Решение № 1269 от 19.12.2012, Районен съд - Добрич
- Съд
- Районен съд - Добрич
- Дело
- Гражданско дело 2304/2010
- Вид
- Решение № 1269
- Подписан
- 19.12.2012
- В сила
- 07.10.2013
- Състав
- ЛЮБОМИР ИВАНОВ ГЕНОВ
Цитирани разпоредби
- чл.124 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- §1 · Закон за кооперациите
- §26 · Закон за кооперациите
- §26 · Закон за кооперациите
- чл.2 · Закон за общинската собственост
- чл.2 ал.3 · Закон за общинската собственост
- §42 · Закон за общинската собственост
- чл.108 · Закон за собствеността
- §42 · Правилник за прилагане на Закона за общинската собственост
РЕШЕНИЕ №…. гр. Добрич, 19.12.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият районен съд, Гражданска колегия, девети състав, в открито съдебно заседание, проведено на деветнадесети ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ при участието на секретаря Г.Х. сложи за разглеждане гр. дело №2304 по описа за 2010 г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.124 ал.1 от ГПК и чл.108 от Закона за собствеността.
Образувано е по искова молба на .... със седалище и адрес на управление гр. Д., ул.... №..., представлявана от Председателя Г. П. К. с ЕГН **********,***, представлявана от Кмета Д. Н., по чл.124 ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на поземлен имот с площ от 2069 кв.м., намиращ се в гр. Д., бул.... №..., представляващ имот с идентификатор №... по кадастралната карта на гр. Д.. В исковата си молба ищецът е посочил, че е собственик на процесния имот, върху който е изградена сграда ... до 13.07.1991 г. от ... – гр. Т., поделение на ... – гр. Т.; ... – град Д. е правоприемник на тази кооперативна организация и е регистрирана с Решение №1346/30.07.1990 г. по фирмено дело №1299/1990 г. на ДОС; ответната община отказва да признае правото на собственост на ищеца върху имота, което е поискано на основание на §26 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за кооперациите, обн. в ДВ – бр.41/22.05.2007 г.; това поражда правния интерес за предявяването на положителния установителен иск за собственост; ...
– град Д. представлява кооперативна организация по смисъла на чл.2 ал.3 от Закона за общинската собственост (влязъл в сила на 01.06.1996 г., отм. е обн. в ДВ – бр.101/2004 г.), тъй като правилото на чл.2 ал.3 от закона изключва от обхвата на държавната собственост, която по силата на закона става общинска собственост, описаната сграда и прилежащия към нея терен – “Не са общинска собственост сградите и постройките на кооперативните организации и на сдруженията с идеална цел, чието строителство е извършено от тях до 13.07.1991 г., включително и прилежащият терен”; отмяната на чл.2 ал.3 от Закона за общинската собственост не води до загуба на собствеността от кооперациите, които са построили сгради и постройки с кооперативни средства до 13.07.1991 г. и §42 от ПЗР на Закона за общинската собственост не намира приложение по отношение на това имущество; чл.2 ал.3 от Закона за общинската собственост е възпроизведен в §26 от ПЗР на Закона за кооперациите, който предвижда придобиване на собственост от кооперациите по силата на фактическото застрояване на земята със сгради и постройки, построени с кооперативни средства до 13.07.1991 г. – установен от закона оригинерен способ за придобиване на право на собственост върху построеното върху държавна земя, включително застроените и прилежащи терени; разпоредбата на §26 от ПЗР на Закона за кооперациите не е реституционна, затова придобиването на собствеността не е обусловено от наличието на общите предпоставки на §1 от ДР на Закона за кооперациите, съгласно който правото на собственост се придобива по предвидения в закона административен ред с искане за връщане на имотите в срок до 31.12.2007 г.; §26 от ПЗР на Закона за кооперациите предвижда придобиване и признаване на правото на собственост върху сгради и постройки, както и застроените и прилежащи терени, които до влизането в сила на това правило, т.е. до 26.05.2007 г., са били държавна, респективно общинска собственост – това е установен от закона оригинерен способ за придобиване на собственост върху държавни, респективно общински терени, застроени със сгради с кооперативни средства; настоява се за уважаване на предявения иск.
В законоустановения едномесечен срок е бил получен отговор от ответника, в който се сочи, че предявеният иск е неоснователен, тъй като ... град Д. е собственик на процесния терен под павилиона на ответника, като нейното право на собственост възниква по силата на Закона за общинската собственост и произтича от разпоредбата на §42 от същия закон, според която за общинска собственост са обявени парцелите, предназначени за обществени и благоустройствени мероприятия на общините; никога на ответника не е прехвърляна собствеността или отстъпвано правото на строеж върху посочения имот, което е необходима предпоставка за издаването на нотариален акт; на името на ответника липсва издадено строително разрешение, което е необходимо за изграждането на постройка; обектът на ищеца е временен – нито по сега действащия, нито по предходни застроителни и регулационни планове за обекта не е създаден траен устройствен статут.
В едномесечния срок от получаването на исковата молба и доказателствата към нея по делото е постъпила искова молба по насрещен иск на ... гр. Д. срещу ... - гр. Д. по чл.108 от Закона за собствеността за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на поземлен имот с площ от 2069 кв.м., намиращ се в гр. Д., бул....
№..., представляващ имот с идентификатор №... по кадастралната карта на гр. Д.
(точното уточняване на обекта на насрещния иск е било направено от процесуалния представител на ответника в първото съдебно заседание по делото на 08.11.2010 г. като съвпадащ с обекта на първоначалния иск, тъй като описването му в насрещната искова молба по стария регулационен план не е правилно), както и за осъждането на ответника по насрещния иск да предаде владението върху този имот.
В законоустановения едномесечен срок е бил получен отговор от ответника по насрещния иск, в който се сочи, че предявеният насрещен иск е неоснователен; ... град Д. се позовава на придобиване на имота по силата на закона и по специално на §42 от Правилника за прилагане на Закона за общинската собственост, но той е приложим само по отношение на определени видове имоти – държавна собственост към ноември 1996 г.; имотът, предмет на насрещния иск, не попада в тази хипотеза, тъй като е застроен до 13.07.1991 г. с кооперативни средства, от кооперативна организация със сграда със застроена площ от 1279 кв.м., известна като ... сградата ... е регистрирана с предназначение сграда за търговия с площ от 1279 кв.м. и идентификатор №... по кадастралната карта на гр. Д., намираща се в поземлен имот с площ от 2069 кв.м. и идентификатор №... по кадастралната карта на гр. Д.; върху имота ищецът сочи, че притежава правото на строеж, и затова същият е кооперативна, а не общинска собственост; оспорва се твърдението в насрещния иск за характеристиката на сградата на магазин ..., тъй като нейното строителство е извършено от ОКС – клон Т. със строително разрешение №88/03.06.1986 г. и на 30.06.1987 г. ... – гр. Т. е прехвърлило на ... – гр. Т. правото на строеж на сградата; на 30.06.1987 г. с платежно нареждане ... е изплатило на ... сумата от 50676.87 лева за извършени СМР на обект .... строителството на сградата е извършено с кооперативни средства, в каквато насока са представените писмени доказателства; на 30.12.1987 г. сградата е била завършена; .... – гр. Д. е правоприемник на кооперативната организация ... – гр. Д., построила сградата, поради което сградата на магазин .... и прилежащият терен не са общинска собственост – в този смисъл е чл.2 ал.3 от Закона за общинската собственост, а след отмяната му - §26 от Закона за кооперациите; придобиването на собствеността от ищеца е станало по силата на самия закон от влизането му в сила.
В последното съдебно заседание и писмената си защита ищецът чрез своя процесуален представител е посочил, че от събраните по делото доказателства безспорно се е установило, че първоначалният иск е основателен и доказан; ищцовата кооперация е правоприемник на кооперативната организация, която е построила с кооперативни средства сградата на магазин ... от заключението на вещото лице се е установило, че действително строителството е извършено с кооперативни средства и сградата е заприходена преди 13.07.1991 г.; с представените писмени доказателства и със заключението на приетата съдебно – техническа експертиза се доказва, че имотът е отреден за сградата още през 1986 г.; установено е, че имотът е бил държавна собственост, че е застроен със сграда, която е изградена с кооперативни средства, и тази сграда е завършена преди 13.07.1991 г.; теренът не е общинска собственост, защото по силата на закона е кооперативна собственост; неоснователна е насрещната претенция на ответника, че процесният имот е общинска собственост на основание на §42 от ПЗР на Закона за общинската собственост, защото в чл.2 от същия закон е предвидено изключването на терените, застроени с кооперативни сгради, от обхвата на общинската собственост; строителството на сградата е започнато от .... към .... – гр. Т. със строително разрешение №88/03.06.1986 г.; на 30.06.1987 г.
..., клон ... е прехвърлило на .... правото на строеж на сградата, за което му е била заплатена сумата от 50676.87 лева за извършените СМР за обект ... с платежно нареждане; строителството на сградата е било извършено с кооперативни средства и е приключило на 30.12.1987 г.;... - гр. Д. е правоприемник на ..., клон ....; следва да се определи прилежаща площ в рамките на урегулирания поземлен имот съгласно заключението на вещото лице; съдебната практика приема, че придобиването на право на собственост върху терените, застроени с кооперативни сгради и изградени с кооперативни средства, става по силата на закона; не е необходимо изрично да са били учредени вещни права и строителството да е станало на основание на учредени вещни права на строеж. Възражението на ответната Община град Добрич, че спорният терен представлява основа на пътно съоръжение – публична общинска собственост и че сградата на търговския обект не е самостоятелен обект, защото ползва носещи стени на пътното съоръжение, е неоснователно – основите на пътното съоръжение са извън обхвата на спорния терен, за който ... град Д. е отредила самостоятелен парцел, предвиден за обществено строителство, т.е. вече извършеното строителство отговаря на предвиждането на действащия ПУП; обстоятелството, че носещите стени на пътното съоръжение са използвани при изграждането на кооперативната сграда не е пречка за нейната квалификация като самостоятелен търговски обект, каквото е предназначението и разрешения начин на ползване; при определянето на характеристиката на кооперативната сграда следва да се изхожда от правилата на чл.38 и следващите от Закона за собствеността; настоява се за уважаването на предявения първоначален иск, отхвърлянето на насрещния иск и осъждането на ответника да заплати направените по делото разноски
В последното съдебно заседание и писмените си бележки процесуалният представител на ответника е посочил, че предявеният първоначален иск е неоснователен, а насрещният иск е основателен и трябва да бъде уважен; със заповед от 13.04.1987 г. е било предадено единствено стопанисването на държавния имот, но не и отстъпването на правото на строеж; правото на строеж върху държавна земя се е отстъпвало въз основа на заповед на Председателя на ИК на ОбНС по местонахождението на имота, каквато няма; според изготвената съдебно – техническа експертиза търговският обект е строеж по смисъла на действалите от 1987 г. досега строителни правила и нормативи, но не може да бъде определен като самостоятелна постройка предвид обстоятелството, че като обем е оформен под транспортно съоръжение и мост и част от ограждащите стени са елементи на носещата конструкция на моста; според експертизата площта на магазина и прилежащите му обекти, разположена върху канала, който е публична собственост, е 540 кв.м.; тъй като на сградите не е даден траен статут и след като е установено, че постройката не е самостоятелен обект и не е функционално обособена, то не са налице предпоставките за уважаването на първоначалния иск; представеният нотариален акт за собственост №78/1996 г. следва да бъде отменен.
... град Д. сочи, че е собственик на процесния терен по силата на Закона за общинската собственост и по-конкретно §42 от ПЗР на същия закон, според който застроените и незастроените парцели и имоти частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините съгласно предвижданията на действащите градоустройствени планове преминават в собственост на общините; за процесния имот е издаден акт за общинска собственост №4569/15.06.2010 г., който е официален свидетелстващ документ и с материална доказателствена сила установява правото на собственост в полза на общината; постройката няма самостоятелно съществуване и не е функционално обособена, като на магазина, снек – бара и навеса не е даден траен статут по застроителния план; съгласно изготвената експертиза процесният имот представлява комбинация от пътно съоръжение (публична общинска собственост) и търговска сграда под него, като магазинът няма своя самостоятелна носеща конструкция и покрив – тези елементи принадлежат към съоръжението „надлез”, което е общинска собственост; затова не са изпълнени и изискванията сградата да е построена изцяло със средства на кооперацията; настоява се за уважаване на предявения насрещен иск и присъждане на направените по делото разноски.
Разпечатката съдържа 17 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/3138b266-cb5c-4b32-8033-4074f97d8d37