за връщането на вещите и парите била постигната пред упълномощения от страните процесуален представител, който ги представлявал по делото. Твърди се, че след приключване на делото за развод, ответникът отказал да върне вещите и паричната сума. В дома на ответника останали следните движими вещи, собственост на ищеца:

1.

Диван сив на цвят, състоящ се от три модула, на стойност 3000лв.;

2.

Телевизор

SHARP LED Smart 49” на цена 799 лв.;

3.

Пералня

Samsung Add-Wash на цена 549 лв.;

4.

Сумата от 3500 евро с равностойност 6825 лв.

Ответникът владеел личните движими вещи и парични средства на ответницата без каквото и да е правно основание.

Независимо, че многократно ищецът го била канила да ѝ ги върне, той отказвал и продължавал да ги използва.

С молба вх. № 1160/24.02.2020 г., подадена в изпълнение на указанията на съда, ищецът уточнява, че телевизор SHARP LED Smart 49” на цена 799 лв. е закупен от нейния баща Б.Ю. на 21.08.2017г.; пералня Samsung Add-Wash на цена 549 лв. също била закупена от баща ѝ на 25.11.2016 г.; диван сив на цвят, състоящ се от три модула, на стойност от 3000лв. бил закупен преди сватбата през м. юли 2017 г., като сумата била изцяло изплатена също от баща ѝ.

Твърди, че сумата от 3500 евро, с равностойност 6825 лв., била лично нейна, като я била получила от баща си, който повече от 10 години работел в чужбина – Франция. При отиването ѝ в дома на ответника, тя взела със себе си всички парични средства, които имала, лични вещи и движими такива, тъй като в дома на ответника нямало никакви вещи.

Въпросната сума била дадена на ответника в настоящото производство, за да замине за Франция и да си намери работа, тъй като същият ѝ казал, че е гражданин на Турция и трябвало да постъпи на наборна служба или да изпраща пари, за да не влезе в казармата. Сумата, която следвало да заплати, за да не влезе в казармата била 6000 евро. След като отишъл във Франция, той ѝ изпращал парични средства, които тя лично превеждала по посочената от него банкова сметка ***, като знаела, че сумата е за изплащане на наборната му служба. Твърди, че средствата не са ѝ върнати и претендира за тях.

С молба вх. № 3665/30.07.2020 г., подадена в изпълнение на указанията на съда, ищецът уточнява, че сумата 3500 евро с равностойност 6825 лв. били лични средства на ищцата по делото. Същите били дадени в заем на ответника, за да замине за Франция да работи. При сключването на споразумението за прекратяване на брака страните са постигнали извънсъдебно споразумение вещите, които претендира и сумата от 3500 евро, с равностойност 6825 лв., да ѝ бъдат върнати от ответника. Тези средства не били върнати до настоящия момент.

Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответникът да предаде владението на горепосочените движими вещи, а при условията на евентуалност, в случай че движимите вещи са погинали или негодни за употреба, моли ответникът да бъде осъден да заплати тяхната парична равностойност, както и да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 3500 евро или тяхната равностойност в лева, представляваща сумата 6825 лв. Претендира разноски.

Съдът, на основание чл. 145, ал. 2 от ГПК, следва да укаже на ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение с писмена молба с препис за ответника да уточни основанието, на което е придобила собствеността върху процесните движими вещи, доколкото твърди, че същите са закупени и платени от баща ѝ; кога /с дата/ е предоставила на ответника процесната заемна сума в размер на 3500 евро и уговорили ли страните срок, в който сумата да бъде върната. Ако такъв срок е бил уговорен – да го посочи. В случай че страните не са уговорили срок, да посочи отправяла ли е покана до ответника за връщането ѝ и кога /с дата/.

Обстоятелства, от които произтичат твърденията на ответника:

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, в който изразява становище за нередовност на предявения иск за осъждането му да предаде на ищеца описаните в исковата молба вещи, тъй като съществувала неяснота в изложената фактология, касаеща времето на придобиването им. Моли исковата молба да се остави без движение, като се укаже на ищеца да уточни кога твърди, че са закупени процесните вещи и с какви средства, както и какъв е бил произходът на оставените в дома му средства.

Твърди, че изложеното в исковата молба не отговаря на действителното фактическо положение, като единственото обстоятелство, което съответствало на истината било, че били бивши съпрузи.

Посоченото, че той ѝ обещал пред адвоката им след прекратяване на брака да ѝ върне всички нейни вещи – мебели и парична сума в размер на 3500 евро, които уж оставила в дома му, били откровени лъжи и целели единствено да предадат на думите ѝ достоверност, доколкото никога не била оставяла в жилището им лични парични средства и, освен дрехи, обувки и дребни предмети за собствена консумация и поддръжка, други вещи не била внасяла. Твърди, че не е намирал пари в дома им, но бил готов да ѝ осигури възможност да си ги вземе, щом знаела къде ги е скрила. Поддържа, че Ю. не е разполагала със собствени средства нито към момента на събирането им, нито докато са живели заедно, като семейство, доколкото нямало от къде да ги набави, понеже не работела. Твърди, че доходите в семейството осигурявал той, чрез труд, полаган в Република Франция. Получаваното от него много добро парично възнаграждение предоставял в семейството им, като тя разполагала с пари неограничено и голяма част от тях харчела за свои лични нужди. Разбирането, което той проявявал към влошеното ѝ финансово положение и едновременно с това възможностите, с които той разполагал, го принудило всички разходи по развода, включително заплащането на адвокатския хонорар и съдебните разноски, да ги поеме той, без да иска да бъдат поделени. Тя обаче, не могла да се примири, че няма да бъде осигурявана в бъдеще и започнала да измисля всякакви способи, за да го принуждава да ѝ дава пари, включително да тормози психически него и родителите му. Твърди, че и към настоящия момент му звъняла постоянно по телефона и го заплашвала, че ако не ѝ осигури посочената от нея сума, щяла да пусне в интернет пространството негови снимки и записи от разговори, за да го компрометира. Твърди, че в действителност, докато живели заедно, тя пожелала да обзаведат жилището по неин вкус и предпочитания, което направили с парите, заработени от него, като малка част от мебелите за дома им закупили с общи, дарени им на сватбата парични средства. Предвид съвместно прекараното време и желанието му да съхранят добри отношения при раздялата им, ѝ предоставил доброволно суми в размер на 2500 евро и 4000 лв., които надхвърляли многократно приноса ѝ в семейството. В тази връзка оспорва твърдението, че ищецът била закупила посочените в исковата молба вещи по време на брака им, че това е станало с нейни лични средства, както и че била оставила на съхранение в дома им сума в размер на 3500 евро, които той бил отказал да ѝ върне.

Поведението ѝ, обективирано чрез иницииране на настоящото производство, недвусмислено сочело на злоупотреба с процесуални права, както и с доверието му, доказвайки с непозволени средства, че задържал нейни вещи без да е била оставяла такива, с цел да се облагодетелства за негова сметка.

Поради изложеното моли за отхвърляне на иска.

При условията на евентуалност, в случай че съдът уважи предявените искове, моли на основание чл. 103 и сл. от ЗЗД да бъде извършено прихващане със сумата от 2500 евро и 4000 лева, които е предал на ищеца при развода. Претендира разноски.

В отговор вх. № 1582/12.03.2020 г., подаден във връзка с уточнителната молба на ищеца от 24.02.2020 г., оспорва истинността на обстоятелствата, посочени от ищеца, като твърди, че същите не отговарят на обективната истина. Твърди, че жилището, в което започнали съвместния си съпружески живот не било необитаемо. Напротив, същото било обзаведено до степен да им осигури спокоен и съобразен с нуждите им живот. До момента на получаване на исковата молба не бил информиран от вече бившата си съпруга, че същата притежава каквито и да е парични средства, което обосновавало недостоверността и голословността на твърдението ѝ, че той е взел сумата от 3500 евро, за да замине за Франция. Още повече, че той работел в тази държава непрекъснато от 2013 г., поради което не му е била необходима финансова помощ, както за отпътуване, така и за периода докато си търсел работа. През целия им съвместен живот осигурявал финансови средства за издръжка на семейството им сам и без чужда помощ, вкл. и на ищеца. Твърди, че средствата, които бил придобил в резултат на полагания от него труд, предоставял на ищеца, за да покрива нуждите си и тези на домакинството, без да търси отчетност за същите. Непрекъснато бил убеждаван от нея, че са ѝ нужни парични средства за различни цели, тъй като няма такива, а и не работи. Отрича да е получавал средства от нея, както за негови нужди, така и за нуждите на семейството им. Не отговаряло на истината твърдението, че бил заплащал средства, за да не ходи в казармата. Такива средства не бил изплащал, нито лично, нито чрез нея.

С молба вх. № 1583/12.03.2020 г., подадена в изпълнение на указанията на съда, ответникът уточнява, че правопогасяващото възражение за съдебно прихващане било средство за защита на ответника срещу иска по същество, средство за защита на насрещното му вземане и компенсационното му право във връзка със защитата му срещу претенцията на ищеца.

Претенцията му в тази насока се основавала на факта, че визираните парични средства били негова лична собственост, които бил предоставил на ищеца по повод на прекратения граждански брак между тях, с цел да ограничи затрудненията, които тя щяла да изпита при самостоятелния си живот, без неговата финансова издръжка. Обстоятелството, че Ю.Б.Ю. не упражнявала труд по трудово правоотношение към посочената дата на развода, както и преди това, ведно с убедеността му, че само той е осигурявал средства за издръжка на семейството му, вкл. и нейната, породили в него желание, основаващо се на общото им минало да я подкрепи в конкретния момент. Визираната цел и основание, с които бил предоставил на ищцата сумите от 2500 евро и 4000 лева, обосновавали необходимостта от тяхното връщане, респ. основанието им да ги претендира, в случай че бъде осъден да ѝ възстанови претендираните от нея с исковата молба средства, тъй като чрез получаването на същите тя би се обогатила неоснователно, доколкото освен сумите, с които е участвала в съвместния им живот и тези, с които е разполагала на лично основание, достоверността на които твърдения отричал, същата, щяла да получи напълно неоснователно при посочената хипотеза и неговите лични средства.