Определение № 498 от 13.07.2021, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 498 гр. София , 13.07.2021 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ в закрито заседание на тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Величка Маринкова

Даниела Талева

Кристина Гюрова като разгледа докладваното от Даниела Талева Въззивно частно наказателно дело № 20211100602633 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.243, ал.7 от НПК.

Образувано е по протест, подаден от прокурор при СРП срещу определение от 18.01.2021г., постановено по НЧД №16975/20г. по описа на СРС, НО, 98-ми състав, с което на основание чл.243, ал.6, т.3 от НПК е отменено постановление на СРП, с което е прекратено наказателното производство по ДП №349/2017 г. по описа на 07 РУ - СДВР, пр. пр.

№3341/2017г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.1 от НК.

С протеста се навеждат твърдения за необоснованост на атакуваното определение, като същият по съдържание представлява препис на постановлението за прекратяване на наказателното производство и възпроизвежда отново аргументите, с които прокурорът е прекратил наказателното производство.

По делото е постъпило и възражение от И.М.Ч. чрез адв. Б.Х., който е жалбоподател по делото в първата инстанция. Във възражението се сочи, че определението на първостепенния съд е правилно, а постановлението на СРП е необосновано и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Посочва се още, че И.Ч. не е взел участие в „нападението“ срещу А., както и че при извършеното разпознаване в хода на досъдебното 1 производство с участието на Ч., последният е разпознал друго лице, различно от М. А., като извършител на деянието, с което на И.Ч. е причинена средна телесна повреда. По тези съображения се иска определението на районния съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Въззивният съд, след като се запозна с наведените в протеста доводи, с атакувания съдебен акт и с приложените по делото материали, намира следното:

Протестът против определението от 18.01.2021г. на СРС е процесуално допустим, тъй като е подаден в срок и от надлежна страна – прокурор при СРП. Съгласно чл. 243, ал.7, определението по чл.243, ал.6 от НПК, може да се протестира от прокурора. Разгледан по същество, протестът се явява неоснователен по следните съображения:

Наказателното производство по цитираното ДП е образувано и водено срещу неизвестен извършител, за това, че на 06.02.2017г., около 06.00ч., в гр.София, бул. „Акад. Борис Стефанов“ №22, пред магазин „Фантастико“, чрез нанасяне на удари в главата причинил на И.Ю.И. контузия на главата, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди – престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.1 от НК.

В хода на досъдебното производство няма привлечено лице в процесуалното качество на обвиняем.

С постановление от 22.02.2018г. на прокурор при СРП, наказателното производство по гореописаното ДП е прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т.

1 от НПК – деянието не съставлява престъпление. По жалба на пострадалия И.М.Ч., е образувано НЧД №16975/20г. по описа на СРС, НО, 98-ми състав, в което е постановен оспорвания съдебен акт, с който е отменено постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство.

Настоящият съдебен състав намира, след преценка на събрания в досъдебното производство доказателствен материал, че определението на първостепенния съд е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено, макар и не изцяло по съображенията, изложени от районния съд.

Въззивният съд не се солидаризира с изложеното от районната инстанция, че изводите на прокурора във връзка с двамата пострадали – И.И.

2 и И.Ч. са прибързани.

На първо място, необходимо е да се посочи, че по отношение на пострадалия И. е ненужно тепърва да се установява в кой момент му е бил нанесен удара, причинил телесното му увреждане, защото от доказателствата по делото по никакъв начин не се установява кой е нанесъл удара, довел до леката телесна повреда, изразила се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Самият пострадал не дава никакви сведения за автора на деянието, защото не е могъл да възприеме кое лице му е нанесло удар, такива сведения не се извличат и от показанията на останалите свидетели. При тази фактология по делото абсолютно безпредметно се явява както изясняване на момента, в който му е бил нанесен удара, така и изясняването на въпроса дали деянието е било извършено по хулигански подбуди.

По отношение средната телесна повреда, нанесена на Ч., от събраните до сега доказателства, се установява, че той е бил сред лицата, които са влезли в магазина след пострадалия А.. Като се има предвид, че М. А. е бил преследван от няколко лица в автомивката, след което е бил последван и в магазина, за него започналото противоправно нападение не е било преустановено. Макар и Ч. да не е бил сред лицата, които са го подгонили и настигнали в автомивката, появата му сред тези лица в магазина е приета от А. като част от групата, която е започнала противоправното нападение срещу него, което и в този момент не е било преустановено, защото никое от преследващите го лица не е показало, че няма намерение да се саморазправя с него. Напротив, следвайки го и в магазина, те ясно са засвидетелствали, че нападението срещу него продължава. Противоправното нападение срещу А. не е било преустановено и в момента, в който последният е напуснал магазина и е установил, че отвън го чакат преследвачите му, сред които е бил и И.Ч.. По настояване на свидетеля Я.Д. както А., така и последвалите го лица е трябвало да напуснат магазина, но излизайки отвън А. е установил, че преследвачите му го чакат, те не са се разотишли, нито пък ясно са показали, че нямат намерение да възобновят нападението си. Ето защо въззивният съд изразява своето съгласие с приетото от прокурора, че А. е нанесъл удара на Ч., с който му е причинил средна телесна повреда при условията на неизбежна отбрана. Това е така, защото компанията на Ч. не е показала по никакъв начин, че няма намерение да възобнови нападението срещу А., напротив, със стоенето пред магазина са демонстрирали противното – че започнатото от тях нападение не е преустановено.

Не може да се сподели изложеното във възражението на адв. Х., че Ч. не е участвал в „нападението“ срещу А., защото той заедно с бащата на И., с И. и Б.М. са последвали пострадалия, който вече е бил бит, в магазина, след което са излезли отвън, за да го чакат. Именно това поведение на Ч. е било възприето от А. като непреустановено нападение, каквото всъщност е и било, защото то всеки момент е щяло да бъде възобновено, както и се е случило.

Необосновано и не намиращо подкрепа в доказателствата по делото е и твърдението, че И.Ч. е разпознал не А., а друго лице като автор на деянието, с 3 което му е била причинена средната телесна повреда. Видно от протокол за разпознаване на лица по снимки, находящ се на л.70 от ДП, с разпознаващ И.М.Ч., последният е разпознал именно лицето под №1 – М. М. А., като е посочил, че това е лицето, което на 06.02.2017г. около 06.00 ч., пред магазин „Фантастико“, е застанало централно срещу него и му е нанесло удар с юмрук с дясната ръка и му е счупило зъба.

Въпреки всичко изложено по-горе, атакуваното определение на районния съд трябва да бъде потвърдено, защото от събраните по делото доказателства се установява, че има извършено престъпление от общ характер и е установен неговият автор. Това престъпление е закана с убийство по чл.144, ал.3 НК, както правилно е отбелязал контролирания съд, отправена от Ж.Г.Г. срещу М. А., заканвайки се, че ще го наръга и ще го заколи, размахвайки нож.

В този смисъл, прокурорският акт се явява преждевременно постановен и без да е изяснена в пълнота фактическата обстановка, установява се по делото, че има извършено престъпление от общ характер и неговият автор е известен, установено е и средството на престъплението, което е иззето с протокола за оглед на местопроизшествие.

С оглед на изложеното по-горе, с постановлението на СРП, с което е било прекратено наказателното производство, неправилно е бил приложен материалния закон, поради което правилно е било отменено от контролирания съд.

Водим от горното и на основание чл.243, ал.8 от НПК, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 18.01.2021г., постановено по НЧД №16975/20г. по описа на СРС, НО, 98-ми състав, с което на основание чл.243, ал.6, т.3 от НПК е отменено постановление на СРП, с което е прекратено наказателното производство по ДП №349/2017 г. по описа на 07 РУ - СДВР, пр. пр. №3341/2017г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.130, ал.1 от НК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5