Решение № 483 от 10.05.2023, Административен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 483

Година 10.05.2023 Град

Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Бургас, Х състав, на двадесет и единадесети април две хиляди и двадесет и трета година в публично заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева

Секретар Йовка Банкова

Прокурор като разгледа докладваното от съдия Драгнева, административен характер дело номер 444 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от

Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.76, ал.5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).

Образувано е по жалба на „Многопрофилна болница за активно лечение д-р Маджуров“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ж.к.„Зорница“, срещу бл.15, представлявано от управителя д-р Александър Георгиев Маджуров против заповед за налагане на санкции № РД-25-215/17.02.2023 г. издадена от директора на РЗОК гр.Бургас, в частта по т.1.1 и т.1.2. Счита заповедта за незаконосъобразна, немотивирана и неправилна, постановена в противоречие на материалния закон, при съществени процесуални нарушения и прави искане за нейната отмяна. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата и прави искане да бъде уважена и да се присъдят направените по делото разноски.

Ответникът – Директор на Районна здравноосигурителна каса гр.Бургас, редовно уведомен, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, като неоснователна и прави искане да бъде оставена без уважение и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд Бургас, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:

Със заповед № РД-25-1841/14.12.2022 г. (л.17 от делото), директорът на РЗОК гр.Бургас е наредил да бъде извършена проверка на жалбоподателя по изпълнение на договор № 021158/20.02.2020 г. за оказване на болнична медицинска помощ. Определен е срок на проверката до 30.03.2023 г., като по вид и обхват е определена като тематична, с поставени три конкретни задачи. Също така са определени и лицата които да я извършат, като е посочено, че за резултатите от нея следва да бъде съставен и връчен протокол.

За извършената проверка е съставен протокол № 126/27.01.2023 г. (л.14-15 от делото), видно от който са направени констатации за три нарушения. По отношение на третото констатирано нарушение е посочено, че на основание чл.76б от ЗЗО е съставен протокол за неоснователно получени суми № 127/27.01.2023 г. (л.16 от делото). Двата протокола са връчени на представител жалбоподателя срещу подпис на 02.02.2022 г., видно от направеното на тях отбелязване.

До директора на РЗОК Бургас е изготвен доклад от лицата извършили проверката с вх.№ 02-РД-25-1841-3/14.02.2023 г. (л.12-13 от делото), в който са обективирани резултатите от проверката, като е посочено че изпълнителя подлежи на санкции по констатираните нарушения. Също така е отразено, че съгласно протокол за неоснователно получени суми № 127/27.01.2022 г. общата сума за възстановяване е 1 350,00 лева.

Въз основа на протокол № 126/27.01.2023 г, възприемайки изцяло констатациите за извършени три нарушения, директорът на РЗОК гр.Бургас е издал оспорената в настоящото производство заповед за налагане на санкции № РД-25-215/17.02.2023 г., с която на дружеството са наложени три санкции, а именно финансова неустойка в размер на 200,00 лева, за всяко едно от нарушенията.

Заповедта е получена от дружеството на 21.02.2023 г., видно от приложеното известие за доставяне (л.11 от делото) и е обжалвана относно нарушенията посочени в точки 1.1. и 1.2. с жалба № 29-02-276-2/06.03.2023 г., подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Заповед за налагане на санкции № РД-25-215/17.02.2023 г.е издадена от компетентен орган – директора на РЗОК гр.Бургас, съобразно правомощията предоставени му с нормата на чл.76, ал.2 от ЗЗО и в законоустановената писмена форма.

В хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до незаконосъобразност на издадената заповед. Проверката е извършена в съответствие с изискванията на чл.72, ал.2 от ЗЗО от длъжностни лица – служители на РЗОК, определени със заповед на директора на РЗОК гр.Бургас, като тя е приключила в определения със заповедта срок. За установените нарушения е съставен протокол по чл.74, ал.3 от ЗЗО, който е връчен на проверяваното дружество. В предвидения в чл.74, ал.4 от ЗЗО, 7-дневен срок то не е реализирало правото си да подаде писмено възражение по направените констатации, като след изтичане на този срок е издадена обжалваната заповед.

Заповедта се обжалва в частта по т.1.1. и т.1.2, като тя не се обжалва по отношение на т.1.3.

В т.1.1. от заповедта е посочено, че е констатирано неправомерно изискано доплащане от ЗОЛ, хоспитализирано в лечебното заведение за периода от 20.12.2022 г. до 25.12.2022 г. с ИЗ № 2943 по КП № 48. Съгласно квитанция към приходен касов ордер № **********/29.12.2022 г., пациента е заплатил сума в размер на 250,00 лева /5 дена х 50,00 лева/, за „Подобрени битови условия“.

Съгласно чл.24б от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ (Наредбата), допълнително поисканите услуги по чл.24а, ал.1, т.1 и 2 от Наредбата, се заявяват писмено от пациента. Към ИЗ № 2943 са приложени заявление-декларация и заявление за допълнително поискани услуги, в които с машинен текст са изброени предлаганите от лечебното заведение допълнителни услуги и цените за тях. Приложените документи не удостоверяват писмен избор на допълнително поисканите услуги от пациента. Съгласно Наредбата, „Подобрени битови условия“ се предлагат за самостоятелни стая, в цената на която се включват всички допълнителни битови условия. В ценоразписа на лечебното заведение допълнителната услуга „Самостоятелна стая“ се предлага в размер на 150,00 лева на ден. Сумата в размер на 250,00 лева е неправомерно изискана, като е нарушен чл.55, ал.2, т.3 и т.7 от ЗЗО, чл.30, т.5, във връзка с чл.344, ал.1, т.1 и чл.350 от НРД за МД за 2020-2022 г. НЗОК. Нарушението се констатира за първи път в периода на действие на НРД и не е маловажен случай, съгласно легалната дефиниция дадена в § 1, т.4 и т.4.2 от ДР на НРД, поради което и на основание чл.414, ал.3 от НРД за МД за 2020-2022 г. е наложена финансова неустойка в размер на 200,00 лева.

В случая, от изложените в заповедта фактически и правни основания не става ясно защо точно е санкционирано дружеството.

На първо място в мотивите на заповедта се сочи, че към

ИЗ № 2943 са приложени заявление-декларация и заявление за допълнително поискани услуги, в които с машинен текст са изброени предлаганите от лечебното заведение допълнителни услуги и цените за тях, които не удостоверяват писмен избор на допълнително поисканите услуги от пациента. Така изложеното не съответства на действителното фактическо положение. Видно от заявлението (л.39 от делото), в него, в шест точки, с машинен текст са посочени предлаганите от лечебното заведение допълнителни услуги, като е заградена т.4 – подобрени битови условия/ в т.ч. меню по избор, телевизия, ползване на интернет с ед.цена 50 лв., и ръкописно е отбелязано „5“ дни. Това заявление е подписано от родителя на ЗОЛ и по своята същност представлява изявление за предоставяне на посочената по т.4 допълнителна услуга. Изписването с машинен текст на самата услуга не прави нейния избор недействителен и неясен, поради което не би могло да се приеме, че е налице твърдяната липса на избор.

На второ място в заповедта се сочи, че съгласно

Наредбата, „Подобрени битови условия“ се предлагат за самостоятелни стая, в цената на която се включват всички допълнителни битови условия, а в ценоразписа на лечебното заведение допълнителната услуга „Самостоятелна стая“ се предлага в размер на 150,00 лева на ден. Така изложеното представлява посочване на факти и обстоятелства, но не и какво нарушение се има в предвид, че е извършено от жалбоподателя. В чл.24а, ал.1 от Наредбата са посочени допълнителните услуги на който имат право ЗОЛ по време на престоя в лечебното заведение и какво включват те. Съгласно т.1 това са подобрени битови условия – самостоятелна стая, в цената на която се включват всички допълнителни битови условия, със или без придружител по желание на пациента, съгласно т.2. допълнително обслужване, свързано с престоя на пациента в лечебното заведение, извън осигурените здравни и общи грижи – самостоятелен сестрински пост, допълнителен помощен персонал, меню за хранене по избор, съобразено със съответния лечебно-диетичен режим и съгласно т.3 избор на лекар или екип от медицински специалисти. Действително извършеното описание на предлаганите услуги не съответства на посочените норми от Наредбата, тъй като например в т.1 от заявлението е посочено „самостоятелна стая“ с ед.цена 150 лв., каквато конкретна услуга не е предвидена в Наредбата, а тя представлява част от услугата по чл.24а, ал.1, т.1 – „подобрени битови условия“. Същевременно в т.4 от заявлението е посочено „подобрени битови условия/ в т.ч. меню по избор, телевизия, ползване на интернет ед.цена 50 лв.“, която услуга съответства по съдържание по скоро на тази по чл.24а, ал.1, т.2, а не на т.1 от Наредбата. В случая е налице несъответствие на съдържанието на предлаганите от лечебното заведение допълнителни услуги с тези предвидени в Наредбата, обаче това несъответствие не е посочено в заповедта като извършено нарушение.

На трето място в мотивите на заповедта е посочено, че съгласно НРД, НЗОК заплаща комплексно лечение на основно заболяване, придружаващи заболявания и усложнения; необходимите медико-диагностични изследвания, медицински процедури, прегледи и консултации, удостоверяващи хоспитализацията; медицински дейности и здравни грижи по КП, необходимите прегледи и консултации за осъществяване на диагностично-лечебния процес, две ежедневни визитации от лекуващият и/или дежурния лекар (при липса на промяна в състоянието на пациента се записва „статус идем“); необходимите за дейността лекарствени продукти (извън тези по чл. 329, ал. 1, т. 1 и 2); услуги, включващи професионални здравни грижи, съгласно Наредба № 1 от 8.02.2011 г. за професионалните дейности, които медицинските сестри, акушерките, асоциираните медицински специалисти и здравните асистенти могат да извършват по назначение или самостоятелно (Наредба № 1 от 2011 г.); минимум трикратно диетично хранене, предоставено на пациентите по време на тяхната хоспитализация и др. Така посочено представлява възпроизвеждане на част от съдържанието на нормата на чл.344, ал.1, т.1, б.“б“ от НРД, като не се съдържат конкретни факти и обстоятелства от значение да случая, посредством които да се установи нарушението което административния орган счита, че е извършено.

Видно от изложеното, от посочените в т.1.1. от заповедта фактически основания не става ясно защо на дружеството-жалбоподател е наложена процесната финансова неустойка. Това не става ясно и от изложените правни основания.

Като първо правно основание е посочена нормата на чл.55, ал.2, т.3 и т.7 от ЗЗО, съгласно която НРД съдържа условията и реда за оказване на отделните видове медицинска помощ по чл.45, съответно и други въпроси от значение за здравното осигуряване. Видно от посочената норма, тя предвижда принципното съдържанието на НРД, но не и конкретни права и задължения за отделните лечебни заведения, който да се приеме, че е нарушил жалбоподателя.

Втората посочена норма е тази на чл.30, т.5 от НРД, съгласно която, изпълнителите на медицинска помощ се задължават да не изискват плащане или доплащане от осигуреното лице за видове медицинска дейност, която е заплатена от НЗОК, извън предвидената сума, с изключение на медицински изделия за определени КП/АПр/КПр, в които изрично е посочено. По делото не се твърди и не се установява жалбоподателя да е поискал такова плащане или доплащане от ЗОЛ, напротив описаната в заявлението услуги по т.1 и т.4, макар и непрецизно формулирани, са предвидена в нормата на чл.24а, ал.1, т.1 и т.2 от Наредбата, като допълнителни услуги който могат да се оказват от лечебното заведение срещу заплащане на ЗОЛ, поради което в случая, съгласно описаните в заповедта факти и обстоятелства, не е налице нарушение на тази норма.