Решение № 321 от 14.08.2026, Районен съд - Червен бряг
- Съд
- Районен съд - Червен бряг
- Дело
- Гражданско дело 551/2026
- Вид
- Решение № 321
- Подписан
- 14.08.2026
- В сила
- 10.09.2026
- Състав
- Илия Олегов Милев
Цитирани разпоредби
- чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 4, ал. 1, т. 4 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за закрила на детето
- чл. 26 · Закон за закрила на детето
- чл. 26, ал. 1 · Закон за закрила на детето
- чл. 28, ал. 1 · Закон за закрила на детето
- чл.28 ал.4 · Закон за закрила на детето
- чл. 24, ал. 3 · Правилник за прилагане на Закона за закрила на детето
- чл. 125 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 321 гр. Червен бряг, 14.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Илия Ол. Милев при участието на секретаря Силвия Г. Лилова като разгледа докладваното от Илия Ол. Милев Гражданско дело № 20264440100551 по описа за 2026 година на Районен съд-Червен бряг на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.28,ал. 1, вр. чл. 26 ЗЗакрД Образувано е по молба на Дирекция „Социално подпомагане" - Червен бряг, с която е направено искане на основание чл. 28, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗДт за настаняване в семейство на роднини или близки на малолетния А. К.ов Г., с ЕГН **********, с настоящ адрес: гр.
Червен бряг, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ж.к. ********.
С молбата се установява, че на 12.05.2026 г., в ОЗД - Червен бряг постъпил сигнал за детето А. К.ов Г., подаден от бабата по майчина линия А. И. В., в който се посочва, че родителите неглижират нуждите на сина си и не полагат адекватни грижи за него. На ***** г. е станало инцидент с А.. Майката е излизала с детето от дома и, който се намира на петия етаж в жилищен блок. Детето е било в количка, която е паднала по стъпалата, от площадката пред апартамента до междинната площадка, между четвъртия и петия етаж. При падането количката се е обърнала и детето е паднало извън нея. Веднага са предприети спешни действия и детето е закарано в Спешна помощ - гр. Червен бряг. От там е транспортирано в МБАЛ ******* - гр. Плевен. В. твърди, че дъщеря и е с *********, като представи документ от преглед от ******** г., издаден от доц. д-р ************ - гр. София, в който е посочена диагноза и констатации от прегледа. Г-жа В. твърди, че докато Л. е пиела предписаното и лекарство, състоянието и се е подобрило. С нейна подкрепа и насоки е можела да извършва ежедневните си дейности. От един месец е спряла приема му и се е влошила, като мислите и действията и са неадекватни. На г-жа К. е направено психологическо изследване с цел анализ на когнитивните процеси и поведението. На 08.06.2026 г. лицето предостави резултатите от изследването, в което е отразена препоръка за преглед при психиатър.
1
Анализирайки събраната информация, проведените разговори и извършеното екипно наблюдение върху поведението и личностните качества на К. Г. и Л. К. се установило от социалните, че съществува риск за детето при оставане в семейната среда на родителите.
Със Заповед № ЗД/Д-ЕН-ЧБ-010 от 09.06.2026 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Червен бряг, малолетният А. К.ов Г. е настанен в семейството на бабата по майчина линия А. И. В. с настоящ адрес: гр. Червен бряг, общ. Червен бряг, обл.
Плевен, ж.к. ************.
Отправено е искане до съда да постанови решение, с което на основание чл. 28, във връзка с чл. 26 от ЗЗД да настани малолетния А. К.ов Г., с ЕГН ********** в семейството на А. И. В., с ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Червен бряг, общ. Червен бряг, обл.
Плевен, ж.к. ************ за срок от една година или до промяна на обстоятелствата, наложили настаняването, считано от датата на настаняване на детето по административен ред /09.06.2026 г./.
Към молбата са приложени като писмени доказателства: 1. Заверено копие на Заповед № ЗД/Д-ЕН-ЧБ-010 от 09.06.2026 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" Червен бряг; 2. Заверено копие на доклад за оценка на случай и предприемане на мярка за закрила спрямо дете № СЛ/Д-ЕН-ЧБ/1127-032 от 09.06.2026 г.; 3. Заверено копие на декларация за даване на съгласие/несъгласие по чл. 24, ал. 3 от ППЗЗДет. № СЛ/Д-ЕНЧБ/1127-031 от 09.06.2026 г.; 4. Заверено копие на медицинско направление изх. № 273/А от ******** г. и 5. Заверено копие на психологическо изследване на Л. А. К. от 29.05.2026г.
Съдът намира, че е сезиран в рамките на производство по чл.28,ал. 1 вр. чл. 26 ЗЗакрД с иск за настаняването на А. К.ов Г., с ЕГН ********** в семейство на роднини или близки, а именно в дома на А. И. В., с ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Червен бряг, общ. Червен бряг, обл. Плевен, ж.к. ********.
От приложените по делото доказателства се установява наличието на законните предпоставки за предявяване молбата на Дирекция "Социално подпомагане" - Община Червен бряг.
Молителят Дирекция „Социално подпомагане” – гр. Червен бряг редовно призована в съдебно заседание се представлява от социалния работник И. И., която поддържа молбата.
Районна прокуратура – гр. Червен бряг – редовно призована не се представлява и не взема становище.
Заинтересована страна Л. А. К. - редовно призована, се явява лично. Изразява становище, че се изпокарали с майка й, като заявява пред съда, че тя иска да си гледа детето.
Твърди, че не може да се разбира с майка си, но и двете са водили детето на лекар в Плевен.
Преди това ходила само А. В. с детето на лекарите. Заинтересована страна Л. К. сочи още, че майка й А. И. В. й помага да гледа детето.
Заинтересована страна К. Б. Г. - редовно призован, се явява лично. Твърди, че за детето се грижела майката Л. К.. Бабата на детето А. В. трябвало да им даде шанс да си гледат детето. К. Г. сочи още, че работи в гр. Софияи се прибира в петък, събота и неделя.
2
Счита, че с бабата на детето А. В. не са в добри отношения.
Заинтересована страна А. И. В. - редовно призована в съдебно заседание, се явява лично. Пред съда подробно описва ситуацията в семейството и в отношението на родителите към детето. Описва, че миналата седмица звъняла на родителите, относно детето, но и двамата не вдигнали телефоните си, обадили се чак на другия ден. Сочи, че ще гледа и ще се грижи за малолетния А.. Моли съда да уважи исковата молба на Дирекция "Социално подпомагане" - Община Червен бряг и иска тя да прави всичко за детето.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено следното:
От приетите от съда писмени доказателства се установява, че А. К.ов Г., с ЕГН ********** е дете в риск по смисъла на Закона за закрила на детето и престоя му в семейство на роднини и близки се отразява изключително благоприятно по отношение на неговото психично и физическо развитие. Детето се е адаптирало, изградило е близки взаимоотношения с други деца. Бабата по майчина линия А. И. В. се грижи за осигуряване жизнените потребности на детето - подслон, храна, здравни нужди, образователни потребности и др. А. е роден на ******** г. в МБАЛ - Червен бряг, с тегло ****** г., ръст ***** механизъм на раждане *********, недоносено новородено от първа не проследявана бременност. След раждането, поради забавена адаптация и цианоза, детето е поставено в кувьоз и е подаден кислород, след което е предадено на грижите на майката, но на четвърти постнатален ден се аускултира силен систолен шум. След консултация на място с дежурен екип е взето решение за транспортиране до трето ниво неонатологично отделение към МБАЛ ******* - гр. Плевен за диагностично уточняване, лечение и специфични медицински грижи, където е лекувано от 10.02.2026 г. до 18.03.2026 г.
Видно още от приобщените писмени доказателства е, че на ***** г. е станало инцидент с А.. Майката е излизала с детето от дома й, който се намира на петия етаж в жилищен блок. Детето е било в количка, която е паднала по стъпалата, от площадката пред апартамента до междинната площадка, между четвъртия и петия етаж. При падането количката се е обърнала и детето е паднало извън нея. Веднага са предприети спешни действия и детето е закарано в Спешна помощ - гр. Червен бряг. От там е транспортирано в МБАЛ ******* - гр. Плевен.
Според социалните, към настоящия момент родителите изпитват затруднения при осигуряване на необходимите грижи и безопасна среда за отглеждане на сина си. В резултат на това не са в състояние да посрещнат в пълен обем потребностите на детето. Допълва се още в проведеното социално проучване, че Л. К. и К. Г. се познавали от две години и половина. Двамата съжителстват на семейни начала. Нямали свой собствен дом. Често са сменяли местопребиваването си. На ******** г. се родил и синът им А.. Пред социалните бабата по майчина линия г-жа В. споделила, че дъщеря й е с *********, като представила документ от преглед от ******** г., издаден от доц. д-р ************ - гр. София, в който е посочена диагноза и констатации от прегледа. Г-жа В. твърдяла пред социалните, че докато 3 дъщеря й Л. пиела предписаното и лекарство, състоянието и се е подобрило. С нейна подкрепа и насоки е могла да извършва ежедневните си дейности. От един месец спряла приема му и се е влошила, като мислите и действията и са неадекватни. Бащата трайно заработил в гр. София и се дезинтересирал от сина си и не е заявявал желание да поеме грижите за детето.
От извършеното наблюдение е установено, че бабата по майчина линия А. И. В. полага адекватни грижи за А. и е подсигурила сигурна семейна среда за нормалното му развитие.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:
Съгласно т. 1 на чл. 3 от Конвенцията за правата на детето, приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г., ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., в сила от 3.07.1991 г. и съставляваща част от законодателството ни, висшите интереси на детето са "... първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи". В унисон с тази уредба е и нормата на чл. 10, ал. 1 от Закона за закрила на детето, прогласяваща правото на всяко дете на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и на защита на неговите права и интереси.
Безспорно е установено от доказателствата по делото, родителите не могат да полагат адекватни грижи за сина си и да гарантират неговата безопасност, както и че поведението на майката и бащата на малолетния А. К.ов Г., с ЕГН ********** създава реална опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие, и то представлява "дете в риск" по смисъла на § 1, т. 11, б. "в" от Допълнителната разпоредба на ЗЗДет. Посредством предприетата мярка /чл. 4, ал. 1, т. 4 от ЗЗД/ се постига целта на закона да бъдат защитени интересите на детето и неговото психическо и физическо здраве. В случая административният орган е преценил, че са изчерпани възможностите за оставането на детето в семейна среда, и е пристъпил към настаняването му в семейство на роднини или близки, с цел защита на висшите интереси на детето, които имат приоритет пред желанията или интересите на родителите.
Съгласно разпоредбата на чл. 125 от СК, родителите имат задължение да се грижат за физическото, умствено, нравствено и социално развитие на детето, за неговото образование и за неговите лични и имуществени интереси. Родителите отглеждат детето, формират възгледите му и осигуряват образованието му съобразно възможностите си и в съответствие с нуждите и наклонностите на детето с цел израстването му като самостоятелна и отговорна личност. 3а да бъде счетено, че родителят би могъл да полага адекватни грижи за детето, следва да се установи възможността за комплексно изпълнение на всичките задължения, които той има спрямо детето. Следва да се има предвид също, че изпълнението на задълженията на родителя спрямо детето се дължи постоянно. Интересите на детето са определящи, поради което от тях следва да се ръководи съда при преценката по Закон за 4 закрила на детето. В конкретния случай са налице предпоставките на чл.25, ал.1 т.1 и т.2 ЗЗД. Съгласно тази разпоредба може да бъде настанено дете извън семейството, чийто родители са починали или без основателна причина трайно не полагат грижи за него.
Мерките за закрила са визирани в чл.4 от закона, като съдът при определяне на адекватната мярка следва да отчете нуждите и интереса на детето. В правомощията на съда е да определи мярка "настаняване в семейство на роднини или близки", "приемно семейство" или "настаняване в специализирана институция", но след като извърши преценка дали са предприети други мерки, които са се оказали безрезултатни.
Разпечатката съдържа 35 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/31382bc3-de96-471c-b9ef-581db2310848