Определение № 1157 от 10.07.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1157 гр. Варна, 10.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Деница Добрева като разгледа докладваното от Деница Добрева Търговско дело № 20263100900352 по описа за 2026 година за да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от А.

В.,

ЕГН

**********, с адрес:

****************************************** за установяване по отношение на

А.

М.

О.,

ЕГН

**********, с адрес:

****************************************** съществуването на вземания по издадени заповеди за изпълнение по ч.гр.д.№ 161/2026 и ч.г.р.д№ 280/2026г., и двете по описа на РС- Балчик, на осн. чл. 422, ал. 1 от ГПК.

Съдът, след преценката на интереса от търсената защита, обоснова с исковата и уточняващите молби, намира учреденото производство за недопустимо по следните съображения:

Полза на ищеца А. В. са издадени заповеди за изпълнение за вземанията за възстановяване на вложени лични средства от кредитора в общо дружество с длъжника съгласно декларация с нотариална заверка на подписите с рег. № 2900 от 04.06.2025 г. на нотариус Диана Стоянова с рег. №192 на НК с район на действие Районен съд – Варна, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 19.03.2026 г.

В рамките на исковото производството, след уточненията, ищецът е твърдял, че е предоставил средства за дейността на дружеството „Варна фут фактори“ ООД, в което е имал дялово участие. С оглед прекратяване на членството си в дружеството и прехвърляне на дяловото си участие на другия съдружник- ответника О., на от 4.06.2025г. последният е издал декларация с нотариална заверка на подписа рег.№ 2900/04.06.2025г. на нотариус с № 192 на НК, с което се е съгласил, че дължи на ищеца сумата от 160 000 евро.

Твърди се още, че с договор за прехвърляне на вземания, отново от 4.06.2025г., ищецът е прехвърлил на ответника А. М. О. вземанията си от „Варна фут фактори“ ООД, произтичащи от предоставените на дружеството 1 средство срещу продажна цена от 9500 лева, която се твърди да е симулирана.

С уточняващите молби №19653/16.06.2026г. и 21664/02.07.2026г. ищецът изрично е настоял, че процесното вземане произтича от декларацията с нотариална заверка на подписа. Подчертал е, че тезата за симулация в цената на цесията е само доказателствена, и няма самостоятелно значение. Тоест, не претендира права, произтичащи от договора за цесия.

Искът по чл.422 от ГПК е средство за защита на признато в заповедното производство вземане на кредитора. При предявяването му ищецът следва да се съобрази с посоченото от него основание за издаване на заповед за изпълнение, за да установи съществуването на оспореното вземане такова, каквото е присъдено със заповедта по чл.417 от ГПК.

Обстоятелствената му част трябва да съответства на основанието, на което е заявено вземането в заповедното производство и на което е издадена заповедта за незабавно изпълнение. Рамките и предметът на исковото производство са предопределени от заповедното производство.

В случая съдът намира, че подобен идентитет на налице, тъй като в исковото производството ищецът продължава да поддържа, че вземането е за възстановяване на средства, дадени на трето за спора лица. Същевременно, обаче, ищецът не навежда твърдения, с които да обоснове процесуалната легитимация на ответника. Ищецът действително твърди, че ответникът О. се е задължил спрямо ищеца за дълг на трето лице, но не сочи годни твърдения за основанието за поемане на дълга.

Всяко правоотношение възниква от проявлението на определен юридически факт, който представлява фактическо основание за възникналите от правната връзка права. Източници на облигационни отношения могат да бъдат както правни сделки, така и юридически факти, които не са правни сделки (деликти, неоснователно обогатяване). Декларацията, на която се позовава ищецът, като волеизявление на една от страните в правоотношението, по съществото си представлява едностранна правна сделка. Съгласно правилото на чл. 44 от ЗЗД, уреждащо общо едностранните сделки, такава сделка може да породи действие само ако конкретна правна норма допуска това ( например заветът, изявлението за разваляне, изявлението за прихващане). Едностранното изявление за поемане на дълг с декларация, било то и с нотариална заверка на подписа, не представлява предвидено в закона основание за възникване на права. По тези съображения съдът приема, че исковата молба е останала нередовна, съответно легитимацията на насрещната страна не е надлежно очертана.

Ако пък се приеме, че вземането на ищеца произтича от друго основание, различно от въпросната декларация, то би се стигнало до въвеждането на основание за правата на страната, което е различно от това, за което е издадена заповедта за изпълнение. Такова друго основание може да заяви чрез предявяване на осъдителен иск. В случая ищецът изрично е заявил по делото, че не желае да предяви осъдителен иск.

2

С оглед на изложеното и на основание чл.129, ал.3 ГПК образувано производството следва да бъде прекратено, като недопустимо.

Предвид прекратяване на производството по чл. 422, ал.1 ГПК, съдът намира, че издадените по ч.гр.д.№ 161/2026 и ч.г.р.д№ 280/2026г., и двете по описа на РС- Балчик, заповеди за изпълнение, следва да се обезсилят от настоящия състав / т.13 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. на ВКС ОСГТК по т.д.4/2013 г./.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 352 по описа за 2026 година на Варненски окръжен съд, на осн.чл.129, ал.3 ГПК.

ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение №141/27.02.2026г., издадена по ч.гр.д.№ 161/2026г. на РС- Балчик и заповед за заповед за изпълнение №203/23.02.2026г., издадена по ч.гр.д.№ 280/2026г. на РС- Балчик.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца с частна жалба пред Варненски апелативен съд.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________ 3