Определение № 676 от 03.10.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 676 гр. Пазарджик, 03.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно частно гражданско дело № 20255200500294 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.423 ал.1 и следващите от Гражданския процесуален кодекс-подадено възражение пред въззивния съд.

Образувано е по постъпило възражение по ССЕВ, с вх. №35 от 03.01.2025г. на основание чл.423 ал.1 т.1 от ГПК, от длъжника К. К. С., ЕГН-********** от гр.***** чрез адв. И. А.-САК, в което се твърди, че в началото на месец декември 2024 год. разбрала, че срещу нея има образувано изп. дело №20168890401855 при ЧСИ Д. С., с район на действие гр. Пазарджик след като при справка в НОИ - София, от където получавала пенсия установила, че й удържат суми от пенсията по горното изпълнително. Твърди, че упълномощила адвокат, който на място в кантората на ЧСИ Д. С. в гр.

Пазарджик се запознал с изпълнителното дело, и установил, че на 29.08.2008 год. е издадена Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 и чл.418 от ГПК по ч.гр.д. №1594 от 2008 год. по описа на РС-Пазарджик за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ; на 02.12.2008 год. бил издаден изпълнителен лист срещу трима длъжници, един от които била К.

К. С. въз основа на заповедта за заплащане на парично задължение по договор за потребителски кредит от 21.06.2006г. . Въз основа на изпълнителния лист и 1 заповедта кредиторът „ОББ” АД образувал изпълнително дело при ДСИ Д. С.

— с район на действие — гр. Пазарджик, като в изпълнителният лист длъжницата била записана с адрес в гр. ****. Твърди се от К. С., че не й е връчвана заповед за незабавно изпълнение от РС — Пазарджик на надлежно установените й адреси. И че същата не е връчена надлежно и след образуването на изпълнителното дело, тъй като са били нарушени правилата за връчване на съобщения в процесуалния закон. В тази връзка се поддържа, че към датата на образуване на изп. дело при ЧСИ Д. С. е направена справка п о отношение на постоянен и настоящ адрес на този длъжник, които от момента на образуване на изп. дело през 2016 год. е в гр. *****., но въпреки това книжата и съобщения по ИД са връчвани на различни адреси -в гр.

Пазарджик, ул. ****, ул. **** — на които адреси молителката твърди, че никога не е имала адресна регистрация в периода от 2016 год. до момента и именно поради тези причини и видно от отбелязванията не е позната на адреса и не е намирана на тези адреси. Твърди се ,че по изп. дело не са изпращани съобщения и книжа на известните й постоянен и настоящ адрес в гр. ****.

Още повече оставало неясно по какви причини изпълнителното производство срещу нея е заведено при ЧСИ с район на действие гр. Пазарджик, вместо в гр. София, тъй като настоящият и постоянен адрес към датата на образуване на настоящето изп. дело през 2016 год., видно от адресна справка при образуване на изп. дело е в гр. Банкя. Поддържа още, че до настоящия момент не й е връчвана надлежно покана за доброволно изпълнение по делото, като по делото няма изпращана покана за доброволно изпълнение и изп. лист до известните й адреси в гр. Банкя. Не е била уведомена, че ОББ АД е цедирала вземането си на ЕОС Матрикс ЕООД, тъй като не е уведомена за тази цесия на известните й адреси в гр. Банкя, и че по изп. дело също нямало данни за нейното уведомяване. Посочва се, че от данните по ИД цесията е от 31.01.2018г. и е постъпила при ЧСИ Д. С. с вх.№7222 от 20.03.2018 год..

Предвид изложеното длъжника К. К. С. подава настоящето възражение по чл.

423, ал.1, т.1 от ГПК в едномесечен срок от узнаването за издадената заповед за изпълнение в началото на декември 2024 год. от справка в НОИ — София за основанието за удържане на суми от пенсията й. Молителката счита, че е била лишена от възможност да оспори вземането по изп. лист, тъй като не е получила надлежно съдебни книжа и заповедта за изпълнение — връчвана е на различни адреси от известните по адресна регистрация и неправилно е 2 заведено изп. дело като местна подсъдност в гр. Пазарджик, вместо в гр.

София. Моли да бъде изискано и приложено изп. дело № 1855 от 2016 год. по описа на ЧСИ Д. С. и ч.гр.д. №1594 от 2008 год. по описа на РС Пазарджик.

МОЛИ да се приемете подаденото възражение, като подадено в срок и допустимо и да се обезсили процесната заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 и чл.418 от ГПК по ч.гр.д.№1594 от 2008 год. по описа на РСПазарджик за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по отношение на длъжника К. К. С., ЕГН ********** от гр. ****.

Моли да се осъди „ОББ“ АД /с правоприемник на дълга фирма „ЕОС Матрикс” ЕООД/ да заплати сторените разноски в производството — държавни такси и адвокатски хонорар. С допълнителна уточняваща молба по повод оставане на възражението без движение , вх.№260073 от 29.01.2025г./л.11/, молителката длъжник сочи, че на 27.01.2025 год. получила съобщение, ведно с разпореждане №260001 от 14.01.2025 год., постановено по ч.гр.д №1594 от 2008 год. по описа на РС — Пазарджик, което й се оказвало да представи доказателства за датата на узнаване на заповедта на изпълнение и изрично да посочи дали поканата за доброволно изпълнение е била връчена и кога, ако не е връчена, да се посочи точна дата, на която е узнала за издадената заповед за изпълнение и образуваното изпълнително производство при ЧСИ С., както и да внеса по сметка на ОС -Пазарджик дължимата такса в размер на 25.00 лв. и да представи доказателства за плащането й. В изпълнение на дадените указания пълномощника й заявява, че К. С. до настоящия момент не е получавала заповед за незабавно изпълнение и покана за доброволно изпълнение за образувано изп. дело от ЧСИ С. до настоящия момент; че К. С. узнава, че има издадена заповед за незабавно изпълнение, след като е направила справка в НОИ, защо получава по-малка пенсия от отпуснатата. На 16.12.2024 год. посещава НОИ и от там й съобщават, че има наложен запор върху част от пенсията от ЧСИ С. в гр. Пазарджик. След което упълномощава адвокат да се запознае с изпълнителното дело при ЧСИ С. и на 27.12.2024 год. пълномощника се запознава с делото в офиса на ЧСИ С. в гр.

Пазарджик, като по делото установил, че на С. не е връчена заповед за незабавно изпълнение и покана за доброволно изпълнение от ЧСИ С. и поради тази причина с вх.№ 35 от 03.01. 2025 год. е подадено възражението;

В едноседмичния срок е постъпил отговор на възражението по чл.423 от 3

ГПК от насрещната по спора страна ОББ АД, с вх.№260503 от 21.03.2025г. чрез пълномощник ЕОС Матрикс ЕООД, в който на първо място се уточнява, че процесното вземане е прехвърлено на „ЕОС Матрикс” ЕООД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, сключен на 31.01.2018г. “Обединена Българска Банка“ АД .С оглед на настъпилото частно правоприемство, настоящ кредитор по процесното вземане се явява единствено „ЕОС Матрикс" ЕООД. Посочва, че доказателства за извършеното правоприемство и знанието на длъжника за него се съдържат в кориците на изп. Дело №1855/2016 г. по описа на Д. Й. С. , рег. №889, по което „ЕОС Матрикс" ЕООД е конституиран взискател. Счита, че депозираното от насрещната страна възражение по чл. 423 , ал. 1, т. 1, т. 2 и т.3 от ГПК е недопустимо и моли да бъде оставено без разглеждане. В случай, че съдът прецени, че същото е допустимо, то моли да бъде оставено без уважение като неоснователно, като бъде взето предвид следното: Възражението пред въззивен съд, направено по реда на чл. 423 от ГПК, представлява извънреден процесуален способ за защита на длъжника срещу заповедта за изпълнение и е извън общия ред за защита чрез възражението по чл. 414 ГПК. Че Правото на възражение по чл. 423 ГПК е предоставено от закона на длъжника само в случаите, в които същият е бил лишен от възможността да оспори вземането по реда на чл. 414 ГПК, като упражняването на това му право, при наличието на законоустановените предпоставки за това, би довело или до присъщите на възражението по чл. 414 ГПК последици по чл. 415, ал. 2 ГПК, или (в случаите, в които длъжникът е бил лишен от възможността да оспори вземането, вследствие на нарушения на заповедния съд по чл. 411, ал. 2, т. т. З и 4 от ГГК) до обезсилване на заповедта за изпълнение от въззивния съд - чл.

423, ал. З, изр. 4 от ГПК; Че в нормата на чл. 423, ал. 1 от ГПК, като обща предпоставка за допустимост на възражението по същия текст във всички хипотези на т. 1-4 включително, законодателят изрично е уредил условието длъжникът да е бил лишен от възможността да оспори вземането по реда на чл. 414 ГПК. Допълнено е ,че срокът за подаване на възражение пред въззивния съд е едномесечен от узнаването за заповедта за изпълнение., като съгласно Определение № 152 от 4.03.2015 г. на ВКО по гр. д. № 768/2015 г „ IV г. 0., ГК началният момент, от който започва да тече едномесечният преклузивен срок за подаване но възражение по чл. 423 ГПК, като извънреден способ за защита, е законоустановен и е свързан с момента на узнаването от 4 длъжника на заповедта за изпълнение, а не с връчването й. Моментът на узнаване е фактически въпрос и подлежи на доказване от страната, която го твърди в свой интерес, като следва да се има предвид, че за да е налице узнаване на заповедта, е необходимо длъжникът да е получил информация за нейното издаване и съществуване. Допълва, че в конкретния случай, въз основа на издадения изпълнителен лист по ч. гр. д. №1594/2008г. по описа на Районен съд - Пазарджик, следва да бъде взето предвид, че преди да бъде образувано изп. дело №1855/2016г. по описа на Д. Й. С., рег. №889, въз основа на издадения изпълнителен титул първоначално е било образувано изпълнително дело ИД 1373/2008г. по описа на ЧСИ П. И., по което заповедта за изпълнение е била връчена надлежно , от което следва, че депозираното възражение по реда на чл.423 от ГПК е преклудирано. В тази връзка се прилага Покана за доброволно изпълнение , връчена на длъжника на 09.05.2009г. на майката на длъжника. Счита, че твърдението, че не е налице надлежно уведомяване за издадената заповед, за неоснователно и недоказано.

Посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 46 от ГПК, в редакция към ДВ, бр.

59 от 20.07.2007г., в сила от 01.03.2008г., когато съобщението не може да бъде връчено лично на адресата, то се връчва на друго лице, което е съгласно да го приеме. Друго лице може да бъде всеки пълнолетен от домашните му или който живее на адреса, или е работник, служител или съответно работодател на адресата. Лицето, чрез което става връчването, се подписва в разписката със задължение да предаде призовката на адресата; Че в процесния случай книжата са били връчени на майката на К. С., което не се оспорва в депозираното възражение. Заключава, че призоваването е било напълно редовно, като са спазени всички изисквания на действащото към онзи момент законодателство. За пълнота, и във връзка с твърдението, че К. К. С. /И./ не е уведомена за извършеното правоприемство освен, че в закона не е предвидена изрична форма за уведомяване и предвид запознаване с материалите по изп.дело и изложеното в депозираното възражение, посочва, че за длъжника по едно валидно парично вземане, имайки предвид заместимия характер на вземането, не съществува самостоятелен правен интерес от оспорване на евентуална смяна на кредитора. Че за длъжника е без значение на кого следва да изпълни, тъй като дължи парична престация, като по силата на чл. 99 33Д от момента на уведомяването си за смяна на кредитора посредством цесия, длъжникът следва да плаща на новия кредитор, като длъжникът не търпи 5 негативни последици от евентуална нищожност на договора за цесия спрямо първоначалния кредитор, тъй като последният е страна по договора за цесия;

И че за да възникне това качество за цесионера не е необходимо до се извършват други действия, в това число и уведомяване на длъжниците по чл.

99 ал. З ЗЗД. Допълва, че уведомяването на длъжниците също не е елемент от фактическия състав на договора за цесия, а има значение при изследване на противопоставимостта на цесията на длъжника /и на третите лица/, който може валидно и с погасителен ефект да плати но предишния кредитор преди уведомяването. Заключава, че издадената Заповед за изпълнение по ч. гр. д.