Решение № 31 от 23.02.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Велико Търново, 23.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ГАЛИНА КОСЕВА

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ГАЛИНА КОСЕВА Въззивно търговско дело № 20234001000231 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 96/ 14.08.2023г . по т. д. №128/2022г. ОС- Плевен е осъдил е осъдил „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК121718407, да заплати на З. Ш. Ю., ЕГН:**********, с постоянен адрес в Област- Плевен, ОбщинаИскър, с. Долни Луковит, ***********, на основание чл.432, ал.1 от КЗ, застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП, настъпило на 20.12.2021г., при сключена от собственика на лек автомобил марка „Ауди“, модел „ А 4“, с рег.№ЕН 67****, застраховка “Гражданска отговорност“ с Полица BG/06/12100*******, издадена „ДЗИ- Общо застраховане“ ЕАД- София, със срок на валидност от 24.02.2021г. до 23.02.2022г, в размер на сумата от 50 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 18.05.2022г. до окончателното изплащане, като за разликата от 50 000 лева до 200 000 лева съдът е отхвърлил иска.

Със същото решение съдът е осъдил Т. Н. А., ЕГН:**********, с постоянен адрес гр.Плевен, ************ *********, да заплати на З. Ш. Ю., ЕГН:**********, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, сумата от 652.78лв, представляваща лихва за забава върху присъдено обезщетение за неимуществени вреди от 50 000 лева, за периода от 02.01.2022г. до 17.02.2022г., като за разликата до 1500 лева /предявен като частичен от иск с цена 7600.00лв./ и за периода от 18.02.2022г. до 17.05.2022г., съдът е 1 отхвърлил иска.

Присъдени са и разноски.

В законният срок решението е обжалвано от З. Ш. Ю., чрез адв. Ж., като неправилно и незаконосъобразно в частта, в която: искът за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над присъдените 50 000 лева до пълния претендиран размер от 200 000 лева; законната лихва върху тях от 18.05.2022г. до окончателното им плащане; искът по чл.86 ЗЗД срещу Т. Н. А. е отхвърлен за разликата над присъдените 652,78 лв. до пълния претендиран размер от 1 500 лв. (частичен иск от 7 600 лв.) и за периода от 18.02.2022г. до 17.05.2022г.

Излагат се следните възражения: Първоинстанционният съд неправилно не разгледал заявеното твърдение за допуснато нарушение на чл.

36 ал. 2 от ЗДвП от страна на водачът на л.а. марка „Ауди “- Т. Н. А.. Същото било въведено в процеса с молба вх. № 5345/30.05.2023г. , като новоузнато обстоятелство, станало известно на ищцовата страна след запознаване с документите по досъдебното производство. От разясненията на вещото лице Алекснадър Пъшев в о.с.з. на 19.07.2023г. било видно, че ако водачът на на л.а. марка „Ауди“ е изпълнил маневрата „завиване на ляво" по възможно найкраткия път и ако е навлязъл в дясната част на платното за движение по ул.

„Борис С.", ПТП нямало да настъпи. Неправилно първоинстанционият съд определил обема на претърпените неимуществени вреди в занижен размер, след като по делото били установени близките отношение между ищцата и починалият й баща и острата стресова реакция, която преживяла и която се развила във времето в тревожно- депресивни епизоди. Първоинстанционният съд неправилно приел за доказано възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на бащата на въззивницата- ищца. Не било проведено пълно и главно доказване на възражението на застрахователя за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия. По делото не било доказано, че водачът на велосипеда не изпълнил изискването на чл.

25, ал. 1 от ЗДвП и не е сигнализирал с ръка за предприетата от него маневра.

Неправилно било прието за доказано, че велосипедистът е допуснал нарушение на чл. 25, ал. 2 от ЗДвП, като не се огледал преди предприемане на маневрата и като не пропуснал движещия се зад него автомобил първи да извърши маневрата завой на ляво. Такова възражение за съпричиняване не било въвеждано в процеса с отговорите на ответниците и в хода на първоинстанционното производство. Приетият процент на съпричиняване бил твърде завишен, тъй като водачът на МПС допуснал повече нарушения на ЗДвП от посочените в първоинстанционното решение, а водачът на велосипеда- по-малко от констатираните от ОС- Плевен. Доказани били исковете срещу първия и срещу втория ответник за присъждане на законна лихва върху дължимото обезщетение. Доколкото прекият делинквент бил в забава и без покана, вторият ответник Т. А. изпаднал в забава от деня на възникване на вредата- смъртта на бащата на ищцата на 02.01.2022г. До 17.05.2022г. обезщетение не било заплатено, поради което ответникът 2 следвало да бъде осъден да заплати обезщетение за забава за този период върху присъденото обезщетение. Първоинстанционният съд неправилно приел, че водачът Т. Антимов не дължи заплащане на законна лихва за периода от 18.02.2022г. до 17.05.2022г. Предявяването на извънсъдебна застрахователна претенция от ищцата до „ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД не било основание за освобождаване на прекия делинквент от отговорността за забава. Искът за заплащане на законна лихва за периода от 18.05.2022г. до окончателното плащане, предявен срещу застрахователната компания, също следвало да бъде уважен изцяло, доколкото ищцата депозирала пред застрахователя претенция за заплащане на обезщетение на 18.02.2022г. и в рамките на законоустановения тримесечен срок застрахователят не изплатил обезщетение.

Претендирано е да се отмени обжалваното решение в обжалваните части и застрахователят да бъде осъден да заплати заплати допълнително застрахователно обезщетение от още 150 000 лева, ведно със законната лихва върху сумата от 18.05.2022г. до окончателното плащане, а ответникът Т. Н. А. да заплати допълнително още 847,22 лева- законна лихва върху дължимото обезщетение за неимуществени вреди за периода от 02.01.2022г. до 17.05.2022г. Претендират се разноски, включително адвокатски хонорар.

Апелативен съд- Велико Търново, като взе предвид данните по делото, становищата на страните и възраженията във въззивната жалба, предвид правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото е безспорно установена материалноправната легитимация на ответника „ДЗИ- Общо застраховане" ЕАД, като застраховател на гражданската отговорност за лекият автомобил, с които е причинено произшествието. Елементите от правопораждащия фактически състав на вземането по прекия иск с правно основание чл.432 ал.1 КЗ, са налице.

Страните не оспорват предпоставките за възникване отговорността на застрахователя- наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина; наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка "гражданска отговорност"; настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя, поради което искът е доказан по основание.

Механизмът на произшествието е установен от съдебноавтотехническата експертиза, приета като доказателство по делото и неоспорена от страните:

Произшествието е станало на 20.12.2021г., в с. Дебово, обл. Плевен, на кръстовище образувно от ул. "Г. Димитров" и ул. "Борис С.". Участници в настъпилото ПТП са лек автомобил "Ауди А 4" с рег.№ ЕН 67**** , управляван от Т. Н. А. и велосипедиста Ш. Ю. Д., които са се сблъскали и в резултат на настъпилото ПТП е причинена смъртта на велосипедиста 3

/починал на 02.01.2022г./ . Велосипеда е навлязъл в коридора на движение на автомобил "Ауди А 4" , последвал е страничен- кос удар между тях и движение на двете ППС след удара до установяването им в състояние на покой. До сблъскването автомобила се е движил със скорост 50,08 км/ч по ул.

"Г. Димитров" към ул. "Борис С.". В същото време велосипедста Ш. Ю. Д. се е движил със скорост 8,59 км/час попътно пред автомобила. Когато челната част на автомобил "Ауди А 4" се е намирала на разстояние 12,59 м. от мястото на удара, а велосипеда на разстояние 2,83 м., велосипедиста променя направлението в дъга на ляв завой и навлиза в коридора на движение на МПС.

Така движейки се един към друг, двете ПС достигат мястото на първоначален контакт между тях. Получил се страничен- кос удар между челната част на автомобила и лява странична част на велосипеда в областта на У- образно кръстовище, образувано от ул. "Г.Димитров" и ул. "Борис С." в с. Дебово.

Ударния импулс е бил с направление под масовия център на велосипедиста, следствие на което той се е отклонил към предния капак, паднал е върху него и чрез плъзгане се е ударил в челното стъкло на МПС. При удара на велосипедиста в челното стъкло е възникнал втори ударен импулс, следствие на което тялото му се е отклонило по посока на движение на МПС. След удара, в процеса на закъснитело движение на процесния автомобил велосипедиста е отхвърлен върху асфалтовата настилка, следва плъзгане по нея на велосипеда до момента на установяване в покой. С установяване на автомобила, велосипедиста и велосипеда в покой, произшествието е приключило. Скоростта на автомобил "Ауди", с която се е движил преди настъпване на ПТП е била 50,08 км/ч., а към момента на първоначален контакт с велосипедистта е била 45,01 км/час.

Основният спор пред въззивната инстанция е относно размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, както и налице ли е съпричиняване от страна на пострадалият за настъпване на вредоносният резултат.

За да определи размер на обезщетението за неимуществени вреди в размер на 100 000 лева, първата инстанция е изложила съображения, че от събраните по делото гласни доказателства- показанията на св. М. К. /който живее на съпружески начала с ищцата/, Х. М. и М. В. , се установяват близките отношения между дъщерята и нейният баща. Той е посещавал семейството й, гледал е децата, давал им е парични суми, подпомагал ги е по всякакъв начин. Ищцата изключително тежко понесла смъртта на баща си , променила се, затворила се в себе си . Влошило се здравословното й състояние, продължавала да скърби и да плаче. От заключението на неоспорената психологическата експертиза се установява, че З. Ю. е преживяла остра стресова ситуация, която непосредствено след инцидента се е развила във времето в тревожно- депресивни епизоди, придобили характеристика на хронични с по- лека симптоматика. Симптомите, макар и в олекотена степен, продължили да са активни, констатират се симптоми на пост- травматичен стрес.

4

Въззивната инстанция споделя изводите на ОС- Плевен по отношение на определеният размер обезщетение- 100 000 лева /при претенция за 200 000 лева/, като счита, че същият не е занижен, както се твърди във въззивната жалба.

По делото е установено, че ищцата е била в добри отношения с баща си и страда за загубата му. Безспорно същата изживява мъка и тъга, но от 14 години е живеела със собственото си семейство- партньора си и двете им деца, в отделен дом и домакинство, като връзката между З. Ю. и баща й съответства на типичната такава при запазен контакт между възрастен родител и създадено семейство на порастналото вече дете, което на свой ред има деца- поддържали са личен контакт и са си помагали при нужда, но всеки от тях е водел собствен живот. Починалият Ш. Ю. Д. е бил на 66 години към момента на произшествието и видно от удостоверението за наследници, представено по делото, има три пълнолетни деца- две дъщери /една от които е ищцата/ и един син. Макар да проявява симптоми на посттравматичен стрес, свързани със загубата на баща й при трагични обстоятелства, вещото лицепсихолог е посочило, че при ищцата не се установяват маркери за наличие на психична травма с характеристика на заболяване. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че извън близката степен на родство, следва да се съобрази и факта, че отношенията между ищцата и баща й се основават на емоционална връзка, но не и на някакви особени обстоятелства, налагащи особена уязвимост на преживелия родственик поради преждевременна смърт на член от семейството. Като такива в практиката най- често се възприемат осуетени възможности на млади хора да ползват грижи от родителите си до изграждането на свое семейство, като и особени случаи некомпенсируема загуба на лице, полагащо грижи за уязвим поради физически или емоционален дефицит близък родственик. В случая тези хипотези не са налице и като фактор, имащ значение за прилагане на критерия за житейска справедливост, следва да се преценява освен възрастта на починалия и естественото предвидимо развитие на отношенията в семейството в годините занапред.