Определение № 4518 от 02.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4518 гр. София, 02.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20251110146156 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 от ГПК

Образувано е по искова молба с вх. № 300213/12.09.2025 г. на Х. Й. Т., с ЕГН: **********, доуточнена с молба с вх. № 322760/03.10.2025 г., подадена чрез адв. С. С., срещу „Валантик СМЕ“ АД, с ЕИК: 207246782, с която се иска 1/ да бъде признато за незаконно уволнението на Х. Й. Т., извършено със заповед № *** г., и същото да бъде отменено; 2/ съдът да възстанови ищеца Х.

Й. Т. на заеманата преди незаконното уволнение длъжност „програмист, софтуерни приложения“, с код по НКПД *** – при ответника при условията от преди уволнението; 3/ ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата о т 18 482.40 евро / или 36 148,44 лева/, представляваща обезщетение за оставане без работа, дължимо за периода от 29.08.2025 г. до 28.02.2026 г. в размер на 6 брутни работни заплати / всяка по 6024.74 лева/. Претендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че ищецът е работил по трудово правоотношение /ТПО/ при ответника въз основа на трудов договор № *** г., като е заемал длъжността „програмист софтуерни приложения“. Твърди, че със Заповед № *** г. трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ – поради липса на качества за ефективно изпълнение на възложената работа.

Посочената заповед за прекратяване на ТПО обаче ищецът счита за незаконосъобразна като в тази връзка излага подробни съображения. Твърди, че по силата на сключения трудов договор ищецът е изпълнявал добросъвестно трудовите си задължения в обем и качество, които са задоволявали неговия работодател, индиция за което е увеличаване на трудовото му възнаграждение от страна на работодателя. Посочва, че през 2025 г. работодателят започва процес по преструктуриране, поради което се е наложило да намали персонала, при което е предложил на ищеца 1 прекратяване на трудовото правоотношение между страните срещу заплащане на обезщетение от 1 заплата, а ответникът е поискал обезщетение от 4 бр. заплати, поради което между страните не е постигнато съгласие за прекратяване на трудовия договор.

Поради това работодателят започнал да възлага на ищеца задачи, които са прекомерни съобразно предоставеното време за изпълнението им, създал е тежка и тягостна среда на работа и му е възложил изпълнение на работа в нова платформа Salesforce D2C, в която до този момент ищецът не е работил – посочва, че до този момент ищецът е работил в платформа Salesforce Core Platform. Посочва, че за усвояване на работата от едната в другата платформа е било необходимо време за обучение на ищеца, което реално не му е предоставено, предвид което времето за възлагане на работата в новата платформа е твърде малко за осъществяване на възложената работа и усвояване на новата система. Въпреки сложността на предоставените задачи ищецът поддържа, че е успял да ги извърши, но въпреки това ответното друежство му е дало негативна атестация.

Посочва се също така, че без предупреждение са прекратени социалните му придобивки – прекратено е допълнителното здравно осигуряване на ищеца и дъщеря му и „Мултиспорт карта“, заплащана до този момент от работодателя. Предвид посоченото, поддържа, че при възлагане на работата с новата платформа Salesforce Core Platform работодателят е действал недобросъвестно и с цел да прекрати трудовото правоотношение на ищеца, заобикаляйки разпоредбите на трудовото законодателство.

Твърди, че след прекратяване на трудовото правоотношение ищецът не е започвал нова работа на нов трудов договор, за което посочва, че ще представи допълнително доказателства и моли за присъждане и на обезщетение за времето на оставане без работа в установения по чл. 225, ал. 1 КТ период и размер от 6 брутни работни заплати в размер на 36 148,44 лв.

С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени.

Представени са писмени доказателства: трудов договор № *** г.; фиш за заплати на ‚Валантик СМЕ“ АД за м. юли 2025 г.; копие от имейл корееспонденция между *** и *** и*** от 17.07.2025 г.; Заповед № *** г.

Прави се искане за допускане на свидетелски показания, с които да установи целта на ищцовото дружество да освободи служителите си и разликата между старата и новата платформа, на която работодателят е предоставил на ищеца да работи преди уволнението.

В срока по чл. 131 от ГПК от ответника „Валантик СМЕ“ АД , чрез процесуалния му представител адв. В.В., е постъпил писмен отговор, с който оспорва предявените искове като неоснователни.

Не се оспорва, че ищецът е бил служител на ответника на длъжност „програмист софтуерни приложения“, както и че със заповед № *** г. е прекратено трудовото правоотношение, заемано от ищеца, а също и така, че след последното изменение на трудовото правоотношение между страните, считано от 01.05.2024 г. трудовото възнаграждение на ищеца е определено в размер на 6 024,74 лв.

2

Tвърди се, че трудовото правоотношение е прекратено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, като ищецът при прекратяване е отказал да получи заповедта за уволнение, което е удостоверено с подписите на двама свидетели.

Посочва, че липсата на качества на ищеца за изпълнение на възложената работа се установява и от атестационен формуляр, удостоверяващ изготвена на 19.08.2025 г. атестация на ищеца от страна на прекия ръководител на ищеца ГГ.Г.. Посочва, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е мотивирана и съдържа изрично посочване на липсващите качества на ищеца.

Поддържа, че според трайната съдебна практика на ВКС липсващите качества може да се съдържат както в заповедта, така и в друг документ, към който заповедта за уволнение препраща, като в процесния случай липсващите на ищеца качества и изискванията за изпълнение на работата, които ищецът не покрива за ефективно изпълнение на възложената работа, се конкретизират както в заповедта за уволнение, така и в оценката за представянето на ищеца.

Счита, че оценката за работата на ищеца е извършена изцяло въз основа на обективни критерии и изцяло съобразени с изброените в длъжностната му характеристика задължения и отговорности и лични качества на ищеца във връзка с изпълняваната работа. Твърди, че заповедта за уволнение е издадена от лице с представителна власт спрямо работодателя. Излага доводи, че неизпълнението на трудовите задължения на ищеца е безвиновно. Оспорва твърденията в исковата молба, че работодателят при извършване на уволнението е извършил злоупотреба с право. Поддържа, че целта на работодателя е била да помогне на ищеца да подобри качеството на извършваната от него работа. Поддържа, че един месец преди извършване на уволнението работодателят е уведомил ищеца за недостатъците в извършваната от него работа и му е предоставил 30 дни за подобри работата си, като му е посочил проблемните направления, а в периода 23.07.2025 г. – 15.08.2025 г. работодателят е провел 5 бр. работни срещи с ищеца, на които е проследено изпълнението на възложените на ищеца задачи от плана за подобрение, дават му се ясни и конкретни насоки от най-добрите служители на работодателя, но ищецът не успява да вникне в същността на поставените му задачи и не успява да изработи програмен код, който да отговаря на изискванията и нуждите на работодателя си.

Твърди, че възложените на ищеца задачи са изцяло съобразени със заеманата от него длъжност и възложената му трудова функция и срокът им за изпълнение и сложността им са съобразени с изпълняваната от ищеца длъжностна характеристика. Оспорва твърденията на ищеца за съществени и фундаментални различия между Salesforce D2C и Salesforce Core Platform като неоснователни. Посочва, че Salesforce D2C представлява приложение, изградено върху същата Salesforce Core Platform, като и двете използват един и същ програмен език и обща база данни. Поради това не съществуват различия между тях по отношение на разработката на програмен код, която е основно трудово задължение на ищеца. Поддържа, че работата със Salesforce D2C е по-лека, тъй като се свежда до конфигуриране на вече съществуващи функционалности, за разлика от Salesforce Core Platform, при която е необходимо и тяхното създаване чрез програмиране. Твърди, че въпреки 3 възлагането на едни от най-лесните задачи, ищецът не е успял да се справи с изпълнението им. Допълнително излага твърдения, че в периода от април до август 2024 г. ответникът е организирал и провел групово обучение по Saleforce за обучение за работа със Salesforce D2C, а в периода от февруари 2025 до март 2025 ответникът е организирал и провел обучение специално на ищеца „Accessibility training“, с цел да бъде помогнат да развие умения за писане на достъпни Saleseforce компоненти.

Признава, че преди прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото основание ответникът е предложил на ищеца прекратяване по взаимно съгласие със заплащане на обезщетение в размер на 2 работни заплати от страна на работодателя, но ищецът е поискал 4 заплати обезщетение, поради което съгласие между страните не е постигнато. Твърди, че предложението за прекратяване по взаимно съгласие не доказва твърденията на ищеца за недобросъвестност на работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение.

Посочва, че е прекратил здравното осигуряване и „Мултиспорт“ картата на ищеца след датата на прекратяване на трудовото правоотношение. Оспорва предявените искове и по размер.

Предявява насрещно възражение за прихващане със следните насрещни задължения на ищеца към ответника в общ размер от 11 106,47 лева, от които 6 386,22 лева – обезщетение по чл.220, ал.1 КТ за неспазен срок на предизвестие, 4720,25 лева – обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск. Посочва, че посочените суми са заплатени от работодателя на ищеца поради прекратяване на трудовия договор и в случай на отменяне на уволнението, същите ще се явяват заплатени без основание.

С тези аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени.

Претендират се разноски, в това число и адвокатско възнаграждение.

Представят се писмени доказателства: трудов договор № *** г.; длъжностна характеристика; допълнителни споразумение към трудов договор № 0*** г. от дати: 01.04.2022 г., 01.09.2022 г., 01.05.2023 г. и от 01.05.2024 г.;

Заповед № *** г. за прекратяване на трудово правоотношение; оценка на представянето (атестация); декларация за връчване на документи в оригинал; фиш за заплати за м. август 2025 г.; извлечение от онлайн банкиране за 11.09.2025 г.; авизо от 17.11.2025 г. за заплащане на заплата за м.08.2025 г.; имейл от 18.08.2025 г., от 07.08.2025 г., от 29.07.2025 г.; обратна връзка и план за подобряване на представянето; справка №*** г. към застрахователен договор № *** г. към групова медицинска застраховка „закрила“ с приложение №1 – списък на лица за включване и приложение №2 – списък на лица за изключване; имейл от 22.08.2025 г.; опис за издаване на карти за медицински застраховки; имейл от 19.11.2025 г. 3;20 ч.; имейл от 17.11.2025 г. от Н.П. до М.Б.; имейл от 26.09.2025 г. от Л.М. до Е.Н.; имейл от 17.09.2025 г. от Е.Н. до Bulgaria Mall Leasing; протокол от 29.09.2025 г. между „Бул.

България 69“ ЕАД и „Валантик СМЕ“ АД; фактура №*** г. и №*** г.

Моли за допускане на двама свидетели при режим на довеждане, с показанията на които да установи липсата на професионални качества на 4 ищеца за изпълнение на възложената работа, несъответствие с изискванията на работодателя спрямо длъжността, добросъвестността на работодателя във връзка с възлаганите задачи, същността на двете платформи, проведени на ищеца обучения, редовни срещи с ищеца в срока на плана за подобрение и невъзможност на ищеца да разбере същността на поставените му задачи.

Прави искане за съдебно-счетоводна експертиза с поставени задачи.

Иска и издаване на съдебно удостоверение, което да послужи пред НАП и въз основа на което ответникът да се снабди с информация за сключени от ищеца трудови договори за периода от 19.08.2025 г. до 20.02.2026 г.