Решение № 145 от 30.06.2021, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 145 гр.Пловдив , 30.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ в публично заседание на първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Таня Яв. Букова при участието на секретаря Мария Ив. Пеева като разгледа докладваното от Таня Яв. Букова Гражданско дело № 20205300102062 по описа за 2020 година Ищецът Л. М. Й. с ЕГН **********, от гр. ***, ж. к. "****" № **, *** ап. **, представляван от пълномощника му адвокат Ст. Кр. Й., твърди, че с постановление от 13.04.2010 г. срещу него е образувано досъдебно производство – дознание № 63 по описа на Сектор „ПИБ“ при ОД на МВР – **** за 2010 г., пр. пр. № 837 по описа на Районна прокуратура – **** за 2010 г. за това, че през периода месец май 2008 г. – 29.08.2008 г. в градовете П. и К. при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у Й.В.А., с което е причинил имотна вреда на „Ес Ем Ем“ ЕООД в размер на левовата равностойност на 640 000 щатски долара, като причинената вреда е в големи размери – престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 209, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 Наказателен кодекс. Тъй като към месец април 2010 г. той живеел и работел в ***, а дознанието се водило в гр. *** чрез международна следствена поръчка му била връчена призовка за привличане в качеството на обвиняем, като му били определени три дати за явяване в Районна прокуратура – ****, които за него били невъзможни. Поради неявяването му пред органите на досъдебното производство през месец юли 2012 г. било изпратено предложение до Главния прокурор на Република България за изготвяне на искане до Министерство на правосъдието за екстрадирането му. Той бил привлечен в качеството му на обвиняем задочно в присъствие на служебен защитник, а впоследствие била инициирана процедура за екстрадирането му от ***. На *** г. бил арестуван от органите на полицията на *** и изпратен във Федерален затвор за опасни престъпници с най-строгия режим, в отделение за тежки престъпления, като бил настанен в килия с други затворници, осъдени за тежки умишлени престъпления. Търпял побои, издевателства над него, обиди, унижение. Започнал да изпада в депресия, страхувал се за живота си, постоянно се оглеждал, когато отивал към столовата или на двора. Всячески се опитвали да го плашат, да му посягат.

Неколкократно попадал в лечебницата на затвора. Няколко пъти припадал и изпадал в безсъзнание. През месец март 2017 г. бил заведен в спешното отделение на МЦ „****“, където след преглед се установило, че е объркан и агресивен. Бил приет в отделение за психичноздравна помощ, направени му били вливания на интервенозни течности, дали му „***“, за да се успокои. Бил изпаднал в пълна апатия. Приели го в отделение за телеметрия за интравенозно хидратиране и мониторинг. Констатирало се, че има остро бъбречно увреждане и възможна рабдомиолиза и хипокалиемия. На 01.08.2017 г. с него бил проведен разговор с психиатър, тъй като от два дни имал странно поведение – не изпълнявал команди, нападал други задържани, оскърбявал тях и персонала, след разговор с който му били изписани „*** за инфекция на пикочните пътища. В изготвената му на 16.03.2017 г.

1 епикриза му били поставени следните диагнози : остра бъбречна недостатъчност, рабдомиолиза, хипернатриемия, адидоза, дехидратиране, тромбоцитопения, хипокалемия, неуточнена психоза, анемия, доброкачествена простатна хипертрофия, левкоцитоза. Всичко това се случило, след като бил обвинен от Прокуратурата на Република България за престъпление, което не е извършил. На 07.11.2017 г. бил екстрадиран **** като с Постановление от 09.11.2017 г. по пр. пр. № 837/10 г. на Районна прокуратура – **** било установено, че спрямо него не може да се вземе нова мярка „задържане под стража“, тъй като вече е бил задържан от компетентните власти на *** повече от максимално допустимия по българското законодателство срок. На 23.11.2017 г. бил привлечен в качеството му на обвиняем за тежко умишлено престъпление и му било предявено разследването. Последвали многократни пътувания от гр. *** до гр. ****, наел адвокат, който да го защитава, за да докаже, че не е извършил престъплението, в което е обвинен. На 06.04.2020 г. наказателното производство било прекратено поради липса на престъпление. В резултат на неоснователно повдигнатото му обвинение му били нанесени огромни неимуществени вреди – болки, страдания, унижения, негативни емоции, накърнена чест, достойнство, доброто име в обществото, лишаване от нормален човешки живот. Пребиваването му в **** затвор за период от 22 месеца променило не само начина му на живот, но и психиката му. Там се сдобил с болести, страх, параноя, вследствие на репресиите, извращения и условията на затвора, което дало негативно отражение върху психиката му и здравето. Вече няма работа в ***, няма семейство. По време на пребиваването му в затвора бил лишен от редица човешки права и ценности, като правото му на свобода и сигурност, на личен живот и неприкосновеност, на свободно придвижване в света, на труд, на свободно напускане на пределите на страната ни. За така причинените му вреди ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение в размер на 150 000 лева ведно със законната лихва от 06.04.2020 г. до окончателното му изплащане.

Иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 Закон за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Ответникът Прокуратурата на Република България със седалище и адрес - гр. София, бул. „Витоша“ № 2, представляван от Главния прокурор Иван Гешев, а по делото - от Б. М., Прокурор при Окръжна прокуратура – гр.

****, оспорва предявения иск, тъй като : не са представени доказателства за влизане в сила на прекратителното постановление на прокуратурата; описаните в исковата молба неимуществени вреди от задържането на ищеца от съответните власти в хода на екстрадиционно производство не са в причинна връзка с повдигнатото му обвинение; наказателното производство е проведено в разумни срокове по смисъла на чл. 22 НПК, както и твърденият от ищеца период от 2 години и 5 месеца, в който е бил обвиняем, също не е извън разумния срок; негативните последици посочени в исковата молба – болки и страдания чрез отражение на производството върху начина на живот на ищеца, социалните му контакти, професията, сами по себе си като факт са недоказани от една страна, а от друга е недоказана и връзката им с наказателното обвинение за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 НК; евентуално поисканата законна лихва следва да се дължи от датата на влизане в сила на прокурорския акт, а не от датата на постановяването му; размерът на претендираното обезщетение не съответства на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД; за да се търси обезщетение в заявения в исковата молба размер следва да се имат предвид продължителността на воденото производство, която в случая не е голяма, взетата мярката за неотклонение /след екстрадирането е определена гаранция/, липсата на реална угроза за ефективно наказание лишаване от свобода с оглед на съдебното минало на ищеца и съдебната практика на съда по този вид дела, икономическите и жизнени стандарти на живот в страната; поведението на ищеца във връзка с участието му в деянието, в което е бил обвинен сочи, че той има изключителна вина за настъпването на твърдените от него вредни последици – самото екстрадиционно производство е образувано в резултат на поведението на ищеца, който е уведомен за делото и обвинението си, но е отказал доброволно явяване пред българските съдебни органи; с поведението си ищецът е допринесъл за твърдените от него в исковата молба увреждания, поради което моли съда да го отхвърли като неоснователен.

Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира следното :

Едно от основните начала на Конституцията на Република България е това регламентирано в чл. 7, според което държавата отговаря за вредите, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица, като по-детайлна уредба на отговорността на държавата се съдържа в Закона за отговорността на държавата 2 и общините за вреди /ЗОДОВ/.

С исковата молба, по която е образувано делото се претендира присъждане на обезщетение за вреди от неоснователно повдигнато обвинение, което право произтича от чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ и за възникването му трябва да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки : повдигане на обвинение в извършване на престъпление от общ характер; прекратяване на наказателното производство поради това, че деянието не е извършено от лицето; вреди; причинно-следствена връзка между незаконно повдигнатото обвинение от правозащитните органи и вредоносния резултат, като отговорността на държавата е безвиновна.

Не се спори, а и видно от приложените за послужване по делото пр. пр. № 837 по описа на Районна прокуратура – **** за 2010 г. и д. п. № 63 по описа на Отдел „Икономическа полиция“ при ОД на МВР – **** за 2010 г., наблюдавано по посочената прокурорска преписка, а също и от останалите събрани по делото писмени доказателства : по молба вх. № 837110/21.01.2010 г. на третото лице Й.В.А. е образувана пр. пр. № 837 по описа на Районна прокуратура /РП/ – **** за 2010 г., по която с постановление на прокурор при РП – **** от 27.01.2010 г. е възложено на Началника на Сектор „Икономическа полиция“ при ОД на МВР – **** извършване на предварителна проверка по повод установяване на достатъчно данни за извършено престъпление по чл. 209 НК; на 12.04.2010 г. е постановено образуване на досъдебно производство срещу Л.Й. за това, че през периода м. май 2008 г. до 29.08.2008 г. в **** и ****, при условията на продължавано престъпление с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у Й.В.А. от гр. ***, с което е причинил имотна вреда на „Ес Ем Ем“ ЕООД – гр. *** в размер на равностойността на 640 000 щатски долара, като причинената имотна вреда е в големи размери – престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 209, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 НК; с постановление от 12.07.2010 г. наказателното производство по досъдебно производство – дознание № 63 по описа на Сектор „Икономическа полиция“ при ОД на МВР – **** за 2010 г. е спряно на основание чл. 244, ал.

1, т. 3 НПК – поради невъзможност Й. да бъде разпитан, тъй като е напуснал пределите на Република България; с постановление от 05.10.2010 г. е възложено извършване на оперативно-издирвателни мероприятия за установяване на местонахождението на Й.; с определение № 899/22.10.2010 г. на Районен съд – **** по чнд № 6747/10 г. постановлението от 12.07.2010 г. на Районна прокуратура – **** за спиране на наказателното производство е отменено и с постановление от 10.11.2010 г. на прокурор при РП – **** е възложено на дознател при Сектор „ИП“ при ОД на МВР – **** извършване на отделни действия по разследването; с постановление от 10.01.2011 г. наказателното производство по дознание № 63/10 г. отново е спряно на основание чл. 244, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 242, ал. 1 и чл. 245, ал. 1 НПК, тъй като разглеждането на делото в отсъствието на Й. ще затрудни разкриването на обективната истина; с постановление от 11.05.2011 г. разследването по д. п. № 63/10 г. е възобновено; с постановление от 18.10.2011 г. д п. № 63/10 г. отново е спряно на основание чл. 244, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 242, ал. 1 и чл. 245, ал. 1 НПК, тъй като разглеждането на делото в отсъствието на Й. ще затрудни разкриването на обективната истина; междувременно, след като е установен адресът на Й. в ***, е изготвена международна следствена поръчка за връчване на призовка за привличането му като обвиняем /листове 98 – 100 от делото/, в която са му били посочени три дати за явяване в Районна прокуратура – **** – 25.10.2011 г., 25.11.2011 г. и 22.12.2011 г. /Пощенска обратна разписка лист 100 от делото/; на 24.10.2011 г. прокурор при Районна прокуратура – **** е постановил да се възобнови производството по 3 д. п. № 63/10 г., както и Л.Й. да се привлече в качеството на обвиняем в случай на редовно призоваване и явяване; на посочените във връчената му по международната следствена поръчка призовка три дати ищецът не се е явил в Районна прокуратура – ****, като се е обадил на наблюдаващия прокурор и е заявил, че живее в *** и няма да се яви /справки листове 101 и 102 от делото/; с постановление от 29.02.2012 г. производството по д. п. № 63/10 г. е спряно на основание чл. 244, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 242, ал. 1 и чл. 245, ал. 1 НПК, тъй като разглеждането на делото в отсъствието на Й. ще затрудни разкриването на обективната истина; с постановление от 18.05.2012 г. наказателното производство по д. п. № 63/10 г. е възобновено; с постановление от 29.06.2012 г. Й. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 209, ал. 1 и чл. 26, ал. 1 НК, като това постановление е връчено на назначения му с постановление от същата дата служебно защитник - адвокат С.Х.-К. на 11.07.2012 г. на основание чл. 23, т. 1, пр. 1 Закон за екстрадицията и Европейската заповед за арест е отправено Предложение до Главния прокурор на Република България /заверен препис на същото е приложен на лист 95 от делото/ за изготвяне на искане до Министерство на правосъдието на *** за екстрадиране на Й. от ***; на 15.12.2015 г. по направено от Република България искане за арест и екстрадиция на *** г. Л.Й. е арестуван /заверен препис на документ на английски език придружен с превод от английски на български език, наименуван „Основни сведения“ – листове 11 - 13 от делото/; на 08.01.2016 г. от Правителството на *** е внесено Искане за екстрадиция на Й. в Окръжен съд – ***** /заверен препис на документ на английски език, придружен с превод от английски на български език, наименуван „Основни сведения“ – листове 11 - 13 от делото/; на 29.07.2016 г. Правителството на *** е внесло в съда „Меморандум за екстрадиция на ***“, а на 19.10.2016 г. Й. е подал възражение на искането за екстрадиция, по което правителството е изпратило отговор на 29.10.2016 г., а на 03.11.2016 г. е внесло и допълнение към искането; на 07.11.2016 г. Й. е подал отговор на искането за екстрадиция, в който е поискал молбата за екстрадицията му да бъде отхвърлена и след като на 09.11.2016 г. от страна на Правителството е подадено възражение срещу искането за отхвърляне на молбата за екстрадиция на 10.11.2016 г. е проведено изслушване относно искането за екстрадиция и на 16.11.2016 г. Правителството е подало допълнение към молбата за екстрадиция /заверен препис на документ на английски език, придружен с превод от английски на български език, наименуван „Основни сведения“ – листове 11 - 13 от делото/; с решение от 09.03.2017 г. на Държавния департамент на *** е допуснато фактическото предаване на Й. на българските власти, но той е подал жалба срещу него пред Конституционния съд на ***, която е отхвърлена и на 07.11.2017 г. е предаден на българските власти на ГКПП „Аерогара ****“, след което е конвоиран и настанен в ОС „Изпълнение на наказанията“, Сектор „Арести“ – ****, а с постановление от 09.11.2017 г. е освободен от Сектор „Арести“ при ОС „Изпълнение на наказанията“ – **** и спрямо него е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 300 лв. /заверен препис на постановлението е приложен на листове 41 и 42 от делото/; с друго постановление пак от 09.11.2017 г. на Й. е наложена забрана да напуска пределите на Република България без разрешение на наблюдаващия прокурор /заверен препис на постановлението е приложен на лист 40 от делото/; с постановление от 23.11.2017 г. Й. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 209, ал. 1 и чл. 26, ал. 1 НПК;