Решение № 1816 от 16.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1816 гр. Пловдив, 16.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20235330107805 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от С. А. А., против Н. Ц. Ц., с която е предявен иск с правно основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер от 1000 лв. – частична претенция от вземане в общ размер на 80 000 лв., представляваща продажната цена по договор за покупкопродажба, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот № **** на *** С.П.в, с рег. № ***, с район на действие РС - П., която сума ответникът е следвало да отчете на ищеца по силата на неформално мандатно правоотношение от м. *** г., възникнало между С. А. А. от една страна и Н. Ц. Ц. от друга страна, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 25.01.2022 г., до окончателното изплащане.

В исковата молба се твърди, че въз основа на нотариален акт от *** г. ищецът е собственик на 1/3 ид. ч. от дворно място с площ 209 кв.м, находящо се в ***, ведно с целия трети етаж с площ 120 кв.м от построената в дворно място триетажна жилищна сграда, 1/2 ид. ч. от тавана на цялата сграда и 1/2 ид. ч. от цялото стълбище и входа към улицата, както и 1/2 ид. ч. от общите части на сградата, цялото югоизточно избено помещение от мазето на сградата, 1/2 ид. ч. от южно избено помещение. Посочва, че към датата на придобиване на собствеността е бил в граждански брак, приключил с развод. През *** г. с пълномощно с нотариална заверка, направена от *** Т. Д., ищецът упълномощил ответника Ц. да продаде от името и за сметка на А., на когото намери за 1 добре, дори и на себе си, при каквито и условия, договори за цена не по-ниска от 80 000 лв., идеалните части от описания имот. Пълномощното било с определен срок – от 23.01.2007 г. до 23.02.2007 г. На същата дата – *** г., с договор за дарение ищецът дарил на ответника 1/1000 ид. ч. от своята собствена 1/2 ид. ч. от имота, за да подготви последващата сделка, а именно да продава на пълномощника (Н. Ц.), който има право да договаря сам със себе си, като съсобственик на идеални части от имота. Посочва, че е налице устна уговорка между страните преди сделката ответникът да заплати на ищеца продажната цена. Посочва, че папката с документите за сделката е изчезнала от дома му, поради което подал жалба. Впоследствие ищецът разбрал, че с така изготвеното пълномощно е извършена сделка, като ответникът в качеството на пълномощник е продал на себе си описания недвижим имот. В нотариалния акт ответникът заявил в качеството на пълномощник, че е получил от купувача цялата сума. След като разбрал за извършената сделка, ищецът потърсил ответника за отчитане на получената сума, като продажна цена. Първо обещал да събере сумите, след време обаче ищецът разбрал, че е станал обект на измама и ответникът не възнамерява да му предаде парите. На *** г. А. изпратил нотариална покана, връчена лично на адресата Н. Ц., който не предприел действия по явяване в кантората на ***а, за което бил изготвен констативен протокол. В уточняваща молба вх. № *** г. (л.** от гр. д. № *** г. на РС – Пловдив) ищецът твърди, че договорът за поръчка между страните е устен и същият е сключен към датата на извършване на нотариалната сделка за дарение на идеални части – *** г. Сочи се, че уговорката между страните по договора за поръчка била към деня на последващата сделка за продажба на имота, на ищеца да бъде заплатена сумата от 80 000 лв., която Н. Ц., като пълномощник на С. А., ще получи от купувача, независимо дали последният е трето лице или самият пълномощник. Твърди се, че уговорката била сумата да бъде преведена на ищеца по банков път. В уточняваща молба вх. № *** по описа на РС – Пловдив, ищецът поддържа, че към момента на сключване на договора, страните не са определили точна дата на падеж на задължението за отчитане на парите, тъй като не са знаели кога същите ще бъдат дължими. Твърди се, че с последващи устни анекси страните уточнили датата на падеж – *** г. С оглед така изложеното се предявява горепосочената искова претенция. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника Н. Ц.

Ц.. Счита, че възможността за предявяване на настоящия иск е преклудирана, което води до недопустимост на същия. Излага съображения и за неоснователност на иска.

Не оспорва факта, че с нотариално заверено пълномощно от *** г. е упълномощен от ищеца да продаде от негово име и за негова сметка, на когото ответникът намери за добре, включително на себе си и при условия, каквито договори за цена не по-малка от 80 000 лв., собствените на ищеца идеални части от недвижим имот, находящ се на ***.

На *** г. ответникът прехвърлил собствеността на недвижимия имот във връзка с тази 2 договорка. Моли за отхвърляне на иска като неоснователен.

Преди да се пристъпи към обсъждане на спора по същество, настоящият съдебен състав, счита за нужно да посочи следното:

Производството по гр. д. № № 7805/2023 г., по описа на Районен съд – Пловдив, ХV гр. с., се развива след като с Решение № 647/16.05.2023 г., постановено по в. гр. д. № 875/2023 г., по описа на Окръжен съд – Пловдив, VІІ състав, е отменено на основание чл. 240, ал. 1 ГПК влязлото в сила неприсъствено Решение № 3403/21.10.2022 г., постановено по гр. д. № *** г., по описа на Районен съд – Пловдив, V гр. с. С решението на Окръжен съд – Пловдив делото е върнато за разглеждане от друг състав на Районен съд – Пловдив с участието на двете страни по делото, поради което производството е продължило с изпълнение на процедурата по чл. 131 ГПК. На ответника е изпратен препис от исковата молба за отговор в едномесечен срок от получаване на съобщението и такъв е постъпил в срок.

Отделно от гореизложеното и във връзка с подадената искова молба вх. № *** г. по описа на ОС – Пловдив, находяща се в кориците на гр. д. № 214/2022 г. на ОС – Пловдив, както и последващите й уточнения с молба вх. № *** г., молба вх. № ------ г. и молба вх. № *** (трите уточняващи молби по описа на РС – Пловдив, находящи се в кориците на гр. д. № *** г.), следва да се посочи, че до връчването на препис от исковата молба ищецът може да измени иска без ограничения (в тази връзка – Определение № 178/12.03.2012 г. по ч. гр. д. № 105/2012 г. на ВКС, III г. о.). В конкретния случай, с молба вх. № *** г. ищецът е уточнил, че претендира сума в размер от 1000 лв., представляваща частично предявена претенция от вземане в общ размер на 80 000 лв. Съдът е докладвал делото в открито съдебно заседание, проведено на *** г. (л. *** от гр. д. № 7805/2023 г. на РС – Пловдив), за което страните са били редовно призовани и в което заседание е присъствал процесуалният представител на ищеца. По делото не са постъпили възражения от страните във връзка с така изготвения доклад. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав е приел, че е сезиран с осъдителен иск за сума в размер от 1000 лв., представляваща частична претенция от вземане в общ размер на 80 000 лв. (в този смисъл е и докладът на делото – протоколно определение от *** г.).

С молба вх. № *** г., находяща се в кориците на гр. д. № 7805/2023 г. на РС – Пловдив, ответникът е въвел възражение за погасяване на процесното вземане по давност. Поддържа, че възражението в отговора за изтичане на преклузивен срок е неясно направено, поради което счита, че не са били налице предпоставките за пристъпване към доклад на делото. Както вече бе посочено, съдът е докладвал делото в открито съдебно заседание, проведено на *** г., за което страните са били редовно призовани, като по делото не са постъпили възражения във връзка с така изготвения доклад. В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата 3 молба, в който ответникът действително е възразил за недопустимост на предявения иск, без обаче да е изложил конкретни съображения в тази връзка. В писмения отговор не е релевирано изрично възражение за погасяване по давност на претендираното вземане. Предвид това, с доклада по делото, не са разпределени и съответни процесуални задължения на страните във връзка с възражение за погасяване на вземането по давност, доколкото такова не е релевирано с отговора на искова молба.

Едва с допълнителна молба от *** г., депозирана след като на страните е съобщен докладът по делото, ответната страна за пръв път релевира възражение за погасяване по давност на претендираното в процеса вземане и излага съображения, че давността е започнала да тече от деня на сключване на сделката. Тези обстоятелства обаче е следвало да бъдат описани и съответните възражения да бъдат изчерпани с отговора на искова молба (чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК), а не на един по-късен етап, след изготвяне на доклада по делото, с който е очертан предметът на спора. Поради изложеното, в настоящото производство не следва да бъде разгледано така въведеното възражение от ответника за погасяване на вземането по давност.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По фактите:

Страните не спорят, че ищецът е упълномощил ответника с нотариално заверено пълномощно от *** г. (приложено на л.** от гр. д. № 214/2022 г. на ОС – Пловдив) да продаде от името и за сметка на С. А. А., на когото ответникът Н. Ц. Ц. намери за добре, включително на себе си и при условия, каквито договори, за цена не по-малка от 80 000 лв., 1/2 ид. ч. от собствения на ищеца недвижим имот, представляващ 1/3 ид. ч. от дворно място с площ 209 кв.м, находящо се в г***, ведно с целия трети етаж от построената в дворно място триетажна жилищна сграда, 1/2 ид. ч. от тавана на цялата сграда, на цялото стълбище и входа към улицата, заедно с цялото югоизточно избено помещение от мазето на сградата, 1/2 ид. ч. от южно избено помещение, както и съответните идеални части от общите части на сградата. В т. 2 от пълномощното е отразено, че същото е валидно за срок от един месец от датата на издаването му (от 23.01.2007 г. до 23.02.2007 г.). От съдържанието на същото пълномощно от *** г. не се установява ответникът да е овластен изрично при договор за покупко-продажба да получи продажната цена.

Видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот № *** на *** Н. С., с рег. № л.** (л.*** от гр. д. № 214/2022 г. на ОС – Пловдив), ищецът С. А. е дарил на ответника Н. Ц. правото на собственост върху 1/100 ид. ч. от своята собствена 1/2 ид.ч. от гореописания недвижим имот.

4

От представения нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от недвижим имот № **** на С.П.в – *** с рег. № *** (л. *** от гр. д.. № 214/2022 г. на ОС – Пловдив), се установява, че на *** г. С. А. А., чрез пълномощника Н. Ц. Ц. – упълномощен съгласно пълномощно рег. № *** г., заверено от пом. *** В. Б. при *** Т. Д. – рег. № ***, с район на действие РС - П., е продал на съсобственика си Н. Ц. Ц., притежаващ 1/1000 ид. ч. от 1/2 ид. ч., изцяло собствените си идеални части от гореописания недвижим имот. В договора за покупко-продажба е уговорено, че продажната цена е в размер на 80 000 лв., която сума пълномощникът на продавача е заявил, че е получил изцяло от купувача преди сделката. Купувачът Н. Ц. е заявил, че е съгласен и купува от С. А., действащ чрез пълномощника си Н. Ц., подробно описаните в нотариалния акт идеални части от недвижимите имоти за посочената сума от 80 000 лв., която сума е изплатил напълно на пълномощника на продавача преди сделката.

Представена е нотариална покана от *** г. (л.*** от гр. д. № 214/2022 г. на ОС – Пловдив), отправена от ищеца до ответника за явяване на страните на дата *** часа в кантората на *** Р. В., рег. №*** и за предаване от Н. Ц. на С. А. на сумата от 80 000 лв. В същата е отразено, че е връчена на адресата на дата *** г.