Решение № 260096 от 07.04.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

Номер 260096 07.04 Година 2022

Град ПЛОВДИВ

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Пловдивски Окръжен съд , Търговско отделение, ХVIII състав

На 15.03.2022 Година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Александър Стойчев

Секретар:

Цветелина Бакалова като разгледа докладваното от Съдията гр. дело номер 203 по описа за 2020 година намери за установено следното:

Иск с правно основание чл. 432 от КЗ.

Предявен е иск от Д.П.А., с ЕГН ********** *** против ЗД „Евроинс“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Христофор Колумб“ № 43, с който се желае да бъде заплатена на ищцата сумата в размер на 150 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания поради обстоятелството, че ** М. И. Т. е починала вследствие на настъпило ПТП на 17.06.2018 г., ведно със законната лихва от датата на уведомяване на застрахователя 23.07.2018 г. до окончателното изплащане на обезщетението.

Посочва се от ищцата, че на посочената дата е настъпил инцидент с участник нейната **, която вече е покойна, въз основа на ПТП, като се установява по този повод, че е налице влязла в сила Присъда № 37 от 10.06.2020 г., постановена по НОХД № 509/2020 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, по силата на която е признат за виновен Р.Р.Р. за това, че на 17.06.2018 г. в ***, управлявайки автобус марка „Ирисбус“, модел „Силиелис“, с рег. № РВ ** МВ, е нарушил разпоредбата на чл.68, ал.2 от ЗДвП и чл.132, т.3 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на М. И. Т., с което е осъществил състава на престъпление по чл.343 ал.1 б.в от НК. Пострадалата М. Т. е била транспортирана в лечебно заведение, но поради получените тежки наранявания е починала. В исковата молба се мотивира подробно обстоятелството за настъпилите неимуществени вреди за дъщерята на починалата. Посочва се фактическа обстановка на силна връзка между двете, изпълнена с любов, разбирателство и обстоятелството, че смъртта на майката е интервенирала по съществено неблагоприятен начин в неимуществената сфера на ищцата. Твърди се, че към момента на събитието виновният водач е управлявал автобус, който е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена с ответното дружество с посочена в исковата молба полица № BG/07/117002624648. Също така А. установява, че е поискала да бъде заплатено обезщетението за претърпените неимуществени вреди извънсъдебно пряко от застрахователя и е депозирала молба вх. № 2177/30.01.2019 г. до „ЗД Евроинс“ АД с искане да бъде определено и изплатено застрахователно обезщетение, но ответното дружество не е репарирало настъпилите вреди.

Ответникът оспорва всички обстоятелства по исковата молба, с изключение на факта, че е налице правоотношение между него и процесния автобус по сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за периода, в който е настъпило ПТП, както и не оспорва обстоятелството за наличие на влязла в сила присъда по отношение на водача на автобуса. Счита се, че искът е заведен от ненадлежна страна. Оспорва се механизмът на ПТП, причинната връзка между него и неимуществените вреди. Твърди се, че е недоказана особено близка връзка с починалата, като искът не е основателен поради отсъствието на трайна и дълбока емоционална връзка между ищцата и починалото лице. Излагат се подробни съображения във връзка с липсата на настъпили съществени неимуществени вреди за ищцата. Прави се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на М. Т., като към момента на инцидента същата е нарушила ЗДвП. Твърди се, че пострадалата е имала съпътстващи здравословни проблеми, които са допринесли за настъпване на инцидента, като двигателни проблеми/проблеми с крайниците, намалени слух/зрение, ментални проблеми, възрастови психически и/или физически здравословни отклонения и се твърди съпричиняване в размер на 50 %.

Оспорва се и размерът на претендираното обезщетение, както и искането за присъждане на лихва от 23.07.2018 г.

Пловдивски Окръжен

Съд, като обсъди обстоятелствата по делото и представените доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

Правното основание на предявената претенция е чл.432, ал.1 от КЗ. Според посочената новела увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Естествено това е възможно при наличието на преюдициалните предпоставки на извършен деликт и валидно правоотношение между причинителя и застрахователя по чл. 429 от КЗ. Това води до необходимост от изследване предпоставките по чл.45 от ЗЗД. Съгласно легалното определение на този институт правно релевантните факти, които следва да бъдат кумулативно изявени са деяние от страна на лицето управлявало МПС за което е сключена застраховка “ГО”, което в случая е действие и следва да е противоправно, настъпила вреда в патримониума на ищеца, причинна връзка между активното поведение на делинквента и резултата, като това е обединяващия елемент завършващ фактическия състав.

Установява се по делото, че е налице влязла в сила присъда № 37 от 10.06.2020 г., постановена по НОХД № 509/2020 г. по описа на Окръжен съд

- Пловдив, по силата на която е признат за виновен Р.Р.Р. за това, че на 17.06.2018 г. в гр.Пловдив, на **, управлявайки автобус марка „Ирисбус“, модел „Силиелис“, с рег. № РВ**МВ, е нарушил разпоредбата на чл.68, ал.2 от ЗДвП и чл.132, т.3 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на М. И. Т., с което е осъществил състава на престъпление по чл.343 ал.1 б.в от НК.

Чл. 300 от ГПК определя, че влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Ето защо съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, преценени в светлината на постановената присъда на наказателния съд несъмнено води на извод за наличието на фактическия състав по чл.45 от ЗЗД.

Очевидно е налице виновно причинена вреда от страна на делинквента в неимуществената сфера на ищеца, като съществува и причинна връзка между активното поведение на Р., което е и противоправно, и настъпилия вредоносен резултат- смъртта на пострадалата. /чл.300 от ГПК/ В тази посока са и констатациите на вещите лица по назначената единична и тройна СМЕ, които съдът изцяло кредитира. Също така е безспорно между страните по делото, че към момента на настъпването на деликта по отношение на автобуса управляван от делинквента е била сключена валидна застраховка ГО с ответното дружество. Представени са и изрични доказателства, от които се установява, че пострадалата е отправила на основание чл.380 от КЗ застрахователни претенции към застрахователя преди завеждане на делото. /лист 14 и 15 по делото/. По делото също така са ангажирани доказателства, че ищцата е от кръга лица имащи възможност да инициират заплащане на обезщетение от застрахователя./удостоверение за наследници на лист 53/ Основния спор, поради така изложените факти, който се формира по делото е относно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди и обстоятелствата около направените от ответника възражения за съпричиняване.

Чл. 51 от ЗЗД определя, че обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а чл.52 прогласява, че обезщетението за неимуществените вреди се определят от съда по справедливост. Особеното в този случай е, че стойността на вредата не може да бъде точно фиксирана с допустими по ГПК доказателствени средства, с оглед на факта, че по същество негативното въздействие на деликта интервенира в неимуществената сфера на пострадалите и е част от техния психо- емоционален статус. Алюзии в тази посока се съдържат в показанията на разпитаните свидетели, като от съдържанието им следва да се извлече необходима информация за изпитваните от пострадалата болки и страдания след настъпване на увреждането.

Въпреки липсата на възможност за съпоставяне на претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение.

По делото е разпитан свидетеля Р.К., която обективира в своите показания, които съдът изцяло кредитира, обстоятелствата на преживените от ищцата болки и страдания по повод смъртта на нейната майка. При определяне размера на обезщетението дължимо от застрахователя следва да се вземе предвид факта, че се касае за смърт на лице от най- близкия родствен кръг. Съдът все пак отчита и факта, че М. Т.е била в напреднала възраст, което е факт с правно значение обосноваващ занижаване размера на обезщетението независимо от установените от свидетеля отношения между ищцата и починалата. Това е така, тъй като леталния изход за лице родено ** година е ставал с годините все по – вероятен и психологически ищцата все пак е била подготвена в известна степен за предстояща раздяла с майка й. Поискания от ищцата размер на обезщетението, обаче отчита посочените специфики относно възрастта на починалата.

Ето защо и при съвкупния анализ на събраните доказателства и отчитайки посочените по – горе обстоятелства настоящият състав на съда намира, че справедливия паричен еквивалент на претърпените от ищцата болки и страдания, във връзка с претърпените увреждания, е в размер 150 000 лева.

При така очертаното статукво се налага да се разгледа направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. По принцип, за да е налице съпричиняване на вредата, е необходимо да бъде установена по несъмнен начин пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. На следващо място изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположение и намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт на това основание предполага доказване по безспорен начин на конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Преценката следва да се извърши с оглед на това дали увреждането би било причинено и то в същата степен, ако пострадалият не беше извършил конкретно действие или вместо да бездейства беше направил нещо.

Преценката дали извършените от пострадалия действия, респ. неговото бездействие обективно способстват за настъпването на вредоносния резултат, следва да се извършва винаги конкретно, с оглед установената по делото фактическа обстановка, при която е настъпило увреждането. Неспазването на установени в нормативен акт правила за извършването на определено действие, респ. за въздържане от действие, не следва изначално да бъде квалифицирано като създаване на условия за настъпване на определен вредоносен резултат, респ. за улесняване на неговото настъпване, освен в случаите, при които неспазването на тези правила само по себе си е причинило увреждането. Аналогично на посоченото законосъобразното поведение на пострадалия, при което същият е предприел определено действие при изрично разрешение за това дадено от нормативен акт не влече след себе си автоматичен извод, че не е налице съпричиняване. Критерият следва да е дали извършените от пострадалия действия, респ. неговото бездействие обективно способстват за настъпването на вредоносния резултат, и тази преценка следва да се извършва винаги конкретно, с оглед установената по делото фактическа обстановка, при която е настъпило увреждането. Естествено дали поведението на участниците в настъпилия деликт е законосъобразно има своята правна стойност, но това ще бъде разгледано когато се установява процентното съотношение на съпричиняването.

Прави се възражение от страна на застрахователя за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на М. Т., като към момента на инцидента същата е нарушила ЗДвП. Твърди се, че пострадалата е имала съпътстващи здравословни проблеми, които са допринесли за настъпване на инцидента, като двигателни проблеми/проблеми с крайниците, намалени слух/зрение, ментални проблеми, възрастови психически и/или физически здравословни отклонения и се твърди съпричиняване в размер на 50 %. По делото обаче не се събраха никакви релевантни доказателства, че починалата е нарушила някакви правила по ЗДвП, въз основа на което е налице допринасяне за вредоносния резултат. Същия извод касае и останалите възражения за съпричиняване. От съдържанието на изслушаните две СМЕ може да се направи категоричния извод, че здравословното състояние на починалата преди инцидента е било задоволително въпреки наличието на характерни възрастови заболявания. Не се установява никаква причинно –следствена връзка между тях и настъпилият летален изход. Установява се обаче, че смъртта е настъпила вследствие на настъпили усложнения по повод развит сепсис на меките тъкани, които са били размачкани при инцидента.