Решение № 453 от 29.12.2022, Окръжен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 453 гр. Русе, 29.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мария Велкова при участието на секретаря Иванка Венкова като разгледа докладваното от Мария Велкова Гражданско дело № 20224500100510 по описа за 2022 година

Производството е образувано по обективно евентуално съединени искове за обявяване на относителната недействителност на сделка с правно основание чл.216, ал.1 от ДОПК.

Ищецът ТД на НАП-Варна, ИРМ Русе чрез публичния изпълнител В.Б. твърди, че в качеството си на публичен изпълнител, упражняващ правата по чл.216, ал.2 от ДОПК предявява настоящия иск.

Твърди се, че в ТД на НАП- гр.Варна, офис Русе бил предаден за принудително събиране по реда на ДОПК изпълнителен лист от 30.09.2020 г. на СГС въз основа на решение №2805/26.10.2017 г., постановено по гр.д.№ 1476/2017 г. по описа на САС във връзка с решение №7347/05.10.2012 г. по гр.д.№ 2424/2012 г. на СГС в полза на КПКОНПИ за публични вземания в размер на 239136.81 лв. Съгласно чл.162, ал.2 от ДОПК публични вземания били данъци, акцизи, митни сборове, задължителни осигурителни вноски, установени по основание и размер със закон държавни и общински такси, осигурителни разходи, които били извършени незаконосъобразно, за парична равностойност на вещи, които били отнети в полза на държавата, глоби и имуществени санкции, конфискации и отнемане на парични средства в полза на държавата, недължимо платени суми или неправомерно получени средства по проекти и програми, които били финансирани от фондовете на ЕС и др.

1 подобни вземания. Съгласно чл.12, ал.1 от ЗОПДИППД /отм./ КПКОНПИ била специализиран държавен орган и осъществявала властнически функции, предоставени й по силата на посочения закон в качеството й на държавен орган. Публичното задължение било установено с влязло в сила решение и въз основа на него бил издаден изпълнителния лист. Същият бил присъединен по изп.д.№ 18120010151/2012 г. на ТД на НАП, офис Русе с разпореждане за присъединяване изх.№-С2000018-105-036124330.10.2020 г., получено от ответника на 06.11.2020 г. С постановление за налагане на обезпечителни мерки- изх.№ С 20018-022-0075560/02.11.2020 г. била наложена възбрана върху недвижим имот: офис № 3 с идентификатор *** с площ от 74.02 кв.м., находящ се в гр. Р, ул. "Ч" № *, вх. *, ет*, ведно с 4.387% ид.ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху терена, както и запор на мотоциклет „х.“, лек автомобил „Н.“ и четириколесно ПС Фалкон. Съгласно протокол за опис- изх.№ С2000018028-00000564/15.03.2021 г. мотоциклета бил без двигател и не бил в движение, а четириколесното ПС- унищожено като само лекият автомобил бил наличен и в движение. На 16.11.2020 г. в ТД на НАП, офис Русе постъпило искане за вдигане на възбраната поради несеквестируемост по чл.213 от ДОПК. На 30.11.2020 г. постъпила жалба срещу наложената обезпечителна мярка с искане за вдигане на наложената възбрана като бил направен отказ от публичния изпълнител- изх.№ С2000018-012000118/23.11.2020 г.. Отказът бил отменен с решение №17/14.04.2021 г. на Административен съд- Русе. Близо четири месеца по- късно, на 03.08.2021 г. задълженото лице дарило на майка си описания недвижим имот, претендиран от него като единствено жилище. Отчуждавайки несеквестируем имот, длъжникът сам се лишавал от него и от привилегията по чл.213 от ДОПК.

Сделката, при която длъжникът се разпоредил с единственото си жилище, увреждало кредитора, тъй като вследствие на разпоредителната сделка длъжникът изразявал воля, че това жилище не му било нужно и се лишавал от облагите на несеквестируемостта, която отпадала като следствие от сделката.

На 16.09.2021 г. новият собственик на имота- Т. П. отдала под наем на Ц. Д. същият този имот за срок от 10 години с наемна цена от 600 лв. годишно/ по 50 лв. месечно/, който бил вписан в АВ-Русе- акт №126, т.6. На 02.12.2020 г., след влизане в сила на решението на СГС по гр.д.№ 2424/2012 г., ответникът се разпоредил с единствения си недвижим имот, който можел да послужи за 2 реализиране на вземането на държавата, тъй като другия имот, който притежавал бил несеквестируем. Тази сделка била оспорена пред РРС . С решение №357/22.03.2022 г., постановено по гр.д.№ 1751/2021 г. на РРС, влязло в сила на 12.07.2022 г., тази сделка била обявена за относително недействителна по отношение на следния недвижим имот: ¼ ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** с предназначение : жилищна сграда- многофамилна, която сграда била разположена на ПШ с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния имот: склад, на едно ниво, с площ от 22.74 кв.м., заедно с 1.163% ид.ч. от общите части на сградата и ¼ ид.ч. от самостоятелен обект с идентификатор *** г.- за търговска дейност, на едно ниво с площ 68.78 кв.м., прилежащи части: склад с площ от 21.23 кв.м. и 4.606% ид.ч. от общите части на сградата. Данъчната оценка на имотите възлизала на 28540.40 лв. Публичните вземания били в размер на 239 136.81 лв. По запорираните сметки нямало авоари. За движимите вещи, след приключване на поредна тръжна процедура били предложени на взискателя 1425 лв. С извършеното от ответника разпореждане, същият заявил, че това жилище не му било нужно, поради което същото можело да послужи за удовлетворяване на публичните взискатели. Поведението на задълженото лице, извършените разпоредителни сделки непосредствено след издаване на изпълнителния лист, било достатъчно основание да се приеме, че целеният резултат бил да се изчерпи имуществото, към което да се насочи принудително изпълнение.

Наличието на такова намерение се извеждало и от поведението на длъжника, изразяващо се в липса на плащане на задълженията по образуваното изпълнително дело, както и липсата на средства. Извършеното дарение непосредствено след образуване на гражданско производство по чл.216 от ДОПК и последващото вписване на договор за наем, сочели, че длъжникът действал с намерение да увреди публичния взискател. Твърди, че са налице предпоставките на чл.216, ал.1, т. 1 от ДОПК : изпълнителен лист от 30.09.2020 г., издаден от СГС в полза на КПКОНПИ за сума в размер на 239136.81 лв.; извършена разпоредителна сделка след установяване на публичното вземане съгласно нотариален акт за дарение на недвижим имот №45, т.ІІ, рег.№ 4171, дело №211 от 03.08.2021 г., сделката била безвъзмездна, евентуално били налице предпоставките на чл.216, ал.1, т.6 от ДОПК, а именно: изпълнителен лист от 30.09.2020 г. за вземане в размер на 3

239136.18 лв., извършена разпоредителна сделка след установяване на публичното вземане, сделката била безвъзмездна, сделката била увреждаща кредитора, тъй като се осуетявали правата на взискателя и за държавата настъпила вреда, сделката била сключена между свързани лица. Претендира съдът да постанови решение, с което на основание чл.216, ал.1, т.1, евентуално на основание чл.216, ал.1, т.6 от ДОПК да обяви за относително недействителна по отношение на публичния взискател- Държаватасключения с нотариален акт договор за дарение на недвижим имот №45, т.ІІ, рег.№ 4171, дело № 211 от 03.08.2021 г. между ответниците Ц. С. Д. и Т. Ц.

П., по силата на който Ц. Д. дарил на майка си т. П. следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***. с площ от 74.02 кв.м., находящ се в гр. Р************ с предназначение: жилище, апартамент, заедно с изба №5, ведно с 4.387% ид.ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху терена, който съгласно титула за собственост представлявал офис №3 с площ от 74.02 кв.м., заедно с избено помещение №5 с площ от 4 кв.м. и 4.387 % ид.ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху терена. Претендира и направените разноски за производството.

Ответниците Ц. С. Д. и Т. Ц. П. не са подали отговор по реда на чл.131 от ГПК и не вземат становище по основателността на предявените искове.

След преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

На 30.09.2020 г. въз основа на влязло в сила решение по гр.д.№ 2424/2012 г. по описа на СГС е бил издаден изпълнителен лист в полза на КПКОНПИ за отнемане в полза на държавата от Ц. С. Д., ЕГН ********** на основание чл.28 вр.чл.4, ал.1 от ЗОПДИППД /отм./ незаконно придобито имущество: недвижими имоти, четириколесно ПС, както и парични суми, което имущество възлизало на обща стойност 239116.81 лв. С разпореждане за присъединяване- изх.№ С200018-105-0361243/30.10.2020 г. на публичен изпълнител публичния взискател КПКОНПИ е бил присъединен по изп.д.№ 18120010151/2012 г. по описа на ТД на НАП Варна, офис Русе. За извършеното присъединяване задълженото лице Ц. С. Д. е бил уведомен лично на 06.11.2020 г.

4

С постановление за налагане на обезпечителни мерки – изх.№ С200018022-0075560/02.11.2020 г. публичният изпълнител наложил възбрана върху недвижим имот: самостоятелен обект в сграда, предназначение офис №3 с площ от 74.02 кв.м., находящ с в гр. Р************, както и запор на МПС.

Постановлението е било вписано в СВ-Русе- вх.рег.№ 11496/04.11.2020 г., акт № 22, т.6.

Задълженото лице е поискало да бъде отменена наложена възбрана върху недвижимия имот поради неговата несеквестируемост, по което е бил постановен отказ от 23.11.2020 г. Същият е бил обжалван и по съдебен ред и с решение №17/14.04.2021 г., постановено по адм.д.№ 16/2021 г. по описа на АС-Русе е бил отменен отказът за отмяна на наложени обезпечителни мерки и преписката е върната на публичния изпълнител за извършване на поисканите от Ц. С. Д. действия-, касаещи отмяна на наложената възбрана върху процесния недвижим имот.

Със заявление- изх.№ С210018-153-0001625/21.04.2021 е вписано в СВРусе на 11.05.2021 г. постановление за отмяна на наложени обезпечителни мерки.

Публичният изпълнител е наложил запор върху банковите сметки на задълженото лице и е извършил опис на движите вещи, извършил е и имуществено проучване на длъжника, където е било установено, че длъжникът се е разпоредил с единствения недвижим имот, срещу който е могло да се насочи принудителното изпълнение. Публичният изпълнител е предявил иск по чл.216 от ДОПК- предмет на гр.д.№ 1751/2021 г. по описа на РРС. С решение №357/22.03.2022 г., влязло в сила на 12.07.2022 г., е бил обявена за недействителен по отношение на държавата, сключения с нотариален акт №92, т.2, рег.№ 3889, дело №202/2020 г. на РН, вписан в СВРусе- вх.рег.№ 12936/02.12.2020 г. договор за покупко- продажба на идеална част от недвижим имот, по силата на който Ц. С. Д. е прехвърлил на М.В.Б. притежаваната от него ¼ ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в гр. Р. ул. "Д" № **, вх. * с предназначение: склад с площ от 22.74 кв.м., заедно с 1.163% ид.ч. от общите части на сградата и ¼ ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** с предназначение: за търговска дейност, с площ от 68.78 кв.м., заедно с 4.606% ид.ч. от общите части на сградата. Данъчната оценка на 5 имота съгласно договора възлиза на 28 699.90 лв.

С договор за дарение, сключен на 03.08.2021 г. с нотариален акт № 45, т.ІІ, рег.№ 4171, дело №211/2021 г. на РН, вписан в СВ-Русе- вх.рег.№ 9170/03.08.2021 г., акт № 171, т.25, дело № 5859 Ц. С. Д. е дарил на майка си Т. Ц. П. собствения си недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** с площ от 74.02 кв.м., находящ се в гр. Р************ с предназначение: жилище, апартамент, с прилежаща изба №5 с площ от 4 кв.м., заедно с 4.387% ид.ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху терена, който имот е описан в титула за собственост като офис №3 с площ от 74.02 кв.м., находящ се в гр. Р. по ул."Р." № * на първи етаж във секция В на жилищна сграда по ул. "Ч" №*, заедно с избено помещение №5 с площ от 4 кв.м., заедно с 4.387 % ид.ч. от общите части на сградата и от ОПС. На 16.09.2021 г. ответниците са сключили и договор за наем на процесното жилище за срок от 10 години и годишна наемна цена в размер на 600 лв., вписан в СВ-Русе.

До момента няма извършени погасявания на публичните задължения от Ц. Д..