Определение № 171 от 22.04.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 171 гр. Пловдив, 22.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева като разгледа докладваното от Славейка Ат. Костадинова Въззивно частно търговско дело № 20265001000143 по описа за 2026 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 122 ГПК.

С определение № 408 от 18.03.2026 година, постановено по т. дело № 154/2026 година по описа на Окръжен съд – Пловдив, е повдигнат спор за подсъдност с Районен съд – Пловдив за компетентния съд, който да се произнесе по предявения по делото иск.

Производството пред

Пловдивския окръжен съд, по което е повдигнат спора за родова подсъдност, е образувано, след като с определение № 1739 от 10.02.2026 година по гр. дело № 16253/2025 година на Районен съд – Пловдив е прекратено производството, като е прието, че става сума за оценяем иск с цена над 25 000 лева, поради което компетентен да се произнесе по него съгласно чл. 104, т. 4 от ГПК е Окръжният съд.

За да разреши повдигнатия спор за родова подсъдност, Апелативният съд съобрази следното:

С исковата молба, въз основа на която е образувано производството по делото, е предявен иск от

„Техномонтаж Груп“ ООД срещу „АД

Инженеринг“ ЕООД за приемане за установено по отношение на ответника, че уговорката в чл. 15, ал. 2 от договор за изпълнение на СМР от 19.10.2020 1 година , сключен между страните, предвиждаща заплащане на 0,5% лихва на ден в случай на забава за заплащане на изпълнената и приета от възложителя „Техномонтаж Груп“ ООД работа, е нищожна като противоречаща на закона – чл. 10 и чл. 86 от ЗЗД и на добрите нрави. В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че възложителят е отказал да заплати сума от 45695,77 лева, част от възнаграждението по договора, тъй като според него имало отклонения от договора в обема на изпълнените СМР и използваните материали по вид и качество. С неплащането на тази сума, както и на договорената в чл. 15, ал. 2 лихва в размер на 0,5% на ден върху неплатената част от възнаграждението по договора ответникът „АД Инженеринг“ ЕООД обосновал качеството си на кредитор по търговска сделка и подал молба за откриване на производство по несъстоятелност на ищеца „Техномонтаж Груп“ ООД, което било висящо пред въззивната инстанция – в.т. дело № 307/2025 година по описа на АС - Пловдив. Поради това за ищцовото дружество бил налице правен интерес от прогласяване нищожността на посочената клауза на чл. 15, ал. 2 от договора.

Съобразявайки предмета на предявения иск прогласяване нищожността на клауза от договора, предвиждаща задължение за заплащане на лихва в размер на 0,5% дневно при забава на възложителя за заплащане на изпълнена и приета работа по договора, въззивният съд намира, че искът е оценяем иск. С предявяването му се оспорва договореното основание за възникване на акцесорното вземане за лихви. В практиката на ВКС/ решение № 76 от 15.07.2016 година на ВКС по т. дело № 888/2015 година на първо т.о.; определение № 449 от 29.07.2015 година на ВКС о т. д. № 1596/2015 година на първо т.о. и др./ се приема, че когато страната оспорва основанието за възникване на вземането, то тя атакува съществена норма за уредбата на главното или на акцесорното вземане, в който случай се прилага чл. 69, ал.1, т.

4, предложение първо от ГПК, тъй като се отрича вземането със стойността му, определена в договора по волята на страните. Неоценяем е искът за прогласяване нищожността на клауза от договора само тогава, когато тя не касае основанието на вземането и длъжникът не отрича наличието на действително правно основание за претенцията на кредитора, а единствено реда и начина за определяне на вземането или други елементи на правоотношението, част от несъщественото съдържание на договора.

2

Приемайки, че предявеният иск е оценяем, въззивният съд споделя извода на първоинстанционния съд, че той е с цена, надхвърляща 25 000 лева.

Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че неплатената сума по договора е в размер на 45695,77 лева. Същият размер на задължението на „Техномонтаж Груп“ ООД е посочен и в молбата по чл. 625 от ТЗ, подадена от „АД Инженеринг“ ЕООД на 14.05.2021 година. При уговорка за лихви от 0,5% дневно върху дължимата сума от 45695,77 лева и при липса на уговорка за краен момент, до който се дължи, цената правилно е определена от Районния съд с приложението на чл. 69, т. 7 от ГПК, а именно сбора от дължимите платежи за три години – 250 184,34 лева.

При тази цена на иска компетентен да го разгледа и да се произнесе по него по правилата на родовата подсъдност е Окръжният съд, съгласно чл. 104, т. 4 от ГПК.

Ето защо и на основание чл. 122 от ГПК Пловдивският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОСТАНОВЯВА, ч е компетентен по правилата на родовата подсъдност да разгледа и да се произнесе по иска на „Техномонтаж Груп“ ООД срещу „АД Инженеринг“ ЕООД за приемане за установено по отношение на ответника, че уговорката в чл. 15, ал. 2 от договор за изпълнение на СМР от 19.10.2020 година, сключен между страните, предвиждаща заплащане на 0,5% лихва на ден в случай на забава за заплащане на изпълнената и приета от възложителя работа, е нищожна като противоречаща на закона – чл. 10 и чл. 86 от ЗЗД и на добрите нрави, е Окръжен съд град Пловдив.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4