Определение № 33169 от 21.09.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 33169 гр. София, 21.09.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Гражданско дело № 20231110114550 по описа за 2023 година

Предявени са искове от Д. Т. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „НД 2“, бл.214, вх.А, ап.4, чрез адв. М. – САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. „КБ I“ № 97, ет.1, офис №13, за признаване за установено, че ответникът „ДЕЕ” ЕООД, ЕИК: 22, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „ЦШ“ №425, бл. МДЛ, ет. 3, представлявано oт управителя МХГ, дължи на ищеца следните суми: сумата от 378 лева, ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК - 30.11.2022 г., до изплащане на вземането, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от 01.11.2022 г. до 22.11.2022 г.; сумата от 7 020 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК - 30.11.2022 г., до изплащане на вземането, представляваща сбор от дължими на ищеца командировъчни средства за 40 дни, за периода от 01.10.2022 г. до 09.11.2022 г., по 90 евро на ден.

Претендират се направените по делото разноски.

Направено е искане за допускане до разпит на един свидетел при режим на довеждане, както и за допускане на съдебно-счетоводна експертиза.

В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, като е предявил и насрещни искове.

С отговора на исковата молба са представени: трудов договор № 85/19.07.2022 г.; споразумение от 20.07.2022 г.; протокол за предаване на материални ценности от 20.07.2022 г.; декларация за проведен инструктаж и запознаване с вътрешните правила: длъжностна характеристика; Заповед за командировка № 1-0032 от 20.07.2022 г.; Заповед за командировка № 1-0034 от 14.09.2022 г.; заявка за товар от rSupply Solutions AG от 13.07.2022 г. с превод на български език; писмо на rSupply Solutions AG от 19.09.2022 г. с превод на български език; фактура на rSupply Solutions от 20.09.2022г. за 1846.35€ с превод на български език; заявка за товар от rSupply Solutions AG от 31.08.2022 г. с превод на български език; нотификация за плащане от 04.11.2022 г.; докладна записка от 17.10.2022 г. с 2 бр. снимки; фактура № 22204628/1 7.10.2022 г. на Reifen Forster GmbH за 460€; протокол за оглед от 11.11.2022 г.; предавателно-приемателен протокол от 11.11.2022 г.; фактура

№ 6000307671/17.11.2022 г. на „ДИ" ООД; фактура № 1000000135/19.12.2022 г. на „Си Ти Гараж“ ООД; фактура № 0000000349/30.12.2022 г. на „Никми 76“ ЕООД; Заповед № 68/22.11.2022 г. за прекратяване на трудовия договор; куриерска разписка на „ЕЕ ООД;

Заповед № 1536/30.12.2022 г. за ограничена имуществена отговорност; протокол за 1 прихващане от 30.12.2022 г.; Вътрешни правила за работната заплата на „ДЕЕ“ ЕООД;

5 бр. преводни нареждания.

Направено е искане за допускане до разпит на един свидетел при режим на довеждане, както и за допускане на съдебно-счетоводна експертиза.

В срока за отговор, ответникът предявява и насрещни искове срещу ищеца по главните искове, с които се иска да бъде осъден Д. Т. Ч. да заплати на „ДЕЕ“ ЕООД , на основание чл.203 КТ сумата от 7 449,84 лева, представляваща претапяна вреда, изразяваща се в удръжка от страна на възложителя за сумата от 2 841,35 евро по заявка на rSupply Solutions AG, ШВ, от 13.07.2022 г., както и разходи за ремонт на товарна композиция, съставена от влекач СВ 3905 РТ и полуремарке СВ 9036 ЕА и на основание чл.66, ал.2 КТ вр. с т.5 от подписаното между страните споразумение от 20.07.2022 г. за сумата от 355 лева – неустойка за отказ за подписване на приемо-предавателен протокол от страна на служителя при прекратяване на трудовото му правотоношение.

В срока за отговор, ответникът по насрещните искове не е депозирал такъв.

Съдът, след като извърши служебна проверка по реда на чл. 140, ал.1 от ГПК на редовността на исковата молба и на предявените искове, както и другите искания и възражения на страните, намира че следва да се произнесе с определение по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата.

По направените от страните доказателствени искания, съдът намира следното:

Следва да бъдат приети като писмени доказателства представените с отговора на исковата молба документи като относими към предмета на спора.

Искането на страните за допускане на съдебно-счетоводна експертиза е основателно с оглед изясняване на спора от фактическа страна и следва да бъде уважено.

Искането на ответника за допускане на един свидетел при режим на довеждане съдът намира за основателно.

Искането на ищеца за допускане на един свидетел при режим на довеждане съдът намира за недопустимо, доколкото същото попада в хипотезата на чл.164, ал.1, т.3 ГПК и е налице изрично противопоставяне от страна на ответника за допускането му.

Водим от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ ДОКЛАДА ПО ДЕЛОТО : Предявени са искове от Д.

Т. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. „НД 2“, бл.214, вх.А, ап.4, чрез адв. М. – САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. „КБ I“ № 97, ет.1, офис № 13, за признаване за установено, че ответникът „ДЕЕ” ЕООД , ЕИК: 22, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „ЦШ“ № 425, бл. МДЛ, ет. 3, представлявано oт управителя МХГ, дължи на ищеца следните суми: сумата от 378 лева, ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК - 30.11.2022 г., до изплащане на вземането, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от 01.11.2022 г. до 22.11.2022 г.; сумата от 7 020 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК - 30.11.2022 г., до изплащане на вземането, представляваща сбор от дължими на ищеца командировъчни средства за 40 дни, за периода от 01.10.2022 г. до 09.11.2022 г., по 90 евро на ден.

Претендират се направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че страните са били обвързани от трудово 2 правоотношение, по силата на което ищeцът заемал длъжността „шофьор на товарен автомобил“ при ответника, като правоотношението било прекратено едностранно от работодателя на 22.11.2022 г. Излага, че за 40 дни, в периода от 01.10.2022г. до 09.11.2022 г., бил командирован от работодателя да изпълнява трудовите си задължения в чужбина.

Твърди, че страните били постигнали споразумение за размера на командировъчните средства за сумата от 90 евро на ден, както и че работодателят не му изплатил дължимите командировъчни средства за 40 дни, за периода от 01.10.2022 г. до 09.11.2022 г., в размер на общо 7 020 лв. Твърди още, че ответникът не му изплатил и дължащото му се трудово възнаграждение за периода от 01.11.2022 г. до 22.11.2022 г. в размер на 378 лв.

Заявява, че заповед № 1536/30.12.2022 г. не му била връчвана, като за нея разбрал с връчване възражението на ответника по чл. 414 ГПК, както и че заповедта за налагане на ограничена имуществена отговорност /чл.210 КТ/ представлявала заповед за удръжки, с която работодателят предявявал претенциите си за удръжки и с нея се слагало началото на рекламационното производство за доброволно осъществяване на ограничената имуществена отговорност на работника. Излага, че, за да се развие такова специално рекламационно производство било необходимо наличие на трудово правоотношение, но в случая същото било прекратено месец преди въпросната заповед. Оспорва заповед №1536/30.12.2022 г. като незаконосъобразна, като твърди, че направеното с нея прихващане се явявало противоправно поведение на ответника.

В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, с който оспорва предявените искове.

Не се оспорва обстоятелството, че страните са се намирали в трудово правоотношение по трудов договор № 85 от 19.07.2022 г. , което е било прекратено на 22.11.2022 г. Сочи, че на 20.07.2022 г. било подписано споразумение между страните за уреждане на имуществената отговорност на водача по реда на чл. 203 КТ, неразделна част от трудовия договор, както и протокол за предаване на материални ценности от работодателя на водача, вкл. банкова дебитна карта, с която да заплаща пътни такси и други разходи във връзка с извършваните превози, като ищецът бил инструктиран по безопасни и здравословни условия на труд и е декларирал, че е запознат с вътрешните актове на дружеството, в т. ч. с правилника за вътрешния трудов ред и вътрешните правила за работната заплата.

Сочи, че ищецът имал качеството на отчетник по смисъла на чл. 207, ал. 1 КТ, доколкото му било възложено да съхранява, разходва и отчита парични и материални ценности.

Излага, че в изпълнение на задълженията му по трудовия договор ищецът бил командирован в чужбина със заповед № 1-0032 от 20.07.2022 г. за 36 дни, от 22.07.2022 г. до 26.08.2022 г., със задача „превоз на поверен товар" и композиция, съставена от влекач СВ 3905 РТ и полуремарке СВ 9036 ЕА. Със заповед № 1-0034 от 14.09.2022 г. ищецът бил командирован в чужбина за 54 дни, от 16.09.2022г. до 08.11.2022 г., със същата задача и същата товарна композиция, като и в двата случая превозните средства са му били предадени в пълна техническа изправност и напълно окомплектовани за извършване на международен превоз на стоки. Излага, че по време на втората командировка работникът причинил вреди на работодателя в следните размери: 2 841,35 евро, представляваща удържана от работодателя стойност за разпиляна стока и за разтоварване на стоката с кран, доколкото при товаренето на борда на полуремаркето, ищецът не е укрепил товара достатъчно добре и на адреса на получателя опаковките пристигнали разместени и наклонени, а една от тях била разкъсана и с разпиляно съдържание, поради което възложителят удържал от работодателя посочената сума; сумата в размер на 460 евро по фра № 22204628 от 17.10.2022г. на Reifen Forster GmbH, представляваща стойността на нова гума, доколкото повредата се дължала на неправилна маневра при управлението на МПС, 3 доколкото в докладна записка от 17.10.2022 г. било установено, че е налице сцепване, увредило необратимо външния слой на гумата, което не било свързано с нейното нормално износване, а било нетипично срязване по външната окръжност, каквото се получавало при сблъсък и преодоляване на остри и високи ръбести повърхности.

Твърди, че след завръщане от втората командировка, ищецът изоставил товарната композиция СВ3905РТ/СВ9036ЕА на служебния паркинг на „ДЕЕ“ ЕООД на бул. „ЦШ" № 425, без да я почисти и подготви за следващ курс, не предал в офиса на дружеството ключовете от влекача и документите за извършените превози и престанал да ходи на работа.

При огледа на композицията от служители на дружеството били констатирани многобройни повреди: сцепени нови две десни гуми на втора и трета ос на полуремаркето; увреден преден ляв ресьор на влекача; увреден резервоар на влекача, изключително замърсяване и лоша хигиена в кабината на влекача, за което бил съставен протокол за оглед от 11.09.2022г., като за отстраняване на причинените вреди били направени следните разходи от страна на работодателя: 1903.13 лв. за две нови гуми по ф-ра № 6000307671 от 17.11.2022 г. на „ДИ“ ООД; 4120.83 лв. за нов резервоар по ф-ра N° 1000000135 от 19.12.2022 г. на „Си Ти Гараж“ ООД и 1660.80 лв. за смяна на ресьор по ф-ра № 0000000349 от 30.12.2022 г. на „Никми 76“ ЕООД, общо 7684.76 лв., която сума представлявала вреда за работодателя, причинена от ищеца при и по повод изпълнение на служебните му задължения.

Излага, че за ангажиране на имуществената отговорност на ищеца за причинените на „ДЕЕ“ ЕООД вреди била съставена заповед № 1536/30.12.2022г., в която са описани отделните щети, като санкцията за всяка една от тях е изчислена в съответствие с правилата на КТ за ограничена имуществена отговорност на отчетник, какъвто е водачът, както и че заповедта била доведена до знанието на ищеца с получаване от същия на подаденото от ответника възражение по реда на чл. 414 ГПК. Сочи, че доколкото в едномесечния срок по чл. 210, ал. 3 КТ с предявяването на установителния иск по чл. 415 ГПК, ищецът оспорил заповедта за имуществена отговорност, за ответника възниквал правен интерес да инициира производство по чл. 210, ал. 3 КТ за събиране на дължимите суми. Твърди, че възражението за незаконосъобразност на заповедта било неоснователно, доколкото от значение било не дали трудовият договор е прекратен, а дали вредите са били причинени по време на действие на трудовия договор.