Определение № 577 от 12.05.2025, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 577 гр. София, 12.05.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски

Членове:

Димитър Г. Цончев

Магдалена Д. Инджова като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Въззивно частно гражданско дело № 20251800500411 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1,т.2, вр.чл.130 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от В. С. Л., ЕГН **********, чрез адвокат М. П. срещу определение № 222 от 26.03.2025 година, постановено по гр.д.№ 94/2025 г., по описа на ЕПРС, с което е прекратено съдебното производство по делото, като е прието, че искът се явява недопустим, на основание чл.130 от ГПК.

Съдът се е мотивирал за горното, че не подлежи по пътя на принудително изпълнение въз основа на влязло в сила съдебно решение задължение за изграждане на вход в жилищна сграда и извършване на СМР в тази насока, въз основа на поето задължение за това от починал наследодател на ответника.

Частният жалбоподател моли обжалваното прекратително определение да бъде отменено и делото да се върне на ЕПРС за продължаване на съдопроизводствените действия по него, тъй като счита, че така предявения иск за реално изпълнение на поето задължение за изграждане на жилищен вход е допустим и основателен.

Излага съображения в тази насока, претендира присъждане на разноски по списък с правно основание чл.80 ГПК.

Софийски окръжен съд, след като обсъди оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства, счита същата за неоснователна.

С определение № 222 от 26.03.2025 година, постановено по гр.д.№ 94/2025 г., по описа на ЕПРС, съдът правилно и законосъобразно е прекратил съдебното производство по делото, като е приел, че искът се явява недопустим, на основание чл.130 от ГПК.

С исковата молба и уточняващата молба ищцата В. С. Л. е предявила 1 срещу ответника Г.Н.Л. иск за осъждане на ответника Г.Н.Л. да изгради предвидения по архитектурен проект вход на недвижим имот, представляващ ВТОРИ ЕТАЖ от двуетажна масивна жилищна сграда построена в дворно място, находящо се в с. П., общ. Елин Пелин, обл. Софийска, съставляващо парцел VІ-223 отреден за ПИ № 223 в кв.33 , по плана на село П., обл.

Софийска, при съседи: от две страни улици, П.Л., Б.Н., възлизащ на 6000.00 (шест хиляди) лева, който е необходим на ищцата В. С. Л., за да получи достъп до собствения си недвижим имот.

Настоящият съд изцяло споделя възприетата от районния съд фактическа обстановка и правни изводи, тъй като иск за реално изпълнение от ответника на поети договорни задължения от неговия наследодател за изграждане на жилищен вход и свързаните с това СМР на къща се явява недопустим, поради невъзможност за реализацията на това задължение по пътя на принудителното изпълнение.

В подобна хипотеза ищецът би разполагал с правна възможност да търси реализация на накърнените си права по пътя на гражданско – правната обезвреда за причинени от неизпълнението вреди, чрез упражняване на института на гестията или по административно – правен ред, чрез иницииране на съответни разрешителни процедури по ЗУТ в тази насока.

Извън горното, но за пълнота на изложението следва да се добави, че в настоящия казус липсват изначално и изрично поети и разписани договорни задължения за извършване спрямо ищцата от страна на праводателя на ответника на конкретно описани довършителни работи, предмет на настоящия иск.

Ето защо частната жалба срещу определението на ЕПРС следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

С оглед изхода на настоящото въззивно частно - гражданско производство, разноски на частият жалбоподател не следва да бъдат присъждани, а за пълнота на изложеното следва да се отбележи, че дори в случай на уважаване на частната жалба, на този етап такива не се следват, а се възлагат на правоимащата страна с окончателния съдебен акт по съществото на спора.

В случая настоящото определение на окръжния съд не представлява „акт, с който приключва делото в съответната инстанция“, поради което правилата на чл.81 ГПК и чл.78, ал.1 ГПК се явяват неприложими и разноски на този етап не следва да се присъждат.

Воден от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба от В. С. Л., ЕГН

**********, чрез адвокат М. П. срещу определение № 222 от 26.03.2025 2 година, постановено по гр.д.№ 94/2025 г., по описа на ЕПРС, с което съдът е прекратил производството по делото, поради недопустимост на предявения иск, на осн.чл.130 от ГПК.

Определението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от съобщението до частния жалбоподател.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3