Решение № 8883 от 15.05.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 8856/2024
- Вид
- Решение № 8883
- Подписан
- 15.05.2024
- Състав
- ВАСИЛ ВАЛЕНТИНОВ АЛЕКСАНДРОВ
Други актове по делото
- Разпореждане № 27377 от 20.02.2024 · ВАСИЛ ВАЛЕНТИНОВ АЛЕКСАНДРОВ
- Разпореждане № 37333 от 12.03.2024 · ВАСИЛ ВАЛЕНТИНОВ АЛЕКСАНДРОВ
- Определение № 16390 от 16.04.2024 · ВАСИЛ ВАЛЕНТИНОВ АЛЕКСАНДРОВ
- Разпореждане № 73636 от 27.05.2024 · ВАСИЛ ВАЛЕНТИНОВ АЛЕКСАНДРОВ
- Разпореждане № 79293 от 05.06.2024 · ВАСИЛ ВАЛЕНТИНОВ АЛЕКСАНДРОВ
- Разпореждане № 81550 от 10.06.2024 · ВАСИЛ ВАЛЕНТИНОВ АЛЕКСАНДРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 10 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 175 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 232 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 315, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 6, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 30, ал. 5, т. 8 · Закон за съдебната власт
- чл. 343, ал. 1 · Закон за съдебната власт
- чл. 343, ал. 2 · Закон за съдебната власт
- чл. 387 · Закон за съдебната власт
- чл. 388 · Закон за съдебната власт
- чл. 121 и сл. · Кодекс на труда
- чл. 123 · Кодекс на труда
- чл. 123, ал. 1, т. 1-7 · Кодекс на труда
- чл. 123, ал. 1, т. 1-7 · Кодекс на труда
- чл. 123, ал. 1, т. 1-7 · Кодекс на труда
- чл. 123, ал. 1, т. 1-7 · Кодекс на труда
- чл. 123, ал. 1, т. 1-7 · Кодекс на труда
- чл. 123, ал. 1, т. 1-7 · Кодекс на труда
- чл. 123, ал. 1, т. 1-7 · Кодекс на труда
- чл. 123а · Кодекс на труда
- чл. 128, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 328, ал. 1, т. 2 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 8883 гр. С, 15.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ВА при участието на секретаря ЕД като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20241110108856 по описа за 2024 година
РЕШЕНИЕ
15.05.2024 г., гр. С
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на девети май през две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 8856/2023 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от Б. С. Д. срещу АС – гр. С, като се твърди, че ищцата била служител на ............. от 2001 г. по силата на трудов договор, като заемала длъжността „Ч“.
Поддържа, че от 15.07.2020 г. всички служители по трудови договор в отдел „............... – гр.
С“, при ............., били прехвърлени към ........... по силата на Решение на П................ по т. 1 от Протокол 10/30.04.2020 г., което подробно описва. Навежда доводи, че във връзка с решенията на ................ председателят на ........... бил издал Заповеди № А-1102/01.12.2020 г. и Заповед № А-437/01.06.2021 г., като сочи, че не нито тя, нито някои от другите служители били сключвали нови трудови договори, поради което правата и задълженията по договорите сключени с ............. се запазвали, в това число и правата свързани със запазване и индексиране на трудовите възнаграждения. Излага съображения, че тъй като ответника й бил работодател, последният следвало да прилага закона еднакво спрямо всички, като сочи, 1 че правилото на чл. 123 КТ не изисквало съгласие на служителя, но това не означавало, че работодателят е следвало да прилага закона по различен начин накърняващ правата на работника или служителя – в частност досежно трудовото възнаграждение и неговото индексиране. Твърди, че е лишена от правата, които е имала преди това, като изменението на управлението на сградата на съдебната плата било без значение по отношение на трудовите правоотношения. Сочи, че ................ нямал правомощия да прекратява трудовите правоотношения с действащия работодател и да я преназначава при друг, което да водело до вредоносни последици. Поддържа, че трима от колегите й с длъжност „експерт“ били прехвърлите в ..........., но възнагражденията им били индексирани по графи 5 и 6 от класификатора. Инвокира доводи, че председателят на ........... е поканен да разпореди заплащане на разликите в трудовото възнаграждение, но искането било счетено за неоснователно. Аргументира, че в апелативните съдилища длъжността била по-ниско заплатена, поради което се индексирала по т. 7 и 8 от класификатора, като сочи, че в отговора от ........... било посочено, че председателят нямал правомощие да индексира на самостоятелно основание възнагражденията на съдебните служители, като освен това било посочено, че не били запазили статута си на служители на ............. – с оглед приложимите точки от класификатора. Освен това й били посочили, че размера на възнаграждението не бил намален, а запазен, съобразно решение на СК на ................. Инвокира съображения от правна страна, като сочи, че единствено е сключен трудов договор с ............., като с последващи анекси трудовото възнаграждение било изменяно, като същото с последния анекс от 05.10.2023 г. било определено за сумата от 785,25 лева. Поддържа, че за периода от 2021 г. до 2023 г. възнаграждението било актуализирано по т. 7 и 8 от класификатора, въпреки, че трудовото правоотношение не било прекратено, а прехвърлянето станало по силата на чл. 123 КТ. Навежда доводи за приложимото материално право, което счита за релевантно по случая. Излага подробно съображения за това как е следвало да се индексира трудовото възнаграждение според твърдени приложими правила на класификатора. Иска ответника да бъде осъден да заплати сумата от 1417,00 лева, представляващи незаплатена разлика за дължимо трудово възнаграждение за периода 01.01.2021 г. до 31.12.2023 г.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, като претенцията се оспорва. Твърди, че от 15.07.2020 г. е работодател на ищцата, което обосновава с Решение на П................ и СК на ................ и приложението на чл. 123 КТ. Поддържа, че съобразно правилата на § 1 от ПЗР на Правилата за прилагането на класификатора на длъжностите в администрацията на съдилищата, възнагражденията на прехвърлените служители не следва да се индексират до изравняването им на сходи или същите длъжности за съответната група съгласно класификатора. Навежда доводи, че възнагражденията на служителите следвало да се индексират след изравняването на заплатите им с тези длъжности, но за съответното ниво. Развива подробни съображения, че е индексирал надлежно трудовото възнаграждение на ищеца, като прави извод за неоснователност на претенцията. Твърди, че съответно начислените трудови възнаграждения били надлежно изплатени. Сочи, че ако се приеме, че се дължи разлика в трудовото възнаграждение трябвало да се вземе предвид, че класификаторът приет с протокол от 17.08.2023 г. е в сила от 01.04.2023 г., а не както се претендирало в исковата молба от 01.01.2023 г. Иска отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
С Протоколно определение от 09.05.2024 г., съдът е прекратил производството на основание чл. 232 ГПК по делото за сумите претендирани за периода от 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г. за сумата над 1139,97 лева до пълния предявен размер, както и за сумите претендирани за периода 01.01.2022 г. до 31.12.2022 за сумата над 1343,10 лева до пълния 2 предявен размер, както и за разликата за индексациите на трудовото възнаграждение за м.01-м.03.2023 г., като същите се претендират за сумата от 1296,00 лева.
В случая, съдът констатира, че определението му е частично процесуално недопустимо, тъй като подобни претенции не са предявявани, а ищецът е предявил единствено иск за сумата от 1417,00 лева, представляващи незаплатена разлика за дължимо трудово възнаграждение за периода 01.01.2021 г. до 31.12.2023 г. В тази насока, доколкото по делото не са налице искания за изменение на иска по чл. 214 ГПК (което изменение принципно и според молбата на ищеца от 05.03.2024 г. и с оглед прекратената част е процесуално недопустимо), то следва да се направи извод, че макар и производството да е прекратено в едната част, то същата се явява процесуално недопустима, т. к. производството е прекратено по непредявени искове. Въпреки това, тъй като липсват жалби в тази насока, то това не препятства възможността на съда да се произнесе по предявения иск.
Единствената допустима част на прекратителното определение се явява тази касаеща сумата за претендираната главница, която е за сумата от 1296,00 лева, предвид прекратителното определение. Тоест, искът след прекратяването на производството е предявен за сумата от 1296,00 лева. В тази насока за пълнота съдът счита, че трябва да посочи, че с молбата от 05.03.2024 г. ищцата не е поискала изменение на иска, а е направила уточнение на непредявени претенции, които не следва да се разглеждат от съда.
СРС, 156-ти състав е сезиран с осъдителен иск с правна квалификация чл. 128, т. 2 КТ.
За да възникне парично вземане за заплащане на трудово възнаграждение в обективната действителност следва да са се проявили следните материални предпоставки (юридически факти): 1) между работника или служителя и работодателя да е налице валидно възникнало трудово правоотношение; 2) работникът или служителят да е престирал реално работна сила за твърдения период за който се претендира, че работодателят не е заплатил дължимото трудово възнаграждение; 3) работодателя да не е изчислил трудовото възнаграждение съобразно приложимата нормативна уредба.
Между страните не се спори, че са се намирали в трудово правоотношение, като в хронологичен аспект, отношенията са развиват, както следва:
- по силата на трудов договор, за което не се спори ищцата е заемала длъжността „Ч“ от 2001 г. с работодател .............;
- с множество допълнителни споразумения към трудовия договор на ............. и ..........., трудовото възнаграждение е било изменяно, като със заповед № 191/15.04.2022 г. БТВ е в размер на 1343,10 лева, а с допълнително споразумение към трудов договор № 257/21.08.2023 г. БТВ е определено в размер на 1545,12 лева.
От протокол № 18 на 09.06.2020 г. се установява по т. 16.1., че на основание чл. 30, ал. 5, т. 8 ЗСВ са съкратени 31 щатни бройки във ............. от който 15 бр. за длъжността „Ч“, като същите, вкл. процесните по решението по т. 16.2. са разкрити в ............ С решение по т.
16. 3. ................ е приел, че не възразява ръководителите на ............. и ........... да приложат правилото на чл. 343, ал. 2 ЗСВ, като се запази размера на възнагражденията на служителите, което е аргументирано с § 1 ПЗР на ППКДАС. Това обстоятелство е потвърдено и с решение на ................ по т. 7.6. от 10.11.2020 г., което обаче касае индексирането на бюджета на съдилищата.
Приложена е Заповед № А-1102/01.12.2020 г. на председателят на ..........., като се установява, че в отдел „Стопанисване и управление на съдебното имущество“ са налице разкрити 18 щата за длъжността „Ч“.
С приложения кратък протокол № 10 от 30.04.2020 г. на Пленума на ................, се установява, че е взето решение на основание чл. 388 ЗСВ, във вр. чл. 387 от Закона за съдебната власт, че е отнето стопанисването на Съдебната палата в гр. С от председателя на 3
............., като стопанисването на Съдебната палата е възложено на административния ръководител на АС гр. С.
От представения кратък протокол № 18 от 09.06.2020 г. на Пленума на ................, че в изпълнение на решението от 30.04.2020 г. на Пленума на ................, Съдийската колегия на ................ на заседание, проведено на 09.06.2020 г. на основание чл. 30, ал. 5, т. 8 от ЗСВ е взела решение за съкращаване на 31 щатни бройки във ............. за длъжностите, чиято основна функция е свързана със стопанисването сградата на съдебната палата и разкриване на същите в АС гр. С, считано от 15.07.2020 г. В т. 16.3 от мотивите към това решение е посочено, че СК на ................ не възразява между ръководителите на ............. и ........... да се приложи процедура по запазване размер на възнагражденията, съгласно § 1 от ПЗР на ППКДАС. В мотивите към това решение в т. 16.3 е изразено съгласие административните ръководители на ............. и ........... да приложат процедурата по чл. 343, ал. 2 от ЗСВ, със запазване размера на възнагражденията, съгласно § 1 от ПЗР на Правилата за прилагане на Класификатора за длъжностите в администрацията на съдилищата (ППКДАС).
Представен е Протокол № 19 от 16.12.2020 г. от заседанието на на Комисия „Съдебна администрация“ към СК на ................, от който се установява, че е взето решение да бъде отхвърлено предложението на председателя на ........... за изменение на чл. 11 от ППКДАС, както и искането по отношение длъжностите от Раздел I „Ръководни длъжности“ и от Раздел III „Обща администрация“ и прилагането на колони 5 и 6 от КДАС за служителите на АС – С с мотива, че съгласно §1 от ПЗР на ППКДАС, възнагражденията на прехвърлените служители не следва да се индексират до изравняването им с тези на сходни или същи длъжности за съответната група, съгласно Класификатора. Указано е на административния ръководител, че може да организира структурата на администрацията, съобразно нуждите на съда, съгласно чл. 12 от ППКДАС.
Приложено е Извлечение от Протокол № 19 от 16.12.2020 г. от заседанието на на Комисия „Съдебна администрация“ към СК на ................, от който се установява, че е взето решение да бъде отхвърлено предложението на председателя на ........... за изменение на чл.
Разпечатката съдържа 33 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/313f15dc-7993-4257-9e64-1e045ff47275