Определение № 1431 от 09.04.2026, Административен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1431

Хасково, 09.04.2026 г.

Административният съд - Хасково - VIII състав, в закрито заседание в състав:

Съдия:

АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА като разгледа докладваното от съдията Антоанета Митрушева административно дело № 401/2026 г. на Административен съд - Хасково, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 172, ал. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на И. Т. П., подадена чрез адв. М. Т. от АК – Хасково, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM 2593263 от 19.03.2026 г., издадена от С. М. – младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Хасково, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ от Закона за движението по пътищата е постановено временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

В жалбата съдът е сезиран с отделно искане за спиране на предварителното изпълнение на атакувания административен акт по смисъла на чл. 166 от АПК, което е и предмет на настоящото производство. Жалбоподателят твърди, че са налице предпоставките на чл. 166 от АПК. Същият бил трудово ангажиран и работел като шофьор, поради което отнемането на свидетелството му за управление го лишавало от възможността да упражнява трудова дейност. Сочи също, че е студент в Техническия университет – София, филиал Пловдив, предстояло му явяване на изпити и щял да бъде затруднен да се придвижва с личен транспорт до [населено място]. Излага и доводи, че в конкретния случай предварителното изпълнение на акта не служело за защита на интересите по чл. 60, ал. 1 от АПК. В подкрепа на искането си сочи и нови обстоятелства по смисъла на чл. 166, ал. 2, изр. последно от АПК. В тази връзка жалбоподателят твърди, че от представено удостоверение на Гаранционен фонд се установява наличие на сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за лекия автомобил с рег. № [рег. номер] от 18:02:43 ч. на 19.03.2026 г., поради което причината автомобилът да бъде служебно дерегистриран била незабавно отстранена и регистрацията му била възстановена. Позовава се и на издадено удостоверение от ПП – Хасково, от което се установявало, че регистрацията на автомобила е възстановена на 19.03.2026 г., тоест в деня на издаване на обжалваната заповед. След като регистрацията на моторното превозно средство била възстановена, предварителното изпълнение на мярката до приключване на спора по същество нямало да обслужи целите на акта, а единствено щяло да увреди правната му сфера, поради което при възстановена регистрация на МПС предварителното изпълнение на оспорената заповед можело да доведе до настъпване на значителна и трудно поправима вреда.

Съгласно чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ от ЗДвП, за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, извън случаите по букви „а“ – „ж“, който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5.

Съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, обжалването на заповедите по чл. 172, ал. 1 се извършва по реда на АПК, а съгласно ал. 6 на чл. 172 ЗДвП подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка.

С оглед тази нормативна уредба, искането за спиране на предварителното изпълнение на наложената с оспорената заповед принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“, гг) ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от 6 месеца, е процесуално допустимо.

Разгледано по същество, искането е основателно.

Предварителното изпълнение на заповедта е по силата на закона (чл. 172, ал. 6 ЗДвП), поради което приложим е редът на чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 от АПК.

Съгласно чл. 166, ал. 4 от АПК, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2.

Съгласно чл. 166, ал. 2 от АПК, при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.

С разпоредбата на чл. 172, ал. 6 ЗДвП законодателят е допуснал предварително изпълнение на заповедта при презумиране наличието на важни обществени интереси, които трябва да бъдат защитени.

В хипотезата на специална законова норма, допускаща предварително изпълнение на административния акт, административният орган е освободен от задължението си да обосновава някоя от материалноправните предпоставки на чл. 60 от АПК – те се презумират, като се приема, че общественият интерес е надделяващ. Законодателят е предвидил в чл. 166, ал. 2 от АПК кои са предпоставките да се иска спиране на предварителното изпълнение по издадена и обжалвана заповед – причиняване на оспорващия на значителна или трудно поправима вреда, което следва да е достатъчно вероятно. При прилагането на цитираната норма трябва да се прецени дали защитата на частния интерес може да бъде противопоставима на обществения интерес и да го преодолява, като в тежест на молителя е да докаже причинно-следствената връзка между изпълнението на обжалвания индивидуален административен акт и настъпването на значителни или трудно поправими вреди, противопоставими на обществения интерес. Необходимо е да се докаже и високата вероятност за тяхното настъпване в правната сфера на молителя.

Съдът намира, че в случая е налице основание за спиране на предварителното изпълнение на наложената ПАМ. От представените по делото доказателства се установява, че за процесното моторно превозно средство с рег. № [рег. номер] е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, валидна от 19.03.2026 г. в 18:02:43 ч. до 18.03.2027 г. в 23:59:59 ч. От представеното удостоверение от сектор „Пътна полиция“ – Хасково се установява също, че регистрацията на лекия автомобил е била прекратена на 03.02.2026 г. поради неплатена застраховка „Гражданска отговорност“, а на 19.03.2026 г., след заплащане на застраховката в АИС „КАТ“, регистрацията е била възстановена. Това обстоятелство има съществено значение при преценката за необходимостта и съразмерността на предварителното изпълнение, доколкото сочи, че причината за служебното прекратяване на регистрацията е отпаднала, а регистрацията на автомобила е възстановена. При тези данни не се установява необходимост от незабавното изпълнение на мярката. Доколкото причината, обусловила прилагането на принудителната административна мярка, е била отстранена, предварителното изпълнение губи своята преустановителна и превантивна функция и би засегнало правната сфера на жалбоподателя извън целта на мярката.

Наред с това съдът отчита, че твърдените от жалбоподателя вреди са конкретизирани и подкрепени с представени писмени доказателства. От трудов договор № 21/20.03.2026 г. се установява, че жалбоподателят е назначен на длъжност „шофьор, лекотоварен автомобил“ в „Милк Тим Р“ ЕООД, считано от 20.03.2026 г. Следователно временното отнемане на свидетелството за управление създава пряка пречка за упражняване на трудовата му дейност и предпоставя риск от неблагоприятно засягане на трудовата му заетост и доходи.

От представеното уверение от Технически университет – София, филиал Пловдив, се установява също, че жалбоподателят е записан през учебната 2024/2025 учебна година в летен семестър на четвърти курс, редовно обучение, по специалност „Транспортна техника и технологии“, като е посочено, че е завършил обучението си с невзети изпити и има право на явяване на тях. Това обосновава извод, че липсата на възможност да управлява моторно превозно средство засяга не само трудовата му дейност, но и възможността му за придвижване във връзка с обучението му и явяването на изпити.

Тези вреди по своето естество и интензитет надхвърлят обичайните последици от изпълнението на мярката, доколкото засягат основни аспекти от личната и социалната сфера на жалбоподателя, а именно възможността му да полага труд и да осъществява придвижване, свързано с висшето му образование. Същевременно същите могат да бъдат квалифицирани и като трудно поправими, тъй като неблагоприятните последици за трудовата му ангажираност и за възможността му да се явява на изпити не биха могли да бъдат напълно компенсирани при евентуална последваща отмяна на административния акт. При това положение съдът намира, че е налице значителна и трудно поправима вреда по смисъла на чл. 166, ал. 2 от АПК, която обосновава спиране на предварителното изпълнение.

В конкретния случай защитата на частния интерес може да бъде противопоставена на презумирания обществен интерес от незабавното изпълнение на мярката, като се отчита и обстоятелството, че причината за служебното прекратяване на регистрацията е била отстранена чрез сключване на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, а вредите за жалбоподателя биха настъпили незабавно и с по-голяма интензивност от ползите, които би донесло предварителното изпълнение.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта следва да бъде уважено.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

СПИРА предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM 2593263 от 19.03.2026 г., издадена от С. М. – младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Хасково.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: