Решение № 1114 от 09.12.2019, Окръжен съд - Варна

Р Е

Ш Е Н И Е

№….………./.……..12.2019г., гр.Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ПЛАМЕН АТАНАСОВ при секретар Мая Петрова, като разгледа докладваното от съдията, търговско дело №273 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба подадена от Я.С.Я., с ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв.С.С., със съдебен адрес:***, против “ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Витоша“ №89Б, представлявано заедно от К Х Ч и Б А В, със съдебен адрес:***, чрез Адвокатско дружество “Д. И. и съдружници“, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.223 от КЗ /отм./ вр. чл.226, ал.1 и чл.267, ал.1, т.2 от КЗ /отм./, и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 30000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание от смъртта на брат ѝ-Г С К, починал в следствие от ПТП настъпило на 16.05.2014г. на кръгово кръстовище в гр.Добрич между бул.“Добруджа“ и околовръстен път на изхода на града, в посока гр.Балчик, по вина на водача на л.а.“Фолксваген Пасат Вариант“, с ДК №****, който е застрахован при ответника по задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“, със Застрахователна полица №06113002603640, валидна от 20.11.2013г. до 19.11.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането-16.05.2014г. до окончателното ѝ изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 16.05.2014г. водача на л.а.“Фолксваген Пасат Вариант“, с ДК №****, нарушил правилата за движение по пътищата, тъй като навлязъл в кръгово кръстовище в гр.Добрич, между бул.“Добруджа“ и околовръстен път на изхода на града в посока гр.Балчик, без да спре и да пропусне движещият се по път с предимство Г С К, който управлявал мотопед. Твърди се, че в резултат от действията на водача на лекия автомобил се стигнало до удар, при който Г К паднал на пътното платно и получи тежка травма на главата, а в последствие починал на 24.05.2014г. в гр.Варна. Сочи се, че по случая е образувано ДП №489/2014г. по описа на Първо РУП Добрич, приключило с внесен в съда обвинителен акт, срещу водача на лекия автомобил, който е признат за виновен и осъден от ОС Добрич, за това че е причинил по непредпазливост смъртта на Г К.

Сочи се, че присъдата е потвърдена от Апелативен съд гр.Варна и е влязла в законна сила на 11.08.2015г. Твърди се, че починалият в резултат от гореописаното ПТП, е брат на ищцата, с когото същата се е намирала в изключително близки отношения. Поддържа се, че в следствие от тежката загуба-нелепата смърт на нейния брат, за ищцата е настъпила една внезапна празнота и непреодолима болка. Твърди се, че починалият и ищцата са отраснали заедно и през годините са изградили много силна емоционалната връзка помежду си, която се е запазила и съществувала до момента на настъпване на процесното ПТП. Твърди се, че в следствие на нелепата смърт на нейният брат, ищцата е останала без една от най-важните фигури в своя живот, от която е търсила съвети и е разчитала на нейното мнение и подкрепа. Поддържа се, че към момента на произшествието, по отношение на причинилото вредата МПС, е имало действащ договор за застраховка “Гражданска отговорност“, сключен с ответника, който е обективиран в Застрахователна полица №06113002603640, със срок на валидност от 20.11.2013г. до 19.11.2014г. Ето защо се поддържа, че на основание чл.267 от КЗ /отм./ застрахователят отговаря пряко пред ищцата за причинените ѝ болки и страдания, като се сочи банкова сметка ***: ***, BIQRZBBBGSF при “Райфайзен Банк“, по която да бъде преведено присъденото обезщетение.

С депозирания от ответникът в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор, се поддържа становище за неоснователност на претенциите. Оспорва наличието на “особено близка връзка с починалия и действително претърпени вреди от смъртта му“ по смисъла на т.р.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС.

Оспорва се наличието на изключение, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка, между ищцата и починалия, като се твърди, че в отношенията им не е имало нищо изключително, което да подлежи на репариране. Поддържа се, че не всяко страдание свързано със загуба на роднина, подлежи на репариране, като и че в случай на родство от втора степен по съребрена линия, то трябва да е “особено“ и “изключително“. Поддържа се, че описаните в исковата молба отношения между ищцата и нейният брат, нямат тези характеристики, а са едни нормални житейски взаимоотношения, които съществуват във всяко едно традиционно българско семейство. Поддържа се още, че на база представените от ищцата писмени доказателства, отношенията между нея и брат ѝ не могат да се квалифицират като изключителни и че не е налице особено близка връзка. На следващо място се оспорва размера на претенцията за неимуществени вреди, като се поддържа, че застрахователно обезщетение не се дължи, предвид липсата на причинена вреда на ищцата. В условията на евентуалност се поддържа, че обезщетението е прекомерно и не отговаря на икономическата конюнктура, на реалната вреда и на критерия за справедливост по смисъла на закона. Поддържа се, че при определяне на размера на обезщетението, освен вида на родствената връзка, следва да се отчетат и конкретните обстоятелства, а именно възрастта на починалия и тази на ищцата, дали приживе те са живели в едно домакинство, какви са били отношенията между тях, дали са установени отношения на привързаност, близост и взаимност. Поддържа се, че от твърденията в исковата молба и от представените с нея доказателства, не се установяват факти и обстоятелства, обосноваващи висок размер на застрахователно обезщетение, тъй като не са налице данни за различни от обичайните, нормални и естествени взаимоотношения между брат и сестра, които да налагат определяне на застрахователно обезщетение в размер на 30000лв. На последно място се поддържа, че в случая е налице съпричиняване от страна на пострадалия на настъпилият вредоносен резултат, поради което и на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД обезщетението следва да се намали. Поддържа се, че съпричиняването от страна на пострадалия се изразява в това, че същия като водач на мотопед, е управлявал без каската му да е била поставена, съгласно изискванията на за безопасност при управление на мотопед.

Твърди се, че каската е била поставена на главата на пострадалият върху лятна шапка с козирка, без да бъде закопчана, тъй като е липсвала металната ѝ закопчалка, с помощта на която каската се закрепва надлежно към главата. Сочи се, че непосредствено преди падането на мотопедиста, каската е изпаднала от главата му и при положение, че същата е била поставена правилно на главата, то предвид механизма на ПТП и ниската скорост на двете превозни средства, за водача на мотопеда не би настъпил вредоносния резултат. Сочи се, че претърпяната от пострадалия тежката черепно-мозъчна травма, се дължи на липсата на каска, тъй като към момента на самия удар, същата вече е била паднала от главата на мотопедиста. Предвид посоченото, се поддържа, че пострадалият е бил без коректно поставена защитна каска, с което е нарушил разпоредбата на чл.137е от ЗДвП и с това си действие е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Ето защо и на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД се прави възражение за намаляване на размера на дължимото обезщетение с 1/2, поради наличие на съществен принос от страна на пострадалия за настъпване на вредите, който е тъждествен с приноса на делинквента. По отношение на претенцията за мораторна лихва се прави възражение за изтекла погасителна давност на основание чл.111, б.“в“ от ЗЗД.

С подадената от ищцата допълнителна искова молба, се оспорват възраженията, твърденията и част от доказателствените искания на ответника, изложени в отговора на исковата молба. Поддържа се, че между ищцата и нейния брат е била налице особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка, която не зависи от това дали те са живели заедно в едно домакинство и в един и същ град, или не, напротив този факт дори е изградил връзката им още по силна и емоционално задълбочена. Поддържа се, че размера на исковата претенция не е завишен, напротив попада в минимума на лимита по договора за застраховка “ГО“ на автомобилистите. Сочи се, че критерия за справедливост при определяне размера на обезщетението, не прави разлика между лицата попадащи в най-близкия кръг на починалото лице, както и че всяка друга интерпретация би довела до дискриминация на съответното лице, търсещо обезщетение и няма как болката и страданията му да се категоризират спрямо критерия-брат, сестра, дете и т.н. Поддържа се, че с оглед механизма на ПТП, не е налице съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като при удар на човешка глава със земната повърхност, не може с категоричност да прецени дали вредоносния резултат, е щял да настъпи с или без поставена обезопасителна каска. Поддържа се още, че дори да бъде установено съпричиняване, то не може да бъде в размер на 50%, тъй като ако водача на МПС е бил пропуснал движещия се с предимство мотопед, е нямало да се стигне до ПТП.

С отговора на допълнителната искова молба, ответника поддържа оспорванията си изложение в отговора на исковата молба и по конкретно за прекомерност на претендираното обезщетение и за наличието съпричиняване на вредоносния резултат.

В съдебно заседание ищцата, чрез пълномощникът си, поддържа предявените искове и моли за тяхното уважаване и присъждане на деловодни разноски.

Ответникът, чрез процесуалните си представители, оспорва предявеният иск, поддържа отговорите и възраженията си. Претендира деловодни разноски. С депозирани писмени бележки се доразвиват съображения в подкрепа на становището за неоснователност на претенциите.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна, следното:

По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към датата на процесното ПТП-16.05.2014г., с ответното дружество е съществувало валидно облигационно правоотношение по договор “Гражданска отговорност на автомобилистите“ относно л.а.“Фолксваген Пасат Вариант“, с ДК №****, което е обективирано в Застрахователна полица №06113002603640, валидна от 20.11.2013г. до 19.11.2014г.

По делото е приет заверен препис от влязла в законна сила на 12.08.2015г. Присъда №10/13.05.2015г. по НОХД №104/2015г. по описа на ОС Добрич, с която Г.З.М. е призната за виновна в извършването на престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ вр.чл.342, ал.1 от НК, тъй като на 16.05.2014г. като водач на л.а.“Фолксваген Пасат Вариант“, с ДК №****, е нарушила правилата за движение по пътищата, като е навлязла в кръгово кръстовище в гр.Добрич, между бул.“Добруджа“ и околовръстен път на изхода на града, в посока гр.Балчик, без да спре и да пропусне движещият се по път с предимство Г С К, с което по непредпазливост е причинила смъртта на последния.

Установява се от приетия по делото заверен препис от Удостоверение за родствени връзки от 07.12.2018г. издадено от Община Варна, че ищцата е сестра на Г С К.

От заключението на назначената по делото КСАТМЕ, което се кредитира от съдът, като безпристрастно и компетентно дадено, се установява, че процесното ПТП-то е настъпило на 16.05.2014г. между л.а.“Фолксваген Пасат“, с рег.№**** и мотопед “Хонда“, с рег.№ТХ 1773 М, на кръстовище с кръгова форма, с главен път от гр.Балчик към гр.Добрич-център на града и второстепенен път от околовръстното на град Добрич-ул.“Любен Станчев“ към гр.Генерал Тошево. Хоризонталната сигнализация не е била видима, а вертикалната е обозначена със знак за пресичане на път с предимство по посоката на движение на процесния автомобил. Мотопедиста Г С К се е движел в платното за движение от гр.Балчик към центъра на гр.Добрич, а лекия автомобил от околовръстния път на гр.Добрич, в посока гр.Генерал Тошево. С оглед крайните положения на участвалите в инцидента МПС и начални следи от плъзгане на легналия на лява страна мотопед, вещите лица заключават, че мотопеда е извършил спасителна маневра в ляво, а автомобила не е изменил движението си по дясната дъга на заеманото пътно платно-придвижил се е напред и в ляво спрямо дясната дъга на пътния възел. Мотопеда се е движил със скорост от около 24.5 км/ч към момента на удара, а автомобила с около 40.5 км/ч. Основна причина за настъпилото ПТП се явява поведението на водачът на автомобила, предприел навлизане в кръстовище без предимство, със скорост непозволяваща му да спре аварийно преди точката на пресичане траекториите на движение на останалите автомобили по пътя с предимство. В резултат от описаното ПТП водачът на мотопеда Г К, е получил тежка контузия на мозъка, мозъчния ствол, кръвоизливи под меките мозъчни обвивки, оток на мозъка, вклиняване на малкомозъчните полукълба, мозъчна некроза, двустранна гнойно хеморагична бронхопневмония, тромби в белодробни съдове, кръвоизливи в белите дробове, венозен застой във вътрешните органи, паренхимна дистрофия на черен дроб, тежка коронаросклероза, стар миокарден инфаркт, сърдечна аневризма, състояние след оперативно лечение-аорто коронарни байпаси, счупване на черепната основа в предна лява черепна ямка, кръвонасядане по меките обвивки на главата в лява челно теменна слепоочна области, ожулване в същата област, кръвонасядания в лявата лицева половина, лявата половина на шията и лявата надключична ямка. Причина за смъртта на Г. Ст.Карамфилов е тежката черепномозъчна травма представена и развилата се в причинна връзка с нея двустранна бронхопневмония, които са довели до настъпването на смъртен изход. Между травматичните увреждания в областа на главата и настъпването на смъртния изход, е налице причинно следствена връзка. Г. е бил с поставена предпазна каска Ст.Карамфилов към момента на ПТП, като непоставянето на т.нар. подбрадник, който в конкретния случай е липсвал, е причина за изхлузване на каската от главата на мотопедиста.