Решение № 12332 от 07.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12332 гр. София, 07.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря СИМОНА ПЛ. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20221110117319 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 64016 от 31.03.2022 г., подадена от името на „Тавекс“ ЕООД, ЕИК: **********, против „т ЕООД, ЕИК: ******* и Национална агенция по приходите /НАП/, с която са предявени искове, както следва: 1/ осъдителен иск с правно основание чл.

55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника „т ЕООД да заплати на ищеца сумата от 15 671,29 лева, представляваща получена от ответника без основание сума, поради допусната от ищеца грешка в изписването на IBAN при заплащането на фактура № 27/08.02.2022 г., вследствие от което сумата е постъпила по банкова сметка на ответника „т ЕООД с IBAN BG65FINV91501016583594, вместо по сметка на действителния кредитор „ТА-Инженеринг“ ЕООД с IBAN BG87FINV91501017420987, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /31.03.2022 г./ до окончателното изплащане на сумата; 2/ установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 269, ал. 1 ДОПК за признаване за установено спрямо ищеца, че Национална агенция по приходите няма право на принудително изпълнение върху сумата от 15 671,29 лева, преведна по разплащателна сметка с IBAN BG65FINV91501016583594, с титуляр „т ЕООД, постъпила по нея без основание в резултат на погрешно извършен превод от ищеца, върху която сметка Национална агенция по приходите е 1 наложила запор и отказва възстановяване на сумата.

Ищецът твърди, че между него, в качеството му на възложител, и трето за процеса лице - „ТА-Инженеринг“ ЕООД, в качеството му на изпълнител, бил сключен договор за възлагане на СМР, по силата на който дължал на изпълнителя заплащане на сумата от 15671,29 лева, за която изпълнителят издал фактура № 27/08.02.2022 г., в която била посочена следната банкова сметка за плащане на сумата: IBAN BG87FINV91501017420987, открита при Първа инвестиционна банка АД. Поддържа, че с платежно нареждане от 09.02.2022 г. наредил плащане на процесната сума, като погрешка изписал следната банкова сметка: IBAN BG65FINV91501016583594, открита при Първа инвестиционна банка АД, с титуляр ответника „т ЕООД, която била запорирана, поради започнало изпълнително производство от публичен изпълнител при НАП. Твърди се, че ответникът „т ЕООД не е имал основание за получаване на процесната сума, тъй като същата е постъпила погрешно по сметката му, и същият изразявал съгласие сумата да бъде възстановена на ищеца, но публичният изпълнител при НАП отказвал да вдигне запора върху сумата и да я изплати на ищеца, преди последният да е провел производство по чл. 269, ал. 1 ДОПК.

Поради изложените съображения, се моли, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД ответникът „т ЕООД да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 15 671,29 лева, представляваща получена без основание сума от дружеството ТИТ 77 ЕООД, поради допусната от грешка в изписването на IBAN при заплащането на фактура № 27/08.02.2022 г., вследствие от което сумата е постъпила по сметка на ответника

„т

ЕООД с

IBAN

BG65FINV91501016583594, ракрита при Първа инвестиционна банка АД, вместо по сметка на действителния кредитор „ТА-Инженеринг“ ЕООД с IBAN BG87FINV91501017420987, разкрита при Първа инвестиционна банка АД и на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 269, ал. 1 ДОПК да бъде признато за установено спрямо ищеца, че Национална агенция по приходите няма право на принудително изпълнение върху сумата от 15 671,29 лева, преведна по разплащателна сметка с IBAN BG65FINV91501016583594, с титуляр „т ЕООД, разкрита при Първа инвестиционна банка АД, постъпила по нея без основание в резултат на погрешно извършен превод от ищеца, върху която сметка Национална агенция по приходите е наложила запор и отказва възстановяване на сумата. Претендират се разноски.

2

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от страна на ответника „т ЕООД, който признава предявения срещу него иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД по основание и размер.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от страна на ответника Национална агенция по приходите, който оспорва допустимостта и основателността на предявения срещу него иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 269, ал. 1 ДОПК. По отношение на допустимостта, ответникът поддържа, че ищецът няма качеството на трето лице, чието право е засегнато от изпълнението по смисъла на чл. 269 от ДОПК, тъй като следва да се касае за вещно право или вземане от трето лице, а не от длъжника в производството. Твърди се, че действията на публичния изпълнител били насочени към обезпечаване на публични вземания, а не към принудително изпълнение на същите, което да засяга права на ищеца върху вещи или негови вземания към трети лица.

Посочва се, че процесната сума не е преминала в патримониума на НАП, а в този на ответника „т ЕООД, което пораждало за ищец правен интерес от предявяването на осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД единствено срещу „т ЕООД. Ответникът поддържа, че ищецът не е изчерпил и административният ред за обжалване на действията на публичния изпълнител, поради което настоящият иск следвало да се приеме за недопустим. По основателността на иска ответната страна твърди, че между ищеца и ответника „т ЕООД е било възможно да има облигационни отношения, в изпълнението на които ищецът да е превел процесната сума, тъй като лицето, което се твърди, че е следвало да получи сумата - „ТАИнженеринг“ ЕООД, и лицето, което действително я е получило – ответникът „т ЕООД, били с един и същ едноличен собственик на капитала и управител, а именно – Теодор Алексиев Тодоров, който на 26.11.2021 г. е продал дружествените си дялове в „т ЕООД на Борис Кръстев. От тези обстоятелства ответникът прави извод, че „ТА-Инженеринг“ ЕООД и „т ЕООД са били свързани лица, поради което не било безспроно установено, че ищецът е допуснал грешка при превеждането на процесната сума. На последно място, ответникът посочва, че за неправилно посочения IBAN отговорността следвало да е изцяло за ищеца, в качеството му на наредител на плащане. Моли, производството по делото да бъде прекратено по иска с 3 правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 269, ал. 1 ДОПК, а в условията на евентуалност – същият иск да бъдат отхвърлен. Претендират се разноски.

С определение от 26.09.2022 г., постановено в проведено на същата дата открито съдебно заседание по делото, съдът е прекратил производството по гр. д. № 17319/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, в частта по предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 269, ал. 1 ДОПК.

Определението, с което съдът е прекратил частично производството по гр. д.

№ 17319/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, в частта по предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 269, ал. 1 ДОПК, е влязло в законна сила на 04.10.2022 г.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди направените от страните доводи, съгласно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника „т ЕООД да заплати на ищеца т сумата от 15 671,29 лева, представляваща получена от ответника без основание сума, поради допусната от ищеца грешка в изписването на IBAN при заплащането на фактура № 27/08.02.2022 г., вследствие от което сумата е постъпила по банкова сметка на ответника „т ЕООД с IBAN BG65FINV91501016583594, вместо по сметка на действителния кредитор „ТА-Инженеринг“ ЕООД с IBAN BG87FINV91501017420987, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба /31.03.2022 г./ до окончателното изплащане на сумата.

По осъдителния иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже факта на плащане на процесната сума /т.е. в тежест на ищеца е да докаже, че поради техническа грешка в изписването на номера на банковата сметка погрешно е превел сумата от 15 671,29 лева по банкова сметка BG65FINV91501016583594, разкрита при Първа инвестиционна банка АД, с титуляр ТИТ 77 ЕООД, както и че сумата е постъпила по същата банкова сметка, с титуляр ответникът ТИТ 77 ЕООД/, а в тежест на ответника – че е налице основание за получаването, съответно задържане на полученото.

Съдът, с оглед изявленията и твърденията на страните и на основание 4 чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване в производството, че на 09.02.2022 г. ищецът т е извършил банков превод с референция № 44685454 на сумата от 15671,29 лева по банкова сметка IBAN BG65FINV91501016583594, разкрита при Първа инвестиционна банка АД, с титуляр ТИТ 77 ЕООД, върху която банкова сметка с Протокол за налагане на обезпечителни мерки изх. № С210022-022-0074473/08.10.2021 г. на публичен изпълнител към ТД на НАП – София, е наложен обезпечителен запор в производството по изпълнително дело № 190723556/2019 г. по описа на публичен изпълнител към ТД на НАП – София – Маргарита Динчева.

Същевременно в депозирания отговор на исковата молба от страна на ответника „т ЕООД, последният изрично признава предявения срещу него иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД по основание и размер, поради което и настоящият съдебен състав намира, че от страна на ответника е извършено признание на всички факти и обстоятелства, подлежащи на доказване от ищеца за основателността на предявения иск. Отделно от това, обстоятелствата подлежащи на доказване от ищеца за основателността на предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, т. 1 ЗЗД се установяват и от събрания по делото доказателствен материал.

Същевременно от ответника ТИТ 77 ЕООД не е проведено пълно и главно доказване на обстоятелството, че е налице правно основание за получаването, съответно задържане на сумата от 15 671,29 лева по банкова сметка BG65FINV91501016583594, разкрита при Първа инвестиционна банка АД, с титуляр ТИТ 77 ЕООД, преведена от ищцовото дружество.

Следователно предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пред. 1 ЗЗД за осъждане на ответника „т ЕООД да заплати на ищеца т сумата от 15 671,29 лева, представляваща получена от ответника без основание сума, поради допусната от ищеца грешка в изписването на IBAN при заплащането на фактура № 27/08.02.2022 г., вследствие от което сумата е постъпила по банкова сметка на ответника „т ЕООД с IBAN BG65FINV91501016583594, вместо по сметка на действителния кредитор „ТА-Инженеринг“ ЕООД с IBAN BG87FINV91501017420987, се явява доказан по основание и размер, респективно, следва да бъде уважен.

Върху главницата следва да се присъди и законна лихва, считано от от датата на подаване на исковата молба /31.03.2022 г./ до окончателното 5 изплащане на сумата.

По отношение на разноските:

С оглед изхода на спора право на разноски в настоящото производство пред СРС има ищецът.

От страна на ищеца своевременно е направено искане за присъждане на разноски в настоящото производство, като са представени и доказателства за извършването на такива разноски, а именно за заплатена държавна такса в размер на 626,85 лева /дължима за разглеждането на предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – не следва да се присъждат в полза на ищеца, разноски, извършени във връзка с иска с правно основание чл. 124, ал.

1 ГПК вр. чл. 269, ал. 1 ДОПК, по който производството по делото е прекратено с влязло в законна сила определение, постановено в настоящото производство/ и за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1001,00 лева.

Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът „т ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: *****************, следва да заплати в полза на ищеца т, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: *****************, сумата от 1627,85 лева, представляваща разноски в исковото производство по гр.д. № 17319/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.