Решение № 222 от 23.05.2025, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 222 гр. Пазарджик, 23.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Ил. Димитрова

Членове:

Албена Г. Палова

Иванина Игн. Иванова като разгледа докладваното от Иванина Игн. Иванова Въззивно гражданско дело № 20245200500220 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 250 от ГПК.

Образувано е по молба с вх. № 1582/11.02.2025 г. от въззиваемото дружество “Айкарт Кредит” ЕАД, ЕИК: 200739331, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1407, бул. „Джеймс Баучер” №76А, ет.7, чрез адвокат В. Я., с която се иска да бъде допълнено постановеното по делото Решение № 2 от 03.01.2025г., като бъде посочена банковата сметка, по която да се заплатят присъдените на ищеца-въззивник суми. Позовава се на разпоредбата на чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК.

В срока по чл. 250, ал. 2 ГПК по делото е постъпил отговор от насрещната страна Н. Л. Л. чрез адвокат Б. Б., в който се изразява становище за неоснователност на молбата за допълване на решението.

Съдът, като взе предвид постъпилата молба и извърши преценка на данните по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Молбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице и в срока по чл. 250, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество, молбата е неоснователна по следните съображения:

Разпоредбата на чл. 250, ал. 1 ГПК предвижда възможност страната да 1 поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. Безпротиворечиво в съдебната практика се приема, че непълно е онова решение, което не обхваща целия спорен предмет поради липса на формирана воля на съда относно част от спорното право или един от съединените искове, или допълнителни искания, свързани с главния спорен предмет /в този смисъл Решение № 39 от 30.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 486/2009 г., I г. о., ГК, Определение № 2204 от 8.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3890/2023 г., III г. о., ГК/.

В настоящия случай не е налице горепосочената хипотеза. Предявени са искове с правно основание чл. 22 ЗПК и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. В мотивите си въззивният съд е обсъдил всички правнорелевантни факти и изведените от тях доводи на страните, като постановеният диспозитив съответства на формираната воля на съда и покрива спорния предмет.

Искането на ответното дружество – въззиваем за допълване на решението с посочване на банковата сметка, по която следва да се платят присъдените на ищеца суми, не попада в предметния обхват на разпоредбата на чл. 250 ГПК.

Изложените доводи касаят евентуални практически затруднения относно плащането на присъдената сума, произтичащи от липсата на посочена банкова сметка. Изискването за посочване на банкова сметка е въведено с нормата на чл. 127, ал. 4 ГПК (в сила към датата на подаване на исковата молба), съгласно която по осъдителен иск за парично вземане ищецът посочва банкова сметка или друг начин за плащане. Неизпълнението на това процесуално задължение обаче не е скрепено със санкция – съдът е адресат на задължението, въведено с нормата на чл. 129, ал. 2 ГПК, да извърши проверка само на съдържанието на исковата молба, посочено в чл. 127, ал. 1 ГПК, както и за наличие на приложенията към исковата молба по чл. 128 ГПК. Като се изхожда от посочените правомощия на съда, се налага изводът, че ищецът може да посочи банкова сметка по делото или друг начин на плащане с оглед изпълнението на претендираното от него парично вземане, но няма основание да бъде задължен да стори това, т. е. не е предвидена в закона неизгодна правна последица в случай на непосочване на банкова сметка или друг начин на плащане. Поради това и посочването на такава не е елемент от задължителните реквизити на съдебното решение, респ. не е налице пропуск на съда, който да бъде приет като такъв по смисъла на чл. 250 ГПК.

Предвид изложеното относно липсата на основание за допълване на решението, молбата на въззиваемото дружество следва да бъде оставена без уважение.

2

С оглед гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба, вх. № 1582/11.02.2025 г., от “Айкарт Кредит” ЕАД, ЕИК: 200739331, със седалище и адрес на управление: гр.

София, п.к. 1407, бул. „Джеймс Баучер” №76А, ет.7, чрез адвокат В. Я., за допълване на Решение № 2 от 03.01.2025г., постановено по ВГД № 220/2024г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му при наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3