Акт № 2619 от 19.06.2014, Окръжен съд - Благоевград

Публикувай

Решение №

Номер

Година

28.7.2009 г.

Град

Благоевград

Окръжен Съд - Благоевград

На

07.10

Година

2009

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Петър Пандев

Секретар:

Татяна Андонова Николай Грънчаров

Прокурор: като разгледа докладваното от

Николай Грънчаров дело номер

20091200600211 по описа за

2009 година

Производството по делото е въззивно и е образувано въз основа на депозирана жалба от адвокат И. П., защитник на подсъдимия М. М. П. от град Г.Д., против Присъда № 163/23.03.2009г. на РСГД, постановена по НОХ дело № 99/2009г. по описа на същия съд.

Направените оплаквания във въззивната жалба са за незаконосъобразност и неправилност на постановената присъда, като се релевират доводи за недоказаност на обвинението за престъпление по чл. 201 ал.1 от НК, за което подсъдимия П. е бил признат за виновен от първоинстанционния съд. Така възразява се с жалбата, че съдът не е извършил цялостна и правилна оценка на събрания доказателствен материал, като постановения съдебен акт е резултат от непълен, неточен и очевидно едностранчив анализ на събрания доказателствен материал. Така според защитника на подсъдимия по делото, съдът необосновано е счел, че е налице длъжностно присвояване, въпреки че представения по делото трудов договор не е подписан от работника, а по делото не е изискана и длъжностната характеристика за да се установи и докаже ако П. е бил в трудово правни отношения с „Суити – 2001 – Цв. Т.”, какви са били преките му задължения във връзка с работата която е извършвал. Отделно са наведени възражения, че в хода на съдебното следствие не е установено и доказано изобщо едно от деянията, за които подсъдимия също е бил признат за виновен, за което не са събрани убедителни доказателства, като дори са налице съмнения за неговия извършител, след като свидетелят К. в своите свидетелски показания не е разпознал подсъдимия по делото като лицето което е взело от него петте чувала със захар. Изразява се недоумение от защитника на М. П., че макар в съдебната фаза на делото пред първоинстанционния съд да е представено и приобщено като доказателство категорично писмено доказателство, че сумата предмет на престъплението за което е повдигнато обвинение да е изцяло възстановена на собственика и, макар и от бащата на подсъдимия, но до приключването на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, решаващият съд не е приложил превилегирования състав на чл. 205 от НК, а е наложил наказанието си по основния състав на чл. 201 от НК, по който е повдигнато обвинението по делото, което е индикция за една предубеденост на съдебния състав. Акцентира се от защитата, че поради повдигнато срещу подсъдимия П. обвинение за друго много тежко престъпление, за което е налице огромен обществен интерес, настоящото дело е било като „горещ картоф” за съдебния състав, който е искал единствено и само то бързо да приключи пред първата инстанция. Изложените доводи дават основание на жалбоподателката да твърди че липсват достатъчно доказателства за вината на подсъдимия по повдигнатото срещу него обвинение, като ако съдът беше обсъдил доказателствената съвкупност задълбочено и безпристрастно, би постановил оправдателна присъда по делото. Адвокат П. моли въззивния съд да отмени изцяло атакуваната присъда като неправилна и незаконосъобразна и вместо нея да постанови нова, с която да признае подсъдимия П. на невиновен по повдигнатото срещу него обвинение.

В хода на наказателното производство пред въззивната инстанция, поради отказ от страна на защитника на подсъдимия, по реда на чл. 95 ал.1 от НК от изпълнението на задълженията на защитник по делото, съдът е допуснал правна помощ и назначил нов служебен защитник на подсъдимия П.. В съдебното заседание адвокат Л. изказва становище, че поддържа изцяло въззивната жалба, поради съображенията изложени в нея, като не прави искания за събиране на нови доказателства. Защитникът на подсъдимия моли съда да отмени присъдата като неправилна и незаконосъобразна, като постанови нова присъда и признае подсъдимия за невиновен по повдигнатото срещу него обвинение, тъй като не са събрани достатъчно доказателства от обективна и субективна страна, които да ангажират неговата наказателна отговорност. Отново се акцентира върху становището, че първоинстанционният съд е „бързал” да постанови съдебния си акт, за да се отърве от делото, като е сторил това при непълнота на доказателствата и така грубо е нарушил правото на защита на подсъдимия. Всички искания на защитата пред първоинстанционния съд са оставени без уважение от съда. Изложените доводи от защитника на подсъдимия П. в пледоариите по съществото на делото съдържат оплаквания, че първоинстанционният съд неправилно е интерпретирал събрания доказателствен материал като е изградил неверни изводи относно правно релевантни факти за които няма убедителни доказателства. Така липсват солидни правни аргументи защо съдът е счел че е налице длъжностно присвояване, след като за задълженията на подсъдимия като шофьор се е довери само на свидетелските показания и то на неговия работодател и на нейния син. Защитникът на подсъдимия пред въззивния съд твърди, че от събрания доказателствен материал не се установява и доказва по категоричен начин също така каква сума точно е присвоена, тъй като на подсъдимия е било отказано искането за назначаване на счетоводна експертиза. Изложените съображения от адвокат Л. от фактическа и правна страна и дават основание да счете, че атакуваната присъда съставлява един порочен съдебен акт, като допуснатите процесуални нарушения не могат да бъдат санирани пред въззивната инстанция, като моли въззивния съд да уважи депозираната жалба като основателна, да отмени изцяло атакуваната присъда и да върне делото на РСГД за повторно разглеждане от друг съдебен състав.

Прокурорът от О. П. Б. в открито съдебно заседание по въззивното дело, изказва становище, че постановената от РСГД присъда е правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена изцяло от въззивният съд. Така възражението на защитата, че авторството на деянието е останало недоказано е според представителят на държавното обвинение абсолютно неоснователно и неподкрепено от събраните от първостепенния съд доказателства. Прокурор Г. акцентира върху обстоятелството, че събраните доказателства пред първата съдебна инстанция напълно подкрепят тезата на обвинението, като се доказва по безспорен начин извършителите на деянието и неговата вина. Така установява се от събраните доказателства, че подсъдимия е бил на работа при „Суити – 2001 – Цв.Т.”, като е работел там по трудов договор като шофьор, като на П. са били възложени и функции по разнасяне на стоки и отчитане на парични средства, които той е имал правомощията да получава лично и за сметка на едноличния търговец. Така безспорно се доказва от събраните гласни доказателства, че подсъдимият е имал отчетнически функции и може да бъде субект на престъплението длъжностно присвояване. Събрани са убедителни доказателства от обективна и субективна страна в подкрепа на повдигнатото обвинение, като всички факти от правно значение по делото са категорично и точно доказани. Дееца е присвоил незаконно поверените му парични средства, като на практика се е разпоредил с тях без да има намерение да ги връща. Прокурорът от О. П. Б. изрично се спира в пледоариите си на обстоятелството, че пред първостепенния съд са събрани категорични доказателства, че присвоените в резултат на деянието суми са били възстановени от бащата на подсъдимия, но до приключването на съдебното следствие пред РСГД. Във връзка с индивидуализацията на наказанието, представителят на държавното обвинение изказва становище, че са отчетени всички отегчаващи и смекчаващи вината и отговорността обстоятелства, като съдът правилно и законосъобразно е наложил наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА в размер на 8 месеца. В заключение прокурорът изказва становище, че събраните доказателства от първоинстанционния съд по категоричен начин подкрепят обвинението, като са установени всички обективни и субективни признаци на престъплението по чл. 201 ал.1 от НК, за което подсъдимия е бил признат за виновен по повдигнатото срещу него обвинение, като въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Подсъдимият в пледоариите си пред въззивната инстанция и при последната си дума, моли присъдата на РСГД да бъде отменена, а делото върнато за повторно разглеждане.

За да се произнесе, Окръжният съд съобрази следното:

С Присъда № 163 от 23.03.2009г. по НОХ дело № 99/2009г. по описа на РСГД, съдът е признал подсъдимия М. М. П. от град Г.Д., за ВИНОВЕН по повдигнатото срещу него обвинение за това че за периода от 07.03.2008г. до 14.03.2008г., в град Г.Д., Б. област, в качеството на длъжностно лице – „шофьор” към ”Суити – 2001 –Цв.Т.” – град Г.Д., при условията на продължавано престъпление, противозаконно е присвоил чужди пари – сумата от 829.10лв., собственост на ”Суити – 2001 –Цв.Т.”- град Г.Д., връчени му в това му качество, както следва:

1. На 07.03.2008г. е присвоил сумата от 454.10лв., собственост на ”Суити – 2001 –Цв.Т.” – град Г.Д., връчени му в това му качество;

2. На 14.03.2008г. е присвоил сумата от 375.00лв., собственост на ”Суити – 2001 –Цв.Т.” – град Г.Д., връчени му в това му качество, като на основание чл. 201 пр. 1 от НК, във връзка с чл. 26 ал.1 от НК, чл. 54 от НК и чл. 46 б.”б” от ЗИН, го ОСЪЖДА да изтърпи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 8 месеца, при първоначално общ затворнически режим.

В мотивите към така постановената присъда, първоинстанционния съд при излагане на съображенията си относно фактическата обстановка която счита за установена въз основа на събраните доказателства по делото, е посочил от обективна страна обстоятелствата при които са били извършени всяко едно от деянията, така както те са описани в обвинителния акт по делото, като е анализирал и интерпретирал подробно всяко едно от тях поотделно и се е позовал на процесуалната годност и съдържанието на доказателствата което е приел за допустими и относими към основания предмет на доказване по делото. За наличието на качеството на длъжностно лице на подсъдимия, съдът се е позовал на ТР № 73 – 1974г. на ОСНК на ВС, като е счел за установено и доказано, че подсъдимият е работел по трудов договор като „шофьор”, при ”Суити – 2001 –Цв.Т.” – град Г.Д., като във връзка с изпълнение на задълженията му, са му били поверени за пазене и разпореждане имущества на едноличния търговец, предмет на търговски сделки, като същият е имал задължението да получава и отчита паричните средства за доставените сладкарски и захарни изделия, както и да отчита пред едноличния търговец получаваните за тях парични суми, като съдът се е позовал за тези свои правни изводи най – вече на събраните по делото гласни доказателства, на частичните признания на подсъдимия и обстоятелството, че никоя от страните по трудовия договор не възразява срещу неговото реално съществуване. Основният извод на съда – че са налице достатъчно доказателства които да подкрепят тезата на обвинението че е извършено от подсъдимия П. длъжностно присвояване на посочените в обвинителния акт по делото суми, като от обективна и субективна страна е извършено престъплението за което е повдигнато обвинение – по чл. 201 от НК. Тези съображения на съда са послужили като основание при формирането на вътрешното му убеждение за вината и отговорността на подсъдимия П., да постанови обжалваната присъда по първоинстанционното дело. В мотивите към постановения съдебен акт, при съображенията изложени във връзка с индивидуализацията на наложеното на П. наказание, е посочено че е отчетена високата обществена опасност на деянието с оглед на конкретните обстоятелства при които то е извършено и с оглед на причинения вредоносен резултат и сравнително високата обществена опасност на дееца. Съдът е изключил приложението на разпоредбата на чл. 55 ал.1, б.”б” от НК, като обаче е отчел обстоятелството, че присвоените парични средства са възстановени на едноличния търговец до приключването на съдебното следствие пред първата инстанция по делото, като съдът изрично е отбелязал в мотивите си, че съгласно разпоредбата на чл. 205 ал.1 т. 1 от НК, в този случай се предвижда наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок до 5 години, като съдът е счел че на П. следва да бъде наложено наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА близо до предвидения в закона минимум за този вид наказание и по – конкретно – за срок от 8 месеца. Отчитайки липсата на законовите предпоставки за приложението на разпоредбата на чл. 66 ал.1 от НК, съдът е постановил така наложеното наказание да бъде изтърпяно от подсъдимия ефективно и при първоначално общ режим на изтърпяване.