Определение № 1 от 05.01.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№1 гр. Варна, 05.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на пети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Даниела П. К.а

Светослава Н. Колева като разгледа докладваното от Светослава Н. Колева Въззивно частно наказателно дело № 20253000600429 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.270 от НПК, образувано по частни жалби на подсъдимите Н. С. и Й. К., подадени чрез техните защитници срещу Определение № 849 от 17.12.2025 г., постановено по НОХД № 1716 по описа за 2025 г. на Окръжен съд – Варна, с което е изменена взетата спрямо двамата подсъдими мярка за неотклонение „домашен арест“ в мярка „гаранция в пари“, като за всеки от тях е определен конкретен размер на паричната гаранция – 200 000 лева за С. и 150 000 лева за К..

В частните жалби се поддържа, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, като се излагат доводи за липса на актуална опасност от извършване на престъпление, за отпадане на основанията за поддържане на процесуална принуда в досегашния интензитет, както и за прекомерност и несъразмерност на определения размер на паричните гаранции. Защитата на подсъдимия С. изрично се позовава на съдебна практика на Апелативен съд – София, а защитата на подсъдимия К. аргументира жалбата си основно с твърдения за ограничени доходи и липса на реална платежоспособност, подкрепени с представени данъчни декларации.

Въззивният съд, след като обсъди доводите на страните и извърши служебна проверка в рамките на правомощията си по чл.270 НПК, намира жалбите за допустими, тъй като са подадени в законоустановения срок, от легитимирани лица и срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт, но по същество ги намира за неоснователни.

Наказателното производство по НОХД № 1716/2025 г. по описа на Окръжен съд – Варна е образувано по внесен от прокуратурата обвинителен акт срещу петима подсъдими, сред които и Н. С. и Й. К., за тежки умишлени престъпления от общ характер. Срещу подсъдимия Н. С. е повдигнато обвинение за деяния, наказуеми по чл.321, ал.6 от НК, по чл.304б, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 във връзка с ал.1 във връзка с чл.26, ал.1 от НК, както и по 1 чл.143, ал.1, пр.1 във връзка с чл.20, ал.2 във връзка с ал.1 във връзка с чл.18, ал.1 от НК. По отношение на подсъдимия Й. К. е повдигнато обвинение за деяния, наказуеми по чл.321, ал.6 от НК и по чл.304б, ал.1 във връзка с чл.20, ал.2 във връзка с ал.1 от НК. Характерът и правната квалификация на тези обвинения, както и предвидените в закона санкции, обосновават висока степен на обществена опасност на инкриминираната престъпна дейност, което е релевантно при преценката на необходимостта и интензитета на наложените мерки за процесуална принуда.

От материалите по делото се установява, че по отношение на двамата подсъдими последователно са били прилагани мерки за процесуална принуда с постепенно намаляващ интензитет. За периода от 08.07.2025 г. до 09.10.2025 г. спрямо тях е била изпълнявана мярка за неотклонение „задържане под стража“, която с определение на Софийския апелативен съд от 09.10.2025 г., постановено по ВЧНД № 1239/2025 г., е била изменена в „домашен арест“.

След изтичане на значителен период от време и с оглед развитието на наказателното производство, първоинстанционният съд е приел, че интензитетът на процесуалната принуда може да бъде допълнително редуциран, като с обжалваното определение е изменил мерките „домашен арест“ в мерки „гаранция в пари“. Тази последователност на съдебните актове обективно отразява контролирано и поетапно снижаване на ограничението на личната свобода, съобразено с актуалната оценка на процесуалните рискове.

При осъществяване на въззивната проверка съдът изхожда от разбирането, че в производството по чл.270 НПК се извършва актуална и цялостна проверка на предпоставките за вземане и поддържане на мярка за неотклонение, като съдът не е ограничен единствено до преценка за наличие на „промяна“ в обстоятелствата. В този смисъл предмет на съдебния контрол е дали към момента са налице всички законови изисквания за съответната мярка, включително на първо място – наличието на обосновано подозрение за съпричастност на обвиняемия/подсъдимия към престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност, а наред с това – необходимостта от мярка и нейният интензитет с оглед целите по чл.57 НПК и критериите по чл.56 НПК.

Наред с изложеното, настоящият въззивен състав намира за необходимо изрично да подчертае, че и към настоящия момент не е отпаднало обоснованото подозрение за съпричастност на подсъдимите Н. С. и Й. К. към инкриминираната престъпна дейност. Събраните по делото доказателствени материали, въз основа на които е изградено обвинението и които са послужили като основание за първоначалното определяне на мерките за неотклонение, не са разколебани в степен, която да позволява извод за липса на предпоставките по чл.56 НПК, респективно за отпадане на целите на мерките за процесуална принуда, визирани в чл.57 НПК. В производството по чл.270 НПК съдът не дължи обсъждане на доказателствата по същество, нито преценка за доказаността на обвинението, като е достатъчно наличието на достатъчно данни, обосноваващи предположение за авторство, каквито по 2 делото продължават да съществуват и към настоящия етап на съдебното производство.

Неоснователни са доводите на защитата на подсъдимия Н. С., основани на позоваване на отделни определения на Апелативен съд – София.

Преценката по чл.270 НПК е конкретна и индивидуализирана, обусловена от фактите по настоящото дело и от развитието на процеса, поради което съдебна практика, постановена при различна фактическа и доказателствена обстановка, не може да бъде механично транспонирана. По настоящото дело не е отпаднала опасността от извършване на престъпление, доколкото от материалите е видно, че първата инстанция е предприела допълнителни процесуални действия за защита на още един свидетел, което обективно сочи, че рискът от неправомерно въздействие върху участници в наказателното производство не е напълно неутрализиран. Това обстоятелство поддържа актуалността на процесуалния риск и обосновава необходимостта от адекватен интензитет на мярката за неотклонение.

В тази връзка въззивният съд намира, че и към настоящия момент не е отпаднало обоснованото подозрение за съпричастност на подсъдимите Н. С. и Й. К. към инкриминираната престъпна дейност. Събраните по делото доказателствени материали, въз основа на които е изградено обвинението и които са послужили като основание за първоначалното определяне на мерките за неотклонение, не са разколебани в степен, която да позволява извод за липса на предпоставките по чл.56 НПК, респективно за отпадане на целите на мерките за процесуална принуда по чл.57 НПК. В рамките на настоящото производство съдът не дължи обсъждане на доказателствата по същество, като е достатъчно наличието на достатъчно данни, обосноваващи предположение за авторство, каквито по делото продължават да съществуват.

Неоснователни са и доводите на защитата на подсъдимия Н. С., основани на позоваване на отделни определения на Апелативен съд – София.

Преценката по чл.270 НПК е конкретна и индивидуализирана, обусловена от фактическите данни по настоящото дело и от развитието на процеса, поради което съдебна практика, постановена при различна фактическа и доказателствена обстановка, не може да бъде механично възприета. По настоящото дело не е налице отпадане на опасността от извършване на престъпление, доколкото от материалите е видно, че първата инстанция е предприела допълнителни действия за защита на още един свидетел, което обективно сочи, че рискът от неправомерно въздействие върху участници в наказателното производство не е напълно неутрализиран.

При преценката на размера на наложените гаранции въззивният съд извърши цялостна оценка на имущественото и доходното състояние на двамата подсъдими, като съобрази както данните по делото, така и публично достъпната информация, включително декларациите за имущество и интереси за 2023 г., съдържащи се в т.1 от досъдебното производство, и декларациите за 2024 г., публикувани на интернет страницата на Комисията за 3 противодействие на корупцията.

В тази връзка следва изрично да се отбележи, че декларациите за имущество и интереси за 2023 г. се съдържат в т.1 от досъдебното производство, а декларациите за 2024 г. са общодостъпни и публично публикувани на интернет страницата на Комисията за противодействие на корупцията, поради което използването им от съда е процесуално допустимо и не е обусловено от представянето им от защитата.

1. По отношение на подс. Н. С.

От данните по делото и публичните регистри се установява, че имущественото състояние на подсъдимия Н. С. е значително, многокомпонентно и не се изчерпва с декларирания трудов доход. Същият притежава няколко жилищни имота на територията на Република България, включително апартаменти и жилищен имот тип къща, които представляват трайни и високо стойностни активи. Наред с това, от публичната декларация за 2024 г. е видно, че подсъдимият притежава три жилищни имота в чужбина, всеки от които е деклариран като самостоятелен обект на право на собственост. Самият брой и географският обхват на тези имоти обективно сочат на висока имуществена обезпеченост, икономическа стабилност и възможност за инвестиционна активност извън страната, каквато не би могла да бъде реализирана единствено чрез текущи доходи от наемен труд.

Наред с недвижимото имущество, от декларациите пред КПК се установява, че подсъдимият е декларирал значителни ликвидни парични активи, а именно:

– 125 000 лева налични парични средства в брой;

– 36 000 евро налични парични средства в чуждестранна валута, представляващи съществена левова равностойност;

– парични средства по банкови сметки, налични към края на отчетния период.

В декларациите е посочено, че тези средства са с произход от спестявания, като не са налице данни, които да поставят под съмнение тяхната реална наличност. Съчетани с притежаваните недвижими имоти в страната и три жилища в чужбина, тези ликвидни активи обективно сочат, че подсъдимият разполага със значителен и незабавно достъпен финансов ресурс.

В този контекст въззивният съд намира за неоснователни доводите на защитата, които свеждат преценката за адекватността на паричната гаранция единствено до размера на трудовия доход на подсъдимия. Разпоредбите на чл.56 и чл.57 НПК изискват оценка на цялостното имуществено състояние, включително активите и ликвидните средства, а не механично съпоставяне с месечното възнаграждение. Именно наличието на значителни парични активи и множество жилищни имоти, включително три в чужбина, обуславя извода, че определената гаранция е постижима, без да бъде формално съизмерима с 4 трудовия доход, и същевременно притежава реален възпиращ и дисциплиниращ ефект.

2. По отношение на подс. Й. К.

По отношение на подсъдимия Й. К., от годишните данъчни декларации по ЗДДФЛ за 2023 г. и 2024 г., както и от декларациите за имущество и интереси пред КПК, се установява устойчиво и нарастващо доходно и имуществено състояние. За 2023 г. е деклариран доход в размер на 52 798,53 лева, формиран основно от трудови правоотношения, а за 2024 г. – годишна данъчна основа в размер на 117 457,66 лева, включваща освен доходи от труд и доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на имущество. Това обстоятелство сочи, че подсъдимият разполага с доходоносни активи, които осигуряват допълнителни и регулярни приходи.

Данните от декларациите пред КПК за съответните години кореспондират с отчетените по ЗДДФЛ доходи, като разкриват имуществената база, от която тези доходи могат да бъдат реализирани. От тях е видно, че подсъдимият притежава недвижим имот в страната, моторно превозно средство, както и налични парични средства.

От справките за актуално състояние от Търговския регистър се установява още, че подсъдимият Й. К. участва активно в търговския оборот, като е съдружник и управител в няколко търговски дружества, включително:

– „Строителна компания Хоризонт“ ООД;

– „ДС 2019“ ЕООД;

Разпечатката съдържа 35 от 107 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/313952b1-aad7-4f29-a157-35fa79455097