Решение № 1568 от 19.12.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1568 гр. София, 19.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Атанас Кеманов

Членове:

Надежда Махмудиева

Снежана Бакалова при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20221000502283 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по Жалба вх.

№43388/08.07.2022 г., подадена от В. Х. Ц., чрез адв. С. Н., срещу Решение №1613/28.06.2022 г., постановено по гр.д.№6267/2021 г. на СГС, I ГО - 20 състав, В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен предявеният от В. Х. Ц. срещу "ЗД Бул Инс"АД, иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, за сумата над уважения размер от 6400 лв. до претендирания размер от 26 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца като пешеходец, в резултат от настъпило ПТП на 26.12.2020 г., причинено по вина на П. Г. Т., като водач на застрахован при ответника лек автомобил "Алфа Ромео 156", с рег.№***, както и с която ищецът е бил осъден да заплати на ответника разноски по делото в размер на 1642,50 лв. Релевирани са оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част, поради нарушение на материалния закон, процесуалните правила, и необоснованост. Сочи се нарушение на принципа на справедливостта по смисъла на чл.52 от ЗЗД, чрез определяне на крайно занижен размер на справедливото обезщетение, което не съответства на получените от ищеца тежки увреждания, изпитаните от него болки и страдания, продължителността на възстановителния период и липсата на пълно възстановяване. Поддържа се и нарушение на чл.51, ал.2 от ЗЗД, като съдът неоснователно е приел наличие на принос на пострадалия за настъпване на увреждането в размер на 20%, при непроведено пълно доказване от страна на ответника. Настоява се за отмяна на решението в обжалваната част, и уважаване на предявения иск до пълния му предявен размер, като се присъди на ищеца допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на още 19 600 лв., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 28.04.2021 г. до 1 окончателното плащане, като бъде отменено съобразно този резултат и решението в частта за разноските, с която ищецът е осъден да заплати на ответника разноски по делото на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, ищецът е освободен на осн. чл.83, ал.2 от ГПК от задължението за внасяне на държавни такси и разноски по делото, въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, която в срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозирала Отговор на въззивна жалба вх.№48812/01.08.2022 г., подаден от "ЗД Бул Инс"АД чрез адв. А. И.. Поддържа се становище за неоснователност на въззивната жалба - претенцията на ищеца е прекомерна и не отговаря на икономическата конюнктура. Данните в медицинската документация установяват, че ищецът е получил медицинска помощ на 26.12.2020 г. в периода от 13:35 ч. до 13:46 ч., като няма представена медицинска документация за допълнително лечение. Получените телесни повреди са леки, и възстановителния период е протекъл в рамките на обичайния от 15-20 дни, поради което адекватно на получените увреждания би било обезщетение в размер от 2000 - 3000 лв. Поддържа се възражението за съпричиняване, поради допуснато от пострадалия нарушение на чл.32 от ЗДвП, чл.113, ал.1, т.1 от ЗДвП, и чл.114, т.1 от ЗДвП. Релевира се евентуално възражение по чл.78, ал.5 от ЗДвП за прекомерност на претендираните от въззивника разноски за адвокатско възнаграждение.

С въззивната жалба и отговора страните не са представили нови доказателства и не са направили доказателствени искания, поради което пред въззивната инстанция нови доказателства не са събрани.

При извършената служебна проверка на осн. чл. 269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, производството е образувано след надлежно предявена извънсъдебна застрахователна претенция пред застрахователя, поради което постановеният съдебен акт е валиден и допустим.

Във връзка със заявените оплаквания във въззивната жалба и изложените от страните доводи и възражения, и на доказателствата по делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, съдът намира следното:

Постановеното първоинстанционно решение не е било обжалвано от ответника, и е влязло в сила в осъдителната му част, поради което във въззивната инстанция със сила на пресъдено нещо е установено между страните, че на 26.12.2020 г. около 12.00 ч. в гр. С., на бул.“Захари Стоянов“, в района на спирка на градския транспорт СМГТ №1716 – Община Люлин, е настъпило ПТП по вина на П. Г. Т., като водач на застрахован при ответника лек автомобил марка „Алфа Ромео“, модел 156 1,9 ЖДТ, с регистрационен № ***, с валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с покритие към датата на ПТП, при което е пострадал ищеца В. Ц. Х., в качеството на пешеходец. Между страните пред въззивната инстанция не се спори по механизма на увреждането на пешеходеца, и настъпилите за него телесни увреждания в пряка причинна връзка с процесното ПТП. Спорни пред въззивната инстанция са наличието на принос на пострадалия за настъпването на вредоносния резултат до 2 размера от 20%, както и справедливия размер на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания във връзка с процесното ПТП, за размера над 6400 лв. до пълния претендиран размер на обезщетението от 26 000 лв.

Във връзка със спорните между страните факти и обстоятелства, от събраните по делото доказателства съдът намира следното:

С Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №К-625/26.12.2020 г. /на л.4 от делото на СГС/ контролен орган на СДВР – Отдел „ПП“ – дежурен инспектор ТПТП-ОПП-СДВР е констатирал при извършения оглед и събраните на местопроизшествието данни, че на 26.12.2020 г. около 12.00 ч. в гр. ***, лек автомобил с ДРН ***, управляван от П. Г. Т., се е движел по бул.“Захари Стоянов“ с посока на движение от бул.“Панчо Владигеров“ към ул.“Георги Дражев“ и в района на спирка СМГТ №1716 с поведението си като участник в движението, при потегляне става причина за ПТП с намиращият се от дясната му страна на платното за движение пешеходец В. Ц. Х., за което нарушение му е съставен АУАН №415123/26.12.2020 г.

/на л.37/. С влязло в сила на 02.02.2021 г. Наказателно постановление №20-4332024734/21.01.2021 г. /на л.36/, за извършеното от водача нарушение на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, му е било наложено административно наказание глоба. В същото НП са описани причинените от водача вреди на пешеходеца – причинена фрактура на нова, рана на носа и дясна вежда.

От събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на делинквента П. Г.

Т., в качеството на свидетел, в о.с.з.от 28.02.2022 г. същият заявява, че непосредствено преди настъпване на произшествието бил спрял автомобила на автобусната спирка на кооперативния пазар, и чакал да се освободи място за паркиране на отсрещната страна на същата улица. Възприел, че срещу него се движи възрастен човек, който според него пресичал булеварда по диагонал, като пешеходната пътека била на около 50 м. от това място. Преценил, че човекът се движи „неадекватно“, „като пиян“, „ходеше бавно и залиташе“. Човекът минал покрай колата му. По същото време свидетелят потеглил с автомобила от спирката, за да направи обратен завой и да паркира на отсрещната страна на улицата. Дошло при него едно момче, което му казало, че е бутнал човека, и така свидетелят узнал, че човекът е паднал. Момчето казало, че самото то не е видяло удара, но хората на спирката така били казали. На полицаите пострадалият казал, че е паднал сам. Свидетелят се учудил, когато дошлите на мястото служители на полицията му поискали книжката. Свидетелят не обжалвал наказателното постановление и си платил глобата, която му била наложена за това, че е направил обратен завой.

От показанията на свидетеля К. А. /без родство, очевидец на процесното ПТП/ се установява, че около коледните празници на 2020 г. станал свидетел на ПТП на автобусната спирка на кооперативния пазар в кв. Люлин. Възприел лек автомобил с пернишка регистрация, модел „Алфа Ромео“, която била спряла на спирката. Дошъл автобуса. Спирката била голяма, но автобусът спрял на платното за движение. Един възрастен човек, който чакал на спирката, тръгнал към автобуса. Човекът се движел се с нормален ход, свидетелят не забелязал да е залитал, нито да е бягал, или бързал. По същото време спрелият на спирката лек автомобил потеглил, и направил обратен завой. При самото потегляне ударил човека, като го закачил леко с дясната част на автомобила, и човекът паднал.

Налице са съществени противоречия между показанията на двамата разпитани свидетели относно поведението на пешеходеца непосредствено преди произшествието.

Съдът преценява показанията на свидетеля при условията на чл.172 от ГПК, като 3 съобразява, че свидетелят изразява с тях своя защитна позиция, предвид стремежа му да снеме от себе си отговорността за причинените на ищеца телесни увреди. Ето защо съдът не кредитира показанията на свидетеля Т. в частта им, в която се твърди, че пострадалият е предприел пресичане на булеварда, че е бил в неадекватно състояние и е залитал, както и че е паднал сам на пътното платно. В тази част показанията на свидетеля Т. не кореспондират с безспорно установения факт, че произшествието е настъпило в района на автобусна спирка, както и на представените по делото констативен протокол за ПТП, АУАН и влязлото в сила НП, от които се установява, че св. Т. като водач на лекия автомобил, е допуснал нарушение на правилата за движение, и е причинил ПТП, като при потегляне от автобусна спирка е реализирал съприкосновение на автомобила с пешеходеца В. Х., с което му е причинил телесни увреди, изразяващи се във фрактура на носа, рана на носа и на дясна вежда. От влязлото в сила НП се установява, че наложеното на св. Т. административно наказание не е за нарушение, изразяващо се просто в извършване на маневра „обратен завой“ на неразрешено място, а и за причинените в резултат от нарушението вреди – телесни увреди на пострадал пешеходец. В тази част показанията на св. Т. не кореспондират и на показанията на свидетеля А., който е възприел лично механизма на увреждането на пешеходеца, не е заинтересован от изхода на делото, показанията му са обективни, безпристрастни, логични, непротиворечиви, и напълно кореспондират на събраните писмени доказателства – протокол за ПТП, АУАН и влязлото в сила НП. Ето защо, съдът изцяло кредитира показанията на свидетеля А..

По делото е изготвена и съдебно-автотехническа експертиза /на л.52-58/, от която се установява, че на мястото на произшествието пътното платно на бул.“Захари Стоянов“ е с четири ленти за движение – по две ленти за всяка посока, като лентите за движение в различните посоки са разделени с хоризонтална маркировка от двойна непрекъсната линия. Освен това, в посока от кръстовището с бул.“Панчо Владигеров“ към ул.“Георги Дражев“, от страната на кооперативния пазар, бул.“Захари Стоянов“ има уширение, предназначено за спирка на градския транспорт, обозначено като такава със знак за автобусна спирка. Считано в посоката от бул.“Панчо Владигеров“ към ул.“Георги Дражев“, след пресечката на ул.“Георги Дражев“, е налице пешеходна пътека, обозначена с хоризонтална маркировка тип „зебра“. Адресната регистрация на пострадалия пешеходец е в кв. ***, блок № ***, който се намира от другата страна на бул. „Захари Стоянов“ спрямо автобусната спирка, като най-краткият маршрут за пешеходеца между дома на пешеходеца и автобусната спирка на кооперативния пазар, предполага пресичане на бул.“Захари Стоянов“ на описаната пешеходна пътека, която се намира в участъка между бл.423 и автобусната спирка. Лекият автомобил „Алфа Ромео“ е бил спрян на автобусната спирка, с предна част по посока на движението.