Решение № 126 от 04.07.2024, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 126 гр. Харманли, 04.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселин Хр. Коларов при участието на секретаря Елена Д. Георгиева като разгледа докладваното от Веселин Хр. Коларов Административно наказателно дело № 20235630200613 по описа за 2023 година

Производството е по Глава III Раздел V, чл.59 и сл. от Закон за административните нарушения и наказания.

Обстоятелства по жалбата.

Жалбоподателя Ю. Ф. Ч. ЕГН ********** от гр. Нова Загора, обжалва наказателно постановление № 23-0271-000737/03.VIIІ.2023г. на Начал-ник група към ОД МВР РУ-Харманли, като счита че постановлението е незаконосъобразно и неправилно, а изложената фактическа обстановка в Акта и в НП не отговаряла на истината, както и че при съставянето на същите били допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Твърди се, че Акта и НП не съдържали всички задължителни законови реквизити, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, а НП било издадено извън преклузивните законови срокове и от орган, който не бил оправомощен да издава и подписва НП за нарушения по ЗДвП.

Моли съда да постанови решение за отмяна на наказателното постановле-ние, като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателя - редовно призован, не се явява и не се представлява. От проц. представител адв. М. М. от при АК Сливен е депозирана молба, с която поддържа жалбата. Алтернативно моли съда да измени обжалваното НП като намали наложеното на жалбоподателя наказание до размера на законовия минимум.

Административно наказващия орган - Началник група към ОД МВР РУХарманли, редовно призован не се представлява. В придружителното писмо към административно наказателната преписка изразява становище в случай на отмяна на наказателното постановление да бъде обстойно разгледан определения размер на възнаграждението при наличието на адвокатски хонорар като същият бъде определен в минимален размер.

Районна прокуратура Хасково, ТО - Харманли – редовно призована, не изпраща представител и не вземат становище по жалбата.

Факти от съдебното дирене.

С Наказателно постановление № 23-0271-000737/03.VIIІ.2023г. на Началник 1 група към ОД МВР РУ-Харманли, издадено въз основа акт сер. АД № 737/ 18.VII.2023г. на Ю. Ф. Ч. ЕГН **********, на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание: “Глоба” в размер на 200лв. и „ Лишаване от право да управлява МПС” за 6месеца, за това, че:

”На 18.VII.2023г. в 02.10ч. в гр. Симеоновград, на ул. ”Съединение” (Карл Марк) като водач на лек автомобил - „Фолксваген Шаран” с рег. № ***, държава България при обстоятелства:

В гр. Симеоновград по ул.”Съединение” в посока към ж.п.гара, управлява лек автомобил - „Фолксваген Шаран” с рег. № *** собственост на К*Ж*А* ЕГН **********, като не спира на подаден светлинен и звуков сигнал е извършил:

1.Не спира плавно на посоченото място, или в най- дясната част на платното за движение, при подаден сигнал за спиране от контролен орган, с което виновно е нарушил чл. 103 от ЗДвП.”

В Акт за установяване на административно нарушение сер. АД № 737/ 18.VII.2023г. са отразени идентични обстоятелства.

Материалната компетентност на издателя на НП – Началника на група към ОД на МВР Хасково, РУ- Харманли, която се оспорва по делото се доказва от приетата по делото Заповед № 8121з-1632/02.XII.2021г. на Министъра на вътрешните работи, с която на определен кръг длъжностни лица наказващия орган по закон надлежно е делегирал правомощия да издават НП за нарушения по ЗДвП, в кръга от които изрично визирана е и тази длъжност.

В хода на настоящото производство, в качеството на свидетел се разпитаха: С.

А. Т. - актосъставител, Е. Д. Г.- свидетел по акта -служители на РУ Харманли, К*Ж*А* – доведен свидетел от страна на жалбоподателя и А. И* К. – Н-к сектор ПИП при ОДМВР Хасково.

От показанията на свидетелите Т. и Г. - служители на РУ Харманли се установява, че бил получен сигнал от ОДЧ на РУ Харманли за лек автомобил, който не спрял на подаден сигнал за спиране в гр. Любимец, който автомобил се движел в посока гр.

Симеоновград. След създадена организация автомобила бил засечен в гр. Симеоновград на ул. „Търговска“, след който се движел полицейски автомобил със светлинен и звуков сигнал.

От тяхна страна също бил подаден светлинен и звуков сигнал на автомобила, но той не спрял, след което и двата автомобила тръгнали след него. Първият автомобил предприел маневра за принудително спиране и автомобила бил спрян. При проверката на автомобила се установило, че в него пътували две лица – мъж и жена и имало акцизна стока, която подлежала на митнически контрол. Автомобила бил задържан и съставен АУАН на водача за констатираното нарушение в негово присъствие и предявен за подпис, с направени възражение спрямо акта. Водача на автомобила посочил, че бил уплашен и затова не спрял на подадения сигнал в гр. Любимец.

От показанията на св. А. К. се установява, че в хода на СПО, за противодействие на престъпление против индивидуалната собственост бил уставен въпросния автомобил, който превозвал акцизни стоки в района на гр. Любимец и на автомагистрала „Марица“ с колегите му се опитали да го спрат, като подали светлинен и звуков сигнал от техен автомобил, но сливенския автомобил ускорил скоростта в посока Харманли и от там продължил по пътя за Симеоновград. Автомобила бил последван от тяхна страна с постоянно включени светлини и след направена организация чрез дежурната част в гр. Симеоновград, автомобила бил спрян.

В хода на процеса беше разпитана и доведената от страна на жалбоподателя и пътувала с него автомобила свидетелка К*Ж*А*- майка на жалбоподателя, която обяснява, че през нощта когато минали границата една кола карала след тях и мигала само с фарове, не била полицейска кола, не били униформени и не вдигали стоп палка. Те се уплашили и продължили, но в Симеоновград, като видели полицейската кола спрели. Свидетелката твърди, че сигнал за спиране не бил подаден, освен с премигване на фаровете. Имало един прожектор в ръката и ги осветявал в прозореца, колата била черна и тя се изплашила и затова не спрели. След което били отведени в ПУ Симеоновград за проверка и съставяне на 2 акт.

Правни съображения.

Настоящото наказателно постановление подлежи на обжалване в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 23.X.2023г., като жалбата е депозирана пред РУ- Харманли към ОД на МВР - Хасково на 03.XІ.2023г. и входирана под вх.№ 271000-8863/03.XІ.2023г. Като подадена в законоустановения срок, жалбата се явява процесуално допустима. Преценена по същество според състава на съда е частично основателна.

Наказателното постановление е издадено при спазване на предвидените в Глава ІІІ на ЗАНН разпоредби, регламентиращи установяване на административните нарушения и налагане на административните наказания и не страда от процесуални пороци, водещи до отмяната му. Актът за установяване на административно нарушение е съставен както в присъствието на нарушителя, а така също и в присъствието на свиде-тел – служител на РУ на МВР гр. Харманли.

Актът е издаден от компетентно длъжностно лице - С. А. Т. в качеството му на мл.автоконтрольор при РУ Харманли и в рамките на правомощията предоставени от Закона за МВР. Актът за установяване на административно нарушение съдържа всички задължителни реквизити, предвидени в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.

Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазени са формата и редът за издаването му, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от Закон за административните нарушения и наказания, установяваща изискуемите реквизити, но само отчасти.

Налице е пълно фактическо и правно единство между АУАН и НП, поради което няма каквото и да е съмнение относно конкретната фактическа деятелност на жалбоподателя, респ. за какво нарушение е наказан, въпреки наведените в тази посока доводи в жалбата за допуснати съществени процесуални нарушения, ограничили правото му на защита.

При преценка правилното приложение на материалния закон, съдът намери НП за правилно същото, визиращ самостоятелно административно нарушение, правно квалифицирано: с нормата на чл.103 от ЗДвП, субсумиращо състава на чл. 175 ал.1 т.4 от ЗДвП. Така дадената от АНО правна квалификация е вярна, съответства на изложените факти и описани деяния в констативната част, приети за доказани от органа, които покриват обективните признаци на посочените административно-наказателни разпоредби. Като водач, управляващ МПС - лек автомобил, жалбоподателят е субект на задълженията, предвидени в нормите на ЗДвП, които установяват правилата за движение по пътищата, изискванията към водачите и конкретни техни задължения, така и относно движещите се превозни средства. В кръга на тези задължения от императивен порядък са и установеното с чл.103 от ЗДвП, съдържащо изрично предписание, според което при подаден сигнал за спиране от контролните органи, всеки водач на превозно средство е длъжен да спре по начина, указан в разпоредбата на закона ( плавно, в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място) и да изпълнява дадените му указания.

За съставомерността на нарушението по чл.103 от ЗДвП е необходимо, от обективна страна, подадения сигнал да е възприет от водача, същият да не е спрял или да не е изпълнил дадени указания. В случая, по делото, доказани по категоричен начин са фактите, свързани с поведение и действия на жалбоподателя, разкриващи обективното неизпълнение от негова страна на всяко от обсъжданите задължения, обвързващо го в качеството му на водач на МПС. Правните изводи в тази насока са безспорни, тъй като от безпротиворечивите гласни доказателства - показанията на св. Т., св. Г. и св. К., несъмнено се установи, че жалбоподателят управлявайки лек автомобил не е спрял на подаден звуков и светлинен сигнал за спиране.

В тази насока, свидетелските показания, кредитирани от съда са напълно еднозначни, недвусмислени и убедителни, като разпитаните свидетели категорично потвърждават, че именно жалбоподателя е бил водач на автомобила и с оглед обективността и липсата на противоречия в тях, поради което няма основание за друг извод, освен този, че жалбоподателят е нарушил задължението си визирано в чл.103 от ЗДвП, отказвайки да спре 3 на определеното място. В този смисъл той не е изпълнил дадените му указания за спиране подаден стоп сигнал с палка и светлинен сигнал, които безспорно следва да се квалифицират като нареждане на органите за контрол и регулиране на движението. След като това е така, налага се безпротиворечив извод, че с демонстрираното си поведение, в частност с това си бездействие, водачът -жалбоподателят е изпълнил от обективна и субективна страна, административно наказателния състав на чл. 175 ал.1 т.4 от ЗДвП и следва да понесе съответната административно наказателна отговорност. Достигайки до същия извод АНО е постановил правилен и законосъобразен акт, а отговорността на жалбоподателя Ч. правилно е била ангажирана на посоченото правно основание.

Налице е и субективният елемент -вината. Поведението на жалбоподателя е било виновно, тъй като съзнавайки естеството на всяко от указаните задължения, произтичащото от нормата на чл.103 от ЗДвП, чийто безспорен субект е бил, той е съзнавал или ако не е съзнавал е следвало да съзнава общественоопасните последици на извършеното от него, като от волева страна е искал тяхното настъпване. Последното обосновава и извод за неговия пряк умисъл, при извършване на нарушението. С тези правни аргументи, решаващият съдебен състав прие, че с деянието си Ч. е осъществил от обективна и субективна страна, състава на административното нарушение от обжалваното НП, при възведената правна квалификация, визираща административно наказателният състав по чл.

175 ал.1 т.4 от ЗДвП . Следователно напълно законосъобразно и правилно същото му е било вменено и за същото е реализирана неговата административно наказателна отговорност.