Решение № 270 от 07.08.2026, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 270 гр. Ловеч, 07.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА при участието на секретаря ИВЕЛИНА СТ. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно наказателно дело № 20264310200362 по описа за 2026 година

С Електронен фиш Серия К № 12113771 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОД на МВР Ловеч на Г. О. Г.

ЕГН: ********** от гр. Л., е наложена на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, глоба в размер на 153.39 евро /300.00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 04.10.2025 г. в 23.22 часа в обл. Ловеч, общ.

Угърчин на път Първи клас, номер 4, на 21.958 км., землището на с. Сопот с АТСС СПУКС „ARH CAM S1”, насочено в посока гр. Варна снимащо в посока гр. София, при максимално разрешена скорост от 70 км.ч. въведено с п.з. В-26 и приспаднат толеранс от 3 км.ч или 3% е установено, че с МПС л.а. „БМВ 530 Д“ вид л.а. с рег. № ...., е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство 1250b64. Посочено е, че при разрешена скорост от 50 км/ч е установена скорост от 87 км /ч, като е налице превишаване на разрешената скорост с 37 км/ч.

Недоволен от Електронния фиш останал жалбоподателят Г. О. Г., който го обжалва в срок, чрез адв. Р. Р. от АК Плевен и излага, че електронен фиш е незаконосъобразен, в която насока излага подробни аргументи и моли да бъде отменен изцяло. Претендира на основание чл.38, ал.2 от ЗА направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, не се явява. За него редовно призована не се е явила и адв. Р. Р. от АК Плевен, която е депозирала молба за разглеждане на делото в тяхно отсъствие. С молбата е направила искане за отмяна на обжалвания ЕФ, както и на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата съдът да й присъди адвокатско възнаграждение.

Издателят на обжалвания ЕФ – ОД на МВР Ловеч, редовно призован, не изпраща представител. Със съпроводителното писмо, с което е представена административно наказателната преписка молят, в случая, че бъде уважена жалбата да бъдат присъдени разноски в минималния определен размер за този вид дела, съгласно Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

1

Съдът намира, с оглед ангажираните по делото доказателства, че жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок и от лице имащо право да подаде такава.

Съдът намира, че от формална страна обжалваният електронен фиш не съдържа всички изискуеми съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. В процесният електронен фиш не е описано точно извършеното административно нарушение. В обстоятелствената част на ЕФ е посочено, че е извършено нарушение квалифицирано по чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, което се твърди, че е извършено в землището на с. Сопот, на път първи клас, номер 4, км.21.958 и че максимално разрешената скорост е била 70 км. ч. въведено с п.з. В26. Същевременно с това, малко по – надолу в ЕФ е посочено, че разрешената скорост е била 50 км.ч., че МПС се е движило със скорост от 87 км/ч, че е приспаднат толеранс от 3 км., и че налице превишаване на разрешената скорост с 37 км/ч. За така посоченото нарушение на жалбоподателя е наложена глоба на основание чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, съгласно, която разпоредба „Водач на моторно превозно средство или на състав от пътни превозни средства, който превиши разрешената скорост извън населено място, се наказва, както следва: за превишаване от 31 до 40 km/h - с глоба 300 лв.

С оглед така изложената в процесният ЕФ фактическа обстановка, съдът намира, че не става ясно, каква е била максимално разрешената скорост в процесния участък от пътя, както и каква е превишената от жалбоподателя скорост.

При нарушенията по чл. 21 от ЗДвП максимално разрешената скорост е елемент от обективната страна на нарушението, тъй като единствено чрез нейното конкретизиране може да се установи дали водачът е превишил допустимата скорост и с колко километра в час, което е определящо както за съставомерността на деянието, така и за приложимата санкционна разпоредба.

Посочването на максимално разрешената скорост не е формалност, а елемент от фактическия състав на нарушението, който индивидуализира противоправното поведение и гарантира правото на защита на санкционираното лице.

С оглед на гореизложеното, съдът намира, че в обжалванията ЕФ не е направено описание на нарушението и не са посочени обстоятелствата, при които същото се твърди, че е извършено, с което е ограничено правото на защитата на наказаното лице.

По делото е приложен снимков материал, приет като доказателство, от който се установява, че процесния л.а. се е движил с превишена скорост от 90 км.ч., в пътен участък, който е извън населено място и за който е важало ограничение от 70 км.ч. Използваното в случая техническо средство само е приспаднало 3 км. /толеранс /в приложената разпечатка, снета от паметта на системата, е налице отбелязване в такава насока/, съгласно методическите указания за експлоатацията му. В ЕФ обаче, е вписана скорост от 87 км.ч., като същевременно с това, е посочено, че жалбоподателят е превишил разрешената скорост с 37 км.ч., като именно за това превишение на основание чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 153.39 евро /300 лева. Ако се приеме, че максимално разрешена скорост процесният участък от пътя е била 70 км.ч., при установена скорост от 87 км.ч., е налице превишение на скоростта със 17 км.ч., а не със 37 км.ч., за каквото превишение на скоростта е наказан жалбоподателя, поради което съдът намира и, че в процесния ЕФ неправилно е приложена и санкционната разпоредба.

С оглед наличието на противоречие в обстоятелствената част на ЕФ относно максимално разрешената скорост, която е важала за процесния участък от пътя, съдът намира, че не може да се направи преценка дали АНО е дал правилна правна квалификация на нарушението, поради което и няма да излага мотиви в тази насока.

Съдът намира, че в случая е спазено изискването за изготвяне на протокол за използването на мобилното АТСС, каквото изискване е вменено в разпоредбата на чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532/12.05.2015 г. година за условията и реда за използване на 2 автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи, като в тази връзка по делото е приложен, приет и вложен: протокол за използване на АТС с рег. №456р-8254/06.10.2025 г.

Съгласно, обаче разпоредбата на чл.10, ал.3 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г. издадена от МВР на основание чл.165, ал.3 от ЗДвП, „При работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда.”.

Предвид обстоятелството, че с административно наказателната преписка не е представена снимка на разположението на АТСС, съдът е задължил АНО, да представят такава снимка.

В отговор е получено писмо с рег. №456000-0323/28.05.2026 г. на ОД на МВР Ловеч, РУ Угърчин, в което е посочено, че не могат да представят снимка на разположението на АТСС, тъй като нямат такава.

Съдът, като взе предвид, че не е отпаднало задължението при използването на мобилното АТСС съответното място за контрол да е удостоверено с протокол, съставен от обслужващия го полицейският служител, в който изчерпателно са посочени релевантните обстоятелства - точното място на контрол и посоката, в която е осъществяван, въведения за контролирания участък скоростен режим, режима на измерване, началото и края на работната смяна, който да бъде съпроводен със снимка на разположението на уреда, а в конкретния случай липсва подобна снимка, от която в действителност да става ясно къде е било разположено при извършване на заснемането на скоростта АТСС, намира, че това обстоятелство въвежда основателно съмнение относно извършването на нарушението, като липсата на доказано по нормативно предвидения ред (със снимка) местоположение на уреда на посочените в НП дата и място, препятства възможността да се установи действително ли скоростта на автомобила е измерена в зоната с ограничение на скоростта.

Предвид изложеното съдът намира, че вмененото нарушение се явява недоказано, а освен това при издаването на обжалваният ЕФ са допуснати процесуални нарушения, които са ограничили правото на защита на жалбоподателя, поради което обжалваният ЕФ като незаконосъобразен, следва да бъде отменен.

По разноските

От пълномощника на жалбоподателя са поискани и направените разноски по делото на основание чл.38, ал.2 във вр. с ал.1, т.3 от ЗА. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В приложения на л.6 от делото договор за правна защита и съдействие от 02.04.2026 г. е посочено, че е предоставена безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.2 във вр. с ал.1, т.3 от ЗА. Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл.38 ал.1 т.3 от ЗА, е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл.38 ал.2 от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл.38 ал.1 т.3 от ЗА, като не се нуждае от доказване обстоятелството, че клиентът е близък на адвоката. Посочените предпоставки в случая са налице, поради което следва да бъде заплатено от издателят на процесният ЕФ 3 адвокатското възнаграждение в размер на 204.56 евро /400 лева, определено по реда на чл.

18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която разпоредба ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Според чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата, за защита по дела с интерес до 1000 лв., какъвто е и настоящия случай възнаграждението е 204.56 евро / 400 лв.

Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Областна дирекция на МВР – Ловеч, именно същата в качеството й на юридическо лице следва да понесе разноските по делото.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 , ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 12113771 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система издаден от ОД на МВР Ловеч, с който на Г. О. Г. ЕГН: ********** от гр. Л. е наложена на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, глоба в размер на 153.39 евро /300.00 лева, за извършено нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, като

НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

ОСЪЖДА Областна дирекция към Министерство на вътрешните работи - Ловеч да заплати на адв. Р. Н. Р. от АК Плевен, сумата от 204.56 евро / 400 лв., за осъществена по реда на чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата адвокатска защита и съдействие.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд по реда на АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.